Технология за лотофаги

Детелина ДЕНЧЕВА
Печат

• За българските учебници по
„История и цивилизация” или
‚,Всички войни и победи се печелят
и губят зад ученическите чинове‘‘

Мисълта принадлежи на пруския канцлер Ото фон Бисмарк. Същият, който за зверствата срещу народа ни по време на Априлското въстание, се произнесъл: „Аз не бих жертвал живота на нито един померански греданир заради тези диваци варвари!”
За мнозина може би, посветили се самоотвержено и безкористно в подкрепа и провеждане на идеята за глобализация и мултикултурие, тази мисъл не е привлекателна като цитат и коментар, касаещ образованието ни, но това не намалява нейната актуалност и дълбока житейска мъдрост. Може би точно тя стои в основата и философията на новото ни съвременно образование, което лишава младото българско поколение от силата и духа на дедите ни, от корените и гените на предците ни, от самочувствието на първи европейски цивилизатори?!
От това какво и как учат децата, седнали зад ученическите чинове, зависят всички победи и поражения, зависи бъдещето на един народ. Между впрочем, този термин „народ” вече почти не се среща на страниците на учебниците, защото се замести с друго по-предпочитано и тиражирано понятие - „народностна общност”!
Днес, повече от архаично е звучението на понятия като патриотизъм и родолюбие. В обществената среда не се говори за отечество, родина, съответно няма и такива учебни предмети „Отечествознание”, „Родинознание”. Те бяха преднамерено заменени с безличното „Човек и общество”, колкото човек да отвикне да мисли, че обществата са много, но Родината е една! Да не говорим за понятия като „национална гордост и самочувствие”, „цивилизационен принос”, които няма как да ги срещнете нито в редовете, нито ще ги почувствате между редовете на историческите текстове в учебниците.
Между впрочем, доскоро в обществото ни на никой и през ум не му е минавало, че не само родината, но и биологичният пол може да бъде поставен под съмнение. Че той може да се коментира и по някакъв друг начин, съвършено противоположен на християнската ни традиция и коренно различен от научния подход. Но това вече е факт! Абсурдите в българското образование не са изключения и недоразумения, а утвърдена обществена норма!
Учебните програми и учебници по „История и цивилизация” се превърнаха в мощна и непреодолима „Велика китайска стена”, издигната срещу изконните и традиционни български разбирания за отношение към Родина и родолюбие, национално самосъзнание и гордост, към отношения и ценности, съхранили ни през вековете!
За отговорността на МОН като българска институция, трасираща със своите учебни програми и учебници насоката на българското образование и в частност изучаването на родната ни история, не се говори въобще. Или ако се говори, то е крайно меко и внимателно, т.е. политкоректно, като не се засягат и коментират проблемите в дълбочина.
Свободата на словото в демократичното ни общество, е регулирана както от нежеланието на „свободните” медии за отговорни дискусии (единични са тези случаи, когато се поставят основни проблеми на образованието и възпитанието на децата ни) както и от чувството на самосъхранение у мнозинството от учителите и преподавателите в средните и висшите училища, които с основание се притесняват от административни последици за изявената си професионална и гражданска позиция. Както казва Волтер: „Опасно е да си прав, когато правителството греши!”...
Десетки са трезвите гласове в обществото ни, които реагират на ставащото от години в българското училище по отношение на историческото образование, но те съзнателно се неглижират и заглушават. Проблемът е в чуваемостта, в желанието да следваме и да се доверяваме на здравия си български разум, а не на чужди външни внушения и диктат, прокарвани директно и агресивно от различни НПО.
Поетът Стефан Цанев някога бе писал, че ако искаш да убиеш една идея, това може да стане най-сигурно не със силата на оръжието и насилието, достатъчно е само да говориш скучно за нея. Насаждайки апатия във възрастта, когато се формира човешката личност с нейните ценности, ние режем корена на многовековната си държавност. Учебниците по „История и цивилизация” за всички класове, са съвършен образец на апатия, скука и липса на всякаква човешка емоция.
А патриотичното възпитание съвсем не е отживелица. За разлика от нас, много държави, в това число САЩ, Япония, Германия, Франция, Русия, Гърция, Полша, Унгария, култивират силни патриотични чувства у младите граждани на своите страни от най-ранна училищна възраст.
