МАРИН ДРИНОВ - ДОСТОЕН БЪЛГАРСКИ УЧЕН И ОБЩЕСТВЕНИК

Милен КУМАНОВ, Десислава КОСТАДИНОВА
Печат

Българо-украинска научна конференция по случай 180 години от неговото рождение

 

На 19 октомври 2018 г. в гр. Панагюрище, родният град  на проф. Марин Дринов, се проведе международна научна конференция. В нея, със свои доклади,  взеха участие български и украински преподаватели и изследователи. И това не бе никак случайно,  тъй като жизненият път видния учен и обществен деец е тясно свързан както с България, така и с Украйна.

Роден в селище, превърнало се през 1876 г. в столица на Априлското въстание,  в продължение на повече от три десетилетия проф. Марин Дринов живее и твори в гр. Харков, в който се намира един от най-авторитетните университети на Украйна.  Установяването му в този град не е никак случайно, тъй като той получава висшето си историко-филологическо образование в Московския университет във време, когато в България, намираща се под властта на Османската империя,  няма не само висше учебно заведение, но дори и средно. Вярно е, че съществува българска гимназия още от 1858 г., но тя е открита в гр. Болград, селище, което се намира далеч от българските земи. Вярно е, че през 1869 г. е основано и Книжовно дружество  (първообразът на днешната Българска академия на науките), което също е вън от пределите на България и заедно с това няма облика на преподавателско учебно заведение.

 

Проф. Марин Дринов


При това положение пред младия Марин Дринов не остава друга алтернатива където да реализира своите знания, освен в чужбина. Като московски възпитаник предпочитанията му съвсем естествено са към Русия. По стечение на обстоятелства, такава възможност му се открива в гр. Харков, тогава в пределите на Русия, където още от началото на ХIХ в. е открит университет, превърнал се в един от центровете на руската славистика. Обстановката, в която попада благоприятства изключително много за изявяването му не само като преподавател, но и изтъкнат изследовател на средновековната история не само на българския, но и на другите южнославянски народи.

Тези моменти от жизнения и изследователски път на проф. Марин Дринов бяха отново преповторени и от участващите в конференцията.  Заедно с това бяха изнесени и редица доклади, които, хвърлиха нова, обилна светлина върху семейната среда, в която се ражда големият учен. Те бяха дело на лица, наследници не само на проф. Марин Дринов, но и на неговия брат Найден Дринов, които днес живеят както в  България, така и вън от нейните предели.

От украинските колеги   бяха изнесени доклади за някои учени от Харковския университет, които са били в близки     отношения с техния български колега, както и за приноса на проф. Марин Дринов за осветляване жизнения път на някои лица, тясно свързани с изграждането и утвърждаването на Харковския университет като авторитетно висше учебно заведение.

Отново бе припомнена ролята на проф. Марин Дринов  за избора на гр. София като столица на възобновената след почти петвековно отсъствие от политическата карта на Европа  българска държава, за контактите му с видни чешки учени и общественици от Чехия, която до 1918 г. е пределите на Австро-Унгария. Припомнена беше заслугата на проф. Марин Дринов  за палеографската обработка на един от преписите на Паисиевата история, интересите, които той проявява към помощните исторически науки и пр.

По разбираеми причини, не е възможно да се изброят заглавията на изнесените  доклади. Те ще бъдат публикувани в отделен том и така ще станат достояние на ония, които проявяват интерес към жизнения и обществен път на проф. Марин Дринов.

Проведената конференция бе поредното достойно признание  на големия български учен и общественик.

Не може  обаче да не се изтъкне, че конференцията бе почетена с присъствието на председателя  на Българската академия на науките академик Юлиан Ревалски, бившия председател на БАН академик Иван Юхновски, заместник-председателя на БАН член-кор. Васил Николов,  посланика на Украйна в България Виталий Москаленко, кмета на гр. Панагюрище Никола Белишки , както и група родственици на рода Дринови.

Гости на конференцията бяха и музейни работници от гр. Пазарджик и гр. Копривщица.