ТАНЦ ВЪРХУ МИННО ПОЛЕ

Митко ШОПОВ
Печат

• Ракетният удар на САЩ, Англия и Франция в Сирия като последен валс


„Всеки път, когато си помисля, че Господ е справедлив, треперя за моята страна”

Томас Джеферсън, трети президент на САЩ


На 16 април в предаването на тв-канал „Русия-1” - „Вечер с Владимир Соловьов”, бившият шеф на Израелското разузнаване Яков Кедми определи ракетния удар в Сирия на тройната коалиция – САЩ, Англия и Франция, в нощта на 14 април, като позор и провал.

Ако вникнем задълбочено в логиката и аргументите на блестящия политически анализатор, които, както винаги, са неоспорими, не можем да не се съгласим, че оценката му е убийствено точна. Върху тях си заслужава да поразсъждаваме и анализираме не само защото Яков Кедми е мъдрец в геополитиката, а и защото той е от тази порода мъдреци, за които още в древността гръцкия драматург и философ Есхил бе казал: „Мъдър е не този, който знае много, а чиито знания са полезни”.


Какво все пак става ясно от неговата логика и с което като мислещи хора не можем да не се съгласим?

Първо, че последният ракетен удар срещу Сирия не е нищо друго освен плиткоумно скроено политическото шоу, разигравано пред зомбирания западен свят без всякакво творчество и по стари сценарии, използвани преди това в Ирак, Либия и преди една година в Сирия (по повод мнимата употреба от „кръвожадния диктатор” на химическо оръжие срещу невинни граждани и най-вече деца).

Ударът бе нанесен и Тръмп театрално издекламира репликата на Джордж Буш след удара срещу Ирак „Мисията е изпълнена успешно!” т.е. „Пожара го запалихме, разлайвайте кучетата!”

След това всички участници в театралната постановка трябваше да са доволни:

Доналд Тръмп - освен че демонстрира мускули пред Русия, се надяваше временно да задуши скандала около себе си и разследването около сексуалните приключения в миналото му, както и задаващия импийчмънт. Разбира се, това е само временно, защото хората на Сорос и Хилъри Клинтън, които копаят около Тръмп, са доста упорити и няма съмнение, че ще продължат докато не постигнат целта си.

Нещо повече нескопосно организираното от “ястребите” на Доналд Тръмп ракетно шоу в Сирия вече започва да се използва срещу него дори и от опонентите в собствената му партия и малкото останали лоялни към него медии, какъвто е и тв-каналът “One America News Network”. Специалният кореспондент на “One America News Network”, Пиърсън Шарп, замина спешно за Сирия веднага след нанесените ракетни удари, да търси следи от „химическите атаки на животното Башар Асад”.

Пиърсън Шарп, за разлика от останалите свои колеги от американските медии, доста съвестно си свърши работата. Журналистът говори лично с десетки жители на квартала в Дамаск, в който се твърдеше, че е пусната предполагаемата химическа бомба, търсейки предполагаеми жертви или дори роднини, или приятели на тези, които могат да бъдат засегнати, но такива не бяха намерени. С всички, с които разговаря, дори и с лекаря, заснет на “фейк”-видеото, никой не потвърди, че е виждал или чул нещо подобно.

Чест прави на Шарп, че не само обективно сподели тези факти пред американската и световна общественост, но има и смелостта публично да се извини от името на своята страна за причинените страдания на сирийския народ.

Пиърсън Шарп каза в ефир следното: „Простете ни, че ви бомбардирахме... Те имаха сълзи в очите, благодариха ми...

Западните медии пишат, че животът под властта на Асад е ужасен - това не е така. Тръмп го нарича “животно”, но защо тогава има толкова много хора тук? Те танцуват и пеят, те не отиват другаде”.

Както се вижда, ударът срещу Тръмп дойде съвсем неочаквано и там, където той най-малко е очаквал. „One America News Network”, меко казано, е трудно да се подозира в съчувствие към сирийските власти. Напротив, този кабелен канал в Америка се смята за прорепубликански. Той се фокусира върху консервативната, десноцентристка републиканска аудитория. Освен това, според влиятелния „Вашингтон пост”, каналът стана по-популярен точно поради протръмповската си позиция по време на последните избори в САЩ. Факт е също, че на пресконференцията след победата на Тръмп на изборите на журналистите от„One America News Network” точно 27 пъти бе давана думата за въпроси към новоизбрания президент...

Тереза Мей също трябва да е доволна, защото искаше да удави с хилавото си участие в ракетния удар още два скандала - педофилския, който взриви обществеността със своята мащабност (почти 1000 деца в английския град Телфорд, сред които най-малките на 11 години, са били жертви на агресия и изнасилване, и дори колективно) и нескопосно скроения от ЦРУ и МИ-6 скандал с отравянето на баща и дъщеря Скрипал. И най-важното - да демонстрира, че Великобритания все още е бивша империя.