Стигна се дотам, че историкът Костадин Костадинов, директор на РИМ - Добрич, през 2017 г. издаде под своя редакция стар учебник по „Родинознание” отпреди Втората световна война!! За него съвсем не може да се каже, че отразява направените през последните три десетилетия интрадисциплинарни проучвания и изводи за българската древност, както и резултатите от генетичните изследвания и приключилия геномен проект, но за ужас на МОН, той предизвика невероятен обществен интерес, адмирации, достигащи до еуфория сред широката ни общественост. Основната причина за това бе усещането за български дух, самочувствие и гордост, които лъхат от неговите страници. Той високо оповести стаеното усещане в хиляди обикновени българи, че „Историята не се учи и не се преподава, тя трябва да е такава, която да кара децата да се гордеят от факта, че са българи и да изпитват гордост, че са наследници на един от най-великите и специални народи в Европа. По времето на Османската империя тогавашната Османска държава е съвършен инструмент за изтребление и асимилация на българския народ. В момента ролята на Османската държава се е поела от българската, защото сме стигнали до там да отървем децата от собственото българско образование, защото то е вредно за тях.”
В епохата на глобализация, тази национална идентичност, ако не се защитава и съхранява, лесно може да се загуби. Защото Историята е въпрос на гледна точка.
„Тя винаги се е писала от тези, които притежават парите и ресурсите. В повечето случаи, от древността до днес се е творяла от някой спонсориран да я напише. Да я изрече с точните думи и факти, които да интерпретира по подходящия начин, за да изманипулира посланията, които носи реалността. Живеем в свят на мисловни и емоционални манипулации чрез медии, интернет и другите постижения на научно техническата революция. Манипулации и внушения, които се осъществяват за секунди върху големи групи хора”, споделя Камелия Мирчева.
Проф. Петър Добрев, е още по-категоричен: „Механично действащите автори на учебници нанесоха повече поразии, отколкото би могъл да направи и най-злонамереният чужд манипулатор – те практически зариха в гроб от мълчание повечето от най-ценните български находки, тъй като или не можеха да ги разберат, или нямаха време да се вслушат в техния глас… Изкуственото опорочено и принизено българско минало доведе до един уникален вид интелектуално еничарство и до един безподобен вид умствен разврат, при който в България стана мода да се отрича българският произход на повечето от историческите реликви от VII до ХI в. и да се търси в тях непременно някакво чуждо влияние, или чужд произход.”
Учебниците по история не дават нито реални знания, нито ценностно отношение на учениците към миналото на предците ни. А те са прозорецът, през който нашите деца гледат на света и на себе си. Панорамата, която им показваме чрез тях оставя траен отпечатък в ума и сърцето им. Този панорамен взор може да ги вдъхнови, но може и да ги отегчи, принизи или обезкуражи, а може и да ги обърка тотално.
На нашите по-малки или по-големи деца се налага „да усвояват” (разбирай - да назубрят) не живо историческо и запомнящо се знание, а механичен сбор от факти, имена, дати и събития. Родолюбието, националната гордост и самочувствие като част от възпитанието на децата ни е игнорирано напълно.
„Всички войни и всички победи се губят или печелят зад ученическите чинове!”
Нека да погледнем, какво учат нашите деца, седнали зад тях?
Един пример: „История и цивилизация” за 5 клас, издателство „Булвест 2000”/2016 г. Авторски колектив В. Арнаудов, Цв. Цветански, В. Стойчева, К. Котларска.
Предметът се изучава 2 (два) часа седмично, общо 64 часа годишно. Учебната програма предвижда изучаването на Праистория; Древен Изток; Древна Елада; Древен Рим. За Древна Тракия са предвидени два урока, общо 4 стр. учебно съдържание, заедно с илюстрациите.
Абсурдът е пълен!
Логиката за подобно процентно съотношение е напълно неразбираема! Формулировката на темите е повече от показателна: „Тракийска държавност. Одриско царство” и „Тракийска култура – светът на един безписмен народ”. Текстът е в рамките на 1 / 4 страница, останалото са илюстрации.
Дали детето, което за една година изучава целия античен и древен свят, с десетки нови понятия, събития, имена, дати и факти, ще запомни и разграничи ролята и приноса на собствения си древен народ в европейската културна съкровищница, особено когато не му е казано по никакъв начин, че то е част от този тракийски народ, че носи неговите наследствени гени и тези на цивилизацията по нашите земи отпреди 8 000 години?!
Дали ще се впечатли особено, когато от страниците на учебника се говори безлично за „този” народ, като че ли става дума за аборигените от далечна Австралия...
