ИЗГУБЕНИ В ПРЕВОДА

Петко ПЕТКОВ
Печат

Очакванията на управляващите, че ще им се прощават всички грехове, докато завърши българското председателство на Съвета на ЕС, не се оправдаха. Първо прокуратурата подхвана „суджук гейт” в Добрич и наред с депутата Живко Мартинов си отиде цялото общинско ръководство на ГЕРБ в областния център. После Елена Йончева показа филма „Граница”, от който разбрахме, че и от „обект с национално значение” като граничното съоръжение може да се краде. Междувременно БСП повдигна въпроса за корупцията при „спечелването” на обществените поръчки, включително свързаните с граничната ограда, както и за шуробаджанашките назначения в Хасково и други населени места. По този повод Столетницата внесе вот на недоверие към кабинета „Борисов-3”, който новата тройна коалиция ГЕРБ-ОП-ПП „Воля” отхвърли с дружни усилия.
Обаче прокуратурата развали антикорупционната стъкмистика, като арестува кмета на община Септември Марин Рачев, от партия ГЕРБ. На помощ се притече съдът, който замени мярката му за неотклонение с домашен арест и гаранция от 250 000 лв., които после бяха намалени на 130 000. Накрая кметът бе оневинен и върнат на поста за радост на неговите мургави и бледолики фенове. От ГЕРБ изпъчиха гърди, че сами се чистели от кадри, около които витаят съмнения за корупция. Обаче пак не мина без изключения.
„Достойният морален жест” с оставката на депутата Делян Добрев беше продължен като фарс. След като колегите му го оставиха в парламента в нарушение на конституцията, а БСП сезира Конституционния съд, Добрев изтегли оставката си преди КС да е потвърдил „грешката” на управляващото мнозинство. Очевидно някой бе уведомил депутата от Хасково, че оставката му не подлежи на обсъждане и одобрение от НС и той реши да изпревари събитията. „Невинен”, но гузен!
Но каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи. В стремежа си да отвлече вниманието от проблема с корупцията и вота на недоверие, внесен от социалистите, Борисов хвърли на масата един двусмислен документ, като Конвенцията на Съвета на ЕС за предотвратяването и преследването на насилието върху жени и домашното насилие. Наречена за кратко Истанбулска, тя вдигна такава вълна от възмущение, че ГЕРБ се конфронтира и с общественото мнение, и с основните деноминации, и със собствените си коалиционни партньори. Опитите на вносителите да се скрият зад преводачите събудиха и потрес, и смях, и съжаление за съдбините на България.
Всъщност те се изгубиха не в превода, а в опитите си да прикрият небрежността и лековерието, с което вкарват страната в капан. Стреснато, управляващото мнозинство набързо сви знамената на „европеизма” и „джендъризма” и ратификацията на конвенцията бе отложена (с обещанието все пак да бъде ратифицирана до края на българското председателство на Съвета на ЕС). Само че на предстоящите избори за Европейския парламент (ЕП) и при евентуални предсрочни избори за 45-о народно събрание опозицията едва ли ще пропусне посегателството върху традиционните национални ценности. Още повече че пред управляващите имаше далеч по-елегантен начин да изпълнят някои от разпоредбите на Истанбулската конвенция - като ги въведат в националното законодателство, което пък съдържа достатъчно аналогични и съвсем разумни разпоредби.
Например в Турция, подписала и ратифицирала Конвенцията на Съвета на Европа преди близо шест години, е приет и въведен в сила Закон № 6284 за закрила на семейството и предотвратяване на насилието над жените. Той предвижда десет мерки срещу насилниците, включително принудителното им извеждане от общото жилище и забраната да доближават местообиталището и работното място на съпругите си, както и училището на децата си. Времето, изтекло след влизането в сила на въпросния закон обаче, доказва, че нищо не може да спре насилието, щом държавата не прилага ефективно собствените си закони. Според в. „Джумхуриет” (09.02.2018) за шест години броят на престъпленията против жени е нараснал трикратно. А според последния доклад на платформата „Ще спрем насилието срещу жените” само през януари 2018 г. са били убити 28 жени, а жертви на сексуална експлоатация са станали 25 жени и 147 деца. Как ли би се изпълнявал подобен закон у нас, щом КС се разделя на две, когато трябва да оцени дали даден закон противоречи, или не на конституцията? Две преценки въз основа на една и съща конституция! Да видим какъв отговор ще даде КС на внесеното от ГЕРБ запитване дали Истанбулската конвенция противоречи на основния закон на Република България?!
