ЗА ЦЕЛИТЕ, КОИТО ПАЛЯТ СЪРЦАТА

Зора 2017 - Брой 3 (2017)
Печат

Валентин ВАЦЕВ и Александър СИМОВ за развратния дух на българската демокрация и

• Пред БСП се отваря исторически  шанс, който може да бъде и последен.  Въпросът е не с кого ще правим коалиция, а заради какво

Александър Симов: - Г-н Вацев, да ни е честита 2017 година. Желая Ви тя да е щастлива и мирна. С вас приключихме анализа за отминалата 2016-а и предлагам да продължим нашия разговор за процесите в българското общество. Предния път си говорихме за състоянието на левицата. Но една тема остана необсъдена докрай. И нека да започнем нашия разговор с нея. В последното издание на НС на БСП социалистите приеха едно обръщение към бившите членове на БСП, към хората извън БСП, за да ги поканят обратно в партията, да работят заедно. Това ли е очакваната формула за действие? Искам да припомня една Ваша теза, че вече сме стигнали до ситуация, в която извън БСП има повече социалисти, отколкото в БСП.

Валентин Вацев: - За съжаление това е вярно. Но нека първо да се присъединя към вашето пожелание. Да е мирна, спокойна и спорна. За мирна, честно казано, не съм много сигурен и по-нататък сигурно ще стане дума и за това. Но на въпроса: в резултат на дългогодишен процес, за който едва ли е виновна г-жа Нинова, в момента положението е такова, че социалистите са повече извън БСП, отколкото в нея. Но в БСП все още има социалисти. Другите - напуснали или изгонени, или зорлем изтикани от социалистическата си партия български социалисти отидоха например в ГЕРБ. Крайно неудобна тема, но това е факт с огромни последици.

Голяма част от управленския елит на БСП днес работи в ГЕРБ. По подобна логика офицерството на Саддам Хюсейн в момента ръководи „Ислямска държава”. И то воюва добре. Разбира се, аналогията не е съвсем коректна, но за Корнелия Нинова това е заварено положение. Суровата логика в политиката обаче изисква да си отговорен за всички други преди теб, които са създавали условията за въпросното преселение. Защото това стана през много дългия мандат на Станишев, макар че тогава не се говореше колко години човек има право да ръководи една партия. Принципът обаче е неизменен: всеки ръководител на тази партия трябва да носи отговорността за себе си, за хората преди него и за техните решения. Днес тази отговорност е за Корнелия Нинова. Такава е логиката на живота. Погледнато по-нашироко, и Мао Дзе Дун също отговаряше за всички китайски императори. Няма как да бъде другояче.

Александър Симов: - Какво се прави в такива случаи? Това е сериозен въпрос и има ли той пряка връзка със събитията, които очакваме тази година?

Валентин Вацев: - Миналата година назовах нещо съвсем очевидно. За мое огромно изумление мнозина ме обявиха едва ли не за Нострадамус. Да си призная, твърде висока чест за мен, но за да не ги обидя, мога да потвърдя, че просто имам нормално зрение. Аз казах, че генерал Румен Радев, тогава той още беше само генерал, ще стане президент. И според мен това беше напълно очевидно. Някои журналисти обаче обявиха, че Вацев гледа в далечното бъдеще. Сега също гледам в бъдещето, и без да съм Нострадамус, мога да твърдя, на основание доброто си зрение, че ситуацията в България е изключително сложна. Тя, образно казано, е бременност, заредена с възможности.

Александър Симов: - А какви са възможностите?

Валентин Вацев: - Ето какво има да става. ГЕРБ си отива. Отива си не поради грешките в характера на Борисов. Него аз не го третирам като противник. Борисов направи каквото можа. Историята ще му слага своите плюсове и своите минуси. Но през новата 2017 г. Борисов политически няма да е възможен. ГЕРБ е образувание, конструкция, която не е идейно-политическа общност. Такива общности са удивително безпомощни при концентрацията на политически удари.

Аз наблюдавах една такава политическа партия, която беше деполитизирана вътрешно. Това беше БКП. БКП умря за два следобеда. Тя не се съпротивляваше. Тя нямаше, образно казано, политически живец. ГЕРБ е БКП от днешния ден. Там има апаратчици, служители, номенклатура, женоря има, приятели на властта, балдъзи, бизнесмени, женени за държавни служителки. Всичко това не може да живее дългосрочен политически живот извън властта. И ако се огледаме, ще видим, че единствената политическа сила, която може да носи власт, е БСП. Тази година за БСП се отваря решителния шанс, който може вероятно да се окаже и последен. Не искам да звучи зловещо, но ако БСП и този път не отговори на призивите на историята, ако не чуе гласа на историята, ще трябва наистина да освобождава сцената.

