СМИСЪЛЪТ НА РУСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА НЕЕДНОЗНАЧНОСТ

The Saker
Печат

В свят на универсална измама, казването

на истината е революционен акт.

Джордж Оруел

 

Всяка малка свещ осветява ъгъла на тъмнината.

Роджър Уотърс

 

... ние всички имаме очаквания, които може да се окажат разочарование...

The Saker

 

На 18 май новият стар-президент на Русия, избарн със 74 % от гласовете на руските избиратели, назначи за премиер Дмитрий Медведев за нов мандат. “Трябва да поемате инициативи, да използвате нестандартни подходи, да покажете модерен стил на управление”, отбеляза Владимир Путин на първата си среща с премиера и министрите в Кремъл.

Това назначение, и малкото промени в състава на правителство, за мнозина анализатори е само видимата част от айсберга на противоречията в руския елит, с които се сблъсква Владимир Путин. Очакванията бяха, че той все пак ще се възползва от явното одобрение на мнозинството от руския народ, заявено при избора му за четвърти мандат, за да се избави поне от част от редица „отровни” фигури като Кудрин, Мутко и прочее, за които в своя анализ пише Соколът. От думите му става ясно обаче колко дълбока вода е Русия, колко сложни и взаимно свързани са процесите и механизмите във властта, какъв неизбродим лабиринт са междудържавните обвързаности, подчинени или производни най-често на неогласяеми съображения, които задават графиката на сложната синусоида на руската политика, за която още Тютчев бе написал: „Умом России не понять”.

Все пак отговорите на най-важните въпроси, според The Saker са дали ще успее Русия да се освободи от финансовата и икономическата хватка на Империята, и дали бъдещето ще създаде нов тип духовни устои и морални ценности в руското общество, които то да противопостави на „триумфалното материално полудяване”, с което бе заразено през 90-те години на миналия век.

Днешна Русия, твърди анализаторът, не се покрива нито с представата за нея отпреди 1917 г., нито с ценностите и отговорностите на Съветския съюз. Днес „Русия няма абсолютно никакво ясно и морално задължение към никого да поддържа, защитава или подготвя”. Днешна Русия, справедливо или не, видимо е намерила достатъчно основания да се откаже от всякакви идеи за благодарност и братство. Дали това е историческият път на Русия и доколко той е плодотворен , ще покаже бъдещето, в което, както твърди анализаторът, „руснаците не идват”...

 

Зора

 

продължение от бр. 24

 

Има реален шанс за мир в Сирия, и не само. Ситуацията е далеч от това радикални ислямисти и шиити да се убиват взаимно в Сирия и в Ливан (ключов момент от израелския план за региона). “Хизбула”, Иран и сирийците сега са в победоносна коалиция, а пък силите на “Оста на доброто” като цяло загубиха.

Затова израелците се решиха на прост, крайно ефикасен и крайно опасен план за контранастъпление: 1) да започне война между САЩ и Иран, която ще провокира остра криза поради отказа на САЩ да спазват закона, 2) да се вкара в контраатака Иран като отговор на въздушните операции на Израел срещу иранските и проиранските сили в Сирия. За да се осъществи този план, необходимо е Русия да не се меси.

Засега, поне така изглежда, израелците убедиха руснаците да се въздържат. Но дали подобно усещане е добре обосновано?

Част трета: факторите, задържащи Русия

Първо, и най-важно, както вече съм го обяснявал, Русия няма абсолютно никакво ясно или морално задължение да поддържа, защитава, въоръжава, подготвя или под каквато и да било друга форма да помага някому в Близкия изток. Няма. Към никого. Русия направи за Сирия повече, отколкото целия арабаски / мюсюлмански свят като цяло, с очевидното изключение “Хизбула” и Иран. Що се отнася до арабския /мюсюлманския свят, той никога нищо не е сторил заради Русия и няма и да го направи. Затова онези, които все жалят, че Русия не правела достатъчно, просто нямат никакво основание.

Второ, руската въздушна отбрана и въздушните сили в Сирия имат една-единствена задача - да защитават руските сили в Сирия. Който каже, че Русия е длъжна да сваля израелски самолети или ракети над Сирия, явно не обръща внимание на официалните руски изявления по този повод. Дори мисълта, че руските сили са в Сирия, за да въвлекат там и силите на САЩ /НАТО / Центком, е просто глупава.

