БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕН ПРОФ. ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ

Масис ХАДЖОЛЯН, доктор по право
Печат

17-ият редовен конгрес на FIR - Международната федерация на борците от антифашистката съпротива, който се проведе на 19 ноември в Прага, избра за почетен председател на федерацията проф. д-р Велко Вълканов, дългогодишен автор и приятел на “Нова Зора”. Тази радостна вест дойде само дни след друга празнична дата за проф. Вълканов - 16 ноември, неговия 87-ми рожден ден.

За нас и неговите многобройни приятели в страната и в света двете събития са добър повод да поздравим др. Велко Вълканов, да му пожелаем дълги творчески години и все така неизтощима и респектираща да бъде неговата интелектуална мощ.

Днес припомняме вдъхновения път в науката на българския учен - изявен общественик и непримирим защитник на правдата и истината, доказания приятел на народа проф. д-р Велко Вълканов.  Честито!

Зора

 

Научната кариера на проф. Велко Вълканов започва през 1962 г., когато защитава докторска дисертация в Лайпциския университет на тема „Бюрократизмът в държавния апарат и соцалистическата демокрация”; продължава в Съвета по законодателството при Министерския съвет и в Института за държавата и правото при Българската академия на науките. От началото на 1991 г. е научен сътрудник първа степен (професор) по конституционно право. Той съчетава научните си изяви с активна обществена дейност, които са израз на две забележителни негови качества, голяма рядкост в сегашната социална действителност - утвърдена, съхранена и последователно изявена в годините социална позиция, искреност и непреклонност при нейното отстояване.

В сферата на правото, респ. конституционното право, един от неговите трудове е „Основни права на гражданите в НРБ и тяхната правна защита” (1990 г.). В теоретичната част той очертава понятието за основни права, неговото възникване, основните права в социалистическото общество и в международното право. Особената част обхваща отделните видове основни права. В заключението авторът формулира основни принципи на правния режим на основните права, които и днес имат научна и приложна стойност: А) първичната уредба на свързаните с основните права отношения да се осъществяват със закон (т.е., чрез Народното събрание); Б) вторичната уредба да се осъществява от Министерския съвет; В) защитата на основните права да се реализира от съда; Г) тази защита да бъде осигурена в ускорено съдебно производство, като се създаде и съд за защита на основните права.

В тясна връзка с основните права е трудът му „Основни задължения на гражданите в НРБ” (1987 г.). Авторът основателно твърди, че „Чрез изпълнението на основните задължения се осигуряват предпоставките за осъществяване на основните права”. В труда има теоретична част - понятие, система, принципи, а в друга се разглеждат отделните видове основни задължения. В заключението се правят предложения, между които за: a) преоценка на включените задължения в системата на конституционните основни задължения; б) подобряване на систематизацията на основните задължения; в) засилване моралната отговорност при неизпълнение на задълженията.

Авторът предлага като правило: „Само онзи създава моралните основания за осъществяване на основните си права, който неизменно и с най-висока добросъвестност изпълнява основните си задължения”.

В книгата „Правното положение на народния представител” (1976 г.) апроф. Вълканов се спира върху условията и момента на възникване на правния му статут, срока на пълномощията, съдържанието на този статут. В „Нормативните актове на Министерския съвет” (1979 г.) се обсъждат основни въпроси на темата: предели на действие на нормативния акт, юридическа сила, форма, видове актове, производство по издаването им, действие  във времето, пространството и спрямо лицата; контролът върху тях.

Книгата „Българското гражданство” (1978 г.) разглежда историята и произхода на понятието, както и придобиването, загубването и възстановяването на гражданството, двойното гражданство, безгражданството.

Проф. Велко Вълканов е и изявен и войнстващ публицист с категорично отношение към обществените проблеми и държавната власт от позицията си, по негови думи, на „убеден социалист”. Силно звучене имат неговите съждения в ”Право и публицистика преди и сега” (1994 г.). Представлява сборник от публикувани статии, посветени на съществени социалноправни проблеми. Подходът на автора е юридико-политически. Статиите, написани преди и след 10 ноември 1989 г., показват неговите непроменени във времето позиции. В книгата са обосновани негови тези против смъртното наказание, бюрократизма, корупцията (особено нейните скрити форми), за личната собственост, за свободата от страх.

В статията „Общество и обществени организации” (1989 г.) авторът прави предложения за разширяване на участието на тези организации в работата на държавните органи; участие при обсъждане на техни въпроси в представителните органи; право на организациите да спират действието на актове на държавни органи относно тяхната дейност; разширяване кръга на обществените организации с право на законодателна инициатива (ЦС на адвокатурата, Съюз на юристите, Съюз на журналистите).

В статията „Равноправни ли сме” е вложена идеята за равноправието и справедливостта. Авторовата мисъл е, че „Чрез привилегиите равните стават неравни, чрез предимствата неравните стават равни”.

В статията „Политико-правни проблеми на политическите партии” проф. Вълканов отстоява разбирането, че „Изразявайки и защитавайки интересите на определени слоеве от обществото, тя (партията) не бива да пренебрегва интересите на цялото общество”. В каквато и партия да членуваме - посочва авторът, - никога не бива да забравяме, че принадлежим към рода български. Интересите на България трябва да стоят над всичко”.

В статията „Правата на човека - мит и действителност” проф. Вълканов споделя размишления за Втората световна конфренция по правата на човека през юни 1993 г. и посочва, че в нея слаборазвитите страни са изтъкнали занемареността на социално-икономическите и социално-културни права. Авторът отбелязва, че не се е откроила ролята на престъпността с негативното си въздействие върху правата на човека. Негова констатация е, че след срива на социалистическата система темата очевидно е станала неудобна. Той твърди, че се очаква нов фронт „север-юг”, т.е. между бедните и и богатите страни, което днес е факт.

Силно звучене имат изложенията на проф. Велко Вълканов в сферата на теорията и социалната практика в „Дневник на премълчаните истини” (2005 г.). В нея се открояват разбиранията му по редица злободневни социални факти, отрицателните му тези относно мажоритарната избирателна система, задължителното гласуване, формите на държавно управление (президентска република), както и мненията му по въпроса за референдумите, съдебната система, отзоваването на народните представители.

Интересен е неговият писмен диалог със Стоян Михайлов за характера на обществената ни система след 9 септември 1944 г. Прави чест на автора отношението му към ренегатството, на което се поддадоха много бивши партийни деятели и членове на БКП.

В идейния арсенал на проф. Вълканов определено място заема неговият антифашизъм. Убедително е разбирането му за съпротивителното движение в България, срещу опитите то да се характеризира като терористично, както и тревогата за опасността от възраждането на фашизма.

Досегашната дейност на проф. Велко Вълканов доказва, че сме изправени пред една нестандартна личност, която заслужава нашето дълбоко уважение, а поведението му в науката и обществено-политическото битие е достойно  за подражание.