ЕХ, НАРОД, НАРОД! КОГА ЩЕ ПОГЛЕДНЕШ И ТИ СВОЯТА СКЪСАНА ЧЕРГА?

Зора
Печат

От Бисер и „Аспарухово“, до „Седемте престола“

 

Когато в края на ХIX век Енгелс пише, че със 100000 ирландци би могъл да събори цялата Британска империя, в една друга още по-жестока империя – Османската, един йеродякон, решен чрез всенародна революция да поправи световните неправди, е изказал знаменита философска мисъл: „Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме“. Това е в отговор на предупреждението да се пази, защото времето носи погрешки. В друго свое писмо той ще напише: „Всичко е в нашите задружни усилия. Помощ и от дявола приемаме, но си имаме предначертание“. А в тефтерчето, където е записвал своите разходи, е написал нещо, което и до днес не можем да разгадаем: „Народе????“. Очевидно е, че тези четири питанки не са израз на преклонение, а на разочарование. Дали от делата на някои водачи на народната работа, които не са разсъдливи, безстрашни и великодушни, или от някое „предателство истинно“ или „предателство без да ще, от страх“? - това никога няма да разберем. Както изглежда никога няма да видим и мечтаната от Апостола чиста и свята република. Впрочем, още преди Освобождението Тодор Икономов предупреждава: „Боя се, че свободата ще ни завари варвари и ще я използваме варварски“. Сто и четирдесет години след Освобождението опасенията му продължават да се сбъдват.

 

 

След убийството на един 35-годишен германец от двама кандидати за убежище – сириец и иракчанин, в източно германския град Кемниц (бивш Карл Маркс) избухнаха яростни сблъсъци между противници и привърженици на мигрантите и бежанците от Изтока. За тях властите обвиниха социалните мрежи, които били тиражирали фалшивата новина, че германецът се е опитал да защити една жена от досажданията на „гостите“. Този инцидент обаче показа какъв опустошителен за Европа ефект би имала евентуална нова мигрантска вълна.

 

В латиноамериканската литература има една красива метафора, че може би всеки ураган е започнал с пърхането на крилата на някоя пеперуда. У нас, обаче, човешката страст и преследването с всички средства на личната изгода се изразяват с думите: „Стреми се към нещо, както нощната пеперуда към пламъка на запалената свещ“. На някои може да се струва, че „пеперудата танцува“, но нейните обиколки около свещта завършват или със смърт, или с опърлени от пламъка криле. Що се отнася до човеците, този венец на природата, през изминалите 30 години те доказаха, че човешката глупост, алчност и безотговорност са безкрайни, за разлика от Вселената. И, че въпросите на Левски няма да намерят отговор и през ХХI век. По някаква страшна прокоба животът ни преминава от един ден на национален траур към друг. А поведението и на управляващи, и на управлявани все така напомня кръженето на нощните пеперуди около пламъка на собствената им гибел. За пеперудите това е „светлото бъдеще“. Със същата безпаметна упоритост българското все по-упорито племе крачи към своя исторически и физически край. Вече сме под 7 милиона, а почти всеки ден онази с косата грабва единици или десетки двукраки „пеперуди“. Ако не е реч за единични или групови разстрели, ще говорим за пътно транспортни произшествия (ПТП) с много жертви, за дерайлирали или изгорели в движение пътнически влакове, за взрив на цистерни както на гара Хитрино, за прегазени пешеходци на пешеходните пътеки или на тротоара, за рушащи се тунели и мостове или за хлъзгави пътища, покрити с некачествен асфалт, примесен с варовик... Но това, че е некачествен се установява след поредната катастрофа, понеже фирмата изпълнител на обществената поръчка за пътната отсечка и лабораторията, която е анализирала качеството на строителството са част от една и съща структура! Но дори и смъртта не може да спре безразсъдното шофиране, включително с МПС, които не са минали през задължителния технически преглед. В Деня на национален траур, обявен за 27 август след трагедията с автобуса, превозващ туристи от манастира „Седемте престола“ към София, когато в Световрачене погребваха наведнъж 15 души, на други места продължаваха да загиват хора, включително и деца. В София камион увисна над реката до тунела при „Лъвов мост“, а шофьорът твърдеше, че се бил разсеял. Ден по-късно на ж.п. прелез край едно старозагорско село беше прегазен от влака шофьор, опитал се да премине, въпреки спуснатите бариери. В Пазарджик пък имаше ПТП на 29 август. Да не говорим за умрелите при раждане родилки, за удавилите се в морето, в реки и язовири деца. Или за 13-годишния младеж, прерязал вени на счупеното от него стъкло на входната врата на Университета по строителство и геодезия в София. Списъкът с жертвите на човешката немарливост няма да има край. Не че в други страни по света не стават и по-кървави инциденти, но при задълбочаващата се демографска криза, която някои наричат катастрофа, всяка преждевременна и нелепа смърт ни приближава към края на българското присъствие в Европа.

„Ех, народ, народ! Кога ще погледнеш и ти на своята скъсана черга?“, пита Захари Стоянов в предговора към своите „Записки по българските въстания“. Уместен въпрос, който трябва да се задава на гласуващите и негласуващите при различните видове избори, на управляващите и управляваните. Безмозъчното гласуване „за“, или инатчийското „против“, както и въздържането от гласуване като наказание за политическите шарлатани, нищо не променят в положението на „електората“. Няма да го промени и машинното и електронното гласуване, за което агитират фалиралите политически наследници на Костов и Кунева. Но, заради мижавата им надежда българите в чужбина да ги вкарат в парламента, ще бъдат похарчени милиони за машини и софтуер. Сляпата подкрепа на такива политически марионетки е една от причините, поради които вече може да се обяви обществена поръчка и за ушиване на черни знамена. Защото траурът все по-често ще ни спохожда. Управляващите в момента със сигурност имат принос за черната статистика, но защо управляваните продължават да разчитат, че точно корумпираната, некомпетентна, мързелива и безотговорна партизирана администрация ще ги пази от самите тях? Или пък, че българската Темида ще накара паразитите и крадците по закон във властта да си заслужат с работа заплатите. „Надежда всяка тука оставете!“- пише на входа на Дантевия „Ад“.