Трето, и обратно на една често възникваща заблуда. Сирийското правителство, “Хизбула” и Иран имат различни задачи в Близкия изток. Да, да, де факто те са съюзници. Те имат едни и същи врагове, често действат заедно, но всички те най-напред мислят за своите собствени интереси. Всъщност, и особено в случая Иран и Русия, има явни признаци за наличието на няколко “лагера” вътре в руското и в иранското правителство и управляващите елити с различни програми (настоятелно препоръчвам неотдавнашните анализи на Тиери Мейсън). Крайно наивно е да се мисли, че всеки от тях веднага ще се притече в защита на другия, особено когато агресорът (Израел) има пълната подкрепа на милитаристичната Империя, която вече си изгуби ума.

Четвърто, печалната действителност е, че Русия, за разлика от Иран, никога не е заемала принципна позиция по повод природата и поведението на държавата Израел. Аз съм дълбоко огорчен, мисля, че това е позорно, но трябва да допълня, че този позор споделят и всички други страни по Земята без Иран, Боливия и вероятно до някаква степен Турция. Не искам да извинявам никой, но трябва да обясня - малцина руснаци осъзнават истинската природа и поведение на израелците, и това е най-вече заради медиите, които са беднадеждно произраелски (оттук и постоянното почти присъствие на такива като Яков Кедми, Авигдор Ескин, Евгений Сатановски и други израелски агенти за влияние - и те дори не го отричат - в руските телевизии).

Руските медии, и особено телевизията, лесно биха получили “одобрението на ADL”. Казано простичко: огромното мнозинство руснаци не възприемат съдбата на палестинците или непрестанните израелски нападения срещу съседни страни като свой проблем.

(Забележка. Подобен възглед може да ви се стори егоистичен, ако не си спомним каква “благодарност” получи Русия някога заради предишни намеси. В случая има държави, които съществуват само защото Русия е решила, че трябва да съществуват, и които сега са членки на НАТО. Дори няма да споменавам “славянското братство”, или “православното братство”, което тръгна по същия път, безсмислено е. Единствените, които запазиха силната си връзка с Русия, това са сърбите. Останалите са много доволни, че забиха нож в гърба на Русия в мига, в който им се отвори такава възможност. Всичко това даде болезнен урок на Русия: да се откаже от всякакви идеи за благодарност или братство. Печално е, но е вярно. Днес дори страни като Казахстан, Армения или Грузия демонстрират противоречиво (и дори нееднозначно) отношение към Русия. Затова мисълта, че Русия е длъжна някак да защитава някого в самата Русия, не среща никаква подкрепа в действителност.)

Пето, дори анализаторите от средите на евразийците-суверенитетчици и медиите в Русия направо изумително “затварят очи” за Израел и ционистката идеология: мисля, че анализаторите, на които искрено се възхищавам и уважавам (като Сергей Михеев или Руслан Осташко), чиито анализи са великолепни във всичко, никога не споменават за очевидната власт и влияние на произраелското лоби в Русия, и най-вече в руските медии (дори и да говорят за властта на израелското лоби в САЩ).

Отбелязвам различните тоналности на по-голямата част от руския интернет и единственото обяснение за подобна ситуация, което мога да дам, е, че всяко антиизраелско или антиционистко изявление в Русия се превръща в унищожител на кариерата (ние ясно виждаме какво се случва в “RT” и “Спутник”). Забравете за руските религиозни дейци, които говорят по тази тема, отнася се и за православните, и за мюсюлманите: те получават указания от Кремъл и нямат собствено мнение по нито един въпрос (имам предвид “официалните” висши религиозни дейци - рангът и изминатият от тях път не поощряват подобно поведение).

 

Шесто, в Русия има много хора, които осъзнават изцяло две прости неща: първото е, че войната между Иран и Империята ще е разрушителна за Империята (и следователно добре дошла за Русия), и второто, иранците също са “проблематични” съюзници, в най-добрия случай те си имат своя версия на “атлантиците” (помните ли “Революцията на Гучи”?*) и на “суверенитетчиците”, а това значи, че напрежението или военните действия между Иран и САЩ са предпочитани от антиамериканския лагер в Иран (също както яростната русофобия на западните политици направи повече за избирането на Путин, отколкото която и да било риторика по време на кампанията).

