Западната пропаганда: НОВИ ЦЕЛИ, СТАРИ ПОХВАТИ

Николай СТАРИКОВ
Печат

Същността на световната политика може да се сведе до една фраза: противникът трябва да бъде боядисан в черен цвят, а самите вие да се представите в ослепително бели одежди. Това означава цялата отговорност да се хвърли върху съперника, а предприетите от вас мерки да се поднесат като принудителни. Бъдещите жертви, разрушенията и разходите да бъдат обяснени със злия умисъл на врага, своите предварително планирани действия да бъдат нарисувани като реакция срещу постъпките на съперничещата ви политическа сила или държава.

Най-ярък пример за такова поведение е хитлеристка Германия. За да бъде обяснена на населението на Германия причината за войната с Полша, немската пропаганда достатъчно дълго време публикува във вестниците и разказва по радиото за уж имащите място притеснения, даже зверства на полските власти по отношение на етническите немци, които живеят в Данцинг (сега полският град Гданск). Но, съгласно версията на ведомството на Гьобелс, не това довежда до война между Германия и Полша.

 

Николай Стариков


Първоначално уж полските военни нахлуват на територията на райха в град Глайвиц, където превземат радиостанцията и излизат в ефир. Но само „многобройните провокации и атаки на полската армия“ принуждават миролюбивия Адолф Хитлер, изключително като ответна мярка, да атакува изключително военните обекти на територията на полската държава.  Всеки в днешно време знае цената на думите на Хитлер. Обаче неговата реч, произнесена в Райхстага на 1 септември 1939 година, много силно ни напомня днешните заявления на западните лидери и приемниците на днешната пропаганда на Запада.

Адолф Хитлер:

„Бе направен опит да се оправдаят притесненията на немците - имаше искания немците да прекратят провокациите. Аз не знам в какво се състоят провокациите от страна на жените и децата, ако към тях се отнасят лошо и някои са били убити. Аз зная едно: нито една велика държава не може продължително да наблюдава пасивно това, което се случва... Предложенията за посредничество претърпяха неуспех, защото в същото време, когато те бяха направени, бе проведена внезапна полска мобилизация, съпроводена от огромно количество полски злодеяния.

Те се повториха миналата нощ. Неотдавна за една нощ ние регистрирахме 21 гранични инцидента, миналата нощ те бяха 14, от които 3 бяха доста сериозни... Аз ще предприема необходимите мерки, не противоречащи на предложенията, направени от мен в Райхстага за целия свят, тоест аз няма да воювам против жени и деца. Аз заповядах на моите въздушни сили да се ограничат с атаки по военни цели... През изминалата нощ полските войници за пръв път проведоха стрелба на наша територия.  До 5.45 сутринта ние отговаряхме с огън; сега на бомбите противопоставяме бомби“.

В речта си Хитлер казва съвсем същото, което днес говорят западните СМИ по отношение на Сирия и президента на страната Башар Асад.

1. Кървавият „полски“ (сирийски) режим убива жени и деца.

2. Истинската велика държава не може да гледа на тези „престъпления“ от страни, не само затова, че тя е силна, но и затова, че тя е „за всичко добро и против всичко лошо“.

3. Нееднократните призиви за мир, отправени към „кървавия режим“ не дават никакъв резултат.

4.  Затова великата държава просто е принудена да сложи край на страданията на жените и децата и да атакува страната, където управлява „кървавият режим“.

Какво се случва днес в Сирия?

Гражданската война постепенно върви към своя край. Всъщност, останало е само едно парче сирийска територия, където топката е в краката на бойците-терористи. Това е Идлиб. Същността на ситуацията е проста: когато войските на Асад превземат Идлиб, войната ще свърши, и няма да има никакъв, даже формален, повод войските на САЩ и техните сателити да се намират в Сирия. Затова не бива да се допусне превземането на Идлиб.

Ако сирийските войски воюваха сами, Западът отдавна да е нахлул на сирийска земя, в най-голяма степен използвайки хитлеристките аргументи и реторика, която цитирахме по-горе. Но на Асад му помага Русия! Затова поводът за нахлуване трябва да е много сериозен - нещо като химическа атака срещу „жени и деца“. Но Русия не позволява да се готвят подобни провокации, отрано дава гласност на плановете на САЩ и Британия да инсценират такава „атака“. Какво да се прави? Да се продължи „очернянето“ на Асад и Путин, Русия и Сирия, създавайки емоционална ситуация, когато ще бъде възможно да се оправдае пред собствените си граждани атаката срещу сирийската армия, която, както и да се извърта, ще бъде директна помощ за ислямските терористи. И по този начин да бъде осуетена операция за освобождаване на Идлиб.

 


Ето каква е същността на днешната ситуация. Тя определя и задачата на западните СМИ. Целите са нови, похватите са стари. Преди известно време ни разказваха за „ужасите“ при щурма на Алепо от сирийската армия и руската авиация. Сега са забравили за него, и същите тези похвати се използват по отношение на бъдещото настъпление на правителствените войски срещу Идлиб.

Като „класически пример“ ще вземем една публикация на „уж“ немското издание www.germania.one. То напълно поддържа всички действия на САЩ във всяка точка на земното кълбо, винаги е против Русия и старателно обработва рускоезичните жители на Германия и Европа в духа на евроатлантизма.

Решавайки да не се занимава с дребни неща, това издание публикува материал с гръмкото заглавие „Асад и Путин убиха моите четири деца“. Историята, която се предлага на читателя, в кратък преразказ звучи така: някой си Сахир Хихано от Идлиб говори за това, че „сирийските и руските изтребители са прелетели над сирийската провинция Идлиб, мятайки върху нея бомби“, като резултат една бомба попада в дома му и загиват четири деца.

За разлика от пропагандистите на Третия райх „независимите“ журналисти отработват още една задача. На нацистите не им е било нужно да обвиняват персонално никого от ръководителите на Полша, на днешните пропагандисти на Запада им е нужно не само да оправдаят удара на САЩ по независимата сирийска държава, който ще помогне на терористите, но и да продължат да демонизират президента на Русия.

За да добави повече емоции, западното издание влага в устата на човека, който най-вероятно и не съществува, следните фрази, чието призвание е да посочат на читателите главните виновници за всичкото зло на земята: „Acaд и Путин убиха моите деца, те завинаги изгасиха светлината на моя живот... На моите деца и племенници не можеше да им се помогне. След нападението те бяха разкъсани на парчета“.

Е, и изводът от материала е този, който е нужен на САЩ, за да изглежда не агресор, а миротворец.

„Варварският режим на Асад и действията на неговия съюзник Путин разрушиха нашия живот и нашия дом“, - казва Сахир. Затова той се обръща с послание към всички хора и политици по света: „Моля ви, направете всичко според вашите сили, за това, за да бъдат спрени тези престъпления, които извършват Асад и Путин. За тях ние, хората в Идлиб, сме като животни, които трябва да се убиват. Но ние сме такива хора, като всички“. Сахир се обръща към целия свят: „Не ни оставяйте в бедата“.

Емоции без край. И рационалното мислене на човека трябва да се изключи. Никой да не си зададе въпроса: от къде в провинция Идлиб се появиха толкова добре въоръжени, прекрасно обучени и многочислени бойци, че за да бъдат изтласкани от сирийската земя на редовната армия ще са нужни години, при това с помощта на руските въздушно-космически сили?

От къде те имат оръжие? Пари? Военни навици?

Хитлер също маскира чрез емоции своите агресивни планове.

Не се хващайте на въдицата на неговите идейни наследници.

 

11.09.2018

Източник: nstarikov.ru

Превод от руски език Гияс Гулиев