Не е изключено съдът да върне горещия картоф. А на фона на наближаващите европейски избори, ГЕРБ решиха да потърсят и мнението на ПЕС, което си е истинско политическо харакири. И без консултация с ПЕС, Борисов обеща България да ратифицира конвенцията още на първото след Нова година заседание на Министерския съвет, на 3 януари. На кабинета бе представена и програма на МОН за „джендърно обучение” на децата с цел „преодоляване на стереотипите” относно социалните роли. Липсвал обаче Обяснителният доклад към конвенцията, от който става ясно, че и така наречената общност ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и травестити) ще бъде предмет на нейната защита.
Е, няма нужда да ни увещават, че няма да се наложи приемането на еднополовите бракове - ами това е май основното искане на въпросната общност!?!
Дали гневната реакция на вицепремиера Валери Симеонов срещу предложението на Красимир Каракачанов за провеждане на референдум относно узаконяването на еднополовите бракове и „джендърното обучение”, е мотивирана само от финансови съображения?.. Сидеров например вече предупреди, че ще изтегли своите депутати от ПГ на ОП, ако бъде ратифицирана конвенцията. Значи някой услужливо разцепва ОП. Нищо чудно следващият кабинет на Борисов да бъде с ДПС...
При гласуването на ратификацията на Истанбулската конвенция ще си проличи кой е истински патриот и кой „джендър националист”.

Колкото до ПП „Воля”, въпреки уверенията на Веселин Марешки, че половината от депутатите му ще гласуват „за”, а другата половина „против”, ще поживеем и ще видим, както казват руснаците. За „Воля” пребиваването в НС е бизнес, и по-малко служене на народа.
Казусът с втория лифт в Банско също е изпитание за патриотизма на Валери Симеонов. Докато властите не разкрият реалния собственик на офшорката, която претендира да построи това съоръжение, никой няма да повярва, че защитниците на проекта нямат скрит личен интерес от неговото реализиране. Обидното послание „Да намажем ските на Келер”, адресирано от вицепремиера Симеонов до различни институции и медии, едва ли е израз само на патриотично негодувание от антиправителствените изяви на гостувалата ни „зелена” германска евродепутатка. В яда си той я нарече „добре платен командирован сюнетчия” и „зелен джихадист”, и препоръча да бъде експулсирана и откарана с камионетка до ГКПП Капъкуле.
Вярно, че Ска Келер е завършила университета „Сабанджъ” в Истанбул, но след подобно отношение тя ще направи черен живота на всеки български политик, който дръзне да говори пред ЕП. Казват, че след обаждане от Брюксел, Министерският съвет се бил разграничил от вицепремиера, той и председател на НФСБ.
Сигурно и Меркел няма да аплодира Симеонов за това, че напомни как 6 месеца в Германия се пазариха за коалиционно правителство. Разбира се, Германия не е свещена крава, но спрямо нея България е в положението на гърнето, което се блъска в камъка - винаги се чупи гърнето... А групата на „зелените”, на която Келер е заместник-председател в ЕП, може да и да нарасне след европейските избори. Гостувалият в София холандски премиер Марк Рюте вече ни каза, че има да свършим още много работа, а Юнкер предупреди страните от Западните Балкани, че преди да мечтаят за еврочленство, трябва да разрешат проблемите помежду си. Въпреки „политкоректното” тълкуване на тези послания като „с” на Шенген и еврозоната за България и на евроинтеграцията на Западните Балкани, реалността е съвсем друга.
„Приоритетите” на българското европредседателство явно не впечатляват бюрократите в ЕС толкова, колкото се иска на домакините. Остава да видим докъде са готови да отстъпят в преговорите с Ердоган на срещата на високо равнище ЕС-Турция във Варна на 26 март. Особено след като кавгата между Анкара и Вашингтон постави под въпрос тяхното съюзничество в НАТО. Стигна се дотам, че на призивите на Ердоган американските военни да опразнят Менбич, който контролират заедно с отрядите на сирийските кюрди за самозащита на населението (YPG), американският корпусен генерал Пол Фънк отговори: „Ако ни ударят, ще отговорим агресивно!”. След което Ердоган заяви пред ПГ на своята партия: „Личи си, че тези никога в живота си не са яли османски плесник!”
Какво ли ще каже „приятелят Тайпи” след доклада на шефа на Американската разузнавателна агенция, представен пред Сенатската комисия по разузнаването? В него директорът на агенцията Дан Коутс твърди, че със своята операция „Маслинова клонка” Турция излага на риск американските военни в Северозападна Сирия и компрометира борбата с ИДИЛ.
