МИЗЕРНИ ЦЕЛИ И МИЗЕРНИ СРЕДСТВА

Зора
Печат

„Мгновения раздают кому позор, кому бесславие, а кому бессмертие”... за всички, които имат сетива за великото единение на прекрасна мелодия и слово, на мъжество и чест.

Това е стих от една от двете песни от филма „Седемнайсет мига от пролетта”. Човешката история обаче е низ от такива мигове и случайности, през които си пробива път историческата необходимост. А компромисите при осъществяването и на най-великите идеи са неизменен спътник и елемент на реалната политика.

В такава реал-политик често пъти силата замества прокламираните принципи и ценности. При съвременното съотношение на силите на световната арена „ценностите” на т. нар. велики сили са просто прикритие на най-брутални интереси: лични, семейни, корпоративни и партийни, пробутвани като национални.

„America first!” („Америка на първо място!”), каза Доналд Тръмп още преди да е влязъл в Белия дом и за ужас на мнозина в САЩ и останалия свят стана президент. Последваха закани за излизане на САЩ от Парижкото споразумение за климата, за отказ от международни търговски споразумения, които според новия стопанин на Белия дом са в ущърб на САЩ и др. Размахани бяха заплахи срещу Иран, стигащи до отричане на подписаното с Техеран ядрено споразумение. Продължи и политиката на санкции срещу Русия, включително експулсиране на руски дипломати  и закриване на дипломатически представителства. А спрямо Северна Корея направо беше размахана заплахата от тотална война за изтребление. За по-голяма убедителност, в Южнокитайско море беше изпратена военноморска група, а върху територията на Южна Корея и в морските пространства около нея се проведоха военни маневри. Всичко това бе оправдавано с ракетно-ядрените опити на режима в Пхенян.

Оказа се обаче, че всичко е било пушилка. Защото Северна Корея не е нито Ирак и Афганистан, нито дори Сирия. Тя наистина е в състояние да нанесе ядрен удар по територията на САЩ, а това Америка не може да приеме... понеже от Гражданската война (1861-1865 г.) в Щатите там не са водени военни действия.

Американците познават войната само от филмите и телевизионните репортажи от военни конфликти отвъд Атлантическия океан. Ето защо, колкото и безразсъден и непредвидим да изглежда сегашният американски президент, той напълно се вписва в разказаната от Аслъ Айдънташбаш притча, че когато един луд срещне друг, по-луд от него, скрива тоягата. Вижте какво още пише Аслъ Айдънташбаш в турския опозиционен всекидневник в. „Джумхуриет” (29.04.2018).

 

Банализиране на диктатурата

 

“Ако възнамерявате да станете диктатор, сезонът е идеален. Не го пропускайте в никакъв случай! Защо ли? Авторитарните режими по света вече не могат да насилват демокрацията. Западът се чувства идеологически и икономически слаб и става свидетел на рухването на „либералнодемократичния порядък”, който сам установи преди почти сто години. Вероятността за световна война е толкова голяма, колкото не е била дори в годините на “студената война”. Поради това САЩ и другите западни страни гледат на световните проблеми през призмата на „Да оставим настрана изменението на света, ние да укрепим собствения си дом с крепостни стени!”.

И след като няма натиск за демокрация и реформи, който да идва от Запада, навсякъде по света изникват диктатори. Разхождат си се най-спокойно, размахват ръце и с две три заплахи карат САЩ да седнат на масата на преговорите.

Най-последния пример на това преживяхме, когато се срещнаха лидерите на двете Кореи и си стиснаха ръцете за мир, преди седмица. Само преди 6 месеца говорехме за риск от ракети и война между САЩ и Корея, сега легендарният севернокорейски диктатор Ким Йонг-Ун се срещна на границата с южния си колега, вървя с него ръка за ръка и дори реши да започне преговори за ядрено разоръжаване. Най-важният фактор тук беше принудителното тласкане към мир на двамата корейски лидери поради непредсказуемите постъпки на Тръмп и неговите заплахи в туитър. Виждайки друг луд, лудият криел сопата си!

