Питане към министър: “ЗАЩО ВАЛИ МНОГО СНЯГ?”

Людмил НЕДЯЛКОВ
Печат

На последното заседание на досегашното Народно събрание вицепремиерът (Т. Дончев, б.р.) пита министъра на околната среда (Ивелина Василева, б.р.): „Защо вали толкова много сняг в началото на годината и кой е виновен? Как си изпълнява задачата подчиненото на МОСВ формирование, отговарящо за управлението на климата? Защо имаме толкова интензивен снеговалеж?.. Същевременно искам да запитам - заяви Дончев, - и защо е толкова ниска температурата на въздуха”. А пък министърът на екологията Василева призова Дончев към сериозност, като заяви: „Нито ние, нито споменатото формирование можем да управляваме климата”.

Това е цитат от репортаж на чужди журналисти по повод „смяната на караула” в България. Изглежда шеговито, със завидна доза качествен хумор, но всъщност е действително. Дотолкова, че напомня за мистификация...

Томислав Дончев, както и Ивелина Василева са истински лица обаче, част са от управленския екип на „по-диалогичния” кабинет „Борисов-2”, както го определят самите ГЕРБ. Въпреки това усещането, че си отиват с облекчение и оставят многобройни „мини” за „обезвреждане” на служебното правителство, начело с проф. Огнян Герджиков, е доста силно. Затова и надеждата за нов стил и приоритети, свързана с президента Румен Радев, е очаквана и обяснима. Особено на фона на геополитическите промени в света като цяло, макар и нееднозначни. Но например Доналд Тръмп, новият американски президент, подписа указ, озаглавен „Защита на нацията от влизане на чуждестранни терористи в САЩ”, с който временно се преустановява предоставяне на убежище и се забранява на гражданите на седем държави - Ирак, Иран, Либия, Сомалия, Судан, Сирия и Йемен, да влизат на територията на САЩ. При срещата с Тръмп британският премиер Тереза Мей все пак успя да измъкне едно изключение за британските граждани, но на внушенията й да не вдига санкциите срещу Русия, Тръмп отвърна, че е рано да се говори за това. Преди време Тръмп обяви, че възнамерява да създаде зони за сигурност в Сирия, което събуди определено въодушевление сред турските управляващи, но бяха разочаровани да видят, че в споменатия указ на Тръмп не фигурира такава точка. Русия, на свой ред, лансира проект за конституция на Сирия, който предвижда запазване на териториалната цялост, но и предоставяне на културна и административна автономия на сирийските кюрди...

Намеренията и действията на държавните ръководители на суперсилите трудно могат да бъдат коментирани, още повече че историческото време оставя достатъчно добър шанс за промени с оглед конкретиката на обществено-политическия климат... Затова и въпроси като „защо вали сняг през зимата” звучат комично, меко казано, в подобен контекст, но... нейсе.

В подписания от Тръмп указ за жалост няма и дума за премахване визите за български граждани. Напротив, скоро може да ни повърнат от САЩ рапъра Мишо Шамара, което може да оценим като голяма загуба за Америка. Но като знаем основното течение в съвременната българска политическа практика, дори и ако се провалим с председателството на Съвета на Европа, пак ще обвинятват кабинета „Орешарски”, или може би служебното правителство на проф. Герджиков, кой знае!.. Всъщност наблюдателите, ако може да им се вярва, естествено, изключват варианта за трето правителство (на ГЕРБ и РБ) след изборите на 26 март т. г. Така всички беди отново отиват в графата „кабинетът Орешарские виновен” - и за фалита на КТБ, и за двестапроцентното увеличение на държавния дълг, когато „Борисов-2” решиха да изтеглят 16 млрд. лв. външен дълг, а парламентарните групи (на ГЕРБ, ДПС, РБ и АБВ) гласуваха „за”... Но за ГЕРБ и неговия „килер”, както го описа фамозният Радан Кънев от РБ, виновен е пак Орешарски. Ето така остава да му се вменят като вина и преспите, и студа, и ветровете, наводненията, катастрофите, дупките по асфалта... По същия механизъм за предсрочното абдикиране от управлението на екипа на Борисов-2 е виновен неблагодарният български избирател, защото нищо не разбира от добрини. Международното положение и придружаващите го климатични, икономически, политически, бежански и други кризи - също, защото връхлитат винаги, когато управлява ГЕРБ...

