ОТ НИЕ И ВИЕ КЪМ ЕДИНЕНИЕ

Детелина ДЕНЧЕВА
Печат

„ГОЛЯМОТО ДУХОВНО БЕДСТВИЕ - ВОЙНАТА МЕЖДУ НАС САМИТЕ”

 

Детелина ДенчеваВероятно повечето от нас знаят думите на нашия Апостол на Свободата Васил Левски:

„Интригата спира хода на народната работа“ , а също и „ За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.”

Две изречения, които очертават проблемите и пътя за излизане от дълбоката национална и духовна криза с размерите на национална и морална катастрофа, застрашаваща непосредственото ни бъдеще като народ и държава!

Днес българското общество е изправено пред жизнено важни въпроси и решения. Те се отнасят преди всичко не до сферите определящи материалния ни статут и възможности, а до тези засягащи духовната сфера:

ОПАЗВАНЕТО на Духа и ценностите ни като българи;

СЪХРАНЯВАНЕ морала, традициите, културата и духовността на децата ни;

ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ПОЛИТИКА на МОН;

ПРОМЯНА НА РЕГУЛАТОРСКАТА ФУНКЦИЯ на СЕМ и съхраняването на възможностите за добър и достоен живот на бъдните наши поколения.

Политическите интриги, личният егоцентризъм и егоизъм, както и липсата на национална и отговорна политика през последните три десетилетия избуяха като отровен плевел и изсушиха в огромна степен основните живителни сокове на нашия народ: родолюбие, национална гордост и самочувствие, духовните и морални традиционни стожери на българския дух, националната ни култура, образование и самосъзнание.

Българският народ е изправен пред реалната опасност от физическо и духовно заличаване и всички, политици и народ, го знаят и усещат болезнено! Затова единственият ни шанс е да се обединим в името на осмислянето и оцеляването ни като нация и най-древен народ с огромен принос в европейската културна история.

Като политици, интелектуалци и българи трябва да докажем, че не само сме чували правдивите и мъдри думи на Апостола сочещи пътя на националното ни единение, но и ги разбираме и затова сме способни да ги следваме! Налага се да докажем, че сме „функционално грамотни” и разбираме казаното и прочетеното!

Дори и един голям български интелектуалец като поета Стефан Цанев, на когото по много въпроси сме били опоненти, в едно свое интервю през вече далечната вече 2001г., пише:

„България е загубила всяка надежда, всяка перспектива, всякакъв смисъл. Или както бях писал преди 5-6 години, България прилича на гробище от скръстени ръце. Ако някой успее да предизвика народа да се събуди от тази летаргия, от това бездействие, от това безверие, ако го накара да повярва, че може, да се амбицира, да запретне ръкави и да започне да работи мъжки, както японците след Втората световна война, ще оправим България за две години. Иначе пропадането ще продължи. Макар че тук не е имало нито световна война, нито природно бедствие. Има обаче нещо по-страшно – има война между самите нас, има голямо духовно бедствие.” И в тези горчиви думи на Стефан Цанев, звучащи отчайващо песимистично, откриваме все пак основание за надеждата. И това ни дава основание да се обърнем към „слугите на народа“.

Г-да политици!

Това, което постигнахме, вие като управляващи и ние като електорат и народ за 29 години на т.нар. „преход”, се обобщава от всички здравомислещи хора в страната ни като Преход от съзидание, духовен и културен подем към разруха, духовно опустошение и отказ от национална идентичност. От „слуги на Народа” вие доброволно се трансформирахте в слуги на безлични еврокомисари, назначени да провеждат политика на „опразване на територията“, която народът ни категорично не одобрява! Може би има единици от Вас, които се ужасяват от стореното и не заслужават тези най-горчиви, тежки и гневни думи, но изключенията винаги са потвърждавали правилото! Това неодобрение е дълбоко и реално и по тази именно причина вие не посмяхте да се решите на допитване с Референдум до народа по нито един жизнено важен политически избор - какво той иска и какво той одобрява!

Народът ни не иска и не може да одобрява състояние на безпаметност, национален нихилизъм и загуба на национално самосъзнание!

Народът, колкото и да е обезкървен от загубата на 3 милиона млади и трудоспособни българи – мигранти, търсещи средства за препитание и съществуване другаде по света, не може да приеме страшните последствия от една безотговорна и пагубна във времето политика, дирижирана и наложена ни от т.нар Вашингтонски консенсус, която доведе до превръщането на България в „една обрулена в едно с клоните държава”, както силно се прокламираше в началото на Прехода. Днес обаче, 28 години по този пагубен път, нашата държава се превърна точно в такава.

