ИНИЦИАТИВАТА “ЕДИН ПОЯС, ЕДИН ПЪТ” – ГЛОБАЛЕН КИТАЙСКИ ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКИ ПРОЕКТ

Проф. Захари ЗАХАРИЕВ
Печат

• В търсене на нова парадигма на развитие

Проф. Захари ЗАХАРИЕВ,
президент на фондация „Славяни“ и президент на Националната асоциация „Един пояс, един път“ в разговор с журналиста Николай ТОМОВ за инициативата на Китайската народна република „Един пояс, един път”

 

Поводът за разговора с проф. Захари Захариев, който предлагаме на вниманието на читателите на в. „Нова Зора”, е международният икономически форум “Един пояс, един път”, чийто домакин бе китайската столица Пекин на 14 и 15 май т.г. Форумът се превърна във водеща тема на световните информационни агенции не само защото в него участваха около 1500 представители от повече от сто държави.

 

- Проф. Захариев, кокво представлява според Вас най-общо идеята за „Един пояс, един път”?

Проф. Захари Захариев: - В основата си инициативата “Един пояс, един път” представлява глобален проект, който далеч надхвърля мащаба на регионалното и трансконтиненталното икономическо сътрудничество. Би било предубедено да се оценява тази инициатива само като ново заявление за интеграция, предназначено единствено за разширяване и по-нататъшно развитие на съществуващите мащабни проекти.

Става дума за инициатива, съчетаваща сложни решения на най-острите текущи въпроси, свързани както с международните, така и с икономическите и финансовите отношения, и с новата геополитическа карта на Евразия и света.

Светът днес се нуждае от нова парадигма за своето развитие. Това става още по-належащо, тъй като настоящата структурна криза вероятно е едно от основните проявления на цивилизационния преход, който човечеството изживява от 80-те години на миналия век насам.

Хипнотизирани от различните аспекти на финансовите и социално-икономическите сътресения, които ни съпровождат, ние често изпускаме от внимание факта, че сегашната световна криза далеч надхвърля границите, познати от близкото минало и има дълбоко структурен характер. Тя оставя своя отпечатък както върху икономическите основи на публичната среда, така и все по-осезателно върху всички аспекти на социалната надстройка - от “политическия пазар”, доминиран от традиционните партии, чрез свързаните с тях идеологически модели, до обществения морал и ценностната система на индивида и различните социални групи. Специфичен аспект на налагането й върху новите реалности на цивилизационния преход е, че “глобалните проблеми изискват глобални решения”. От тук и все по-силното присъствие на “китайския фактор” в глобалната политика.

В този контекст инициативата на председателя на КНР от есента на 2013 г. “Един пояс, един път” е специфична проява на споменатите сложни взаимозависимости.

- Проф. Захариев, каква е по-дълбоката, философската основа на подобен проект според Вас?

- Има пет основни момента, които формират философската основа на този проект. Първо, динамиката на историческия процес е несравнимо по-бърза. Промени, които в миналото са изисквали столетие, днес са компресирани в едно-две десетилетия. Историята ускорява темпото си. Второ, историческият процес е все по-всеобхватен както в географски, така и в съдържателен план. Неравнопоставеността в развитието на отделните страни и региони отстъпва под натиска на информационната революция (т.е. на новата 4-та индустриална революция). Така по сравнително мирен начин се формират предпоставките за един нов интернационализъм или както е модерно да се обозначава днес, един нов глобализъм.

Трето, проблемите, които съпътствуват цивилизационния преход придобиват все повече общочовешки измерения. Те все по-осезателно заплашват бъдещето на цялата планета и оттук и отговорите за тяхното преодоляване могат да се търсят единствено в общочовешки план. Четвърто, ролята и възможностите на индивида отбелязват изключително рязко увеличение в сравнение с тези в предишните етапи на цивилизационното развитие. Процесът на еманципация на отделния самоосъзнал се човек в рамките на историческия процес достига неизвестни в миналото висоти, поставяйки позицията му, разумна или не - в този случай това е без значение, до нивото на фактор в националните и международните отношения.

Пето, обективните процеси на глобализация не са ни най-малко в конфликт с националната етнокултурна идентичност на народите и националните държави, дори напротив, този процес се проявява по целия свят. Явно глобализацията само засилва „дифузията“ между тях. По този начин той е в унисон с разпадащите се бариери пред човешката комуникация.

Всичко това показва, че в своята стратегическа ориентация инициативата „Един пояс, един път“ е преди всичко стъпка напред в усилията на човечеството в търсене на нова парадигма на развитие. По своята същност тя е сложна идеологическа, политическа и икономическа инициатива на КНР, насочена към обединяване на глобалните възможности за ефективна адаптация към новите цивилизационни реалности на 21-ви век.

- Как оценявате доколко съзвучна с необходимостта от нова парадигма на нашето време е инициативата „Един пояс, един път“?

- Както вече споменах, инициативата “Един пояс, един път” далеч надхвърля мащаба на регионалното и трансконтиненталното икономическо сътрудничество. Би било правилно да се оцени тази инициатива точно като ново заявление за интеграция, предназначено за разширяване и по-нататъшно развитие на съществуващи мащабни проекти като Шанхайската организация за сътрудничество.

С основание можем да се съгласим с възгледа на най-уважаваните политически анализатори, че пред нас е “най-големият и уникален, комплексен геополитически проект в новата история, чиито измерения могат да променят картината на 21-ви век”.

В този случай става дума за инициатива, която съчетава интегрирани решения по най-актуалните въпроси, засягащи както международните икономически и финансови отношения, така и новата геополитическа карта на Евразия и света.

