ОТ ЛЮБОВ КЪМ ХОРАТА И РОДИНАТА

Димитър ВАНДОВ
Печат

ЗА ЖИВОТА И ДЕЛОТО НА ДИМИТЪР СТОЯНОВ

 

На 7 ноември 2018 г. се навършват 90 години от рождението на Димитър Стоянов, министър на вътрешните работи на България от 7 април 1973 г.   до 19 декември 1988 г. Събитията от 10 ноември 1989 г. го завариха като член на Политбюро на БКП, секретар на Централния комитет на БКП, член на Държавния съвет, народен представител четири мандата. Носител е на големи държавни отличия, включително два ордена „Г. Димитров“, а също на званието  Герой на социалистическия труд.

Възниква логичен въпрос: как един селски младеж можа да се изгради като изключителен талантлив българин, комунист, държавник с висок морал и да стане пръв заместник на Тодор Живков?

Неговият баща – Иван Стоянов като ятак на горнооряховския партизански отряд е арестуван в родния им град Стражица на 12 май 1944 г. и след жестоки инквизиции е разстрелян без съд и присъда. Същата вечер двама партизани, без да знаят за неговия разстрел, отиват в дома му. Митко и майка му ги приемат и предават приготвените за тях продукти. Самият той след убийството на баща му е арестуван и разследван, но това не го сломява и той помага на партизанския отряд до 9 септември 1944 г. Неговото по-нататъшно развитие минава през редовете на Димитровския комунистически съюз, от 1955–1958 г. е първи секретар на организацията във Велико Търново, а следващите три години е секретар на Централния комитет на комсомола. През 1953 г. завършва история в Софийския университет. От 1961 г. е  на партийна работа, като първоначално е секретар, а от 1971 г. първи секретар на Окръжния комитет на БКП във Велико Търново. Именно в този период той се утвърждава като голям партиен ръководител, общественик и бъдещ държавник. Проявява делови качества, трудолюбие и талант и промени икономическия и културен облик на града и окръга. Работи в тясна връзка с обикновените граждани, с културните и научните дейци, със стопанските, техническите и партийните кадри, което му дава възможност да взема правилни решения и да организира тяхното изпълнение. Под негово ръководство са изградени значителни промишлени предприятия. Велико Търново стана център на електронната промишленост в България. Забележителни успехи постигна и в модернизирането и повишаване ефективността на селското стопанство в района. Обърна голямо внимание на развитието на Велико Търново като исторически, културен и туристически град. По негова инициатива е създаден Великотърновския университет  „Св. св. Кирил и Методий“. Под негов личен контрол е изградена сградата на университета. Той съдейства за разкриването на Държавния музикално-драматичен театър в града. Успешна е и работата му за развитието на останалите градове и села на територията на окръга.

Трудолюбието, организаторските качества и успехите на Димитър Стоянов във Велико Търново са оценени от държавното ръководство и той е назначен за Министър на вътрешните работи – най-голямото, важно и трудно за управление министерство.

Като министър, Димитър Стоянов проявява високо чувство за отговорност и изключителна самодисциплина. Взискателен и строг е преди всичко към себе си. Внимателен към хората и особено към подчинените си, но когато е необходимо е строг и безкомпромисен. При всички случаи обаче  той е справедлив. Близки и другари на Димитър Стоянов споделят, че строгостта не му е пречела да бъде човеколюбив и с весел нрав. Дори понякога в приятелска среда, той е запявал хубави български песни. Въпреки натовареността си, министърът отделя много време и грижи за служителите на МВР. В това отношение проблемите са много – осигуряване на жилища, отдих и лечение, професионално усъвършенстване, модернизиране на школата на МВР и научните звена.

Неговите интереси и като министър са всестранни. Независимо от това, че работният му ден продължава около 14 часа, той намира време да чете, да слуша класическа музика, да посещава театри, опери, изложби. Има много приятели и често се среща с видни интелектуалци и политически дейци. Намира време и за екскурзии в планината. За да бъде в крак с проблемите на МВР той се записва задочно и завършва в Москва второ висше образование, свързано с дейността му като министър на вътрешните работи.

Той бе и добър съпруг, баща и дядо. Радва се на деца и внуци. Чувства подкрепата на съпругата си Маргарита и на цялото семейство.

Неговият патриотизъм започваше от любовта към семейството, привързаността към родния край, любовта към хората и към Родината.

От дистанцията на времето човек трудно може да си представи как министър Стоянов успява да ръководи МВР в продължение на близо 16 години. При това в онзи период от време министерството е огромно и с изключително много и отговорни задачи по обезпечаването на обществения ред и националната сигурност.

Мащабите и функциите на МВР не могат да се сравняват с тези на  сегашното МВР. Тогава към МВР са политическото и научно-техническото разузнаване, контраразузнаването, военното контраразузнаване, следствието, вътрешните и гранични войски, затворите, милицията, противопожарната охрана, ведомствените научни и културни институти, научно-техническото управление, икономическото управление, управлението за безопасност и охрана, специалните разузнавателни средства, проследяването, управление „Кадри“, управление „Тил“. Всички споменати управления и служби на МВР имат свои подразделения в цялата страна. Политическото и научно-техническото разузнаване имат резидентури в много разузнавани страни на различни континети.

