ВСИЧКИ ОБИЧАТ ИДЛИБ!

Петко ПЕТКОВ
Печат

След като „гражданската“ война, както в Турция, НАТО и ЕС наричат чуждестранната военна интервенция в Сирия, е на път да приключи с превземането от сирийската армия на последното убежище на джихадистите, провинция Идлиб в Северна Сирия, „приятелите на сирийската революция“ подеха отново фалшивия рефрен за химическите оръжия, които режимът в Дамаск се готвел да използва срещу цивилни. По настояване на Великобритания беше свикан Съветът за сигурност на ООН с дневен ред Идлиб и химическите оръжия на Башар Асад. Заседанието на Съвета за сигурност почти съвпадна по време със срещата на върха Русия-Иран-Турция в Техеран. И на този форум в дневния ред бе включена темата за Идлиб с оглед на готвената от Дамаск и подкрепена от Москва и Техеран атака срещу 30-те хиляди джихадисти от фронта „Ан Нусра“ и други терористични групировки, държащи като заложник 3 милионното цивилно население на Идлиб. Напомням, че те бяха допуснати да се изтеглят безпрепятствено заедно със семействата си от Алепо и предградието на Дамаск „Дума“ и да се установят в Идлиб.

Забравили сякаш, че „Ан Нусра“ е сирийският клон на „Ал-Кайда“, а някои от останалите бандитски формирования са излезли от терористичната организация „Ислямска държава“, западните „човеколюбци“ бият тревога, че при нападенията на сирийската армия срещу Идлиб и въздушните удари на руската авиация ще загинат деца. А, както заяви британският премиер Тереза Мей, децата в Идлиб били много повече от джихадистите. Освен това, според турския президент Реджеп Тайип Ердоган, ударите срещу Идлиб щели да вдигнат нова бежанска вълна, която ще се оттече към Турция. А неговата страна и без друго приютявала 3,5 млн. сирийци и не можела да приеме нито един бежанец повече. Но Турция не можела и да гледа безучастно очертаващата се хуманитарна катастрофа в Идлиб. Не и, докато в Северна Сирия има турско военно присъствие. „Когато заради интересите на режима се убиват десетки хиляди невинни хора, не можем да бъдем съучастници в такава игра, нито да останем сеирджии“, каза Ердоган след срещата на върха в Техеран. Посланието му беше излъчено в Интернет на пет езика: турски, руски, арабски, персийски и английски.

На война, като на война!

При въздушни удари и масирани атаки по суша срещу гъсто населени райони като Ракка и Идлиб неизбежно ще има и цивилни жертви. И в Ирак на Саддам Хюсеин имаше беззащитни цивилни, включително и деца, но тогавашния държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт каза, че гибелта на 500000 сирийчета е приемлива цена за свалянето на диктатора. Въпреки че прословутите оръжия за масова поразяване (ОМП) на Саддам Хюсеин така и не бяха намерени, тези деца не бяха пощадени. А когато иракските химически арсенали съществуваха  и Саддам обгазяваше с тях иранските войски, никой на Запад не го осъди! През март 2003 г. Ирак беше атакуван от САЩ и Великобритания, чиято агресия се оправдаваше от Вашингтон и Лондон с фалшива информация за иракските ОМП, предоставена от британските разузнавателни служби на премиера Тони Блеър и президента на САЩ Джордж Буш-младши. Същите служби трябва да са осигурили и „доказателствата“, че сирийският режим се готви да използва химически оръжия срещу Идлиб. Те са толкова достоверни, колкото и информацията за химическата атака на Башар Асад срещу град Хан Джейхун и предградието „Дума“ на сирийската столица. В ход е инсценировка за това, че Башар Асад е преминал „червената линия“, която да оправдае вече официалната военна интервенция на „съдружниците в престъплението“ САЩ и Великобритания. За тази цел на терена са изпратени финансираните от Англия „Бели каски“, които ще документират „зверствата“ на сирийския диктатор. Дали пък бившият британски външен министър Борис Джонсън не е прав, уподобявайки Тереза Мей на „камикадзе“?

 


Междувременно, американският президент Тръмп, който преди шест месеца обеща да изтегли американските войски от Сирия, изглежда е бил разубеден от Пентагона и Военнопромишления комплекс. Планът се промени. САЩ се връщат на терена в Сирия, обяви турският всекидневник вестник „Миллиет“ (08.09.2018). След новината, че Русия ще проведе операция към района, в който се намира военната база Ал Танф (Южна Сирия), американската армия започна военно учение. Според специалното съобщение на „Вашингтон пост“, за целите на Вашингтон в региона лидерът на САЩ е приел прилагането на военно усилие с неопределен срок и на голям дипломатически натиск. Позовавайки се на източници от Държавния департамент, „Вашингтон пост“ предава, че войната срещу терористичната организация „Ислямска държава“ е почти приключила и цел №1 на Пентагона е изтеглянето на иранските войски от Сирия. В новата политика за Сирия има и сформиране на едно правителство и на институции, които всички сирийци и международната общност приемат. Според „Вашингтон пост“ онова, което е променило мнението на Тръмп за Русия, която той смяташе за партньор, е помощта й за Иран. Русия и Иран, които в гражданската война застанаха до Башар Асад, се готвят да атакуват Идлиб- последния вилает в ръцете на опозицията..Председателят на Съвета на началник щабовете на САЩ генерал Данфорд каза: „Тръмп очаква от нас военни опции и ние актуализираме опциите според развитието на събитията“.

