ИЗТОКЪТ СЕ ПРЕВРЪЩА В ПЕРИФЕРИЯ

Петер БАХМАЙЕР
Печат

През 1993 г., на срещата  на върха в Копенхаген, ЕС взе решение за асоцииране на страните от Централна и Източна Европа и постанови, че те биха могли да се присъединят, ако приемат Acquis communautaire (достиженията на общественото право ) и принципите на неолибералната икономика.

ЕС прие за членове през 2004 г. страните от Централна и Източна Европа и балтийските страни; през 2007 г. - България и Румъния, и през 2012 г. - Хърватия. Новият елит на тези държави приватизира икономиката и продаде националното богатство на международни корпорации.

Тези страни днес са перифериятана ЕС и до голяма степен са загубили контрол над собственото си развитие. Разширяването на ЕС на изток послужи основно за разработване на нови пазари за най-големите компании на Запада. Практическите последици от радикалната трансформация в повечето бивши соцстрани бяха масова безработица, корупция, намаляване продължителността на живота и постоянно изтичане на квалифицирана работна ръка. Индустрията беше до голяма степен разрушена, а хората разделени на печеливши и губещи според новите правила на т. нар. пазарна икономика.

Удължената работна маса на западните корпорации

Предприятията в източните страни членки на ЕС, които оцеляха, бяха трансформирани в нещо като удължена работна маса на западните корпорации.

В Полша, която се счита за модел на успех, след присъединяването й към ЕС през 2004 г., бяха затворени 90 % от въглщните мини, където работеха повече от 300 000 души. Голямата корабостроителница в Гданск, която през 50-те и 60-те години на 20 век строеше най-много кораби в света, днес няма поръчки. Външният дълг на Полша нарасна от 99 милиарда щ. д. през 2004-а на 360 милиарда долара през 2015 г.

В Чехия, известните “Заводи Шкода” бяха купени от “Фолксваген АГ”, които изградиха там нов завод за сглобяване. Производството на леки автомобили на “Заводите Татра” бяха затворени.

В Унгария “Икарус”, някога сред най-големите производители на австобуси в света, прекрати производството си, защото МВФ, в своите условия за държавни заеми на Унгария, забрани износа на автобуси в бившия СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ).

Също и Украйна, която от 2014 г. е асоциирана към ЕС, загуби от тогава 20 % от БВП и 25 % от промишленото си производство. Загуби два милиона работни места. Валутата гривна се обезцени със 70 %, а доходите на населението намаляха с две трети. Смъртността в Украйна е най-високата в Европа.

Унищожаването на индустрията бе последвано от пълно преориентиране на външната търговия. Десет години след “промяната” страните от Източна и Централна Европа изнасяха вече между 60 и 80 % от стоките си за ЕС.

В Унгария, Словакия и Словения сглобяването на автомобили играеше важна роля. Разликата между Изтока и Запада след 1989 г. се увеличи, за догонване вече не може и да става въпрос.

В десетилетията след “промяната” от 1989 г., още преди присъединяването към ЕС, беше наложена промяна на собствеността в икономическата структура на тези страни. Под лозунга „международно разделение на труда

промишленото производство от централните икономически зони на Западa се изнесе в районите на периферията

Хиляди промишлени зони бяха изнесени в Източна Европа , където разходите за труд са само една десета от тези на Запад. Унгария, Словакия и Чехия бяха превърнати в удължените работни маси на западноевропейската автомобилна промишленост.

И земеделието не беше пощадено от ЕС. Докато в еврозоната един хектар земеделска земя струва средно 10 000 евро, в източноевропейските страни на ЕС цената е 1 000 евро или по-малко. В Украйна западните аграрни корпорации успяха вече да придобият 40 % от земеделската земя. Грабежът продължава, макар че страни като Унгария все още се противопоставят.

В рамките на „източното партньорство“ на страните от бившия Съветски Съюз Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Украйна и Беларус, също е предложена политика на икономическо сближаване, на демократичен напредък и на финансова и техническа помощ. Програмата има стратегическата цел да установи един „кръг от стабилни, приятелски държави “ около ЕС. С шесте бивши съветски републики бяха сключени съответстващи споразумения.

Насърчаване на културната хармонизация

Договорът от Амстердам от 1997 г. беше основата на културната революция. Частите „убежище и миграция” и „борба срещу расизма и ксенофобията“ трябваше да станат съвместна отговорност на страните от ЕС.

Договорът постави всеобхатна антидискриминационна програма за борба с дискриминацията основана на пол, раса, етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Новият световен ред всъщност означаваше  прилагане на нова система за либерални ценности в обществото с цел разрушаване на националните култури, на традиционното семейство и атомизация на обществото, също и така наречената диктатура на релативизма.

Западът днес е космополитен, той е за „брак за всички“ и  за култура на могообразието.

През 2000 г. ЕС прие Хартата на основните права и иска да „проведе културна хармонизация“, както обясни комисарят Йоханес Хан, с цел превъзпитание на хората, особено на младежта.

