ПРЕОБЛЯКЪЛ СЕ ИЛИЯ ПАК В ТИЯ

Зора
Печат

• И в Африка няма такава страна

Уважаеми народни представители,

1. В този вид бюджетът не представлява органична част от каквато и да било визия на кабинета за икономическото развитие на България за тригодишния период 2017-2019 г. Той по никакъв начин не е обвързан с осигуряването на условия за адекватен по динамика икономически растеж, който би ни позволил в обозримо бъдеще от 5-7 години да изпреварим поне предпоследната страна в ЕС по равнище на икономическо развитие Румъния. Кабинетът предлага неприемливо ниски нива на растеж на икономиката ни в границите на 2.5-2.7 %, при положение, че за същия период Румъния залага на растеж около и над 4.5 %. Сравнителният анализ на целевия растеж в бюджетите на другите източноевропейски страни показва, че всички те залагат на равен, повечето и на по-висок от нас растеж на своя БВП, особено страни като Полша и Унгария. Това означава, че с такива ниски цели, ние ще се отдалечаваме по степен на икономическо развитие и съответно по равнище на жизнен стандарт от целия Източноевропейски блок, в т.ч. от Румъния.

Напълно обезкуражаващи са и сравненията със силно развитите европейски икономики, които ще продължават да нарастват средно с 1.6-1.8 %. Най-елементарните изчисления показват, че с такова виждане за растежа, ние няма да можем да достигнем средните показатели за БВП на човек от населението на ЕС и в следващите 100-150 години. Следователно, при тези макроикономически параметри, този проект за бюджет ще бъде лесен за изпълнение и номинално преизпълнение, но не такива параметри могат да наваксат изоставането на българската икономика.

 

2. Буди недоумение стремежа на правителството в оставка да намалява делът на бюджетните разходи в БВП през целия тригодишен период – от 38.4 % през 2017 г., на 37.9 % през 2018 г. и съответно 37.7 %. И то при положение, че у нас равнището на бюджетния дефицит и на държавния дълг е значително под ограниченията на ЕС. Това е в крещящо противоречие с политиките на нашите партньори от ЕС и с безспорните рецепти за излизане от икономическа депресия и ускоряване на растежа.

Какви са фактите:

локомотивът на европейската икономика Германия – делът на бюджетните разходи в БВП е поддържан през последните 20 години в диапазона на 44-57 % от БВП, като за 2017 г. е 44 %. За Франция сега е 57 % от БВП, като в периода 1978-2015 г. не е слизал под 52 %. През последните 15 години Италия също поддържа дял на бюджетните разходи в БВП на ниво от над 50 %. В Полша този процент е в границите на 42-45 %, в Унгария 45 %, Чехия - 43 %.

Това означава, че тук се предлага държавата да се откаже от потенциал между 5 и 10 милиарда лева, с които би разполагала българската държава, за да осъществява свои инвестиционни и социални програми.

Робуването на отдавна отхвърлената и от най-развитите страни фикс-идея на неолибералите за оттегляне на държавата от икономиката го има само в учебниците по стопанска история и очевидно в този проектобюджет.

 

Не виждате ли, че десни, леви, центристки и десно-леви правителства като това в Германия се движат в обратна на вашата посока?!

Кой бърка, уважаеми колеги?

Точно, когато икономиката ни има нужда от държавна подкрепа чрез пазарните механизми, вие отказвате такава подкрепа.

Ето фактите: В този проект вие отчитате, че разходите за държавно потребление ще намалеят през 2016 г. с около 3.5 %. Това също е уникален подход. Всички други страни-членки на ЕС, както и всички известни на мен страни, а те не са малко, се ангажират с увеличаване на потреблението с бюджетни средства като доказано и ефективно средство за стимулиране на икономиката, особено когато е в криза или депресивно състояние. И пак подчертавам, когато няма дисбаланси в бюджетните дефицити и държавния дълг.

Ето какво правят вашите колеги от другите страни: само два примера: Чехия, януари – юли 2017 г.: частното потребление расте с 2.6 %, като държавното потребление също расте с 2.5 %, съответно и постигнатият растеж е 2.5 % (Растежът за 2015 г. бе 4.5 %, а безработицата сега е само 4 %!) В Румъния частното потребление през 2016 г. расте с 6.8 %, а държавното потребление с 3.5 %. Подобни показатели са заложени и за 2017г. Безработицата е 6.5 %.

В последното издание на БНБ Икономически преглед 2/2016 г. пише на с. 8: „През първото тримесечие на 2016 г. реалният БВП нарасна на верижна база с 0.7%. Основен принос за растежа през тримесечието имаха частното потребление и нетният износ. Отрицателен принос за растежа имаха правителственото потребление и брутното образуване на основен капитал. Очакваме верижният растеж на БВП през третото и четвъртото тримесечие на 2016 г. да се забави слабо вследствие на по-ниски правителствени инвестиции и по-нисък положителен принос на нетния износ.“

С други думи, не ние, БНБ ви казва, че с тази си политика вие забавяте растежа на БВП. А иначе сте избрани да създавате условия за неговото ускоряване!

