АМЕРИКАНСКИТЕ САНКЦИИ, ПРЕВЕДЕНИ НА РАЗБИРАЕМ ЕЗИК

The Saker 2018 - Брой 12 (2018)
Печат

ОЗАДАЧЕНИТЕ РУСНАЦИ, АРТИСТИЧНОТО СВИРКАНЕ И ТЯХНАТА ПРЕДИСТОРИЯ

Най-накрая приключихме с неопределеността. В известен смисъл.

Държавната хазна на САЩ все пак оповести списъка на руските предприятия и отделни лица, които биха могли (при определени условия!) да бъдат санкционирани от северноамериканската държавна хазна в съответствие с H.R.3364 - “Закон за противодействие на противниците на Америка чрез санкции” (CAATSA).

Ето и два кратки примера от доклада, които обясняват защо казвам “биха могли”: “За изготвяне на списъка на лицата, заемащи високо политическо положение, Департаментът на Министерството на финансите разгледа определението CAATSA, раздел 241 (с) (2), което се позовава на определението “чуждестранни лица с високо политическо положение” в раздела 1010.605, чл. 3, “Сборник от федерални нормативни актове”. В рамките на несекретната част на доклада, това са следните лица: 1) висши длъжности на президентската администрация на Русия; 2) членове на Министерския съвет, министри със статут на членове на правителството и ръководителите на ключови учреждения и органи на изпълнителната власт; 3) други политически дейци от висок ранг, включително ръководството на Думата и на Съвета на федерацията; други членове на Съвета за сигурност на Русия и директори на държавни предприятия. Тези лица са изброени в Приложение 1 на въпросния доклад”,

и другият пример,

“Докладът е подготвен и представен най-вече като отговор на Раздел 241 на CAATSA. Това не е санкционен списък, включването на отделни лица или предприятия в доклада или в допълненията и приложенията към него по никакъв начин не бива да се интерпретира като налагане на санкции срещу отделни лица или предприятия. Включването в доклада не означава, че която и да е агенция, лице или предприятие е определено като отговарящо на критериите за налагане на каквато и да било програма за санкции.

 

Освен това включването на определени лица или предприятия в доклада, в неговите допълнения или секретни приложения само по себе си не предполага, не дава основания и не създава никакви ограничения, забрани или ограничения за работа с дадените лица нито за САЩ, нито за лица с чуждо гражданство. Също така включването в несекретната част на списъка не означава, че правителството на САЩ разполага с информация за участието на отделно взето лице във вредна дейност. Назованите отделни лица и предприятия, обект на санкции, съответстващи на програмата за санкции, установени според законите на САЩ, са отбелязани със звездичка (*)”

А сега нека

да преведем всичко това

на нормален човешки език:  в САЩ намериха телефонния указател на Кремъл, после направиха копие на списъка на “Форбс”, съединиха ги и се получи нов списък, който обединява двата споменати. После САЩ обявиха, че тези лица и предприятия още не са обект на санкции - но са кандидати за това.

Според вас това има ли *въобще* *какъвто и да било* смисъл?

Ако да, спрете с четенето и се наслаждавайте на уникалния си талант да вниквате в нещата. Ако не, не се разстройвайте. Понеже това няма никакъв смисъл и в Русия.

О-о-о, толкова ми се иска съвременните технологии да ми позволят да публикувам всички интервюта, статии, изказвания по ток-шоу и публични изявления, направени в Русия за изминалите 24 часа! Да кажем, че руснаците недоумяват, би било твърде меко, наистина.

Струва си да подчертаем две неща: първо, списъкът игнорира една от най-важните характеристики на руската политика - че истинската, опасната опозиция на Путин не идва откъм народа (подкрепата за Путин в проценти е близо 60-80 %) или откъм руските медии (макар в голямата си част да са критично настроени, те не са съществена заплаха за Путин), нито пък от Думата (опозиционните партии, които критикуват Кремъл, са много внимателни с критиките към самия Путин, понеже не искат да изгубят поддръжката на народа).