И все пак, ужасно радваща е вероятността за мир на Корейския полуостров.

Премахването на опцията война и ограничаването на ядрените оръжия е добро за всички. Не забравяйте, обаче, че

Ким Йонг-Ун не е Горбачов,

който обещаваше реформи в страната си, а е жесток диктатор. Допреди няколко години беше невъзможно безгрижното допускане до световната сцена на такава личност. Защо ли? Доскоро Западът се чувстваше силен и вместо пазарлък с диктаторите, устройваше игри, за да ги постави на колене, или да ги свали. Със самочувствието на спечелил “студената война” искаше в целия свят да установи своята система на управление: отворено общество, свободен пазар. Макар понякога да се пазареше при закрити врати със страни като Корея, това в никакъв случай не се основаваше на равноправни отношения с онези режими.

А сега Западът е безсилен. За да запази стабилността и да укрепи собствените си крепости той е готов и да се огъне пред подобни лидери.

Миналата седмица Доналд Тръмп изпрати в Северна Корея директора на ЦРУ (и сегашен министър на външните работи) Майк Помпео. След това пусна един туит, възхваляващ Ким Йонг-Ун, когото преди година бе заплашил. Обаче 34-годишният Ким Йонг-Ун, когото Тръмп нарече „достоен лидер”, е съвсем луд. Говорим за човек, който обрече народа си на глад и на един режим на невероятен терор; който уби чичо си; който, щом се ядоса, хвърля генералите си на тигрите; който уби с нервнопаралитичен газ на летището брат си с една постановка, която ще ви накара да забравите филмите за Джеймс Бонд. С легендарна жестокост той продължава затворения режим, който пое от баща си (няма и интернет). Знае се, че е екзекутирал близо 100 висши държавни служители. Между тях има министри, които през 2016 г. задрямали по време на неговата реч, или по време на речта му в парламента „проявили неуважението си, седейки неправилно”!

Нали казах, че има съвсем нова световна конюнктура и за диктаторите и лудите изгря слънце. Ако Саддам беше жив днес, отдавна да е подписал петролно споразумение с „Ексон мобил” и „Шел”. И с един-два хода на привидни реформи, щеше да бъде поканен в Давос. Ако Кадафи не беше умрял, днес щеше да дава интервюта на Кристиан Аманпур по Си Ен Ен, а синът му Сейф юл ислям Кадафи всеки ден щеше да разговаря с френския лидер Макрон по WatsApp.

Кой знае, може един ден и нашият Ким Йонг-Ун да се окаже по пътищата за  Давос, или в коридорите на ООН... Лидерът на Северна Корея ще се срещне през месец юни с Доналд Тръмп.

Един южнокорейски компетентен представител, който е участвал в двустранните разговори, беше казал за Си Ен Ен, че Ким не желае война и наистина иска да отвори в страната си „Макдоналдс” и „Тръмп Тауър”!

Какво да кажем? Яхнахме едно знамение и вървим към второто пришествие!

Истините, които знаем за международните отношения, вече не стигат, за да обясним новите параметри на тази планета с излязла чивия.

Учредява се един нов свят

и пътят към този нов порядък в известен смисъл минава през диктаторите и Тръмп Тауър”.

 

* * *

Ако западните проводници на „евроатлантическите ценности” наистина ненавиждаха диктатурите, отдавна да са подложили на ракетен обстрел Саудитска Арабия заради подпомагането на терористичната организация „Ислямска държава” в Ирак и Сирия и пряката военна агресия срещу Йемен. А новият държавен секретар на САЩ Майк Помпео нямаше да се прегръща с Нетаняху, а щеше да осъди израелските военни акции срещу палестинците.