На въпроса на журналист, по повод казаното от генерал Фънк и президента Ердоган, което разкривало ужасното състояние на отношенията между двете съюзнички в НАТО, говорителката на Държавния департамент Хийтър Науърт отвърна така: „Не искам да изпреварвам разговорите, които ще проведе държавният секретар Тилърсън (в Анкара, б.р.). А във връзка с комичния коментар, за който споменахте, ще кажа, че не мога да отговарям на изявленията на всеки чужд лидер”.
Комичен коментар ли?! За такива оценки на казаното от Ердоган в Турция се лежи в затвора. А и в Европа явно не са забравили „османския плесник”. „Ердоган, от който Европа не може да се откаже” – озаглави Илгюн Джеррахоглу своя коментар във в. „Джумхуриет” (10.02.2018). В него авторката цитира читател, който пита: „От Америка до Германия и Ватикана, никой ли не може да се противопостави на Ердоган? Какъв е този свят? Въпреки че не ги обичат, как става така, че тези неща все още могат да се вършат? Трябва ли това да се припише на маломерността на световните лидери, или да се впише в графата с успехите на РТЕ (Реджеп Тайип Ердоган)?”.
„Оказва се, продължава Джеррахоглу, че и в Италия, която Ердоган посети, за да се срещне с Папата, си задават същия въпрос, макар и по различен начин: „Защо го търпим?”
В самото начало на визитата на Ердоган, Алберто Негри, един от опитните и известни експерти по Близкия изток, написа статия „Заплахата с „бежанската бомба”. В нея се казва, че в ръцете на Ердоган има човешка бомба от бежанци: „Това е такава бомба, че плаши дори Папата. Турция вече е автокрация под демократична външност, но европейците или изцяло са безмълвни, или реагират така, че да не обезпокоят Ердоган. Ако едното обяснение на това положение е „бежанската бомба”, другото, до което читателят ни се докосна едно към едно, без съмнение са „безкалибрените” европейски лидери и тяхната политика. Политиката на Европа изцяло е изпаднала в положението на заложница на „вълната на популизма”. Тази вълна от популизъм е и главната причина за страха от бежанския и мигрантския наплив, чийто клапан е в ръцете на Ердоган и който всеки момент може да бъде отворен. Ах, ще се отвори темата за бежанците и от това ще се възползват популистките и крайно десните партии!”, казват политическите лидери и политическата класа, и вече се боят да си отворят устата. Партиите в центъра пък се въздържат от страх крайната десница да не им открадне ролята. И „левицата” няма никакво послание, което да отправи.
В резюме, демократичните ценности и политиката са изцяло изпразнени от съдържание.
Другата тема, директно свързана с това изпразване от съдържание на западната демокрация, е „глобализацията”... За Европа Ердоган е голяма партия (т.е. бизнес). За Италия той е внушителен алъш-вериш. Защо трябва атмосферата да се бърка с човешките права? ... Не е случайно, че Ердоган (преди да напусне Рим), обядва в хотел „Екселсиор” с бизнесмени и представители на „Конфининдустрия” (Италианската TUSIAD – Асоциация на турските индустриалци и бизнесмени, б.р.).
Хотел „Екселсиор” във Виа Венето е на съюзника на Анкара Катар. А в същото време Катарският инвестиционен фонд е най-големият инвеститор в недвижима собственост в Италия. На обяда присъстваха президентът на „Конфиндустрия” Винченцо Бочия и всички големи фирми, начело със строителните. Между обсъжданите проекти било летището в Истанбул, което се очаква да превозва 150 млн. пътници и да бъде завършено през 2024 г. Сред целите на Анкара са усилването на транспорта (железопътни линии, пътища и каналът Истанбул); секторът на здравеопазването и автомобилният сектор, целящ укрепване на турското автомобилостроене. Между темите на дневния ред са били и отбранителните проекти, ракетите и хеликоптерите „Аугуста.”
Е, при такъв мазен и меден клиент какво да направят домакините, освен да отворят вратите?
Както пише Ник Робинс в своята книга „Корпорацията, която промени света”, посветена на глобализацията, девизът на Остиндийската компания, която поставила Индия под свой контрол, бил: „Първо търговия, после власт”.
Робинс обяснява, че светът отново живее с колебанията на Остиндийската компания, когато „свири тръбата” на големите компании и на финансовите пазари. И припомня, че глобализацията се издига над безпокойствата за човешките права. „Скритата ръка на пазара не работи, без да има един скрит юмрук”, казва Робинс.