Няма да се спирам на редица общоизвестни и болезнени за обществото факти като коматозното състояние на остатъците от българската армия, разпродаването на огромни територии българска земя и всички жизнено важни природни ресурси, състоянието на здравоопазването, социалната политика и начина на разпределяне на различните еврофандове за отделните отрасли, корупцията и правораздавателната система.

 

 

Ще спомена само

отражението на наложената политика върху:

Децентрализацията във всички сфери на общественото управление, която доведе до липса на отговорност, своеволия при вземането на важни за живота ни решения и абдикиране на държавата като върховен орган. Всички вкупом и поотделно повтарят от най-различни трибуни мантрата за раздържавяване под победния рефрен, звучащ ”Държавата е лош стопанин!” Но нали Вие и ние сме стопаните на държавата! Значи, ние сме лошите стопани и разчитаме, че някои други ще ни стопанисват добре?! Защо другите държави нямат този проблем на „лошия стопанин” и не раздържавяват себе си?!! Думата Държава произлиза от „държа“, а когато вие не държите за доброто на народа си, държавата изчезва от лицето на земята. Вашата политика на разграден двор и на свободна за заселване от емигранти територия ни тласка точно към това!

Образованието на децата ни е сринато, съсипана е образователната ни система, изтръгната от своите здрави национални корени и традиции. Днес тя се озова на последните места във всяка статистиката, а повече от 48% от децата са функционално неграмотни, т.е. не разбират смисъла на прочетеното в учебниците! Това, обаче, говори не толкова за техните интелектуални възможности, колкото за лековерието, нихилизма и да не кажа продажността, с които харизахте националната ни образователна традиция на сурогатите, наречени „Булонска система“ във висшето образование и лисабонски принцип в средното образование. Днес езикът, стилът и явното безсмислие на написаното са ефект, който е търсен съзнателно от институцията МОН, одобряваща учебниците и учебните помагала. В резултат имаме пълна липса на мотивация и уважение от страна на ученици и родители в системата, в училището като институция и при учителя като авторитет. С пренаписването на учебниците по история и литература младият човек бе лишен от достоен пример на подражание, а оттам и на възпитание. Под диктатурата на европейска политика за обезродяване, глобализация и мултикултурие подмолно бяха въведени чуждопоклонни идеологии във всички сфери и степени на образованието и възпитанието на децата ни.

За 30- годишния вече период след 1989 година бяха заличени всички авторитети, на които по принцип се крепи едно общество – няма национални възрожденци и авторитети от миналото или класици от българската литература, които останаха не окаляни! Горчивата истина е, че България се управлява от най- низката и безпаметна част от обществото, а всички власт имеющи спокойно и хладнокръвно гледат отстрани, защото видите ли нямали право на мнение и реакция!!! Такива са оковите на глобализма – те сковават не само волята за съпротива, но оковават всяка будна съвест и тревожна чест.

Г-да управляващи и хладнокръвно наблюдаващи,

Ето Ви един пример, който говори сам по себе си!

В ход е изпълнението на едно Указание от регионалния инспекторат гр. София от 19.09.2018г., подписано от г-жа Ваня Кастрева, за провеждане на Анкета сред малолетните и непълнолетните ни деца. Това по същество е Нова схема и форма, по която в непосредствено бъдеще би се осъществявало отнемането на деца от семействата им заради „съмнителните отговори” на деца, които забележете, дори не могат да четат и пишат!!! Това означава, че друг ще чете, друг ще разяснява на децата и дори друг ще попълва отговорите!!!

И тъй като днес в българското училище почти не се изучава и затова не се познава от децата, от младите българи, устното народно творчество - българските народни приказки, песни, легенди, а вероятно и вие вече сте ги забравили, ще ви припомня една европейска такава, родом от страната на г-жа Меркел - Германия, днес водеща страна в ЕС. Приказките са затова: да ни учат и възпитават, да ни карат да мислим и правим изводи и избори! Ето тази история, която, по общо мнение, почива на реална историческа основа, както и между впрочем всички подобни:

Хамелнският ловец на плъхове (на немски: Rattenfänger von Hameln).

Това е немска народна приказка, разказваща за извеждането или смъртта на много деца от град Хамелн, Германия. Този град Хамелн наел флейтист като ловец на плъхове, които той мамел с вълшебната си флейта да го следват далече от града. Когато жителите му обаче отказват да платят за услугата, ловецът, преоблечен в шарени дрехи подлъгва децата със своята вълшебна и омайна музика към бреговете на река Везер и така, в транс и опиянение, ги тласка в нея да се издавят.