От години обяснявам, че истинската опозиция на Путин е:

а) в средите на управляващия елит, включително президентската администрация и правителството, и

б) сред “финансовите спекуланти”: банкери, олигарси и пр. Аз наричам тази неофициална опозиция “атлантици-интеграционисти”, понеже онова, което искат тези прозападни глобалисти е англо-ционистката империя да възприема Русия като равностоен партньор и Русия изцяло да се интегрира в контролираните от САЩ финансови структури и структури по сигурността - СТО, НАТО, ЕС, Г-7/8 и т.н.  Най-общо казано, можем да ги наричаме “хората на Медведев” (може да кажете също, че министрите, отговарящи за руската икономика изцяло попадат в тази категория, също както и почти всички руски банки).

Неофициално наричам групата, поддържаща Путин евразийски суверенитетчици”. Тази група вижда бъдещето на Русия на Юг, на Изток и дори на Север, иска да издърпа Русия от англо-ционистките международни финансови структури и структурите по сигурността, и целта е Русия, наистина суверенна, да има свой принос в един нов и наистина многополюсен свят със сътрудничеството на държави като Китай или другите от БРИКС. Най-общо може да наречем тези хора “хората на Путин” (но можете да кажете също, че такива като Иванов, Рогозин, Шойгу и неколцина други са ключови фигури). Това е важно, тъй като списъкът (потенциално мощните може да се окажат обект на санкции) на лицата не оразличава двете групи. Вижте статията в (RT) “Русия тудей” - “Водещите руски банки повече няма да обслужват отбранителната промишленост заради опасения от американските санкции”. В статията са цитирани думите на директора на “Алфа банк” Михаил Фридман, чийто доход се оценява чисто на 16,2 млрд. щ.д. от “Форбс”, и който казва, че “Алфа банк” редуцирала връзките си с отбранителната промишленост на Русия. И добавя: “Ама какво можем да направим ние?” Е, добре, хайде сега, вижте пак списъка, Приложение 2, № 23. Какво пише там? Оппа, същият този ми ти Михаил Фридман!

А сега, моля, позволете ми да кажа следното: в днешната политическа обстановка в Русия е срамно и непатриотично да имаш банкови сметки на Запад, и дори най-циничните и лицемерни евразийски суверенитетчици едва ли може да си го позволят по политически причини (което не значи, че не се опитват, да, опитват се, но политическият риск е огромен). И обратното, при атлантиците-интеграционисти, чиято власт и влияние не зависят от общественото мнение, активите в чужбина не са нещо опасно и дори са нещо съвсем естествено.

Значи така, Хазната на САЩ оповести “списъка на известни лица” (и техните семейства, роднини или свързани с тях корпоративни организации), към които ще се приложат евентуално и в неизвестен бъдещ период санкции, въпросът е кой повече ще се подразни - евразийците или атлантистите?

Нека направим още една крачка и да забравим за миг САЩ. Русия упорито опитва да се сработи с европейците по различни проекти. Според вас

как ще се отрази този списък на съвместната работа на ЕС и руските бизнесмени?

Аз предричам две неща:

1) ще има огромен натиск над европейските корпорации на ЕС, така че да не работят с руснаците, и това ще придвижи още по-нататък курса на ЕС и САЩ, водещ към заплаха от катастрофа;

2) атлантиците ще бъдат ударени по най-болното място - финансовите им интереси.

Казано честно, ако на мен ми плащат за това усърдно и дълго да обмислям как да предложа на САЩ най-глупашките и най-вредни за тях външнополитически решения, не бих могъл да измисля нещо по-добро от онова, което направи администрацията на Тръмп и Конгресът. Впрочем, това е мнението и на всички руски анализатори. Онова, с което те не са съгласни, са причините за подобна крайно глупава стъпка.

Ето какво мислят по този повод различните руски школи:

Група 1: шамар за Русия”:

Според тях единствената цел е да бъде оскърбена и унизена Русия, като се обяви, че бандити заемат най-висшите постове в страната. Според тази група САЩ не могат да направят кой знае какво, освен да продължават малките битки с оскърбления и притеснения (от рода на изгонените руски дипломати и завземането на руското консулство в САЩ).

