ПО ПЪТЯ КЪМ „ДОНДУКОВ“ 2 КАЛФИН ЩЕ ПОГРЕБЕ И СЕБЕ СИ, И АБВ

Елена ДЮЛГЕРОВА
Печат

С издигането на Ивайло Калфин за кандидат-президент АБВ удари дъното и едва ли ще се отлепи от него.

Ясно е, че целта на тази формация, която нарича себе си „лява“, е да дръпне гласове от БСП и да ги подари на ГЕРБ. Лично аз се съмнявам, че това ще стане. Левият електорат най-много да изпопържи Ивайло и да иде да бере гъби – със забележката, че „ляво“, „дясно“ и други пространства в родината ни са твърде и досадно условни.

Условните „десни“ в най-добрия случай няма му обърнат внимание. В по-лошия, също ще споменат нещо за майка му. Тяхната естествена логика е да унижат и Ивайло Калфин, и кандидата на БСП Румен Радев. Това би бил добър ход от гледна точка на реформаторите (приемаме, че те представляват масата „десни“), ако имаха свестен кандидат, а не енергийния „експерт“, лобист и неуспешен министър в първото правителство на Бойко Борисов Трайчо Трайков.

Но и Реформаторският блок, като АБВ, явно няма голям избор в подбора на кандидати за най-високия пост в държавата.

Така или иначе, каквото и да направят условните “десни”, Калфин няма да спечели и от техните гласове, а това ще довърши лебедовата песен на цялата измислена от Георги Първанов чисто прагматична по същността си формация АБВ.

Ние участваме в тези избори, за да ги спечелим. Знаем какво трябва да се прави, аз имам опит”, заяви Ивайло Калфин в ефира на една от телевизиите ден след номинацията му. В казаното от него няма нито една вярна дума. Каквото и да означава в представите му „спечелим“, Калфин със сигурност няма шансове по изредените по-горе причини.

Тупайки се щедро по гърдите и подчертавайки „опита“ си като кандидат-президент, Калфин или искрено се самозаблуждава, или е забравил, че в онази кампания на БСП преди пет години заслугата за нищожната разлика с ГЕРБ и Плевнелиев бе изключително на харизматичния Стефан Данаилов и определено не негова.

Днес за Калфин просто няма кой да гласува

Имам право на нов мандат, но не бих искал да хвърля страната в конституционна криза“, изтъкна пак в едно телевизионно студио лидерът на отцепниците от БСП и два мандата държавен глава на републиката Георги Първанов и зарече: „Ивайло Калфин е най-доброто, което българската политика в момента може да излъчи.“

Тези твърдения също са доста спорни.

Първо, Първанов е пример за случаен политик. Наложи се да замени Жан Виденов в качеството му на лидер на БСП като компромис, такава беше ситуацията. Преди маратона за „Дондуков“2 през 2001 г. БСП бе твърде заета с провалите си и задкулисните договорки и отново на Първанов се падна “честта” да се изправи срещу Петър Стоянов. Никой тогава не вярваше, че той ще спечели. А спечели не защото беше най-добрият, а защото „дясното“ психяса, почти като сега, и се сборичка здраво. Отново просто стечение на обстоятелствата изстреля Георги Първанов. Този път - на първия държавнически пост.

Отделен е въпросът, че на фона на всички останали негови колеги Първанов наистина не бе лош президент. Сега обаче не е моментът да се кандидатира отново - което той чудесно знае. Имената на по-известните хора в АБВ са позацапани. Калфин, ако и да не е най-доброто, което може да се излъчи в България, както твърди настоящият му началник, е единственото в тази временно пребиваваща на политическата сцена организация.

Относно качествата на Ивайло Калфин, разбира се, че има такива. И отправна точка за тях е политическото му номадство в така нареченото „ляво“.

Името на Калфин за първи път се чу публично около основаването и краткото съществуване на Българската евролевица – създадена от небезизвестния Александър Томов (в чиито ръце нищо не е оцеляло, освен той самият) и състояща се, по подобие на АБВ, от напуснали БСП амбициозни партийни функционери като Николай Камов, Росен Карадимов, Елена Поптодорова, Димитър Йончев, Петя Шопова. В интерес на истината някои от тях успяха да запазят имената си чисти.

Трогателно симпатичният и деликатен във всяко отношение тогава Ивайло Калфин, както и други издигнали се по-късно, бяха готови на всичко в името на политическата си кариера.

Впрочем, по-късно, когато вече не му беше удобно да бъде „отцепник“, Ивайло Калфин се върна под крилото на партията майка. Бе външен министър, евродепутат. Последно посегна и към ГЕРБ в превъплащението си “социален министър”, подчинен на Бойко Методиев Борисов.

Грам ирония не влагам, като твърдя, че съм съгласна с Първанов, че бившият вицепремиер и социален министър в кабинета „Борисов-2” наистина имаше ключова роля в процеса на ратификация на договора за членство на страната ни в Европейския съюз. Да, той беше и външен министър в период, когато страната ни бе регионален лидер. Истина е също така, че Калфин изигра основна роля в търсенето на решение по казуси като този с българските медици в Либия. Вярно е, и че бе сред най-активните евродепутати от левицата.

Всичко това обаче не променя факта, че дори Калфин да става за президент, няма кой да го избере. Вместо това и той, и АБВ, ще станат за резил.

Гласове,

19 септември 2016 г.