Жестоко, нали? И рационално – по немски! Може би вашето въображение и самочувствие не ви позволява да се видите в подобна зловеща роля, но усещането за вас в обществото е точно такова. Вие, облечени в своите официални черни костюми и манифестиращи широко усмихнати по софийските улици до пъстрото шестцветно джендърско знаме, водите децата на България към блатото на самоунищожението - физическо и ценностно! За съжаление обаче, Вие нямате съзнанието, че за разлика от ловецът на плъхове, на Вас Ви е платено от щедро по-щедро. И не ловите плъхове, а давите нашите деца и техните невинни детски души.

В Българските възрожденски училища над вратите учителите и родителите някога са издълбавали с вяра и надежда един надпис: „Помогни ми да те възвися!”. Защото възвисяването или унищожаването на човешката личност става именно в детска и училищна възраст! Не посягайте на децата ни, по никакъв начин! Цялото ни общество трябва като един да осъществява строг контрол, ако предпочитате- „мониторинг“ над МОН и неговите учебни програми, учебници, анкети и партньорски проекти, писани и осъществявани под егидата на НПО от рода на „Отворено общество”, „Америка за България”, учителската програма „Заедно в час”, Лесбийски общества и т.н. Защото под една или друга форма вчера и днес и вече от много години тихомълком в училищата и детските градини и без знанието на родителите тече усилена джендърска обработка на умовете и съзнанието на децата ни. Примерите са на страниците на учебниците и в указанията от месец септември за провеждане на провокативни и подвеждащи анкети сред децата от детските градини до последния гимназиален клас! За обществото ни Целта на подобни Анкети е повече от очевадна!

Ние зачитаме и уважаваме разделението на властите. То Ви дава формален повод и законово оправдание за ненамеса, но освен институционално, вие имате и чисто човешко и гражданско отношение по въпросите на националната политика и сигурност. А възпитанието на подрастващите е основна и неотменна част от тази дейност! Затова немският канцлер от ХІХв. Ото фон Бисмарк с основание и гордост е казал: „Всички победи и поражения се печелят или губят зад ученическите чинове!”

И още нещо!

Днес влиянието на медиите върху възпитанието на децата и оформянето на техния светоглед е по-голямо от всякога! То е значително по-голямо дори от това на техните семейства. Те не са „четвърта”, а „първа” власт, която определя детската чувствителност и разбиране за морални категории като добро и зло, като допустимо, пошло или престъпно.

В медийното пространство явно, неприкрито и агресивно се налага порнографско съдържание, бушува разгулът на вулгарни видео и аудио материали. Българската музикална индустрия и медийни канали откровено насаждат ценностен и морален упадък – речеви, звуков, визуален, морален. За примери се издигат образи като Криско и се награждават с правителствени награди по случай национални празници!

Нашите деца, навсякъде където се намират, със средствата на съвременната комуникация, са подложени 24 часа в денонощието на медийно облъчване, което им внушава най-пошло и цинично отношение към човешката личност. За децата вече няма никакви авторитети, нищо свято и неприкосновено, затова и рязко нарастна агресията и престъпността във всичките й форми между тях. Едно деветгодишно дете задава въпрос: ”Защо никъде не се чува песен изпята за майката?” Ясно защо! Защото няма такава, предвидена в часовете по пеене; няма и една песен, която децата да научат и да изпеят за Деня на жената - 8-ми март, както и българска възрожденска песен!! Защото телевизионните предавания не дават достъп до хармонични и стойности текстове и песни! Те определят и налагат, те възпитават музикалния вкус и модел на поведение на малките и подрастващи деца и само за няколко години ги превръщат в непукисти и меркантили, в нагли консуматори на удоволствия, чиито вкус се формира от реалити шоу от типа на Биг Брадър и др.

Българските администрации /включително СЕМ/ са безсмислени и паразитни структури от гледна точка на обществото, които уж под формата на ненамеса, на демократичен избор и свободна воля, поощряват и осигуряват законов чадър над течащата медийна поквара, която облива обществото ни.