Грубо казано, ако израелците бъдат толкова тъпи, че да нападнат иранците, и ако американците в САЩ са достатъчно покорни на Израел, за да се присъединят към него - защо Русия ще поема риска открито да се изправи срещу войната? Накрая, всеки конфликт с Иран (в който ще участва Кралство Саудитска Арабия - КСА) ще изстреля до небесата цените не нефта. Как мислите, какво ще получи руската икономика от това?

Седмо, войната, която Израел води днес срещу Иран и проиранските сили в Сирия, е изцяло символична. Наскоро израелците удариха “Панцер” (съпроводено с обичайната произраелска пи-ар-кампания), който не носел военно дежурство - дори нямал камуфлаж, а пък разчетът войници стояли наблизо и пушели цигари. Израелците са майстори да направят така, че нещата да изглеждат впечатляващи и героични, но във военен аспект това е безсмислица.

Явно са ударили по бойна единица, която не е водела никакви действия (каквито и да било).

Основното правило на войната и днес е в сила -

ако нямаш сухопътни сили, усилията ти няма да са решаващи

като военно действие.

И да благодарите на Господ, че никой от “Оста на доброто” не разполага с някакви значими сухопътни сили - нито израелците (помните ли 2006-а? **), нито саудитците (вижте Йемен) и определено не и САЩ (помните ли кога за последно те са победили някой, който оказва съпротива?). Ето защо англо-ционистката Империя винаги прибягва до марионетки от рода на кюрдите или “добрите терористи”, за да се бият вместо тях.

Руските експерти чудесно разбират, че дори да бомбардират Сирия няколко месеца, израелците не могат да променят основното съотношение на сухопътните сили. Оттук и израелските удари най-често са просто един пи-ар.

Все пак, въпреки всичко, посочено дотук, ние сме длъжни да се съгласим, че Русия е “ограничено” действащо лице в Близкия изток, както бих го определил.

“Руснаците не идват” - казвам го още от първия ден,

когато някои описваха как руските въздушно-десантни дивизии (с подкрепата на МиГ-31!) се приземявали край Дамаск.

Опитвах се да обясня, че руснаците нямат задължението да защитават, или да спасяват който и да било, включително и в Близкия изток.

Опитвах се да обясня, че руско-израелските отношения са на много нива и са сложни, че Путин се сблъсква с голяма вътрешна опозиция, с която едва ли ще се справи. Обаче опитите да се обясни сложната действителност често са напразни в един свят, където властват елементарни, черно-бели, бинарни представи, и където сложният аргумент веднага се преобразява в дълъг списък от изкривени факти. Това се отнася и до неотдавнашното развитие на събитията.

Онези, които казват, че “Путин се е продал”, грешат.

Грешат и онези, които смятат, че “руснаците идват”, за да спасят някого. Няма да се случи. Русия няма да воюва срещу Израел (освен ако не е нападната), руснаците ще подкрепят иранските операции и политиката им дотогава, докато иранците се договарят с тях и координират усилията си. В мига, в който Иран или “Хизбула” направят нещо без консултация с Москва, ще останат сами и сами ще се оправят с последиците.

Част четвърта: Русия ще се поддаде ли на западния и на израелския натиск?

Да оставим настрана въпроса за ролята на Русия в Близкия изток. Остава обаче един друг въпрос - защо Путин не успя да се възползва от явното одобрение на руския народ, за да се избави поне от най-ненавижданите лица в правителството.

Повечето на Запад знаят колко е отровен Кудрин, но назначаването на Мутко също е в графата “удивително”. Той е човекът, който на първо място е сочен за виновник заради огромния провал на всички операции с “руския антидопингов скандал”, и който е презиран заради некомпетентност. Сега той отговаря за строителството.

Има един хубав виц: Путин сложил Мутко да отговаря за строителството, понеже на руския строителен пазар му трябва допинг.

Забавно е, но само на пръв поглед. Когато видях, че Рогозин е снет заради “лошо управление” (сега ще отговаря за руската ракетна и космическа промишленост), а Мутко е повишен, замислих се дали в Кремъл не са си изгубили ума.

Може да спорим до припадък защо се случи това, но нека първо да се съгласим с факта, че Путин не успя да се изчисти от атлантиците.

Огромните очаквания, че щом получи мощното лично одобрение от страна на народа, той ще ги изтика от Кремъл, се оказаха съвсем неоснователни.