Що се отнася до

„преминаването на червената линия“

от страна на Башар Асад, говорителят на руското Министерство на отбраната Игор Конашенков изтъкна, че приготовленията за провокацията на терористите с употреба на химическо оръжие в Идлиб почти са завършили. И, че сигналът за началото на провокацията ще бъде пристигането в Сирия на специален екип от „някои чуждестранни приятели на сирийската революция“. А на гореспоменатото заседание на Съвета за сигурност на ООН постоянният представител на Русия в ООН Василий Небендзя заяви: „Държат Дамаск и Русия отговорни за организираните от самите тях нападения с химическо оръжие. Това е както в книгата на Агата Кристи „Местопрестъплението“. В някакъв вестник се съобщава мястото и времето, когато ще се извърши престъпление. После любопитните идват на адреса и не са разочаровани. Нима смятате, че светът слепешком ще ви повярва?! Дамаск не притежава нито химически оръжия, нито план за тяхното използване. Предупреждения от този тип ние разглеждаме като призив към терористите да извършат нападение с химическо оръжие, отговорността за което да се стовари на компетентните сирийски власти. В Сирия бяха вкарани химически оръжия и екипировки с цел да бъдат намерени при провокативните действия. Бойците бяха обучени от западните разузнавателни служби“.

Обсебеността на западните политици и „независимите“ медии от идеята, че за всички световни беди е виновен руският президент Владимир Путин, достига комични висоти. Неотдавна телевизия „Раша тудей“ се надсмя над един репортаж на CNN от срещата на върха в Техеран, където под кадрите от пресконференцията на тримата участници течеше текст, в който Ердоган бе заменен с Путин: „Путин, Рухани и Путин след срещата на върха в Техеран“. По този повод „Раша тудей“ пусна в официалния си акаунт следния ироничен туит: „На тези от CNN в ума им е само Путин!“.

Впрочем, атаката на Идлиб от страна на подкрепяната от Русия и Иран сирийска правителствена армия започна. До излизането на този брой на вестника може вече да са обявили и за използването на химическо оръжие. Естествено, от войските на Дамаск, не от терористите. Навръх 9-ти септември вестник „Миллиет“ вече извести, че някаква болница в Идлиб била бомбардирана и разрушена с варелни бомби, хвърлени от хеликоптери на режима на Асад. Нищо ново под слънцето.

 

Само че след лъжите за иракските ОМП и тези за отравянето в Солсбъри с нервно паралитичния газ „новичок“ на агента на МИ-6 Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, както и на още двама английски граждани, помислили флакон с „новичок“ за скъп парфюм, светът трудно ще се хване на новата уйдурма за Идлиб. Веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода, на третия път стомната се чупи. Всички „обичат“ Идлиб, но всеки го обича по своему. Най-вече сирийците, които под ръководството на президента Асад са на път да възстановят суверенитета на Сирия върху цялата й територия и знаят на кого да благодарят. Обект на техните благодарности няма да са САЩ и Доналд Тръмп, нито Тереза Мей или Еманюел Макрон. Защото, както пише Тунджа Бенгин („Миллиет“, 06.09.2018): „САЩ не мислят за клането, а за собствената си харизма. Същите САЩ не издигнаха глас, когато умряха 1,5 млн. иракчани, или децата в Йемен“.

А в същия брой на вестника, пенсионираният турски бригаден генерал Наим Бабюроглу отсича:

„САЩ не искат гражданската война в Сирия да свърши. Подобно на тях не искат това и Израел, Саудитска Арабия и ОАЕ. За това има много причини:

Първата е, че ако гражданската война завърши, ще бъде обявена победа на Русия, Асад и Иран. А това поставя в затруднение глобалната сила САЩ.

Втората е, че ако режимът на Асад отново стане господар на земите си, няма да бъде осигурена безопасността на Израел. Значи, няма да се реализират целите на САЩ за разделение и разпокъсване на Средния Изток.

Трето, едно такова положение ще повлияе негативно върху операцията, която САЩ планират срещу Иран. Особено от психологическа гледна точка. Ето защо САЩ и техните поддръжници искат свалянето на Асад и гражданската война в Сирия да не свършва“.

Американският журналист Роб Уудроу, който някога изкара на показ скандала „Уотъргейт“, в новата си книга, посветена на Тръмп, казва: „Той поиска да се организира покушение срещу Асад!“.

Коментарът е излишен.