Група 2: “Всичко това е вътрешна работа на САЩ”:

Според тази група споменатите неща нямат отношение към Русия. Икономиката на САЩ при Тръмп върви горе-долу добре, демократите нямат сериозни аргументи срещу него, затова продължават да пробутват историите за “руската заплаха”, а пък Тръмп умишлено отговаря с неефективни и просто символични действия. И излиза, че той е антируски настроен, но на практика тихомълком саботира опитите на демократите да влошат отношенията с Русия, пречи им да си изиграят картите с “руската намеса” срещу Тръмп.

Група 3: “Тръмп е наш”:

Не, не, никой в Русия не си мисли, че Тръмп е руски агент или някак си е станал “подвластен” на Русия, обаче се говори като на шега и с усмивка под мустак. Но тогава какво имат предвид? Че дълбоко в себе си Тръмп е приятел на Русия и на практика помага на Русия и на Путин. Как точно? Ами взема мерки, които удрят по САЩ, и повече са в полза на Русия (например принуждава руските олигарси да върнат активите си в Русия). Има някои, които отиват още по-далеч - казват, че санкционният списък е вреден най-вече за онези, които са срещу Путин и му предоставят аргумент да ги зачеркне от кампанията за президентските избори в Русия. Без да смята Тръмп за непохватен идиот, тази група го приема за превъзходен политик, който в действителност създава обстоятелства, вредни за неговите (истински) врагове и помагат на неговите (истински) приятели.

Група 4: “Бият нашите!”:

Тази група не се вълнува защо САЩ правят едно или друго и доколко то е грубо. Те се вълнуват единствено от онова, което се случва - поредната атака срещу “нашия народ” (под “нашия народ” те разбират отделните руски или корпоративни организации) и значи руснаците са длъжни “да се отбраняват” и да помогнат на онези, които са под удар. Тази група гръмогласно изисква Кремъл да отговори подобаващо. Това е едно доста шумно малцинство.

Група 5: “Филькина грамота” *:

Тази група твърди, че всичко е просто и ясно и няма нужда от сложни обяснения: администрацията на Тръмп и Конгресът са сбор от необразовани идиоти, които нямат представа какво правят, на които им харесва да обявяват някакви си политически решения просто за да изглежда, че те самите имат значение в световен мащаб, но всъщност нищо не означават. Самият Путин, както изглежда, спада към тази група, доколкото официално нарече последния американски документ “пълна глупост”.

Честно казано, според мен, процесът на вземане на решения в САЩ практически никога не е бил резултат от усилията на едно-единствено действащо лице. В действителност политическите решения на САЩ са “сумарен вектор” от усилията на много и различни линии, които действат общо, за да осигурят сумарния вектор. Понякога той изглежда неразумен, но винаги си остава логичен резултат от съвместните усилия на всички влиятелни лица, които го определят.

С други думи, всички обяснения дотук може да са верни, макар и в различна степен. Аз лично предпочитам последната група, понеже, както и Путин, стигнах до извода, че Империята я управляват глупави, невежи идеолози, които живеят в свят вън от реалния.

Съвсем очевидно е, че последният ход на САЩ за пореден път въплъщава заветните мечти на Путин и привържениците му, и то в навечерието на изборите.

Първото и най-важното: това са нападки срещу “нашето момче” и дори срещу “всички нас”, което провокира още по-силна подкрепа сред народа. Тази стъпка освен това разделя руснаците на два големи лагера: единият - привърженици на Путин, другият - онези, които са се продали на САЩ (като Ксения Собчак), и то дотам, че са готови да предадат Крим, само и само да са приятели на Запада. Първата група, смятано грубо, включва 95-98% от населението, втората - около 2-5%.

На второ място: очевидно е, че всеки руски олигарх (заедно със семейството и колегите) вече има черна точка и сега ще трябва да побърза и да премести активите си на единственото място, където Империята не би могла да ги обсеби - в Русия.