Има доста интересни обяснения, от рода на следните:

• Обективно, правителството на Медведев прокара достойна, и дори добра работа в икономиката. Мнозина наистина са на мнение, че има и грешки, че можело да се води и по-добра икономическа политика, но трудно може да се твърди, че правителството изцяло се е провалило. Има доста силни аргументи в полза на екипа на Медведев.

• Крайно амбициозната програма на Путин за вътрешен ръст се нуждае от подкрепата на делови среди, представлявани от атлантици. Всъщност ядрото на крайно амбициозната политическа програма на Путин са вътрешно развитие и икономически ръст. Вероятно затова моментът не е подходящ да се изтикат от Кремъл онези, които представляват интересите на големия руски бизнес.

• “Кланът” на Медведев е отслабен и сега, когато той е на много къса “технократска” каишка, е по-малко опасен. В действителност е подчинен на Путин и неговите съюзници. Впрочем, и Лавров, и Шойгу си остават.

• Безразсъдното поведение на Тръмп е дълбоко отблъскващо за европейците, за които Путин става партньор в преговорите, на когото имат доверие (представете си Меркел и Рогозин в една стая - нищо добро няма да излезе!).

Франк Селър публикува прекрасна статия в “The Duran”, където разглежда огромния потенциал на сътрудничеството между Русия и ЕС. Аз лично не съм убеден, че е така. Путин иска сериозни реформи, а пък оставя в екипа всички тези хора? Ако пък правителството на Медведев си е свършило работата отлично, тогава защо са необходими такива големи реформи?

Ако в основата на властта на Путин наистина е народът, както мисля аз, защо той се опитва да омиротворява финансовите елити, грижейки се за техните интереси и програми?

И най-важното, как Русия ще се освободи от финансовата и икономическа хватка на Империята, щом агентите от “петата колона” на Империята отново са на ключови постове? Нима в цяла Русия няма нито един по-качествен от Мутко или Кудрин за съответния пост?

Разбира се, винаги се получава едно такова - “Путин знае нещо, което вие не знаете”. Но аз лично винаги съм имал проблем с подобна логика, която в действителност е безкраен и съвсем универсален отговор. Дано греша, но подозирам, че Путин е в позиция на отбрана, че е допуснал  голяма грешка, и че Империята спечели този гейм. С радост признавам, че ми се иска да чуя обяснението, което ще сложи всичко на мястото му, все едно кой ще го направи.

Поддаде ли се Русия на израелски натиск на външния фронт? Руслан Осташко предлага чудесен анализ, че това едва ли е така. (Не съм длъжен да приема всяко твърдение, но Осташко прави добър анализ): да, Нетаняху “повтори” ударите в Сирия, показа кукиш на Путин (знаменитата израелска хуцпа), да, Путин го прие и обядва с него - е, това е неприятен знак и пи-ар катастрофа. Но дали в действителност Израел принуди Русия “да предаде” Иран? Не. И не защото руснаците са толкова принципни, а защото Израел просто няма какво да предложи на Русия. Всичко, с което разполага, е влиятелно произраелско лоби вътре в Русия. Ето това го има.

Обаче колкото повече използват лобито, толкова по-видимо става то и толкова повече въпроси се пораждат - като минимум - у евразийците-суверенитетчици.

Вероятно Израел не е търсил да създаде впечатление, че управлява Русия, така както прави в САЩ, приемът на Нетаняху в Кремъл накара мнозина да повдигнат вежди с удивление, впечатлението, че Путин е отстъпил пред исканията на този високомерен кучи син, меко казано, не са от полза на Путин. Много руски анализатори (Виктор Баранец, Максим Шевченко, Леонид Ивашов) се замислиха какви аргументи е извадил Нетаняху по отношение на Путин, а списъкът с възможностите съвсем не е вдъхновяващ.

Част пета - поредната баналност: има известна разлика между превъзходно, добро, средно, лошо и ужасно лошо

Ситуацията в Русия може и да се измени към по-лошо, но това едва ли ще стане причина отново да се раздуха познатата истерия “Путин се продаде”, или да се твърди, че “Русия отстъпва”.

Дори когато нещата се развиват лошо, остава една голяма разлика между лошо и още по-лошо. Към днешна дата Путин не само е най-подходящата личност за поста президент на Русия сред възможните други. Русия продължава да е очевидният лидер на съпротивата срещу Империята.

Черно-бялото мислене в холивудски стил не отчита динамичния характер на случващото се.