Медиите в Централна и Източна Европа в действителност се управляват от западни медийни групи, от “Нюз Корпорейшън” на Рупърт Мърдок, “Бертелсман АГ”, групата “Шпрингер”, групата ВАЦ и швейцарския медиен концерн “Рингиер”.

Важна роля играят американските фондации, особено фондация “Отворено общество” на Джордж Сорос, която също отвори свои университети като Централноевропейския университет в Будапеща. Всички източни страни членки на ЕС се присъединиха към системата ПИЗА и Болоня, система, която се ръководи от ОИСР и има за цел да подчини цялата образователна система на икономически категории.

Образователната система на източния региони се влоши заедно с периферизирането му. Във всички бивши социалистически страни броят на учениците в основните училища драстично намаля. Мисията на университетите в момента е производство на „човешки капитал“ за пазара. Неолиберализмът иска да произвежда само потребители.

Спад на населението в Изтока

Неолиберализмът доведе до драматични демографски промени на Изток.

Спадът на раждаемостта, който започна веднага след събията от 1989 г., свидетелства за страха на хората от бъдещето. Още през 1993 г. 18 % по-малко деца се родиха, отколкото през 1989 г. Спадът варираше от -3,3 % в Унгария до -31,7 % в Румъния.

Един от резултатите от процеса на трансформация беше огромният миграционен поток от Изток към Запад, който продължава и до днес. Около 14 милиона души от Централна и Източна Европа са напуснали региона след падането на “желязната завеса”, по оценка на Виенския институт за демокрация от 2016 г. Днес в региона живеят 23 милиона по-малко, отколкото преди. През 1989 г. там са живели 214 милиона. Само в Австрия през 2016 г. живеят вече 780 000 души, родени в Централна и Източна Европа. Дори днес много от младежите на тези страни, особено добре образовани квалифицирани работници, техници, инженери, химици, биолози и лекари, искат да напуснат страната си, за да намерят по-добра работа на Запад.

Според проучвания, половината от младите хора на Балканите искат да емигрират.

Страните, засегнати от вълната на емиграцията, разработват национални програми за сигурност на населението. В Унгария беше разработена програма за емигранти „Елате у дома, млади хора!“, която предоставя финансови стимули за завръщане, защото липсват млади хора в собствената страна.

Спад на престижа на ЕС

Този огромен катаклизъм, след първоначалната еуфория причини голямо разочарование в населението.

След присъединяването им към ЕС и кризата през 2008 г., в страните от Централна и Източна Европа спада доверието в ЕС. В двете най-развити страни от региона, Чешката Република и Словения, доверието в ЕС е най-ниско и недоверието най-високо. Според индекса Евробарометър през 2015 г. в Унгария 63 %, в Полша - 39 %, и в Словакия - 51 %, вече нямат доверие в ЕС.

Събитията от лятото на 2015 г. във връзка с мигрантската криза допълнително допринесоха в страните от Източна Европа за загубата на доверие към ЕС.

Високите очаквания, появили се през 1989 г. – свързани с промяната на системата към западния капитализъм - около две десетилетия по-късно се преобърнаха в дълбоко разочарование. Хората в този регион виждат, че връщането към националната държава няма алтернатива.

Съпротивата на източните страни членки на ЕС

Бившите социалистически страни се съпротивляват открито от средата на 2015 г. срещу политиката на Брюксел, свързана с въпроса за миграцията. Най–дълбоката причина за тази съпротива лежи в националната култура на Изтока, която - парадокслано – до известна степен се запази поради “желязната завеса”, защото комунистическият режим отблъскваше западния либерализъм, особено след революцията от 1968 г.

В страните от Източна Европа държавата насърчава и до днес националните културни институции, като например национални музеи, националния театър и националната филхармония, докато съвременнта западна попкултура, сексуалната революция, употребата на наркотици и Парада на Дъгата остават неприемани.

Космополитизмът се възприема на Изток като импералистичекса идеология и все още - като заплаха за културната идентичност. В страните от Изтока ценностите все още играят роля, наблюдава се национално и религиозно възраждане и семейството все още се цени.

Западните медии критикуват днес страните от Източна Европа, защото смятат  техните социални ценности и културни перспективи за изостанали. Лидерите на страните от Източния регион все по-открито показват сдържаност към ЕС и не приемат канона за т. нар. политическа коректност. Те проявявт все по-засилена съпротива, особено срещу нарастващата централизация.

В Полша новото правителство изисква от медиите „да запазят националните традиции и партиотичните и хуманистичните традиции”. Театърът не трябва да нарушава общоприетите граждански ценности и норми. В Унгария през 2011 г. влезе нов медиен закон, който подчинява обществените медии на надзорен орган, проверяващ ги за балансирано покритие и за фокуса им върху „укрепването на националната идентичност”. В областта на културата субсидиите за т.нар. свободна арт сцена бяха орязани. Националният театър отново се превърна в дом на националната култура.

Защита на социалните  ценности

В Източна Европа се защитават не само културните, но и социалните ценности.

В Полша правителството повиши данъците върху чуждестранните банки и международните вериги супермаркети, което има за цел да подобри конккуретното положение на средната класа. Правата и възможностите за дребните търговци трябва да бъдат съхранени срещу мултинационалните играчи на пазара. В същото време от очакваните приходи от данъци трябва социално-политически да бъдат подкрепени семействата и децата. Така полските семейства ще получават за второ дете по 112 евро на месец семейна подкрепа.