Трето: мнозина олигарси и държавни служители, повече или по-малко противници на Путин и политиката му, ще трябва да се върнат при него и смирено да се поклонят, да се извинят и да изпросят милост. Те заложиха на англо-ционистите и загубиха. Сега ще трябва “да се върнат при папата” и да молят за прошка и снизхождение (вероятно ще го получат). Това нещо е доста полезно поначало тъкмо преди изборите, пък дори и никой да не се съмнява в резултатите.

Като обобщим казаното дотук: последната стъпка наистина бе благословия за Путин и Русия в икономически и в политически смисъл. Единствените, които загубиха в случая, са атлантиците (та ето кой всъщност преживява лоши времена).

Парадоксът: американските санкции са маскирана благословия?

Нека се замислим какво правиха САЩ в последните две години.

Официално, САЩ се опитваха “да изолират” Русия. Но от какво точно? От Перу? Или от културния обмен с Мароко? Едва ли. Когато САЩ казват, че искат да изолират Русия, това означава да я елиминират от западните пазари (търговията), от западната финансова система (кредити) и от западните политически елити (форуми). Санкциите трябваше да ударят болезнено Русия тъкмо защото тя, макар и частично, бе зависима от търговията с ЕС, от кредитите на западните финансови организации и от участието във форуми от типа на Г-8 (сега вече Г-7).

Путин предвиди, че на Русия ще й трябват две години, за да се възстанови след санкциите (и от съпътстващия ги спад на цените на енергоносителите), и бе прав: Русия не само изгради нови търговски отношения, но накрая започна да инвестира и на вътрешния си пазар, намери кредити (Китай), а по линия на форумите, оказа се, че Г-7 без Русия, малко или повече, напомня Съвета на Европа, или пък Съвета за сигурност на ООН, тоест, оказаха се безполезни. И обратното, световните лидери започнаха да си резервират самолетни билети и литнаха към Москва. А последните американски санкции оказаха огромен натиск върху руските олигарси да върнат парите у дома.

Мисля си, че санкциите на САЩ дадоха шанс на Путин да направи онова, което сам вероятно никога не би могъл - да започне сериозно да реформира Русия (която неистово се нуждаеше от реформи). Спомнете си, че именно евразийските суверенитетчици са привърженици на суверенитета, а атлантиците настояват за интеграция със Запада. Като “отрязаха” Русия от “Запада”, САЩ кого удариха по-силно - интеграционистите или суверенитетчиците? Може ли Путин да е задължен за огромната си популярност, а пък Русия - за успехите, - дори и частично, - на санкциите на САЩ?

Фундаменталната теория на сплашването гласи, че “сплашването е нещо субективно”. С други думи, аз не мога да съм сигурен, че ако нещо ме плаши мен, то ще плаши и вас. За да ви изплаша, аз трябва да зная какви са целите и ценностите ви. Затова твърдя, че когато елитите на САЩ решиха да наложат санкции срещу Русия (уж за да я принудят да не се противи на Империята за в бъдеще), те тръгнаха от фундаментално грешно предположение: че Русия се управлява от атлантици-интеграционисти, които ще се ужасят и уплашат. Но вместо това санкциите се оказаха благодат за евразийските суверенитетчици, които благодарение на тях парализираха атлантиците и успяха да прокарат така нужните реформи, и всъщност унищожиха прозападната опозиция.

В много отношения в Русия все още няма пълен ред, тя все още се бори, но благодарение на американските санкции нищо от описаното дотук няма да повлияе на президентските избори, а пък евразийските суверенитетчици сега са много по-мощни откогато и да било. Благодарим ти, Чичо Сами!

Възможната реакция на Русия

Каквито и да са причините за абракадабрата със санкциите, тя все пак изисква реакция от страна на Русия. И аз мисля, че лесно може да се предскаже каква ще бъде, ако съдим по аналогия с реакциите от близкото минало.

