Приказка за войната

Господин ИВАНОВ
Печат

Случаят ”Скрипал” достигна своя апогей. Освен Англия, още шестнадесет страни, членки на ЕС и НАТО, обвиниха Русия в отравянето на шпионина Сергей Скрипал. Неясно защо, към обвинението се присъединиха Албания, Македония и Австралия. Квалификацията на обвинението е държавен теророризъм. Повечето от подкрепящите Англия страни изгониха десетки руски дипломати, а други, като България, привикаха посланиците си за консултации.
Аферата “Скрипал” се превърна в своеобразен тест за Запада кой е с нас против Русия. Прилага се една стара максима - който не е с мен, е против мен. А това дали Сергей Скрипал е отровен, дали има доказателства, няма никакво значение. Лагерите са оформени, традиционният враг е Русия.
Открито се заговори за война, гадае се кога, как и между кои ще бъде, и не става въпрос за “студена” или “хибридна”, които са вестникарски измишльотини, а за истинска гореща война, в която се стреля и умират хора.
От баща ми, който е участник във Втората световна война, и от дядо ми, участник в Първата световна война, знам, че хората от народа отдалеч чувствали полъха на идващата война. Във въздуха витаел сякаш духът на войната, мъжете ходели мрачни, зарязвали полската работа, бистрели политиката в кръчмата, а жените и бабите плетаели вълнени чорапи и фланели. Дядо ми Иван се върнал от гурбет през 1913 г. и заварил баба да подрежда дисагите. Приготвила съм ти бохчата, че се мъти една... Щях да ти кажа да не се връщаш, но като си далеч, в тази пуста Америка – посрещнала го баба. И след месец-два го мобилизирали. Бил се в Добруджа срещу румънци и руснаци, но оцелял.
Същото се е случило и с баща ми през лятото на 1944 г. Изслужил си военната служба и се прибрал на село. Побързал да се ожени и се венчали с мама. Но баба Неделя му казала: ти доведе булка, ама като гледам, няма да седиш много на село. Пак ша та приберат в казармата... Така и станало. През октомври го мобилизирали и се озовал на фронта. Бил се с германците до Драва - Соболч, където го заварила капитулацията на фашистка Германия.
За да почне една война, на първо място трябва да има врагове, да има причина и повод за нея. Но войни се водят откакто свят светува и враг никога не е липсвал. По принцип всеки съсед може да бъде обявен за враг, особено ако е богат и обитава плодородни земи.
Един народ, един език, една вяра и една територия - ако съседната държава има друг народ и друг език, може да е враг. Ако народът е от друга вяра, също. Затова първата работа на всеки вожд или цар е да събере, въоръжи и обучи добра армия. И после оглежда съседите, по-близки и по-далечни, защото собствените земи и богатства все не стигат, а тези на съседа винаги са по- примамливи. С времето мирът започнал да се счита за пауза между две войни. А колкото до повода, знаем, че победителите не ги съдят. Но и горко на победените. Стратезите от древността дори смятали, че изненадващият удар осигурява половин победа.
През 1812 г. Наполеоновата армия нахлува в Русия. Почти милион отлично въоръжени войници, от които сто хиляди кавалеристи. Въоръжаването и подготовката на такава армия струвало страшно много пари. Парите дошли от рода на Ротшилд в Англия, а когато става дума за война с Русия, парите не били жалени. По това време не са открити нито нито бензиновият двигател, нито пък някой се интересувал от петрол и въглища. Металургията била в зародиш, лакомията за черни и цветни метали още не се е изявила... Вероятно една от причините била вековната омраза към Русия още от времето на разгромената Хазария.
Краят на Наполеоновия поход е известен. Армията е разбита, замръзва в руските степи, а императорът се връща сам в Париж. Но нито една от войните, които водил Наполеон, не била обявявана предварително. Тоест, просто съм по силен, ще победя, ще ви ограбя и присъединя към империята си...
През 1815 г. Наполеоновата армия е разбита от англичаните при Ватерло. Малко се знае, че във финала на битката френските войски не са командвани от Наполеон, а от маршал Султ. По искане на евреите той заемал поста заместник на главнокомандващия. През него минавало и финансирането на Наполеоновите войни през целия период...