Бойко Борисов се закани да търси съдебна и политическа отговорност на всички равнища, но проблемът е не само в това, а и в липсата на превантивна работа за ограничаване и ликвидиране на опасните ПТП. А какво предлага правителството? Да се създаде нова мега комисия, която да следи за безопасността на движението. Все едно, че към МВР няма Държавно обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата! Подобни структури има и към други министерства, но някой е решил, че неработещите досега структури изведнъж ще се задействат, щом бъдат поставени под една шапка. Един вид, премествайки структурите, да тръскаме торбата с орехите, за да не я прогризат мишките. Или, да не излязат хората на улиците и да поискат оставката на целия кабинет, както вече го направи БСП. С такива нагласи всяка критика към правителството може да се представи като опит за дестабилизация и дори за държавен преврат.

Маркс препоръчва

оръжието на критиката да се замени с критиката на оръжието,

но времето на революциите изглежда безвъзвратно отминало. За разлика от това на войните, наричани „прокси“, тоест войни чрез упълномощени. Засега арена на такива войни са Близкият и Средният Изток и Африка. Неотдавна Доналд Тръмп нарече африканските държави „септични ями“, след което в „Туитър“ обвини властите в ЮАР, че под формата на поземлена реформа слагат ръка на земите на белите африканери. Още по-късно обвини „Гугъл“, „Туитър“ и други в разпространение на фалшиви новини. Но твърденията на Тереза Мей, че Путин има връзка с „отравянето“ в Солсбъри на двойния агент (на ГРУ и МИ-6) Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия очевидно не са „фейк нюз“, а чистата истина…Ерго, санкциите срещу Русия не само не трябва да се свалят, а дори трябва да се разширят. А ако режимът на Асад използва химически оръжия срещу въоръжената опозиция в провинция Идлиб, САЩ, Англия и Франция ще интервенират с въздушни удари..И ако това предизвика нова бежанска вълна, виновен ще е Асад…

Междувременно, след убийството на един 35-годишен германец от двама кандидати за убежище – сириец и иракчанин, в източно германския град Кемниц (бивш Карл Маркс) избухнаха яростни сблъсъци между противници и привърженици на мигрантите и бежанците от Изтока. За тях властите обвиниха социалните мрежи, които били тиражирали фалшивата новина, че германецът се е опитал да защити една жена от досажданията на „гостите“. Този инцидент обаче показа какъв опустошителен за Европа ефект би имала евентуална нова мигрантска вълна. Да не говорим за провокацията с 4 метровата позлатена статуя на Ердоган, издигната във Висбаден в рамките на Биеналето по изкуствата. След бурната обществена негативна реакция статуята, която трябваше да остане там три месеца, беше вдигната на 29 август. И пак се намериха хора, които оправдаха поставянето й там със свободата на словото. Да бяха опитали да сложат статуя на Доналд Тръмп в някой турски град..

В същото време, в Турция отбелязаха 947 години от победата на обединените селджукски и османски войски над византийците при Малазгирт (Манцикерта). В речта си по този повод Ердоган заяви: „Анадолът е един бент. Ако този бент рухне, няма да останат нито Средният Изток и Средна Азия, нито Балканите и Кавказ. Някои нехайници у нас смятат, че това е проблем на Тайип Ердоган. Не, това е проблем на Турция, проблем на исляма!“.

Може би френският президент Макрон бе прав, когато каза пред посланическата конференция, проведена в Париж на 27 август, че Турция на Ататюрк и Турция на Ердоган не са едно и също нещо. А германският „Франкфуртер Алгемайне цайтунг“, „Джумхуриет“, обяви, че Ердоган е на път да изгуби главния си коз – икономическото благоденствие. „Ако Ердоган не се промени, ще остане една непреодолима пропаст. Ердоган е човек, пристрастен към властта, който не отдава значение на идеологиите и ще се опита да оцени всяка възможност да увеличи своята сила. По-рано той спечели от процеса на преговори с ЕС и от високия растеж, но вече няма какво са спечели от тези неща. А неизпълнението на обещанията за по-голямо благоденствие разклаща позицията му. Сега се възползва от слабостта на учрежденията и на опозицията, за да гарантира властта си“.

 

България е в траур. Турция е в криза. Безработицата и инфлацията нарастват, лирата се люшка между 6 и 7 лири за един долар. Ние сме кандидати за Еврозоната!  А е известно, че най-добрият начин за отклоняване на общественото внимание от вътрешните проблеми на страната е те да се изнесат навън. Тоест, да се намери или да се изфабрикува външен виновник за кризата, бил той Доналд Тръмп, ЕС или Башар Асад Или разбира се Путин.  Русия и без това се готви да проведе най-разндиозните военни учрния на века. Къде ще пламне? – в Сирия и Ирак или тук, на Балканите. Те винаги са били най-удобния терен за проба, а на най-предната линия не сме ли ние? И Гърция, разбира се.

На разбрания и толкова му стига !