Малко по-пълно и реалистично е представена историята на древните траки в учебника на изд. „Архимед”, с авторски колектив К. Порожанов, Ал. Порталски, К. Бенчева и М. Менкова, 2016 г. В него са отделени 7 теми, които, слава Богу не тиражират с упование мандрата: „Културата на един безписмен народ”, а подчертават уникалността на тракийското общество и култура, сред които е и особено същественото: ”В Тракия не е имало роби!”
При изучаването на „Праисторията” в 5 клас, а също и в 7 клас, за тази учебна година се споменава съществуването на Варненска цивилизация като първата европейска цивилизация по нашите земи (”История и цивилизация”, изд. „Архимед”, 2016 г.). Същото отбелязват и други авторски колективи, но с известни по-предпазливи и неангажиращи вариации.
Два урока след това започва вторият раздел - „Първите цивилизации”, изучаващ се в рамките на 10 теми, посветен на цивилизациите в Древен Египет и Месопотамия, състояли се поне с хилядолетие–две, след Варненската.
Учениците гледат с недоумение, коя е всъщност първата?! Варненската или Месопотамските?! И защо светила на науката като Робърт Бовал, д-р Робърт Шок и астрофизикът от НАСА Томас Брофи, и дори в. “The New York Times” най-авторитетно твърдят, че „Българската цивилизация е по-древна от египетската”, а учебниците тиражират нещо съвсем различно?
Американската наука в лицето на проф. Дейвид Антони също признава, че най-древната цивилизация в Европа е процъфтяла на територията на България и част от Балканите от 6 200 г. до 4 500 г пр.н.е.!
Информацията в интернет е свободна и достъпна за всички, и учениците с лекота умеят да работят с нея, но учебниците, са тези, които се възприемат от ученици и родители като библия, която им дава необходимия старт за последваща успешна реализация в обществото.
За съжаление тази „Библия”, се оказва фалшификат, който оформя изкривена и невярна представа за нашето близко или по-далечно минало.
Подобно нещо се наблюдава и при представяне на историческите събития и достижения в Древна Елада и Древна Тракия. Почти всички учебници утвърждават унизително еднопосочно цивилизационно влияние, което тече от Елада към Тракия. Отново приятно изключение прави изд. ”Архимед”. Нито един учебник по „История и цивилизация” обаче, не цитира древните източници и съвременни световни изследователи, които утвърждават уникалността и величието на тракийската цивилизация. Нима не се знае казаното за Орфеевата цивилизация на траките, че:

• “От Родопите към Гърция слезнаха поезията, музиката и свещенните изкуства.” (Древногръцки текст)
• „Тракия е смятана от великите посветени за свята страна на светлината и истинското отечество на музите.“ (Едуард Шюре)
• “Омир е заемал стихове и идеи от Орфей” (Йоан Цец)
• „В действителност без правилна оценка на орфиката никак не може да се разбере елинското развитие през шестото и петото столетие, особено онова на философията.“ (Ед Майер)
• „На тракийски таблички е записано Орфеевото слово” , (Хераклид Понтийски)
• ”Орфей е по-дивен от седемте чудеса на света” (Гийом Аполинер)
• „Книгите на Орфей са съществували 500 години преди Омир” и „Рухна научната заблуда, че траките са безписмен и безкнижнен народ“. (Никола Гигов, 2003 г.)

Предпочитаният цитат и внушение остават, че „Тракийската цивилизация - културата на един безписмен народ!”
Защо?
В обучението по „История и цивилизация” за 6 клас, българската средновековна история се изучава епизодично и мозаично на фона на европейското Средновековие. 50 % от часовете (26 учебни часа) са отделени за Общо европейско средновековие, изучаващо: Франкската държава, Византийското общество, норманските завоевания и Английското кралство, Викингите, Френското кралство и кръстоносните походи, Империята на османските султани и т.н. И точно толкова за Българско Средновековие.
В рамките на 26 учебни часа децата минават с бръснещ полет над цялата Българска средновековна история от нейното създаване до 14 век, когато е погребана под ятагана на османското нашествие. Особено впечатляват със своето внушение някои от заглавията като: „Залез и гибел на Първото Българско царство”, „Христянство и ислям - два съжителстващи и сплитащи се свята”, „Българското царство – между възход и упадък” и др.