Първо, няма да има никакви величествени жестове или гръмогласни изявления от страна на Кремъл. Путин шеговито се оплака, че неговото име не било в списъка, Песков отбеляза, че това е акт на враждебност, няколко депутати от Руската Дума отмениха планирани пътувания до САЩ, а руските коментатори изразиха в различна степен тревога и отвращение. Като цяло обаче, това е едно нищо. Както винаги, на Запад разбират всичко погрешно, нали културата им е такава, “ако някой ви удари по едната буза, вие незабавно му отвърнете със същото, за да не изглежда, че сте по-слабият”. В Азия (и също така в Близкия изток) обичайната норма е съвсем различна: “ако врагът ви удари шамар, отстъпвате и планирате как да го победите във времето, тъй като важна е не позата, която може да е опасна и контрапродуктивна дори, а продължителната работа и крайната победа”.

На Запад вниманието е концентрирано върху кратките схватки, а за дългосрочно планиране се смятат дни или седмици, докато в Азия и в Близкия изток то се измерва с години и десетилетия. Така че от страна на Кремъл най-вероятно няма да последва нищо особено фотогенично или достойно за цитиране, а някои направиха и намеци каква би била руската политика: “На американците им проработи късметът; опитват се да направят нещо голямо в света без нашата поддръжка”.

За да се доизясни този момент на ония, които умеят да виждат по-надълбоко, руският посланик в САЩ Анатолий Антонов излезе по руския канал “Русия-1” и заяви, че шефът на Службата за външно разузнаване на Руската федерация Сергей Наришкин наскоро бил в САЩ и се срещнал с някои високопоставени лица (включително, както твърдят американски източници, с директора на ЦРУ Майк Помпео). “Нюзуик” писа, че „Наришкин е шеф на руското разузнавателно управление, което стои зад хакерската кампания по време на изборите от 2016 г.”, а други психари го нарекоха акт на война. Значи Наришкин е най-напред в санкционния списък, обаче бил тук, разхождал се из САЩ и се срещал с висши официални лица на Америка! Защо Антонов допусна подобно изтичане? Ами просто за да покаже, че въпреки опитите на САЩ да заема заплашителни пози и да назидава фанфаронски, в действителност САЩ и Русия все още работят съвместно и до голяма степен не могат да не го правят (докато пиша тези редове ми показаха статия във “Вашингтон пост”, където пише, че шефът на ФСБ Александър Бортников и дори ген.-полк. Коробов, шеф на ГУ на Генералния щаб, службата на военното разузнаване, преди беше ГРУ, също са били в САЩ на визита).

Така че ето го и истинското руско послание до САЩ:

Ние сме ви по-нужни, отколкото вие на нас, защото на вас ви трябва да работите с нас, иначе нищо не можете да направите; ние все още искаме да работим с вас, но ако решите да побеснеете, ще пострадат глобалните ви интереси - много повече вашите, отколкото нашите; въпреки самохвалството ви, вие през цялото време работите съвместно с нас, и ако стигнете прекалено далече с тия глупости, ние първо ще оповестим мащабите на нашето сътрудничество е ако това не е достатъчно да ви охлади, ще го прекратим.

Аз не се съмнявам, че за мнозинството обитатели на англо-ционистката империя мисълта, че всемогъщите САЩ се нуждаят от бедстващата (и икономически неголяма) Русия повече, отколкото Русия се нуждае от САЩ, е смехотворна. Тези момчета обичат да казват неща от сорта на това: “Какъв процент има Русия в световния брутен продукт, колко авионосци има Русия и каква е относителната тежест на Русия в международните финансови организации? А какво става с вашата рубла, дето е вмирисана на водка, а?!”

Руснаците обикновено не отговарят в подобни случаи, повечето просто ще се подсмихнат презрително и ще си помислят: Кога ли пък се е случвало да направите нещо както трябва, вие сте си едни тъпи надути задници”. Това е основателно и адекватно, понеже посланието е насочено не към идеологическите дронове, а към онези властови кръгове в САЩ, които са наясно с реалните заслуги на Чичо Сам и разбират, че сега именно Империята, а не Русия, е почти напълно парализирана и в изолация (по ирония на съдбата!) на почти всички нива.