Сред доволните е и Емануел Макрон, заради надеждата, че така може да повиши главоломно падащия си рейтинг след приетите от неговото правителство рестриктивни мерки в икономиката и социалната сфера. И за да демонстрира, че Франция също все още съществува като велика сила.

Най-доволни, разбира се, са терористите от ИДИЛ, защото отново получиха мощна подкрепа от своите създатели и възможност да се прегрупират, а всъщност само да отложат с още малко собственото си унищожение.

Германия и този път обяви, че няма да участва в такава налудничава и опасна авантюра. Явно управляващите в Германия, освен икономическите си интереси, не са забравили и уроците от Втората световна война, както и факта на кого дължи страната своето обединение.

Сега за „балета върху минното поле Сирия”, както го определя Яков Кедми.

Вече няма съмнение, че всички участници в авантюрата в нощта на 14 април, изглежда, много внимателно са планирали да не би от „умните” им ракети по някакъв начин да пострадат руски военни специалисти, полицаи или съветници, намиращи се на територията на Сирия, а това е била много сложна задача, защото всъщност са почти навсякъде.

Сигурно затова и единствената значима цел, която си позволиха да унищожат, бе предварително опразнената фармакологична лаборатория в Дамаск.

Що се отнася до преките изпълнители - адмиралите и генералите от бандата на тримата, те сигурно са се молили богу горещо да не би случайно с някои непремерени действия и неточни удари да предизвикат руските военно-космически сили (ВКС) да се намесят. Предупреждението на министър Шойгу и началника на ГЩ Валерий Герасимов, че при такава намеса ще потънат в морето заедно с моряците и ракетите си, за разлика от политиците, те го приеха съвсем сериозно.

От военна гледна точка „мисията”, както Тръмп определи ракетния удар срещу Сирия, е пълен провал, а в сравнение с удара от миналата година - и орезиляване. От 103 изстреляни „умни”ракети, 76 бяха прихванати и унищожени от старите съветски противоракетни зенитни комплекси, проектирани и взети на въоръжение през 60-те години на миналия век. При това залпъть който бе осъществен едновременно от две морета - Средиземно и Червено море, въпреки че постави на сериозно изпитание възможностите на разстроената от войната сирийска ПВО система, оценката за нейните действия може да бъде само отлична. „Умните” ракети, долетели до Сирия, успяха да разрушат една предварително опразнена постройка и да ранят леко трима души, и то от осколки. От останалите ракети, както казва Валентин Вацев, не пострада нито една камила...

В действителност вместо триумф, както уверяват от Пентагона САЩ, Англия и Франция демонстрираха своята реална военна немощ.

На фона на всичко това обвиненията в предателство по отношение на Сирия към Вл. Путин, идващи от средите на крайно леви и десни патриотични сили в Русия, не кореспондират със здравата логика на обстоятелствата.

Първо, не без помощта на руските съветници сирийската ПВО отрази почти напълно ракетния удар на противника. Намесата на руските ВКС, меко казано, само би усложнила ситуацията в отношенията с „партньорите”.

Второ, в случая със Сирия военно-политическото ръководство на Руската федерация, начело с главнокомандващия Владимир Путин, твърдо определи границата, която никой няма да посмее да прекрачи.

Черната епоха за Русия, започнала с предателствата на Горбачов и Елцин през 90-те години, вече привърши. През този период и под тяхно ръководство бяха предадени и предоставени за унищожение от САЩ такива важни съюзници на Русия като Югославия, Ирак и Либия. Всички от нашето поколение си спомнят случая с недовършената визита на големия държавник на Русия Евгений Примаков в САЩ, който на своя глава, в знак на протест срещу започналите бомбардировки на САЩ над мирното население на съседна Югославия, върна самолета обратно за Русия насред океана. Тогава Русия беше слаба и САЩ се направиха на обидени, но цинично и пренебрежително продължиха бомбардировките и войната срещу Югославия.

С идването на Владимир Путин начело на властта в най-голямата страна в света, Русия ясно очерта границата до която се простират нейните интереси в Близкия изток и до която може да се стигне. И я гарантира чрез силата на своята уникална и огромна възпираща военна мощ.

Русия красноречиво показа, че твърдо ще брани тази граница и отстъпки, каквито се правиха през последните 25 години, не се предвиждат.

Така Русия слага край на света като „гуляй поле” от страна САЩ и НАТО и техните блянове за изключителност и власт над света в ролята им на от международен жандарм.

От тук нататък „балетът в минното поле” Сирия може да се окаже последен валс за танцьорите от трите бивши империи.