И няма нито едно изречение написано за наследството на древните цивилизаци в днешна България; за създаването на Българската държава, за нейното издигане, могъщество и културен разцвет; за края на Първата българска държава и раждането на Второто българско царство; за владетелския род на Асеневци и за завоюването на българските земи през 14 век от османците. И всичко това е поднесено толкова безлично, равно и пусто, че не е в състояние да предизвика дори елементарна емоция, все едно положително или отрицателна.
Няма вълнение. Няма радост. Няма самочувствие. Няма напрежение!
Сякаш не става дума за най-съществените неща в живота на хората и народа ни, на нашите предци! Сякаш тези деца не са издънки на стария и величав, на гордия български народ!?
Владетелите отпреди покръстването продължават да се титуловат твърдо и неизменно само като „хан”, което навява асоциациите за малката ордичка на Аспарух, с която той преминава Дунава...
Притчата за Кубрат и неговите синове, за снопа пръчки / или стрели, „За съединението, което прави силата”, девиз, който все още стои на входа на Българския парламент, а днес дори е мото на софийското европредседателство, е отпаднал като нещо неважно, незаслужаващо да се знае от децата.
За произхода ни се споменават само две теории - „някои учени приемат, че сме тюркски народ, а други - от ирански произход, от подножието на планината Памир”! За резултатите и изводите от генетичните изследвания, не се споменава!
Думата „българска държава” почти навсякъде е избегната, като се набляга на „ханство”: „След като Аспарух сключил договор със заварените славянски племена, ханството останало в ръцете на българите”! (стр. 34, изд. ”Булвест”). Много интересен и в крайна сметка пренебрежителен е начинът, по-който се говори за самите владетели. След като веднъж е спомената титлата на хана/ княза или царя, тя почти не се прилага към името и се говори само за управлението на Борис, на Симеон,на Самуил!..
Учениците съзнателно са разпънати на кръст от съвременните кръстоносци – новатори на все нови и нови учебни програми - между Византийското, Западноевропейското и Българското средновековие, между християнското и мюсюлманското културно наследство.
Нашата официална история е богата и впечатляваща, Плиска и Преслав са най-красивите и най-големи градове от времето на Средновековието, но този факт остава неспоменат.
Българите са известни майстори – строители и това отдавна е известно. Но ето, за учебниците по история това е несъществено и маловажно. Когато фактите говорят, те трябва да се чуват и знаят!
През Средновековието със своите 24 кв.км и с повече от 30 църкви Плиска е най-големият град в Европа и Близкия изток.
За сравнение, по онова време Цариград е 16 кв. км; Рим – 11 кв. км; Багдад – 7,5 кв. км; Париж – 4 кв. км.
Златната църква в Преслав е първият ренесансов полъх в европейската архитектура.
Дедите ни дават писменост и вяра на съседни и сродни народи, печелят уважението и възхищението на мнозина, но целият този цивилизационен европейски принос трябва да се подчертае дебело. Нима този толкова съществен принос не е повод за национална гордост и самочувствие?!
И големият въпрос е
защо в учебниците на децата всичко това отсъства?
Сложната мозайка от огромно множество понятия, исторически събития и личности, географски пространства, моделира един лабиринт, в който лесно може да се загуби не само всеки тинейджър на 13 години, но и неговите родители със средно или висше образование, дори ако решат да проявят интерес към учебното съдържание, изложено в учебниците им.
Децата в тази своя най-активна в интелектуално отношение възраст трябва приоритетно да изучават своята родна история, да търсят и да намират своите корени и своите национални характеристики, даващи им поводи за самочувствие и идентичност.
Друг съществен въпрос е несъобразеният с възрастовите особености на децата стил, на който са написани учебниците. Сложният и обемист понятиен апарат, както и липсата на заложена и развита ценностна система. Всичко това предопределя резултата от образователния процес, който е напълно логичен: пълна загуба на интерес в мнозинството от младото поколение към миналото и историческите ни корени и очевидна загуба на чувството за родолюбие и национално самосъзнание.
Донка Радева, старши преподавател по история от гр. Пловдив, обявена за учител на годината 2015 г., казва: „Учебниците по история станаха фактография, а не тълкувания на събитията. Те са невъзможни за усвояване, във вида в който са в момента, вече повече от 15 години. Предметът се изучава по един невъобразим хаотичен насипен вид от факти. Затова е много важно да се направят нови учебници по история. Въпросът е, че липсва политическа воля. Ние убиваме историята в училище! Историята е дух, тя не може да бъде телефонен указател, а нашите учебници са телефонни указатели.” /U4avplovdiv.com /.
