КОМЕНТАТОРИТЕ ЧЕСТО ПИШАТ ГЛУПОСТИ, НО РАБОТАТА ИМ Е ТАКАВА

Михаил ХАЗИН
Печат

Срещата с Тръмп провокира пристъп на вдъхновение за мнозина руски коментатори. Несъмнено се повиши активността и на професионалните пропагандатори, които по традиция се маскират като частни лица. Не спят и професионалните коментатори (т.е., тези, които получават официално пари за своите текстове). Освен това (отчитайки мнението на спонсорите) мненията са диаметрално различни: от увереността, че Тръмп няма нищо да даде на Путин, понеже “икономическите мащаби” на страната са несъразмерни и изобщо “Путин предаде всичко”, до такива, че Путин ще получи от Тръмп “Украйна, Средна Азия и изобщо всичко, каквото поиска”, понеже самият факт на срещата потвърждава величието на нашата страна. С последното твърдение няма да споря, само че според мен, във всички случаи трябва да се държиш адекватно...

Тъй като не съм геополитически или просто политически коментатор, и на мен никой не ми плаща (какво да се прави, такъв е животът), аз съм просто икономист и ще опиша срещата от чисто икономическа позиция. Без разни сложнотии, тайни знания или нещо от сорта. Аз всъщност никак не харесвам конспирологията (всяка причина, дори и най-тайната, оставя отпечатъци и те могат да се видят), затова пропускам позоваване на тайни организации и клубове.

И така, каква е позицията на Тръмп.

Той дойде на власт като представител на съвсем явни, парламентарно представени сили. Тези сили са ориентирани към реалния сектор на САЩ и разполагат с ясно определени групи поддръжници (днес политическите критици ги наричат “реднекс” (rednecks, от англ червеноврати, жаргонно название на фермерите и земеделците в Америка – бел. ред.). Към тях се присъединиха - неочаквано за някои политически експерти, - групи като латиносите, което бе неочаквано за противника. Обаче нашият анализ разчита на теорията на глобалните проекти и това явление бе предвидено. В структурата на изпълнителната власт тази група е представена слабо, също както групата на икономическите експерти. Причината е, че няколко десетилетия системата на образование и кадровото изкачване бе

контролирано от алтернативна политическа група банкери и финансисти,

ориентирани към транснационални банки. Засега всичко е ясно и не предизвиква протести дори в средите на американски експерти. Но нека отбележим, че тази конструкция я описахме преди няколко години.

И сега започва интересното.

Ще трябва да се позовем на нашите теоретико-икономически изследвания, с които “мейнстриймът” категорично не е съгласен. По-точно, тази категоричност постепенно започна да се размива (“битието определя съзнанието”!), но явлението все още не е стигнало критичната точка.

Същността е следната - моделът на развитие на световната икономика, който и сега е под контрола на транснационалните банки, - не подсигурява същото това развитие. Съответно представителите на тези институции в различни страни и региони взеха да предявяват сериозни претенции.

На първия етап банкерите се оправдаваха с нещо, което обясняваха като как ръстът ще се завърне, но след 2008 г. минаха десет години, а няма и намек за подобряване на ситуацията (обаче има намеци за влошаването й).

В САЩ, където политическата система е най-”пластична” (намек за гъвкавост и за пластмасовите кредитни карти – бел. ред.), това позволи да се формулира алтернативна икономическа позиция (тук доста помогнаха действията на предишния президент Обама, включително и отказът му да даде на финансистите контрола върху емисиите на световната резервна и търговска валута през 2011 г.), която издигна свои представители за президентските избори.

 


Тръмп победи. Значи той не е просто президент, той е представител на алтернативна икономическа концепция. Алтернативна на познатия Бретън-Уудски икономически модел (усилена “рейгъномика”), която доминираше в света през 70-те години на 20 в.