Цялата тази голяма и сложна организация за запазване на реда и сигурността на България е ръководена от ген.полковник Димитър Стоянов и в страната е установен стабилен ред и сигурност, които осигуряват нейния икономически и културен подем.

МВР поддържа  връзки с други държавни  институции, обществени организации, научни звена и пряко с много граждани. Във ведомството постъпваше огромен поток от информация, нужна за работата на МВР и необходима на партийното и държавно ръководство за вземане на правилните управленски решения. Необходима беше постоянна и прецизна оценка на получаваната информация, което Димитър Стоянов постигна с привличането на добри  анализатори – научни работници и опитни оперативни работници.

 

Димитър Стоянов

 

Димитър Стоянов проявяваше сериозни грижи и за въвеждането на постиженията на съвременната наука и техника в оперативната дейност на МВР. За него нямаше важни и второстепенни задачи, но той можеше точно да определя приоритетните задачи в защита на националната сигурност и обществения ред и да организира и контролира тяхното изпълнение.

Димитър Стоянов отделяше голямо внимание на повишаване на ефективността на българското разузнаване. В това отношение той проявяваше пристрастие към турското направление, което бе главното направление на нашето политическо разузнаване и водеше  успешна разузнавателна дейност по Турция и то основно на нейна територия. Ненапразно през всичките години като министър, той бе член на партийната организация на турския отдел – отдел Първи на ПГУ. Като негов ръководител от 1977-1983 г. съм свидетел, че той не членуваше формално в организацията, а беше един от активните нейни редови членове. Винаги е присъствал на годишните отчетни събрания, а когато имаше възможност и на редовните партийни събрания. Правеше подробни изказвания, в които анализираше развитието на двустранните ни отношения с Турция и подривната дейност на турските разузнавателни органи на наша територия, и във връзка с това очертаваше разузнавателните задачи, които отделът трябваше да решава. Този му интерес го караше да отделя голямо внимание и на отделите в контраразузнавателните управления, които работеха по линия на турския шпионаж и подривни организации и които за целия период на социалистическа България разкриха и бяха осъдени 500 турски шпиони.

Като умерен човек, хуманист и опитен ръководител, министър Стоянов никога не каза лоша дума по отношение на живеещото  у нас мюсюлманско население. Той ни съветваше и изискваше в работата си по това население да уважаваме достойнството му и да спазваме строго законността. Винаги проявяваше внимание и уважение към него и смяташе, че за да може то да се интегрира към коренното българско население, трябва да му се повиши жизненото и културното равнище. Той дори назначаваше офицери в нашето разузнаване и контраразузнаване от средите на турскоезичното население. И тези офицери никога не ни посрамиха и се държаха като достойни български граждани.

Като министър Димитър Стоянов се интересуваше много  от икономическото развитие на България. Полагаше значителни усилия за развитието, оперативното израстване и подобряването на информационната работа на Начно-техническото разузнаване. Лично контролираше каква е съдбата на получената от него информация и как се реализира в практиката. Беше доволен, че ежегодно министерството спестяваше милиони долара на държавата с внесените в страната чужди технологии. Отблизо ръководеше и контролираше работата на Четвърто управление на ДС, което обезпечаваше в контраразузнавателно отношение сигурността на българската икономика.

Натовареността, чувството за отговорност и продължителния работен ден се отразиха на здравословното му сътояние. Но той не преставаше да работи и да отдава силите си за доброто на България. Министър Димитър Стоянов се ползваше с голям авторитет и уважение от целия състав на министерството. Ние го считахме за един от нас, бойците на тихия фронт.

След преминаването на работа на Политбюро на БКП, Димитър Стоянов не промени достойното си поведение и остана все така пословично скромен, честен и трудолюбив.

Той е споделял пред свои близки, че „реформаторите“ от 10 ноември са направили опит и него да въвлекат в подготовката на преврата против Тодор Живков. Естествено той като опитен държавник и верен на партията човек много добре е разбирал, че това  дело е антипартийно и антидържавно. Смятал е, че „реформаторите“ не си дават сметка какво вършат и че в крайна сметка те ще предадат властта в ръцете на най-уродливата част от българското общество, която ще унищожи държавата. Явно Димитър Стоянов, като разумен и съвременен човек е виждал, че след разпадането на СССР и Варшавския договор, както и настъпилите промени в Европа,

в България са необходими промени,

но те не могат да бъдат извършени от антипартийно настроени хора, а трябва да бъдат извършени внимателно, постепенно и под ръководството на партията, като се запази спокойствие в страната, нейното икономическо развитие и националната сигурност.