„Всички войни и всички победи се губят или печелят зад ученическите чинове!” „Великата китайска стена”, издигната посредством учебните планове и програми от МОН и бетонирана от учебниците по „История и цивилизация”, лишава младите българи от най-естественото и нормално родолюбиво чувство, от национална гордост и позитивизъм, от вяра в утрешния ден на България.
Изграждането на знаеща, можеща и зряла личност може да се постигне само при наличие на три основни стълба в образователната система – обучение, възпитание и развитие. Тези три компонента изграждат образователната пирамида, на върха на която е поставена личността на ученика.
В действителност, съвременното образование е фиксирано само върху образователното си направление. Изискват се и се отчитат само образователни елементи и стандарти. Доколко и те се постигат, може да се доверим на статистиката, която говори за огромен процент функционална неграмотност (децата не разбират прочетеното).
Акад. Йордан С. Иванов, обобщава: „Ние просто не знаем как да четем собствената си история. И вината е не на народа, а на всичките ни учени, защото по един или друг начин не са ни научили да знаем и да четем собствената си история.”
В ход е вече
поредната акция по заличаване паметта на поколенията.
Става дума за учебника по История за 10 клас, разглеждащ съвременната българска история.
Това е периодът, който досега беше известен като „фашизъм” и „социализъм”. Но както турското робство се префасонира в по-благозвучното и политкоректно османско присъствие/съжителство/владичество, така и „фашизмът”, и „социализмът” се намятат с нова маскировъчна дреха, ушита според политическите пристрастия на днешния ден.
Как е представен периодът на монархическия режим, е ясно: няма Войнишко/Владайско въстание, не е имало Септемврийско въстание и клане „както и турчин не ни е клал”, не е имало Закон за защита на нацията, не са съществували седемте убити деца от Ястребино и жандармерии, разнасящи из села и градове отрязани партизански глави.
Периодът след 1944 г. е историческият отрязък, който все още буни и нажежава страстите. За него все още има жива памет и би трябвало да се разкаже спокойно и обективно на младите хора за живота на техните бащи и майки, баби и дядовци по времето на т.нар. от политиците „тоталитарен” период. За над 80 % от народа това е просто „времето на социализъма”. За тях той е време на градеж и съзидание, когато България достигна до 29-о място в света по индекс на човешко развитие и оценката, която тези хора дават, не е на основата на някаква носталгия по младостта, а на реални достижения и условия на живот.
Коментарите за това в обществото, какво да се включва за изучаване и какво не, са много полярни. Но не може да бъде и друго, щом отсъства политическо желание за обективно представяне на постиженията и реалните процеси през историческите епохи. Не можеш да повтаряш безконечно „тоталитаризъм”, а да не споменеш и дума за огромните успехи на българската държава в културата, в спорта през този период и да искаш да ти вярват!
Когато отбелязваш „еднопартийно управление”, длъжен си да кажеш и за „ускорена индустриализация и социална сигурност”; когато акцентираш на „преследване на инакомислещите”, трябва да подчертаеш, че в същото време България е средно развита европейска страна със силна икономика и армия и завидни социални условия. И да дадеш малко факти и статистика!
Като например: към 1988-1989 година България е:
• 6-а космическа сила в света;
• заема: 1-во място по производство на електрокари и мотокари;
• 1-во място по производство на калцирана сода и цигари;
• 3-то място по производство на каменни въглища, ябълки и слънчоглед;
• 5-о място по равнище на образование!!! и производство на текстил;
• 6-о място по производство на домати и изкуствени влакна;
• 9-о място по производство на вино;
• Основните ни отрасли изнасяха 70-90 % от подукцията си;
• Експортът доближи 20% от обществения продукт;
• През 1989 г. износът ни по второ направление стигна 3,13 млрд. долара
Да не говорим за успехите на здравеопазването, образованието, културата и спорта!!
Наблюдава се шизофренна действителност: в семейството родители, баби и дядовци разказват за времето в което са живели едно, а в учебниците по история се пише коренно противоположното! И после някои политици се възмущават от народа си, че изпитвал необяснима носталгия по този толкова „лош и античовешки тоталитарен” период, когато едва ли не сме ходили гладни, не сме имали метро, джиесеми и никакъв транспорт! Само че се помнят самолетните вътрешни линии между София - Варна, Русе, Силистра, Пловдив, Горна Оряховица и др. Помнят се и достъпните разходки по р. Дунав и Черноморието с т. нар. ракети, липсата на безработица, бума в жилищното строителство, картите за почивка за 14 или 20 дни на символични цени и още много „несъществени дреболии”!