И стигаме до април-май 1941 г. Хитлеристка Германия е нагазила цяла Европа, без Италия и Испания, които са съюзници на Хитлер. И нашата България също. Хитлеристките дивизии били готови да форсират Ламанша и да нахлуят в Англия. Вече цял месец немската авиация и ракетна артилерия обстрелвали Лондон, защото преценката била, че английската армия ще бъде лесно разбита, а страната - окупирана за около десет дни. Но Хитлер все не давал заповед за атака. Изчаквал нещо сякаш. В един момент при него идват за разговор двама души... Банкерите, за случай като този, казват – каквото и да ти говорят, да знаеш, че става дума за пари...
“Защо ти е да завладяваш Англия? Направиш ли го, тихоокеанските и индийските колонии на Англия ще бъдат завзети от САЩ. Нищо не печелиш. На Германия й трябват суровини и нови пространства. А те са на изток, в Русия, в Сибир. Там са нефтът, въглищата, златото, среброто и всичко, каквото ти трябва. Има и работна ръка - сто милиона славянски роби. Другият добавил: ако дори един немски войник стъпи на английска земя, още на другия ден немските фабрики ще спрат да пушат поради липса на въглища, оръдията няма да стрелят поради липса на снаряди, самолетите няма да летят поради липса на бензин.”
Аргументът бил съкрушителен. Казват, че Хитлер чак тогава сложил на масата плана “Барбароса” за нападение над Русия, изготвен от германския генерален щаб преди няколко години за успокоение на Запада, план, за който всички се надявали до последно, че няма да влезе в действие. Последвала обаче заповед за предислокация на армията на Източния фронт.
При пълна секретност и радиомълчание триста немски дивизии прекосяват Европа и заемат позиции на новата немско-руска граница в Полша. В първите дни на юни и последната дивизия заела своята позиция според плана. От другата страна била Червената армия, разположила своите части на открито поле, в противоречие с всички правила за водене на война.
Историята стоварва отговорността върху главнокомандващия Сталин и генералния щаб, които се уповавали на пакта “Рибентроп” за ненападение между двете държави. Не обърнали внимание и на донесенията на разузнаването, че Вермахтът придвижва частите си на изток и ще нападне. Едва ли е точно така, но това днес учат новите поколения.
На 21 юни, през нощта, Хитлер дава заповед за нападение. Шест хиляди самолета, изстребители и бомбадировачи връхлитат върху разположените на голо поле съветски войски. Три дни атака след атака. Летците на „Луфтвафе” припадали от изтощение, заспивали за час, колкото техниците да заредят самолета, и излитали отново. Първият ешелон на Червената армия бил разстрелян от упор. И унищожен напълно. Няколко хиляди самолети, танкове и оръдия останали да горят на полето. Три милиона съветски войници отстъпват или се предават в плен. Немските пехотни дивизии в първите дни на войната не срещат никаква съпротива. Дори цяла една армия, командвана от украинеца генерал Власов, се предава без бой, а кримските татари посрещат германците като освободители - с хляб и сол.
Но историята с Наполеон се повтаря почти буквално. Първите два месеца германците маршируват по руската земя едва ли не като на парад. Местата на съпротива се заобикалят и немските дивизии продължават напред. През ноември немците вече са на километри от Москва. Още малко и блицкригът ще приключи. Светът е изтръпнал. Но подобно на 1812 г., трагедията тепърва предстои.
Руската зима настъпва рано, температурите са ниски и немците мръзнат. Моторите на танковете не палят, а самолетите не летят в студеното и мъгливо време. Въпреки това духът на германците е висок, защото срещу тях са разположени рехави военни съединения, слаба артилерия и почти никаква авиация. Но един студен и ясен ден срещу тях тръгват десетки танкове и хиляди отлично въоръжени и отпочинали войници. От Далечния изток е свалена и хвърлена в боя едномилионна Червена армия.
Започва обрат. За два дни германските части са отхвърлени на петдесет километра от Москва, след това на 100, след това на още сто. В зимата на 1942 г. Западът гледа и слуша потресен. Говори за „генерал Мраз”, тайния съюзник на Русия. През лятото е обнадежден, но следва Сталинград и става ясно, че отново е провален планът за раздробяване и ограбване на Русия.
Минава цяла година в надежди за обрат, но германците търпят поражение след поражение. Едва след разгрома при Курск Западът разбира, че обрат няма да има. И за да не стане цяла Европа руска, през 1943 г. съюзниците правят десант в Италия и откриват втори фронт.

Общият брой на американските и английски войници, биещи се срещу хитлеристите, е около половин милион души, докато на Източния фронт във всеки момент след Курск се бият милиони руски и милиони германски войници.
Останалото е известно.