Например за мен самия е абсолютно очевидно, че бавно се формира нов тип руска опозиция. Е, да кажем, че нея винаги я е имало, но имам предвид хората, които подкрепят Путин и външната политика на Русия, и на които не им харесва Медведев и вътрешната политика на Русия.

Сега гласовете на онези, които казват, че Путин е твърде мек спрямо Империята, ще се усилят.

Ще се усилят и гласовете на ония, които говорят за отровното ниво на кумовете и покровителството от Кремъл (чудесен пример е Мутко). Но когато подобни обвинения идват от страна на неистовите прозападни либерали, нямат голяма тежест. Когато обаче се чуват откъм патриотичните и дори националистите-политици (например Николай Стариков), придобиват съвсем друго измерение.

Например синът на юриста Жириновски и партията му ЛДПР подкрепят Медведев, а комунистите и партията “Справедлива Русия” не го подкрепят.

Ако политическото напрежение около фигури като тези на Кудрин и Медведев не се разреши някак (възможен ли е скандал?), ние ще видим как нараства опозиционното движение в Русия, което не е управлявано от Империята. Ще е интересно да видим дали личният рейтинг на Путин ще започне да спада, и какво ще трябва да стори, за да отреагира на появата на една такава действителна опозиция.

Много ще зависи от това как ще върви руската икономика. Ако тя получи достатъчно финанси (поради високите цени на енергоносители) вследствие маниакалното отношение на Тръмп към Иран и към ЕС, положението ще се стабилизира. Но ако европейските лидери покорно отстъпят и се присъединят към санкциите срещу Русия, правителството на Медведев ще се сблъска със сериозна криза, а възраждането на руската икономика, обещано от Путин, в крайна сметка ще завърши с фиаско и положението ще се измени от лошо към още по-лошо.

Докато нашите европейци важно-важно са заети с поредната награда на Евровизията, връчена на израелка (наградите на Евровизията винаги се дават на страни, които ръководството на ЕС иска да подкрепи), същите тези израелци “празнуват” откриването на ново посолство на САЩ в Ерусалим с убийството на 55 души палестинци (и обещават да убият и повече).

Нека да го кажем така

- аз не съм голям оптимист, че европейците в близко време ще изправят глава, ще съберат храброст, ум или поне късче морал. Дали е възможно да се окажат толкова алчни, че да отхвърлят най-дивашките искания на САЩ? Възможно е. Надявам се. В края на краищата покорството на европейците към САЩ излиза на ЕС милиарди долари вече...

Част шеста: да си изясним фиаското с С-300

Всичко това с С-300 за Сирия е една ужасна неразбория, но пак е повече пи-ар, отколкото действителност. Непрекъснатото “да, ще ви дадем, не, няма да ви дадем, ще ви доставим, не, няма” създава ужасно впечатление. А обясненията за този зиг-заг още повече влошават работата.

Да видим какво казват онези, които не осъждат зиг-зага. Аргументите им са приблизително следните:

• С-300 ще създаде опасност за израелските ВВС не само над Сирия, но и над Ливан и дори над Израел. Но това е все едно да се поклониш, това си е навеждане, понеже Русия не е в Сирия, за да воюва с Израел. Затова идеята за доставка на С-300 за Сирия бе лоша още отначало.

• В действителност на Сирия не й трябват С-300. И Лавров, и други често споменават С-300 като заплаха (тъй като израелците се страхуват от тази система), но всъщност на Сирия й трябват Бук-М2Е.

• Руснаците сключиха сделка с Израел и в замяна на не-доставката на С-300 получиха нещо важно - Израел спира подкрепата за “добрите терористи” в Сирия, което облекчава задачата на Дамаск за унищожаването им.

 

На мен тези доводи не ми се нравят, с изключение на втория. Съгласен съм, че Бук-М2Е е съвременна и ефикасна система с известни преимущества спрямо С-300 в контекста на Сирия, но бих добавил, че печално известното “Сирия има всичко, което й е необходимо” е направо ужасно и крайно глупаво изявление (прочетете разгромяващата критика на Марко Мариянович в статията “Израел порази сирийския ПРК “Панцер” и радара С-200. Русия: няма да има доставка на С-300, Сирия има всичко, което й необходимо”, “Russia Insider”).

Според мен “Сирия има всичко, което й е необходимо” е поредната пи-ар катастрофа и напълно глупаво изявление, ако не надникнем по-надълбоко.