В Унгария закупуването на земеделска земя от чужденци е забранено, за да се защити страната от чужди спекуланти.

В Словакия, по време на еврокризата, имаше съпротива срещу т. нар. спасителен план и фискалния съюз. Парламентът под председателството на Ричард Сулик отхвърли спасителния план през октомри 2011 г. и също така не подписа фискалния съюз.

Съпротивата срещу неолибералното преструктуриране се отразява в трансформационния индекс на фондация “Бертелсман”, която измерва редовно демократичното и икономическо развитие в 128 страни. Този индекс отбелязва в повечето държави в Източна Европа „отстъпление“, което ще рече намаляване на качестовото на техния демократичен и икономически ред. Според фондацията през времето на проучването 2009 до 2011 г., качеството на демокрацията е намаляло в 13 от 17 държави, като особено се откроява Унгария. Повечето от тези страни са забавили едновременно с политическата реформа и тяхната икономическа транформация.

Разделението на ЕС на Изток и Запад

Днес ЕС е разделен на синдикалисти, които искат един все по-централизиран съюз и традиционалисти, които искат Европа на свободните, суверенни нации.

Източните членки на ЕС искат суверенни държави, затова си сътрудничат във Вишеградската група (Полша, Унгария, Чехия, Словакия), както и в Централноевропейската инциатива ЦЕИ, която бе създадена по инциатива на Австрия и днес се управлява от австрийския генерален секретар Марго Клестил-Льофлер.

Вишеградската група прие обща мигрантска политика, която бе обозначена от външния министър на Люксембург Жан Аселброн като “отвръщане от Европа”.

През 2014 г. Чехия направи предложение Австрия и Словения също да участват в нея. Страната, с най-негативно отношение към ЕС днес е Чехия, където подкрепата за излизане от ЕС официално достигна 57 %. Настоящият президент Милош Земан, както и предшественикът му Вацлав Клаус, са сред най-видните европейски критици.

Разделението на Европа минава през средата на отделните страни. В Германия новите провинции, т.е. бившата ГДР, са тези, които се противопоставят на увеличаващото се озпадняване.

Във външната политика и сигурността правителствата на тези страни остават обаче зависими от НАТО. НАТО построи многобройни бази, прави големи маневри в Полша и в балтийските страни и подкрепя проекта Интермаринум. Докато елитите на страните в Източна Европа водят все по-независима политка във вътрешен план, във външната политика и в политиката за сигурност те следват директивите от Брюксел и Вашингтон.

Разделението между политическата класа  и населението днес е дори по-голямо вече на Изток, отколкото на Запад, защото хората принуждават правителствата да се противопоставят.

Смяна на австрийската ориентация към  изток и югоизток

Австрия също преосмисля реалностите.

Австрийското население става все по-критично към ЕС и се ориентира все повече на Изток.

На Балканската конференция на 24-и февруари 2016 г., под председателството на Австрия, във Виена, с участието на девет балкански страни, бе намерен общ подход към въпроса за миграцията, който предстои да бъде съгласуван със страните от Вишеградската група.

Австрия подкрепя нормализирането на отношенията с Русия и Беларус и отхвърля санкциите срещу тези страни. В критиката си на споразумението ТТИП със САЩ Австрия е подкрепена от повечето източноевропейски страни членки на ЕС.

Одобрението на австрийците за ЕС се понижава и в момента е около 30 %. В същото време 50 % от запитаните австрийци в проучване на “Галъп” от 2015 г., не одобряват американската политика. Така те заемат трето място след Русия (89 %) и Беларус (67 %) по този въпрос. В никоя друга страна от ЕС отхвърлянето не беше толкова голямо. Антикапиталистическото отхвърляне на САЩ предизвиква обединяване на лявото и дясното, а общият знаменател е критиката към Америка.

Кризата на ЕС

Днес ЕС няма обща стратегия: нито в паричната политика, нито в политиката за сигурност, нито в миграционната политика. Еврото е само проблемът, а не решението.

Разделението между управляващата политическа класа, подкрепяна от финансовия елит и медиите, и хората, се задълбочава. ЕС не е решение на проблема, защото той самият е проблем. Вестниците губят читатели, защото читателите вече се информират от интернет и социалните медии. Писмата на читателите във вестниците показват как хората наистина мислят. Референдумите в отделни страни сочат, че мнозинството от гражданите са уморени от разширяването на ЕС и неговите нерешени проблеми.

Затова алтернативата е децентрализирана, социална Европа, Европа на нациите, но без етнически национализъм, и сътрудничество с Русия и другите съпротивляващи се страни от Източна Европа.

Страните от Вишеградската група изискват дълбока трансформация на ЕС и настояват за Европа на суверенните държави. Те задълбочват сътрудничеството си с балтийските държави и балканските страни.

Днес ние определено не се нуждаем от въоръжаване и засилване на  конфронтацията, а от сътрудничество между Изтока и Запада.

София, 20 октомври 2016