Голата статистика сочи, че въпреки „икономическия растеж” от 3,5 %, България си остава най-бедната в Евросъюза, най-корумпираната и нереформираната, по свидетелства на наблюдатели от същия този съюз. Последният доклад на Еврокомисията показва, че за 10 години България не е помръднала нито в сферата на правосъдието, нито в борбата с корупцията, нито с престъпността. И Румъния не е цъфнала, но препоръките към нея са доста по-малко от тези към България... Това съвсем не е пречка обаче най-бедната страна в Европа да потроши 150 млн. лв. за председателството на Съвета на Европа. Ето какво написа журналистът Светослав Терзиев: „Смут в Брюксел: Иде България с разбойниците! Неудобно е, но през 2018 г. начело на ЕС ще бъде държава, която се хвали, че е заприличала на другите в бандитизма... ЕК призна, че за 10 години не е превъзпитала България достатъчно, за да спре мониторинга”. („Сега”, 26.01.2017).

На този фон се оказаха напразни надеждите на десни „евроатлантици” ЕС да разтвори чадър над управленската некадърност и безпомощност. Започнаха да се раждат и афоризми от рода на: „Затова ли влязохме в този ЕС, да ни вали сняг посред зима?”

Отговорът на правителството, което си отиде по желание на своя премиер, се свежда до няколко фактора - Пламен Орешарски, природата, времето и... международното положение. Дълбоко познато, нали!?

Един старец носел кожух и през лятото, но се оплаквал от жегата. Някакво момче го посъветвало да свали кожуха, но дядото отвърнал: „От времето е, момче, не е от кожуха. Аз и през зимата го нося на гърба си, ама не ми е горещо...”

Не им е горещо и на българите под робството на енергоконцесионери и ерепетата. Бившият министър на енергетиката Теменужка Петкова до последно уверяваше, че няма да има режим на тока и повишение на цената (въпреки спрения износ на електричество, отхвърлената от Румъния молба за помощ и „аварийния” внос на ток от Турция и Сърбия)... Но г-жа Петкова твърди, че напрежението се измервало в мегавати, вместо в мегаволтове, затова нищо чудно да не е разбрала защо сметките растат при намаляване на напрежението в мрежата. И дефакто сме в режим на тока, а ЕСО компенсира потреблението заради студовете с понижаване на напрежението в мрежата... Прости сметки, ама трудни, както се казва.

Досега какво имахме? Скандални обществени поръчки, спрени от самия Борисов „поради витаещи съмнения”; енергетика, доведена до „паник бутона”, корупция и контрабанда на европейско ниво; зле работеща или неработеща правосъдна система, наедряваща организирана и битова престъпност; икономика, която шава най-вече благодарение на европейски фондове и външни заеми; образование и здравеопазване, заплашени от „терминален изход”; слугинска външна политика, в ООН останахме без еврокомисар, загубихме престиж и приятели на Запад, и на Изток; постоянна заплаха от нова бежанска вълна заради „Арабската пролет” и събитията в Турция. „Големите началници” в лицето на Путин и Тръмп са на път да се споразумеят, докато тези в ЕС още не могат да повярват, че е задухал нов вятър.

От поведението на българските „десни”, където и да са, също не личи да са усетили „вятъра на промяната”... Остават си в епохата на пуническите войни за един и същ оредяващ електорат, обвинявайки се взаимно в измяна към... дясното.

РБ проведе конгрес, но не избра лидер. Отлюспеният от ДСБ бивш зам.-председател Петър Москов, призова напусналите РБ да се завърнат. Отговорът на Радан Кънев беше убийствен: РБ бил „килерът на ГЕРБ”. А в килерите понякога трополят плъхове и се въдят хлебарки... Отправен беше един снаряд и към „Да, България”, чийто основател Христо Иванов обяви, че тя ще бъде „отвъд дясното и строго партийното”. Нещо като движение срещу корупцията, нещо като секта, изобщо като нищо на света...

В „алтернативните” на БСП формации АБВ и „Движение 21-ви век”, също кипят страсти. Първанов, Калфин и Р. Петков се оттеглиха от ръководството на АБВ, а заместникът на Т. Дончева в „Движение 21-ви век”, С. Славчев напусна. Другият отцепник от БСП Георги Кадиев чака съдът да регистрира „Нормална държава”, за да си опита късмета на парламентарните избори. Отново!

Либералите” от ДПС и ДОСТ също се оглеждат за коалиционен партньор, защото влизането в орбитата на властта е хубаво нещо.

С една дума, налице е ажиотаж, който не съответства нито на времето, нито на пространството, нито на промените в световната политика. Но „по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие”...

По-скоро Земята ще спре да се върти, отколкото българските десни и либерали да се хванат да работят за народа си, без да се оглеждат към Брюксел, Вашингтон или Анкара. Вълкът козината си мени, ала нрава си не променя!