И така, ако под “Сирия има всичко...” подразбирате “Сирия няма нужда от никаква друга помощ” или “сирийската въздушна отбрана може да се справи с всяка израелска или американска атака”, това е пълна нелепица. Но ако просто я перифразирате и кажете “Сирия притежава всички типове въоръжение, които са й нужни”, мисля, че това ще бъде вярно.

Засега най-важната система за въздушна отбрана на сирийците е “Панцер-С1”, а не С-300 или някоя друга.

Още през юни миналата година написах за „Unz Review” статията “Русия срещу Америка в Сирия”. В нея един от разделите беше “Забравете за С-300 / С 400, помислете за “Панцер”.

Написах това, когато целият свят изглеждаше обзет от манията по С-300 или С-400. И сега мисля, че ключът към резултатната борба в сирийското въздушно пространство е “Панцер”. Обаче Сирия и Иран имат повече необходимост от тях.

В действителност идеалната ситуация ще е многобройни руски, ирански и сирийски “Панцери” над цяла Сирия и съвременни средства за електронна борба.

Ако се развърнат достатъчен брой “Панцер” в състояние на пълна бойна готовност (но не както се случи наскоро с унищожените от израелците), ако са напълно интегрирани в единна мрежа, възможностите на сирийската въздушна отбрана рязко ще нараснат, и при това няма да е твърде скъпо. Така на израелците няма да им се предоставят ценни и скъпи цели.

“Панцер” могат да се справят с повечето от американските и израелските заплахи, за разлика от С-300 / С-400, а няма да прихванат самолет на далечно разстояние (оттук и предложението да се развърнат “Бук-М2Е”).

Истината е, че С-300 са разработвани не за да действат повече или по-малко автономно, или да прихващат крилати ракети или бомби. Да, те “могат” да го правят в разработки за борба срещу цели с голяма значимост на далечно разстояние и в многопланова система, в която участват и други системи като “Бук”, “Тор”, “Панцер” и дори “Игла” и “Върба”. В Сирия няма такава многопланова система за въздушна отбрана и за развръщането й е нужно време и пари.

Обратното, “Панцер” могат да действат съвсем автономно, могат да определят целта на 50 км, да я проследят и да я водят 20 км, могат да се защитят и да защитят и другите с 30-мм оръдие на разстояние 3 км. “Панцер” може да го прави дори и ако се движи със скорост 30 км /ч по пресечена местност. Затова “Панцер” е високо ефективна и жизнеспособна система за въздушна отбрана, която сравнително лесно може да се прикрие, да се развърне и да се задейства изненадващо за врага.

Още нещо, “Панцер” може да стреля с 30-мм оръдие и ракети срещу наземни цели, включително и танкове. Няма друга система за противовъздушна отбрана, която да се похвали с такъв набор от възможности.

Русия трябва да снабди Сирия с толкова на брой “Панцер”, колкото е възможно. Повече “Панцер” в Сирия ще причинят повече главоболие на Израел и САЩ, отколкото няколко С-300. Сега Сирия разполага с 40-60 броя “Панцер”. Това е крайно недостатъчно, ако се отчете мащаба на заплахите и възможностите за заплаха. Така че броят им трябва като минимум да се удвои.

 

следва

 

Бележки

* През 2009 г. в Иран бе направен опит за майдан, протестиращите са представители на средното и по-заможното съсловие, което харесва изделията на модния дизайнер Гучи. Намекът е за това, че обикновените хора, най-пострадалите от реформите, не са на улицата, което е симптоматично

* * Израелско-ливанската война от 2006 г. е двустранен въоръжен конфликт в Близкия изток, в който участват Израел, от една страна, и военизираната шиитска групировка “Хизбула”, базирана в Ливан, от другата страна. Военните операции засягат предимно Северен Израел и Южен Ливан.

Кризата започва на 12 юли 2006 г., когато бойци на „Хизбула” пленяват двама израелски войници и убиват други трима. Израел обявява това за военен акт и обещава тежки последствия за Ливан. Израелските сили отговарят с военна офанзива в Ливан, разрушавайки части от енергийната и транспортната инфраструктура в страната, като акцентът на нападенията е разрушаване на магистралите, които според Израел се използват за транспортиране на ракети, изстрелвани от Южен Ливан, за да поразяват селища. Няколко дни след началото на израелските атаки лидерът на Хизбула Хасан Насрала обявява открита война.