С други думи, твърде мощни сили противостоят на Тръмп, за които на практика няма алтернатива: системата за подготовка на експерти - икономически и финансови, и политически; държавните чиновници; проамерикански чиновници в повечето страни на света, контролирани чрез системата на транснационалните банки и т.н.

Опитът от първата година и половина президентстване на Тръмп показва едно -

той не може да се справи сам с тези сили.

Може да им пречи, да ги ограничава, може да ускори краха на тази система, но не може да създаде сам алтернативна система, която да замени съществуващата (“Бретън-Уудската” - от гледна точка на икономиката, и “Западният” глобален проект - от гледна точка на Властта).

Сам не може. Но със съюзници - може. Напълно възможно е. А крахът е неизбежен, той ще разруши системата за управление на световната икономика от “Западния” глобален проект (тя се крепи на финансовите институции).

Значи съюзниците са категорично неизбежни,

дори за това, за да не се разпилее атомното оръжие навсякаде по света.

Обаче съюзниците не се появяват с едно махване на вълшебната пръчица, те трябва да се създадат и с тях да се водят сложни преговори. Аз например смятам, че основният му съюзник в Югоизточна Азия ще бъде обединена Корея. И няма да обяснявам защо.

Ами в Европа?

На представителите на “Западния” проект няма да се правят предложения, те играят за друг “отбор”. Но Путин прекрасно пасва. Обаче...

Нужно е да се решат няколко проблема.

Първият - трябва да се изолират разните му там либерални вредители около него, защото те ще го тикат в посоката, която е полезна за “Западния” проект. Второ - трябва да се намерят точки на допир, не само системни, но и лични. Трето - трябва да се отработи система за взаимодействие и взаимен контрол.

И сега какво излиза?

Нашите либерали постепенно се “усетиха”.

Рано е да бъдат отстранени изцяло, понеже има опасност от реабилитирането им, - а това е аргумент в преговорите, който ще подсигури допълнително лоялността на Тръмп (той е добър преговарящ и срещу него трябва да се употребят всички възможни аргументи).

Има още допирна точка и разни други неща – значи е необходима лична среща. Значи е разбираемо защо Путин изчака.

В ситуация като днешната срещата трябваше да бъде поискана от Тръмп (Путин все още разполагаше с известно време).

И Тръмп го направи. Поиска среща. Е, ами това е всичко.

А, и още нещо...

Да не се забравя, че противниците на Тръмп не разбират тия неща.

Точно затова, веднага щом пресметнаха работите, разбраха, че вътрешно Тръмп е готов да поиска среща с Путин (това всъщност се случи някъде през зимата), и отпочнаха атаки срещу Путин. Тази, която започна в края на 2017-а с рязкото свиване на кредитната политика срещу руски компании, която продължи с повишаването на цените на бензина и стигна ча-а-а-ак до пенсионната реформа. Това беше и отслабване на позицията на Путин, и доказателство, че няма да мине лесно номерът му да подсигури задължителното условие за Тръмп (отстраняването на либералите!), и изобщо опитите да се обясни, че няма какво да се занимаваме с външната политика, когато тронът ни се клати...

Пак нищо ново.

Япония хвърли много сили да провокира революцията от 1905 г. и това й помогна (с подкрепата на САЩ, наистина) да излезе наравно (и дори с някои териториални придобивки) във фактически изгубената война с Руската империя...

Но коментаторите често пишат глупости, ама такава им е работата...

Путин на кръстопът

6 юли 2018 г.

Вчерашният ми текст (“Коментаторите често пишат глупости, но работата им е такава”, М Хазин. - бел. ред.) за срещата между Путин и Тръмп предизвика диви вопли (че дори някои участници в споровете се наложи завинаги да ги излича от сайта ми). Затова трябва да посоча някои уточняващи обстоятелства. Най-напред - за ролята на самия Путин.