Интересно е да се направи сравнение между настоящия китайски проект и американските глобални проекти - Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTПИ) и Транстихоокеанско партньорство (ТТП). И двата американски проекта действително поставят транснационалните корпорации на командващи позиции срещу националните държави. Не е случайно, че глобалният бизнес лобира толкова силно за тези споразумения. По същество, като засилят позициите си, транснационалните субекти подготвят нова атака срещу малкия и средния бизнес, който е в основата не само на функционирането на интегрираната пазарна икономика, но и на социалната държава.

Чрез този проект по същество Вашингтон предприема нова стъпка, насочена не само към запазване на сегашното взривоопасно “статукво”, но и към изграждане на нови линии на разделение в ущърб на мира и демокрацията.

Такава политика доказва още веднъж, че сегашната ера не е посткомунистическа, но определено е постдемократична, че прилагането на този сценарий за глобализация, освен да служи на транснационалните монополи, потвърждава също и невидимата наднационална власт, противоречаща на интересите на националната държава. Всичко това създава неконтролируема среда, “антиисторицизъм” на действия, чужди на обективния ход на цивилизационното развитие.

- В дългосрочен план виждаме, че цялата концепция засега е по-малко институция с ясно определени правила, и по-скоро стратегическа визия: тя се позовава на древния копринен път, търговската и културната връзка между Изтока и Запада за повече от две хиляди години. Инициативата “Един пояс, един път”, или “Новият копринен път от 21-ви век”, като своя предшественик, но в несъизмеримо по-грандиозни мащаби, обединява континенти, океани, региони, държави, градове, международни и регионални организации, финансови институции, нови и вече съществуващи многостранни и двустранни договори и надхвърля националните граници и географските ограничения. Той предлага множество сектори на сътрудничество, които са насочени най-вече към инвестициите и изграждането на мрежа от инфраструктури и търговия чрез тях. Аналогично, тя обхваща и всички области на икономиката, финансите, медицината, науката и технологиите, културния и академичен обмен и диалога между политическите партии, парламентите и неправителствените организации.

Именно мястото и ролята на НПО в реализирането на проекта „Един пояс, един път“ ни довежда и до въпроса какво прави фондация „Славяни“ в тази насока?

- Фондация “Славяни” наскоро стартира създаването на национална асоциация “Един пояс, един път”.

Идеята за това беше формулирана и узряла по време на международната конференция “Диалог между основните политически партии на Китай и страните от Централна и Източна Европа”, която се проведе в Будапеща през октомври 2016 г. На нея ръководителят на китайската делегация Лиу Юншан, член на Постоянния комитет на Политбюро на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай, заяви, че “инициативата “Един пояс, един път”, предложена от китайския президент Си Дзинпин и реализирана от китайското правителство, е основна стъпка на Китай за отваряне по всички фронтове, вписва се в темата за мира и развитието и е съобразена с вътрешната необходимост на всички страни да се ускори развитието им. Тя ще предостави повече възможности за координирано развитие на връзките между Китай и страните от Централна и Източна Европа“.

Форумът в Будапеща подчерта огромното значение на международния обмен на идеи и добри практики с цел постигане на дългосрочно и устойчиво развитие и отбеляза, че “освен многостранни политически диалози, са необходими и други граждански платформи, за да може обществата да са по-близо едно до друго, взаимно да опознаят своите култури и да се засили взаимното разбирателство между тях”.

Ето защо той приветства предложението на фондация “Славяни” за създаването на асоциации “Един пояс, един път”, чийто обхват няма да бъде ограничен само до икономика и търговия, но ще обхване много по-широки области във всички сфери от живота на съвременното общество.

- В подписаната от Вас и множество представители на международната академична общност Шенженска декларация в подкрепа на инициативата „Един пояс, един път“ се подчертава, че „диалогът ще следва принципа на гъвкавост и откритост, като се превърне в средство за обмен на информация, обмен на идеи и обединяване на мъдростта, осигуряване на интелектуална подкрепа и социална основа за инициативата, за взаимна изгода и общо развитие на страните участнички, за световния мир и достойнство на всички”.

Как действате в тази насока?

- Нашата концепция в създаването на Националната асоциация е, че обхватът й няма да се ограничава само до икономиката и търговията, но ще обхване много по-широката област на научно, технологично, културно, образователно, туристическо и инфраструктурно сътрудничество, както и сътрудничество в областта на електронната търговия, строителството, транспорта.

Според мен точно в този план трябва да се възприеме и основната инициатива на Китай “16 + 1”. Въпреки че предшества във времето инициативата “Един пояс, един път”, това е основен елемент в процеса на реализацията му. Това се потвърждава и от редовните заседания на правителствените ръководители от този формат и мащабните икономически проекти, които вече са в ход.

Споменатата среща в Будапеща, формално погледнато, носи политически заряд. Тя има за цел да засили диалога между КНР и страните от Централна и Източна Европа. В същото време обаче не трябва да забравяме, че партиите служат само като предавка на обществения интерес. Ето защо този форум трябва да допринесе за още по-широки формати на комуникация между нашите народи, т.е. в съответствие с широкомащабните цели на цивилизационния проект “Един пояс, един път”.

Във връзка с това предлагам в най-скоро време в България да организираме международна конференция на тема “Пътят на коприната - красива мечта или работеща реалност за един по-добър свят”!

Тази конференция, която готвим съвместно с Министерство на външните работи, ще бъде стъпка към осъществяване и на обявената от министър-председателя Бойко Борисов в Рига покана нашата страна да бъде домакин на следващата среща на правителствените ръководители от Централна и Източна Европа и КНР.