Така че топката е в политическото поле на БСП.

Александър Симов: - А какво призовава историята? Какво трябва да се направи, за да може да оценим дали БСП е в състояние и дали може да постигне императивите на историческия момент?

Валентин Вацев: - Няколко неща. Досегашните пишман революционни експерименти се сведоха главно до грабеж и разруха. Всички те се оправдаваха с революционния патос на времето. Напомням, че за няколкото революции, които са ми известни, след 10-20 години бъркотия,  винаги е започвал успешен период на развитие. Ако не ви харесва Октомврийската, вземете Френската революция. 25 години след аргументите на гилотината, във Франция вече имаше настъпателно, съзидателно движение.

Сиреч, на българската нежна революция й трябва един нежен Термидор, който сам по себе си е едно много сложно понятие. Знае се, че в момент на революционна бъркотия на преден план избликва криминалитетът, дънните слоеве на обществото избликват на повърхността. Появяват се въоръжени банди, за които властта говори усмихнато, нарича ги дори силови застрахователи. В България отдавна криминалитетът взе властта и държавата се съгласи да се откаже от монопола си над легитимното насилие.

Когато една държава се откаже от този монопол, тогава тя се отказва от природата си на държава. Така става винаги, където има революция. И на десетата, единадесетата, петнайстата година непременно се случва Термидор. Появява се политик, който започва да унищожава децата на революцията. Започва да унищожава криминалитета. Например Стамболов, казвам го без капчица добро чувство към него, е постъпил правилно, когато инициира закона за изтребление на разбойниците. И потерите са ги избивали. Недемократично, но пък здравословно за обществото.

Известно време аз се надявах, че Симеон Сакскобургготски ще бъде българският термидорианец, докато стана ясно, че СКГ е мероприятие, а не човек. Хранех известни илюзии и за Бойко Борисов. И той за малко да започне да се държи термидориански, дори имаше няколко термидориански действия. Но чу звъна на парите. А при този звън са нужни много здрави гащи, дългият черен кожен шлифер не върши работа. Трябва мъжки характер и готовност да рискуваш за общественото благо най-скъпото. Много често обаче наградата за това е посмъртна.

При Борисов такива чудеса не се случиха, така че България и днес чака своя Термидор. В този смисъл той може да дойде само от редиците на организираната политическа сила БСП. За решаването на тези исторически задачи, за спасяването на държавността, за решаването на проблемите на суверенитета, за реиндустриализацията, за стабилизацията в обществените структури... Да се отговори на изключително острата потребност от преодоляване пагубната обществена увереност, че българската държава е само машина за несправедливост е архиважно, може би по-важно от всичко друго!

Ние живеем в неправилен свят. И в него българската държава е ранена. Тя е увредена. В нея не само здравеопазването е увредено, увредено е самото държавно управление и то е дълбоко несправедливо. За обикновените хора, които винаги са в основата на властта, е непоносимо тази власт на българи над българи да се държи като окупационна власт. И това трябва да се прекрати буквално до година-две – това също е задача на една отговорна управляваща партия.

Александър Симов: - Може ли БСП да реши тези задачи? Питам Вацев, а не Нострадамус.

Валентин Вацев: - Първо, вероятно би трябвало да може, защото няма кой друг. Понякога историята действа по тази логика. Като няма кой друг, го правиш ти.

Второ, трябва да се събират сили за това и тук опираме до неспособността на днешното колективно ръководство на БСП да действа правилно.

Вижте аз съм на принципа, че на Корнелия Нинова трябва да й се даде още време. Тя не бива да бъде нападана сега. Аз съм виждал какво е да си първа година председател на партията. Наблюдавал съм председатели, дори мога да кажа, че съм изследвал този процес. През първата година те са почти неадекватни. После свикват и придобиват самочувствие, че и нещо повече.

Аз не бих нападал Нинова, не я познавам лично, пък и няма как да се запозная с нея. А и не бих настоявал.

Но съм сигурен, че трябва по-конструктивно да я приемаме. За съжаление напоследък, с нея се случват само странни неща.

Александър Симов: - Като например?

Валентин Вацев: - Например идеята да се обърне към напусналите партията, за да се върнат обратно. Несолидно, бих казал, така се викат само овце.