Извод № 1:

Основният експортен продукт на Империята е самохвалното дърдорене.

Много приятели и читатели ми изпращат статии с какви ли не изявления на официални лица от САЩ, трудно ми е да им обясня, че трябва да спрат да слушат това безконечно тлъсто празнодумие. И не само защото повечето от официалните лица, които правят такива изказвания, са и глупави, и невежи, а защото основният износ на англо-ционистката империя днес е самохвалството. Видяхме го неотдавна с изявленията за Кюрдистан или пък с планове “А”, “Б”, “С” и “Д” за Сирия - всичко това бе обявявано пределно сериозно. Но влиза в противоречие на подсъзнателно ниво, признавам си. Наистина, когато президентът на ядрена свръхдържава, тризвезден генерал или друго високопоставено официално лице излиза на килима и прави официално изявление, ние автоматично сме склонни да приемем, че думите им са тежки и отговорни, особено ако са изречени на фона на веещи се знамена и в присъствието на многобройни възторжени репортери. На практика не е така. Особено когато “другите” (руснаци или китайци) са от цивилизация, която не одобрява гръмогласните изцепки от рода на “изкефи ме, пънкар!”... Не, това съвсем не е (евро-)азийският стил на култура за озвучаване на заплахите.

Нямам предвид, че е по-добре да игнорираме Империята; съвсем не, но си струва да сме наясно какво прави тя на практика и повече или по-малко да игнорираме потока от самовлюбени коментари.

Когато Империята обещава да направи нещо както трябва, обикновено лъже. Когато обещава да направи нещо недостойно, най-често са празни заплахи. И какъв смисъл има да обръщаме толкова много внимание на подобни обещания?

Извод № 2:

да се учим на оптимизъм и предпазливост от историята.

Ако се вгледаме в световната история, ще видим, че има едно и също явление: когато нещата вървят добре, елитите са единни, но ако тръгнат на зле, елитите се нахвърлят едни срещу други. Обяснението е простичко: елитите никога са толкова единни, както си дават вид.

В действителност Империята и която и да било голяма държава наистина се управляват от коалиция на елити, а за тях е изгодно да наложат ред. Може да се ненавиждат едни други, понякога да се убиват (СА срещу СС, троцкисти срещу сталинисти и т.н.), но ще работят съвместно, така правят и престъпните синдикати. А когато истинската дълбока криза стане видима, управляващите елити обикновено скачат един срещу друг; в такива случаи - обикновено - никой не носи отговорност дотогава, докогато не се издъни цялата система или докато не се появи нов управник или група.

Тъкмо сега англо-ционистките елити се вкопчиха в схватка не на шега. Вероятно тя ще продължи и в обозримо бъдеще. Но ние трябва да разбираме, че подобна ситуация е добре дошла за една малозначна до този момент група, която да тръгне към властта. Точно така дойде на власт Путин, зад него бяха тайните служби, а пък Елцин все още беше държавен глава номинално. Това е изцяло приложимо и в случая с Украйна, която също се управлява от група хора, чийто основен принос на световната арена днес е самохвалството. Само че това може да се промени много бързо. И въпреки че препоръчвам да се игнорира самохвалството на висшите официални лица на САЩ (или на укросите), аз внимателно се вглеждам към по-ниското ниво, особено в САЩ (или при укросите военни). Не си струва да бъркаме некадърността да направиш нещо с неспособност да влошиш положението: второто не е следствие на първото.

Нацистка Германия претърпя поражение при Сталинград (февруари 1943 г.), но това не й попречи да убива милиони хора още две години и половина, преди съветските войници да забият съветския флаг на покрива на Райхстага. Засега ние сме далеч от подобно нещо - от “флага върху Райхстага”, - но определено сме свидетели на това как пред очите ни се разгръща англо-ционисткият “Сталинград”.

 

Сокол.

9 февурари 2018 г.

*“Филькина грамота” - фразеологизъм в руския език – означава документ, който няма никаква сила и значение, бял лист, празен лист хартия, ала-бала.