След 10 ноември 1989 г., Димитър Стоянов запази присъствието на духа и остана убеден комунист и патриот. Прие с болка разгрома на органите за безопасност, хулите срещу колегите му от разузнаването и контраразузнаването и разрухата на държавата. Някои от членовете на Политбюро и Министерския съвет му обърнаха гръб. На 9 ноември 1990 г. той бе изключен от БСП. Огромната част от колегите и приятелите му обаче го подкрепяха с каквото можеха. Димитър Стоянов стоически понесе всички незаслужени обвинения и хули.

Той не беше идеолог на възродителния процес и не споделяше идеята за смяна на турските имена с български, но разглеждаше появата и развитието на възродителния процес като закономерно продължение на националното Възраждане. След Освобождението от турско робство основна задача по възродителния процес беше да се интегрират потурчените българи към коренното българско население. За съжаление, в работата по този проблем българските институции бяха непоследователни и мудни. МВР не е променяло имената, а е изпълнявало решения на ПБ на ЦК на БКП и е  обезпечавало обществения ред.

Министър Стоянов знаеше, че следствието по възродителния процес е започнало по инициатива и нареждане на Андрей Луканов, Петър Младенов и Чавдар Кюранов. Кюранов на два пъти от името на ръководството на БКП е ходил при главния прокурор Васил Мръчков и е настоявал да започне дело по возродителния процес. Главният прокурор обяснил, че няма основание за образуване на такова дело. Една седмица преди арестуването на Тодор Живков главният прокурор е викан и заплашван от Андрей Луканов и  Петър Младенов и е бил принуден да образува дело по възродителния процес. Един от основните обвиняеми по него беше Димитър Стоянов. По времве на следствието той се държа достойно и не се призна за виновен, но цялото му семейство беше подложено на непрекъснат морален и психологически тормоз. Той гледаше на процеса като на една възможност да защити себе си, органите на МВР и България от несправедливи обвинения. Той беше убеден, че по време на процеса ще може “да защити смисъла на своя живот“ и че ще може да докаже заплахата, надвиснала над страната в резултат на великодържавните планове на Турция и подривната антибългарска и протурска дейност на ДПС. Неговото безпокойство и тревога идват и от решенията на пленума на ЦК на БКП, състоял се на 29 декември 1989 г., които бяха по същество антибългарски и оправдаващи подривната и шпионска дейност на Турция против България. Българските разузнавачи и контраразузнавачи бяха обвинени за това, че са водили денонощна борба за пресичане на подривната дейност на турските разузнавателни служби против България. В отговор на обвиненията той написа и книгата си „ЗАПЛАХАТА“ с подзаглавие „Великодържавния национализъм и разузнаването на Турция против България“ /преиздадена през 2010 г./. В нея е изложена и анализирана 130-годишната подривна дейност на турската държава и нейните разузнавателни органи против националната сигурност на нашата Родина. В книгата Димитър Стоянов разобличава турските великодържавни амбиции, които предвиждат през 21 век Турция да се превърне в империя и да бъде създадена мюсюлманска дъга от Адриатика до Китай, в която да влизат и българските земи. Той разобличава турските твърдения, че у нас има турско национално малцинство, помашка и ромска нация, родопски анклав, аспирации за Тракийска автономия под попечителството на Турция. Авторът на „Заплахата“ приканва управляващите да бъдат по-внимателни в политиката си по отношение на Турция и да бъдат бдителни към ДПС. Оценките на този изключителен труд са много и всички те са положителни. Големият български учен академик Илчо Димитров казва: “Това е книга от която не личи, че авторът е министър, а по-скоро научен работник със забележителна ерудиция“. Тази книга показва духовната сила на Димитър Стоянов, неговата нравствена чистота, интелектуални възможности, чувство за отговорност пред българския народ, трудолюбие и всестранна дейност в защита на националната сигурност на нашата Родина. Или както се изразява проф. Орлин Загоров, с нея Димитър Стоянов показа, че е “Рицар на дълга“.

 

Ген. Полк. Димитър Стоянов живя напрегнат, но достоен човешки живот и допринесе много за развитието и укрепването на България и за обезпечаване на нейната национална сигурност. Неговото място в обществено-политическия живот на нашата страна тепърва ще се откроява от самия ход на историята, от събитията и процесите, които предстоят. Без съмнение обаче, той ще заеме достойно място в историята на България. Поклон, дълбок поклон пред паметта на Димитър Стоянов. 22 октомври 2018 г.

 

Димитър ВандовАвторът на този текст, Димитър ВАНДОВ (1927) – доктор по история, в продължение на 40 години работи в българското разузнаване. Бил е ръководител на резидентурната ни група в Турция и Франция и началник на първи отдел на Първо главно управление. Автор е на няколко книги. През 2007 и 2011 г. издава документалните книги „Разузнаване по главното направление“ и „Двубоят между разузнаването и контраразузнаването на България и Турция“, в които разказва за своята дейност в Турция и заема позиции по обществено-политическите промени в страната.