3. Още миналата година сложихте кръст на заложения от нас в Бюджет-2014 инвестиционен фонд от 500 млн. лева. Не се трогнахте и от това, че самата Европейска комисия създаде такъв фонд от над 300 млрд. евро с намерение този размер да бъде удвоен. Ние отново сме единствената страна-членка на ЕС, в която правителството няма дългосрочни и средносрочни, а очевидно няма даже едногодишни  инвестиционни програми. А какво правят нашите партньори от ЕС?

През тази година германското правителство обяви мащабна инвестиционна програма за 265 млрд. евро през следващите 14 години. Продължават да растат бюджетните разходи с инвестиционно предназначение от 31.5 милиарда през 2016-а на 33.3 милиарда евро през 2017 г. Федералното правителство поема бюджетни целеви инвестиции за развитие на микроелектрониката в размер на 1.7 млрд. евро. То заделя специален инвестиционен фонд от 10 милиарда евро за следващите две години, които да бъдат насочени към по-слабо развитите общини. Междупрочем, същото което направи нашето правителство преди 2 години и което вие вместо да надграждате – ликвидирахте.

Полското правителство обяви дългосрочна 25-годишна инвестиционна програма от 250 милиарда долара в ключови индустрии, селектирани в национална система от приоритети. Основната цел на програмата е да се достигне технологичното равнище на Германия и Швеция. В полския бюджет за 2017 г. са заложени растеж на БВП от 3.6 % и поддържане на бюджетен дефицит от 2.9 % от БВП.

В Бюджет 2017 са заложени отново почти 2.5 млрд лева капиталови разходи. И отново няма никаква информация

как, кога, от кого

с каква цел ще бъдат направени тези разходи. Всъщност въпросът е дали въобще ще бъдат направени. Защото през тази година министърът на финансите съзнателно не изпълнява Закона за бюджета в разходната му част. От тези 2.5 млрд. лева са вложени в икономиката само около 500 млн. лева, т.е. при спадащи чужди инвестиции и твърде вяло вътрешно инвестиране, правителството замразява тези 2 млрд. лева! Но това е само началото. От лятото на тази година правителството държи замразени още 2 млрд. лева, които то държеше като свърхзастраховка във връзка с успешно миналите стрестестове на банковата система. Към тях трябва да добавим още 1.5 млрд. лева замразени по недоразумението „Фонд на фондовете“, който създадохте миналата година. Уж за да консолидирате средствата по програми на ЕС и да подбрите управлението по използването им. Но резултатът е нула използване и нито едно евро за българската икономика. Така антифискалната ви политика доведе до замразяването на общо около 5 млрд. лева. И не може да се нарече по друг начин освен цинизъм, да ползвате тези 5 млрд. лева, с които лишихте българските производители и доставчици, за да отчитате увеличение на фискалния резерв и отлични резултати в бюджетирането. По тази логика, ако закриете армията и държавните болници фискалният резерв ще стане още по-голям. Кого лъжете?

4. Нека да видим каква е оценката на чуждестранните инвеститори за това как правителствената икономическа политика, т.е. бюджетната политика в нашия случай, подобрява или влошава бизнес средата у нас. По данни на БНБ, в периода януари-август т.г., в сравнение със същия период на 2015 г., преките чужди инвестиции са намалели от 1.5 млрд. евро на 988 млн. евро. Става дума за шокиращ спад от почти 500 млн. евро или с цели 33 %.

Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) възлиза на 221.9 млн. евро за януари–август 2016 г. Той е по-нисък с 806.2 млн. евро от дяловия капитал, привлечен през януари–август 2015 г. (1028.1 млн. евро). Тоест, тук спадът е почти 80 %.

Реинвестираната печалба на чуждестранните инвеститори в периодите януари-август 2015-2016 г. намалява от 556 на 376 млн. евро, или с 33 %!

И с какво отговаря правителството в оставка на този продължаващ спад на ПЧИ, като се има предвид, че в предкризисната година 2007-ма те бяха над 8 милиарда, т.е. става дума за спад от порядъка на от 6 до 8 пъти! – вместо да помага,

отговаря с продължаващо оттегляне на българската държава от икономиката!

5. Увеличението на бюджетните разходи става в нереформирани сектори и не са обвързани с никакви задължения за бъдещи реформи. Да, ние подкрепяме правилното решение за повишение на заплатите на учителите с 10 % и на минималната работна заплата с 40 лв. – но увеличението е само за 2017 г., след което се залага нейното замразяване през 2018 и 2019 г. Но това са мерки на парче и някои от тях задълбочават противоречията в заплащането в отделните сектори. Така например защо не се повишават и скандално ниските заплати на научните работници?! По каква логика, например, заплатите на млади докотори на науките ще останат по-ниски от тези на начинаещите учители, а професорите от БАН ще получават заплата по-ниска от средната за страната? Няма такава страна не само в ЕС, но и в Африка. Или какъв е смисълът да даваме повече пари за образование на несъразмерно голям брой юристи и икономисти, повечето от които не могат да си намерят работа по специалността или въобще не могат да си намерят работа, а икономиката изпитва недостиг от инженери? Какви са ефектите от неадекватното ви решение да прехвърлите част от и без това ограничения бюджетен ресурс към частните училища, обричайки на финансов недоимък държавните учебни заведения? И пак повтарям, няма такава страна не само в ЕС, но и в Африка...

18.11.2016 г.