Александър Симов: - А какво трябваше да се направи?

Валентин Вацев: - Една партия се консолидира не от призивите на ръководството, дори когато е ново, а от заявените общи цели. Ако г-жа Нинова формулира високи цели, хората сами ще дойдат, тъй. като нейната задача не е да съгражда нов дом, а да решава високи цели. Кога българските социалисти или комунисти са градили, образно казано, къща за себе си? Напротив, в къщата на социалистите винаги е имало криви черчевета, нещо все е капело, нещо е скърцало, нещо не е било наред, нещо все е духало и са хлопали вратите.

Но българските социалисти винаги са мислили за главното, за народа, за съдбата и бъдещето му, за държавата. Не са мислили за себе си. А още по-малко за удобството на партията си. Дори и в хубави периоди, в партията винаги нещо не е било наред.

Защото няма идеална партия. Въпреки това, реалното социалистическо мислене не е призоваване да си направим уютна партийка. Нищо подобно. Социалистите са формулирали високи цели, такива, които дори са на линията на хоризонта. И са се борили за тях, и са увличали хората със себе си.

Така че ако народът ги е следвал, то не е било заради лидера, нито пък заради учтивата покана, а заради целите, които палят сърцата и които движат напред.

Александър Симов: - Опираме до въпроса какви цели формулира ръководството на БСП?

Валентин Вацев: - Ето това, е въпросът, който за съжаление не исках да осветявам. Затова ще разкажа един спомен, макар че не искам да правя вечер на спомените. Ако си спомняш, имаше правителство на Любен Беров. След много разправии във ВС на БСП, ние, тогавашният Висш съвет, решихме, че БСП изтегля своята политическа подкрепа за правителството на Беров и отиваме на избори. Това се оказа ужасно трудно, защото половината от ръководството желаеше правителството на Беров да продължи. Но на пленума решихме, уставно и с гласуване, че БСП на другия ден в парламента ще свали правителството на Беров. Това беше обществена потребност. И така трябваше да се случи. На другия ден съответно ръководството на парламентарната група трябваше да направи в парламента изискващия се формален акт. Нищо такова обаче не стана. Свикахме нов пленум по спешност и питаме ръководството на парламентарната група – ние какво решихме? Ръководството на парламентарната група в лицето на Нора Ананиева ни отговори – „Вие ли ще ми кажете!”

Сиреч, в БСП, а може би и в другите партии, се беше утвърдило разбирането, че партиите са притурки, машинарии някакви, към парламентарния живот. Т.е., има политически живот, който е вътре в парламента, а партиите са бюрата и комисиите, които обслужват парламентарния цикъл. Партията обаче съвсем не е това. Партията е зародишът на властта, която може и без парламента. Тоест, още тогава в БСП се формира идеята, че парламентарният живот е истинският политически живот, а партийният живот не е толкова важен. Някой ще каже, а не е ли така например в Америка? Не, не е така. В Америка не е така. В Америка има влиятелни политически кръгове, които взимат отговорни политически решения извън парламента, т.е. извън Конгреса, извън Сената. Не е така и в Германия, в Англия... А във Франция това направо е изключено.

Александър Симов: - Как стигнахме до идеята, че партията сама по себе си не е толкова важна, а е важен актът на влизане в парламента и парламентарния живот?

Валентин Вацев: - Аз продължавам да твърдя и настоявам, че партията е по-важна от парламента. Моето разбиране е, че парламентът е своеобразно продължение на партийната трибуна, място за изява на идеите и задачите на партията, които тя си е поставила за осъществяване в името на общественото благо. Така че партиите създават парламента, а не обратното.

А това е съвсем друго разбиране за политическото в смисъла на думата политика. Т.е., ако днешното ръководство на БСП, чийто колективен репрезентатор е г-жа Нинова, ако то разбира политиката като обсъждане на парламентарни процедури, това е едно разбиране за политика и власт. Но ако днешното ръководство на БСП се чувства призвано да носи отговорността, която обществото е стоварило върху БСП за подобряване на общественото битие, това е съвсем друга политика. Едното е политиката, разбрана като вечно приказване, надприказване и взаимодействие. Другото е разбиране за политиката като изпълнение на обществения дълг.

По същество това е и разликата между президентите Обама и Тръмп. Обама вярваше, че голямата политика е дълбок обществен диалог, в който всеки трябва да се договори с всеки, което е ярък израз на политиката като надговаряне. Тръмп пък вярва, че политиката е зона на отговорните и понякога дори спорни действия.