„За гражданите е много полезно, когато процъфтява държавата като цяло, а не когато отделни лица преуспяват, а цялото се разрушава“, това са думи на Тукидид (460-400 г. пр.н.е.).
Когато нещо е полезно – то се помни и разказва! Другото е политика!..
Ние, българите, сме царе на анекдота. Може би, защото той е не само един от нашите скрити и явни таланти, но и наше най-силно оръжие, особено, когато нямаме под ръка друго, по-надеждно...
Но видно е, че уродливото лице на съвременното ни историческо образование, както и някои от скритите причини за апатията и дистанцирането на децата от учебния процес. Децата не се интересуват от историята, за тях тя е безинтересна и скучна материя, която изисква неимоверни усилия да бъде запомнена и възпроизведена. Остава им само зазубрянето! Наблюденията на учителите са показателни: само 5 % от децата имат предпочитания и положително отношение кам историята! А тя е прекрасна наука, която трябва да се обича и помни!
Основно свойство на паметта е и забравянето (особено ако пък си учил нещо формално и в телеграфен стил). Ако такава е дълбоката философия и целите на днешните учебни програми - загуба на национална памет и индентичност, България, за разлика от други европейски страни няма да има бъдеще.
„Всички войни и всички победи се губят или печелят зад ученическите чинове!”
Защо се свеним да изречем на висок глас това, което не ние, а десетки световни учени и политически лидери са казали за България?! Защо тяхното авторитетно мнение не е написано на първите страници на всеки учебник по „История и цивизация”? Нима не е вярно? Нима трябва да се чувстваме неудобно и да се срамуваме от подобни оценки?! Лично аз нямам обяснение!
• „ Корените на европейската култура трябва да се търсят в България.”; „Когато България бе държава, Европа ходеше права под масата” (проф. Норман Дейвис)
• „Българската държава е люлка на европейската култура и цивилизация.” (Шарл дьо Гол, президент на Франция)
• „Българите стоят в основата на човешката цивилизация. Българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета!” (Фр. Митеран, президент на Франция)
• „Българската държава е между седемте световни цивилизации.” (проф. Шигеоши Мацуяма)
• „Българите са в ядрото на европейската цивилизация.” (проф. Норман Дейвис)
• „Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация!” (Карло Чампи, президент на Италия)
• „Българската държава на духа се простира от Балтийско море до Тихи океан и от Северен Ледовит океан до Индийския.” (Акад. Димитрий Лихачов)
Ако попитаме мъдреците за това какво е История без чувства, ще чуем:
• „Любовта към Отечеството превъзходи сичките световни добрини” - Г.С.Раковски;
• „Няма нищо по-мило от Родината. Думата „Отечество” прави и страхливия храбър” - Лукиан.
Човекът е продукт на своето мислене и неговият свят и живот се разпадат, когато той загуби своята идентичност и спре да вярва в ценността си.
Може би е дошло време да се вслушаме в здравия разум, за да запазим силен спомена за древния си родов корен?!
За да не допуснем „ние да напишем собствения си некролог”, необходими са ни не образователни реформи на парче (недомислените и прибързани реформи в образователното ни министерство станаха причина два випуска вече да не изучават Българско Средновековие)!
Този огромен гаф в други европейски държави би довел веднага до оставка не само на министъра на образованието, но и на цялото правителство! И би станал повод за обществено порицание!
Не реформи на парче, писани без широки обществени дискусии или несъобразени с тях, а изработване на Национална програма за патриотично възпитание, такова, каквото съществува в много европейски държави. Подобна програма, изработена съобразно обществените очаквания за адекватна защита на българската национална и културна идентичност, особено в частта й, отнасяща се до сферата на образованието и възпитанието на подрастващите, е абсолютно належаща.
Българското общество има въпиюща нужда не от ратификация на Истанбулската конвенция, а имено от изработване и следване на Национална програма за патриотично възпитание, ако искаме да ни има!
Нека българските институции, съвместно, адекватно и отговорно се фокусират и решават българските проблеми и предизвикателства, които са доволно сложни и дълбоки, вместо да прибавят други.