Германия капитулира на 9 май 1945 г., а американският генерал Айзенхауер и английският Монтгомери, след маршал Жуков, подписват без притеснение акта за капитулация.
Но и това не е всичко. Готви се операция „Немислимо” – съюзници и хитлеристи срещу Русия.
Това показва, че Русия наистина е постоянна мишена на Запада, независимо дали е императорска, съветска или капиталистическа. А след индустриалната революция стана още по-апетитна като плячка поради богатствата на Сибир.
Преди десетина години държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт проплака: не е справедливо богатият Сибир да принадлежи само на Русия. Трябва да се раздели между всички народи...
Но да се върнем на ”Скрипал” и войната. За да се почне война, са необходими няколко предпоставки - добре въоръжен и нахъсан нападател, враг, причина и повод. Определено обвинението за отровения шпионин не може да се използва като повод за война срещу Русия. Но другите предпоставки са налице - буксуващата икономика на Западна Европа и затъналата в дългове Америка стигат.
Икономистите твърдят, че през 2019 г. Русия ще спре транзита на природен газ през Украйна поради изтичане срока на договорите и ред други причини. Това, че Украйна ще остане без газ, не тревожи Запада. Тревожното е, че западната икономика, където делът на внасяния от Русия газ е 30 % от цялото потребявано количество, ще изпадне в рецесия. Това означава спад на производството, затворени предприятия, безработица и ново понижаване стандарта на живот. В САЩ картината не е по-розова. Вече четиридесет години тази страна живее на кредит. Потребява 40 % от световния брутен продукт, а произвежда 20 %. Федералният резерв печата безконтролно книжни долари, финансира банките и правителството. Но икономическите и финансовите кризи връхлитат държавата и сега САЩ са в системна криза. През изминалите години Китай и Русия, основните конкуренти на САЩ, се запасиха с милиарди долари американски активи. Русия притежава 500 милиарда, а Китай - един трилион. Икономистите твърдят, че ако тези активи рязко се изсипят на пазара на ценни книжа, световната икономика ще рухне. Засега това не се прави, но периодично се хвърля по някой пакет от тези активи. Така, междувпрочем, плащат задълженията си по сключените със САЩ договори, което изключително дразни американците. Външният дълг на САЩ официално е 70 трилиона долара, а вътрешната задлъжнялост е три пъти повече.
Положението с английската икономика не е по-добро, тъй като е функционално свързана с американската. Така че най- важната причина за избухване на войната е налице. Двата големи икономически субекта не само желаят, те имат спешна нужда от война. Но не регонална, а голяма и опустошителна война, в която да участват всички, или поне всички. Световна война. Защото се знае, че всяка голяма война занулява, т.е. ликвидира всички външни задължения на победителите. Сметката се плаща от победените.
Случвало се е вече два пъти, през Първата и през Втората световна война, защо да не стане още веднъж. Случаят ”Скрипал” оабче не е достатъчен повод, но играе ролята на своеобразен тест за вярност към Запада. Защото преди всяка голяма война има период на оформяне на лагерите.
Ясно е, че от едната страна е Западът, а от другата Русия, но членовете на ЕС и НАТО са двадесет и осем. От тях седемнадесет гонят руски дипломати, т.е., подкрепят коалицията. Абсолютно необходимо бе да се види кой с кого е!
Каква е истината за Сергей Скрипал, няма никакво значение. Западът твърди, че е отровен от Русия. Който е приятел и съюзник, значи ще ни подкрепи. А отаналите са врагове... Така че се очаква истинският повод за започване на войната. Вече повече от седемдесет години няма голяма война. А това е твърде много за някои. Преди големите войни се случваха на всеки двадесет-тридесет годин. Закономерност... Очаква се нова провокация от типа ”Скрипал”, изфабрикувана от съседна на Русия страна, или друга голяма европейска страна. Но провокация с много кръв и жертви, вината за които ще се стовари върху Русия. Такава е логиката на нещата. За предпочитане е това да бъде страна членка на ЕС и НАТО. Но може и да е Украйна, която вече е приета за асоциран член на ЕС. Освен това самата тя скоро ще бъде изправена пред икономически фалит. Има правилен президент, има орда фашизирани националисти, а на света остава да чака къде ще “пукне” първата пушка, за да бъде задействан чл. 5 от Устава на НАТО и всички цеви да бъдат насочени към Русия. Това е то ”европейски ценности”, “европейска солидарност”, ”братско семейство”... Останалото е дело на „Искандерите”...
Господин ИВАНОВ
30.03.2018 г., Варна