Александър Симов: - Готово ли е днешното ръководство на БСП, според Вас, да поеме отговорни и спорни действия?

Валетни Вацев: - Категоричен отговор не мога да дам, не съм съвсем сигурен.

Александър Симов: - Да приемем, че предсрочните избори са минали, макар че все още няма дата за тях. Защо обаче още отсега започва да се говори за коалиционна формула БСП-ГЕРБ? Вие имате ли обяснение за това?

Валентин Вацев: - Това е неизбежният въпрос. И аз непрекъснато бягам от него. Но в края на краищата опираме пак до него. Разбира се, твърде иронично е, че член на ИБ на БСП ми задава този въпрос.

Александър Симов: - Аз имам позиция и не я крия. Тя е неизменна - винаги далеч от ГЕРБ.

Валентин Вацев: – Първо, трябва да напомня, ако сте забравили, или да Ви информирам, ако не знаете, че открай време в БСП битува разбирането, че ние на масата се караме, а под масата си държим ръцете и се опипваме по коленете дори. Това е логиката още от времето на кръглата маса. Тв-камерите показваха онова, което се виждаше на кръглата маса, под масата обаче ставаха други неща. Там властваше разбирането, че ние с онези, в парламента, ха-ха-ха, ще се договаряме, защото имаме колективни интереси. Развратният дух на новата българска демокрация бе подвластен на идеята, че ние със СДС не можем да не се разберем, защото това са наши деца, наш контингент както се казва. Днес, разбира се, с Радан Кънев не можем да се разберем. Но Радан Кънев не е СДС.

Като оставим личностите, идеята БСП да направи коалиция с ГЕРБ е жива. И тя ще стои до последно като възможност и никой нищо не може да направи срещу това. Защото това са скелетите от гардероба, това е мечтата на Лилов БСП и СДС да направят „историческа коалиция за спасяване на България”. Лилов вече е в по-добрия свят, а идеята е все още тук.

Какво обаче може да стане? Могат да станат много неща, но бързам да кажа, че Борисов няма да се съгласи. Борисов има някакво особено мутренско чувство за достойнство, което го възпира от такъв род излагации. Излагаме се и ще се излагаме, разбира се, но не по този начин. Друг е въпросът, че той може да бъде принуден, да бъде заставен да го направи. Но аз такъв вариант не го разглеждам сериозно.

Какво може да стане ли? Първо, БСП трябва да е готова да поеме властта, което значи отговорностите на властта, а не благата, без да се крие зад философския гръб на Доган и зад бляскавото теме на Симеон Сакскобургготски, както е ставало друг път. Те не че няма да се появят, ще се появят, разбира се, и всеки ще сложи цената на своето участие. Но съюзът с някого изобщо би бил възможен единствено при условие, ако БСП е готова сама да носи своята отговорност.

Второ, на този етап трябва да се пита не с кого ще правиш коалиция, а за какво. Печелившата коалиционна формула е една голяма социално чувствителна, национална и социална сила. Това, от една страна, е само БСП, макар че състоянието й е мизерно. Другата компонента са отговорни патриоти без фашизоидни изквичавания: обикновен, здрав, български социално отговорен патриотизъм, с мисъл за народа и за неговата държавност.

Тук в скоби бих вмъкнал само, че България е единственото място в света, където патриотизмът е автентичен, защото не се страхува да признае, че обича и Русия. В Полша това например е невъзможно. А може би в Сърбия, и може би в Монголия също да е така.

Трето, трябва да има някаква политическа формула, която да включва над лево-десния традиционен тип съюз някакъв коригиращ фактор от Ципросоподобен, от Сиризоподобен характер.

Вдясно се заформят образувания с модерен, бих казал дори с постмодерен дискурс. Безспорно най-модерният дискурс е на Христо Иванов „Да България”. Случаят с Христо Иванов, когото аз случайно познавам, както познавам и майка му, старата комунистка, поставя един почти метафизически въпрос: защо децата на изявените комунисти стават такива? Но това е друга тема.

Най-доброто, което може да стане на предстоящите парламентарни избори, е БСП да се яви в съюз с всички автентични, нормални и  нефашизирани български патриоти, плюс хората, които не робуват на старата ляво-дясна метафизика, а желаят доброто на България. Това е вярната коалиционна „химическа формула”, която може да се запълни. В нея, разбира се, има място и за различни квартални виолончелисти от комунистически тип и махленски социалдемократи, макар и без характерните социалдемократически бради.