В момент, когато турските войски провеждат операция „Маслинова клонка” в Африн и Ердоган подканя американците да опразнят заетия от тях и кюрдските формирования за защита на населението (YPG) град Менбич, а в Анкара обмислят да преименуват на „Маслинова клонка” улицата, на която се намира американското посолство, едва ли ЕС ще отвори нови, или ще завърши старите глави от преговорите с Турция. Нищо, че Анкара предприе някои стъпки за сближаване и помирение с Европа. Например с поправка към чл. 7 на Закона за борба с терора се декриминализират критичните изявления, които „не надхвърлят границите на информирането”. Но извънредното положение (ОНАL) не само не беше отменено, а напротив – бе удължено с още 3 месеца. Следователно, Ердоган ще продължи да управлява с укази, докато политици от неговата Партия на справедливостта и развитието и „присъдружни” от другите партии обещават да продължат борбата с терора, докато има и един жив „терорист”.
При положение, че вече е забранено да се употребява думата „мир”, кой ще определи дали едно критично мнение, отразено в медиите, не надхвърля границата на информирането? Нали Ердоган води четири дела за оскърбление на личността му срещу лидера на главната опозиционна сила Народнорепубликанската партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу? Какво остава за обикновените журналисти и граждани, които винаги могат да бъдат изправени пред съда с обвинението, че членуват в терористични организации, или провеждат терористична пропаганда?
Е, добре, тогава с какъв демократичен актив ще дойде Ердоган на срещата във Варна? Единствено с факта, че в Турция има 3,5 млн. бежанци, за чиято издръжка тя била похарчила 30 милиарда долара. Сиреч, „приятелят Тайпи” ще дойде с нови финансови претенции към Брюксел, придружени със заплахата да отвори шлюза на бежанската вълна. С тази разлика, че след турската агресия в Африн към Европа ще побягнат и жителите от района на операция „Маслинова клонка”, а не само противниците на режима на Башар Асад. Пребиваващите в Турция сирийци, и да искат, няма как да се върнат в разрушените си градове и села, около които се водят боеве. Затова Ердоган ще каже на европейците: „Или плащайте по-голям данък спокойствие, или пускам бежанците и нелегалните мигранти!” Тогава Бойко Борисов ще види колко тежи думата на един „демократично избран падишах”.
Но възелът на турско-европейските противоречия може да се окаже по-заплетен, отколкото се предполагаше. Защото Турция започна да понася последствията от авантюристичната агресивна политика на Ердоган.
Докато Турските въоръжени сили предаваха бодри новини от района на операцията срещу Африн и ежедневно раздуваха цифрите на „обезвредените терористи”, дойде вестта, че на 10.02.2018 г. е паднал турски боен хеликоптер и са загинали 11 турски войници, в това число двамата пилоти. Естествено, от турския ГЩ обявиха случилото се за нещастен случай, докато от Партията на демократичния съюз на сирийските кюрди (PYD), която Анкара представя като сирийски клон на Кюрдската работническа партия (РКК), известиха, че са свалили хеликоптера с преносим зенитно-ракетен комплекс, вероятно доставен им от Пентагона. Това изостри тона на критиките на Анкара срещу Белия дом.
След срещата в Истанбул на съветника на Тръмп по националната сигурност корпусен генерал Макмастър и говорителя на турското президентство Ибрахим Калън, вицепремиерът и говорител на турското правителство Бекир Боздаг заяви: „Повече не идвайте да увещавате Турция и не изпробвайте търпението ни!” А другият вицепремиер, Ъшък, каза: „Ако държите на думата си, незабавно съберете тези оръжия!” Това не е ли изпробване на американското търпение от един съюзник в НАТО, който се държи като противник на Алианса? И който поддържа бандитското формирование, наречено Свободна сирийска армия, за чиято подготовка и въоръжаване Пентагонът прахоса 500 млн. долара, без да види грам полза в борбата с „Ислямска държава”.
Това днес са „борците с тероризма”, зад чийто гръб се скатава „храбрата” турска армия. Въпросът е, че Ердоган изпробва и търпението на Русия, която загуби втори самолет Су-25, свален от подкрепяните от Турция „бунтовници” в Идлиб... Дали след „аварията” с турския хеликоптер няма да последва такава и с някой турски F-16? Израел вече опита жилото на руските С-300, с които е снабдена ПВО на Сирия.
Ще поживеем, ще видим...