Подтискат се, обаче, всякакви опити за популяризиране на доброто и духовното; неглижира се или се омаловажава и иронизира всеки опит за обединяване около някаква национално значима цел. Повече от ярък пример за това са съборите на връх „Шипка“, които нито една национална телевизия не предава, но които въпреки всичко, стават все по-многобройни, по-самоорганизирани и по-категорични във волята си за избор на непреходно добро и братска подкрепа. Също така толкова повече се активизира подсъзнателната съпротива срещу лъжата и злото. Затова е създаден СЕМ- да регулира, да реагира, да защитава обществения интерес, да не се вреди на този интерес. Къде ти! СЕМ все повече заприличва на скрит в храстите катаджия, който може да наложи глоба за просрочено рекламно време (пардон, за превишена скорост). Епохата „Гого Лозанов“ е непоклатима. Една паразитна и наработеща институция, параван служещ за туширане и на очакванията за контрол от страна на обществото!

Българският народ вече не вярва в митичните и нищо не значещи евроатлантически ценности и джендърска философия! Той решително ги отхвърли като несъстоятелни, чужди и противоестествени за неговите вековни традиции и морал. Той, обаче, знае, че няма да прекрати търсенето на врати и вратички, създаването на нови административни институции и министерства на семейството, за да бъде да прокарвана тази отречена от КС и народа практика, чрез която ще се отнемат децата от семействата им, уж от грижа за тях, морално ще бъдат унищожавани, като ще сътворяват от тях същества от „трети” и енти пол!...

Децата принадлежат на родителите си, а не на институциите!

Чл. 47. (1) от Конституцията на РБългария е категоричен: „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ и се подпомага от държавата.”

Това възвание е Призив за стопиране на вандалщината и безхаберието, които унищожават духовността на децата ни, на българското ни бъдеще! Това е Призив за коренна промяна в образователната политика на МОН и в регулаторските функции на СЕМ ! Изисква се само съвест и политическа воля, за да се случи това!

 

„Патриотизъм, е когато поставяш на първо място обичта към своя народ, а национализъм – когато на първо място стои омразата към другите народи.”, - димите принадлежат на последния от големите - Шарл дьо Гол, президент на Франция.

Примерът на съвременни отговорни държавници окуражава премиерът на Унгария Виктор Орбан, който заявява гордо и със самочувствие:

„НАПЪЛНО СИГУРНО НЯМА ДА ПОСТАВЯ МОЕТО СЕМЕЙСТВО, МОЯТА РОДИНА И МОЯТА КУЛТУРА ЗАД ЧУЖДИ ИНТЕРЕСИ. ВИЕ МОЖЕ ДА ГО НАРИЧАТЕ НАЦИОНАЛИЗЪМ, АЗ ГО НАРИЧАМ ЗДРАВ ЧОВЕШКИ РАЗУМ!” Има ли управници в България да го чуват и последват?

Бъдещето на България и народа ни е заплашено от политическото късогледство и поведението на неговите водачи!

Българският народ е жаден за истинска и вярна дума, защото е народ на Словото и на Духа!

Оптимизъм, достойнство, адекватни и смели политически решения са ни нужни в тези тежки години на демографска, духовна и икономическа катастрофа!

Не остава незабелязано достойното поведение на Президента на Р. България г-н Румен Радев, който гордо заявява:

”Да си българин не е участ! Да си българин е чест! ТОВА СА ГО ЗНАЕЛИ НАШИТЕ ВЪЗРОЖДЕНЦИ. НЕКА ГО ЗНАЕМ И НИЕ!” и призивът му –„Единението е единственият верен изход на нацията.”

Тези идеи може да видим развити и в Програмата на Инициативния комитет за учередяване на национално движение „ПОМИРЕНИЕ ЗА ВЪЗХОД НА БЪЛГАРИЯ”.

 

Надежда, която винаги във времена на изпитания вдъхва категоричната позиция на Светия Синод на българската богохранима православна църква, начело със Светейшият патриарх Неофит. Позицията на светите отци и негово Светейшество дойде с крилете на Божията помощ, за да препъне домогванията на Антихриста, който предвкусваше победата си над светостта и величието на България. Но битката за българското бъдеще не е приключила. Съдбовен момент в тази битка е възможността за единение и единопосочност на концентрираната в две основни задачи национална енергия – отхвърляне на геноцидно-изтребителния модел на обществени отношения и съхраняване на българската държавност. В това съдбовно сражение на доброто със злото има място за всеки българин. „И равни сме всички в големия час“ и „всяка възраст, класа, пол, занятие“ пред олтара по призива на народния поет на Родината трябва да вземе участие в това предприятие. Че щастлив е тоя който вдигне пръв народното знаме и че трябва твърдост, кураж и постоянство, че една е България и смъртта е една. И за един удар има сила йощ.