На свой ред, вместо да раздухват антируска истерия и да участват в американските ракетни удари срещу суверенната Сирия, страните членки на ЕС и НАТО като Великобритания и Франция щяха да се заемат с диктатора Реджеп Тайип Ердоган. Нима режимът в Анкара е по-демократичен от този в Пхенян или Рияд? А по всичко личи, че Ердоган ще спечели и предсрочните парламентарни и президентски избори на 24 юни 2018 г., защото опозицията е сплашена или хвърлена в затворите, където отиват и журналистите от опозиционните медии. Неотдавна бяха произнесени присъди над 15 ръководители и журналисти от в. „Джумхуриет”, но ЕС не смее да осъди действията на диктатора Ердоган, понеже го е наел да го пази от бежанци и нелегални мигранти. Нещо повече, според публикация на турския в. „Миллиет” (30.04.2018), „Ислямска държава” е оцеляла благодарение на финансирането, осигурено от френския циментов гигант „Лафарж”, срещу което джихадистите са обещали да не пипат неговата фабрика в Сирия. Според водещи разследването срещу компанията паричният трансфер е продължил чак до нападението срещу списание „Шарли Ебдо” през 2015 г.

Компанията „Лафарж” предизвикала реакцията и на Ердоган заради помощта, която оказала на кюрдите при прокопаването на тунелите в Африн.

Що се отнася до другите „съдружници в престъплението”, ще цитираме какво е казал американският филмов режисьор Оливър Стоун, носител на шест “Оскар”-а, на 26-ия международен кинофестивал „Фарж” в Техеран: „САЩ, ИДИЛ и Израел разрушиха Средния Изток!”, така пише „Джумхуриет” от 28.04.2018 г.

От Тереза Мей до Чапай!

В този своеобразен обзор няма как да не споменем и за Обединеното кралство Великобритания, чийто премиер Тереза Мей е подложена на най-остри критики заради Брекзит. А така също и заради лицемерието спрямо мигрантите от Карибите, живеещи от години в Англия, но заплашени с „планово” ежегодно експулсиране. По този повод подаде оставка министърът на вътрешните работи Амбър Ръд, а премиерът Тереза Мей прие оставката. Обаче наближават местните избори във Великобритания, а перспективите за партията на торите никак не са розови.

При очертаващата се тежка загуба Мей ще трябва да подаде оставка и от партийния, и от държавния пост. Ето защо беше истерията с „отравянето” с „новичок” на агента на МИ-6 Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия.

За да спаси кожата си, Мей се присъедини и към ракетната авантюра на Тръмп и Макрон срещу Сирия, оправдавана с уж употребата на химически оръжия от режима на Асад в анклава Дума на Източен Гута (Дамаск).

Мизерни цели, преследвани с мизерни средства! Няма да се учудим, ако наесен британският парламент реши да се проведе нов референдум – за връщането на Обединеното кралство в ЕС.

И къде е разликата между кръвожадните диктатори и „демократичните” лидери, които в името на политическото си оцеляване са готови на всякакви престъпления? За кого са така наречените евроатлантически ценности, проповядвани у нас?

Впрочем, на 29 април бившият конституционен съдия, сега депутат от ГЕРБ, Георги Марков заяви по една от националните телевизии, че Борисов не искал да става президент. Държавният глава трябвало да знае чужди езици, за да може да общува с колегите си от чужбина. Заместникът му очевидно е на друго мнение, защото по едно време него го спрягаха за президентския пост, на който седна Росен Плевнелиев. Ако Борисов не беше казал, че няма да го изберат, едва ли щеше да скромничи, подобно на легендарния командир на дивизия от Гражданската война в Русия Василий Чапаев. В знаменития едноименен филм на братя Василеви ординарецът на Чапаев го пита дали може да командва армия, фронт или всички въоръжени сили на Съветска Русия и той отговаря утвърдително. А дали може да ръководи въоръжените сили в световен мащаб? На това Чапай отговаря скромно и честно: „Не мога, езици не зная!”.

Образованието, както казва президентът Румен Радев, има значение...