Първо да повторя, че неговите възможности винаги са били крайно ограничени. Включително и възможността за внезапна смърт. И нека това не се възприема просто като фантазия - това е не-фантазия. Друго е важно - появи се възможност за избор и тя трябва да се оцени правилно. Вече обясних защо такъв избор се яви именно сега, остана обаче въпросът какъв точно е изборът.

Теорията за глобалните проекти, която разработихме заедно със Сергей Илич Гавриленков в началото на 2000-ата година предоставя добри възможности за отговор на въпроса, а основните положения на теорията може да се прочетат на сайта ни.

Същността й е следната - всяка страна, която претендира за нещо в света, трябва или да формулира собствен глобален проект (който в бъдеще преминава в система за глобализация), или да се присъедини в по-слаби позиции към вече съществуващ проект. А защо по-слаби позиции? Ами защото във всеки глобален проект има елит и не може просто така да влезеш в него. Това подробно е описано в “Стълба към небето” (“Лестнице в небо”, изследване на М. Хазин, публикувано през 2016 г. - бел. ред.).

И така,

през 1991 г. ние направихме опит да се присъединим към “Западния” глобален проект.

Отказахме се от преговори по изработването на повече или по-малко приемливи условия за такова присъединяване. В резултат загубихме световните си пазари за много образци на високотехнологична продукция (например авиационната техника), споходи ни дивашки спад на жизнения стандарт. Но най-важното - лишихме се от възможността да изработим правила и прогнози за нашия бъдещ живот. Съответно икономиката на страната започна непрекъснато да пада надолу без каквато и да било перспектива. Единственият период на ръст (в началото на второто хилядолетие) бе свързан с гениалната парично-кредитна политика на Герашченко и рязкото девалвиране на рублата в края на 90-те години (банкрутът от 1998 г. бе последица от политиката на либералите за отлагане на неизбежната девалвация). Този период доближи пълната нула след идването на Игнатиев в края на 2002 г., обаче повишаването на цените на петрола за известно време ни държеше “на вода”.

Щом цените на нефта паднаха, започна поредната криза.

И накрая, след неголемия “възстановителен” ръст през 2010-2011 г. либералната политика стигна до естествения си резултат - от края на 2012 г. икономиката на Русия е в състояние на непрекъснат спад. От него няма изход, тъй като икономическата политика на страната се определя от МВФ, основния икономически щаб на “Западния” глобален проект, където ние нямаме право на глас. Теоретично (и за което пишат коментаторите, обвиняващи Путин, че “всичко е предал”, че бил откровен либерал не само в икономически, но и в политически смисъл) може да се излезе от системата на “Западния” проект за управление, обаче какво ще стане с управлението на икономиката? И откъде ще дойдат нужните ресурси?

Отдавна минаха времената, когато Русия (по-точно СССР) си беше самодостатъчна в икономически план. Значи необходими са съюзници, с които може да съгласуваш позиците си. До едно време Путин активно маневрираше и като цяло остана в рамките на системата на управление на “Западния” глобален проект, но днес той получи предложения от Тръмп. Предложения, на които може да откажеш, но трябва да си даваш и сметка как Русия ще бъде поставена под удар.

Същността на предложенията е разбираема - Тръмп предлага съюз в името на разрушаването на организационната и управляващата структура на “Западния” глобален проект (т.е., на днешната световна Бретън-Уудска финансова система). ЕС е основният търговски партньор на Русия, управляван обаче от дъщерния политически елит на елита на “Западния” прокт.

Подобни стъпки безусловно ще провокират сериозен колапс както в самия ЕС,

така и по линия на доставките на оборудване и друга продукция, нужни на Русия (включително и под натиска на новите санкции). За санкциите ненапразно писах, че предложенията на Тръмп са неминуеми в качеството им на допълнителни “бонуси” за Путин и включват различни геополитически аспекти от типа “вземайте Украйна и правете там каквото щете”.

Путин основно има три варианта за поведение,

които ясно са описани в рамките на теорията за глобалните проекти.

Първи вариант - да откаже и да продължи взаимодействието със “Западния” глобален проект. Това означава и в частност да върне Крим, да проведе пенсионна реформа, да ускори приватизацията на “Газпром” и “Роснефт” и т.н., и т.н. Няма съмнение, че в такъв случай дните на Путин на поста президент ще бъдат преброени (иначе Тръмп нямаше да бърза).

Втори вариант - да приеме предложенията на Тръмп и да направи с него коалиция в рамките на негативен средносрочен сценарий (т.е. разрушаване на инфраструктурата на “Западния” глобален проект), но и в рамките на изграждане (реинкарнация) на инфраструктурата на “Капиталистическия” проект. Така може да се реши задачата, която изникна след ликвидацията (с услугите на Британия) на руските представители на световния елит през 1918 г., тоест, повторното влизане на руски представители в световния елит. А също така да се увеличат шансовете за подобряване на отношенията с Германия. В Германия, след изчезването на инфраструктурата на “Западния” проект, ще протече тотална смяна на елита и във властта ще се завърнат представители на “старата” аристокрация (Андрей Девятов * я нарича “Черният интернационал”), която отдавна я тегли към “Капиталистическия” проект.

 

* Андрей Девятов е руски писател, публицист, военен китаевед и политолог. Заместник-директор на Института за руско-китайско стратегическо взаимодействие

 

Да отбележим, че това би създало определени проблеми на Руската православна църква, тъй като основният координатор на “Черния интернационал” е Ватиканът, а пък отказът на апарата на РПЦ от идеологическа работа и противодействие на политиката на “Западния” проект и без това силно подкопа авторитета на тази организация.

В някакъв смисъл се повтаря ситуацията от началото на 20 век,

когато елитите от всички страни на Запада се сплотиха срещу СССР.

Сега, в новата ситуация, Китай заема мястото на СССР. Като отчитаме факта, че ние граничим с Китай, не е изключено този сценарий да ни постави в положението на Полша от 30-те години, самата тя стана главната антисъветска сила и самата тя стана жертва на съответния процес. Условно - не е изключено новият елит на Капиталистическия проект да раздели Русия между себе си и Китай с цел да отложи пряката конфронтация.

И третият вариант - да се влезе в тактическа коалиция със САЩ заради разрушаването на “Западния” проект, но да не се прави стратегическо партньорство, а да се изгражда собствена проектна конструкция, може би и на основа на “Червения” проект. Преди много години писах по тази тема, а който иска, може да види текста - М. Хазин. “Современное состояние дел в мире с идеологией: анализ и прогноз”.

Сега ще подчертая едно нещо - в такъв случай ще трябва да изграждаме отношения с Китай срещу САЩ. Но има и вариант ускорено изграждане на Евразийското икономическо пространство с Япония и Турция, обаче това преобразуване е с мащаб 30-те години на 21 в.

Забележете, вторият и третият вариант не изискват категоричен избор на мига. Тоест, не е изключено Путин, ако се споразумее с Тръмп за средносрочно сътрудничество, да не озвучи окончателния си избор (дори и вече да го има).

Путин разполага със сериозен коз (има алтернативна икономическа теория), той би могъл да я използва, като предложи на Тръмп да създаде на наша територия проектантски институти. Те ще изработят нова икономическа стратегия в рамките на Капиталистическия проект и ще обучат нов управляващ елит (старият елит е продукт на калки от “Западния” проект в рамките на либералната идея и категорично не бива да бъде използван). Никой не може да забрани на Путин да създава алтернативни центрове и после, след срива на пазарите, да направи окончателен избор.

Във всички случаи, без особен шанс да сгрешим, може да прогнозираме, че през есента на тая година Тръмп ще отпочне операцията по ликвидирането на “Западния” проект. Не е изключено впрочем, че разпадът на съответната инфраструктура ще започне “от само себе си” и Тръмп просто ще се движи след събитията. Но за всеки случай трябва да се готвим отсега!


Превод Илияна Велева