КАКВО БЪДЕЩЕ ОЧАКВА СВЕТА?

Андрей ФУРСОВ
Печат

През годините „Нова Зора“, много често е печатала статии и интервюта на Андрей Илич Фурсов. Наше дълбоко убеждение е че той е един от най-точните и безпристрастни съвременни анализатори. Историк, а според някои полотолог, Андрей Фурсов е всъщност предтеча на една нова наука и както сам я определя историология, сиреч – научна история.

На просветеното внимание на читателите представяме, в този брой, един разтърсващ, покъртителен текст: 17 отговора на 17 въпроса, които откриват завесата на бъдещето на света и отговорностите пред всеки човек. Нещо, като „седемнадесет мига на пролетта“, само че с обратен знак. Онези „седемнадесет мига“, бяха предчувствие за пролетта на победата, в името на Родината и бъдещето, когато Власт и Отечество бяха единно цяло. Днес светът, според Фурсов, се е запътил към своите пред демократични времена, към „прелестите“ на „Желязната пета“ и Остинийската компания, въздигнати на нов етаж по спиралата на злото.

Предстоят ли нови „тъмни векове“? Ще изчезват ли „в котловината на историята“ народи и държави? 21-ви век, твърди Андрей Фурсов, ще бъде време на жестока борба за бъдещето. И в тази борба, ще оцелеят и победят сплотените социални системи, обединени с единен ценностен код, с минимална социална поляризация и притежаващи висок процент граждани, носители на знанието.

От отговорите на Фурсов, ще научите кой е главният враг и какво е глобалната матрица, чиято цел е създаването на абсолютно несамостоятелна личност. Това не е антиутопия. Ако погледнем разгрома на училищното образование, краха на извечни ценности, като семейство, морал, традиции и ако се огледаме и съзрем все повече хора на равнище – недоразвити младежи, ще стигнем до извода, че това не е следствие на пренаситеност от интелектуални занимания, а е последствие от първосигнални програми, водещи единствено до дебилност на индивида.

Четете Андрей Фурсов, драги приятели! И мислете в какъв всят искате да живеете и какъв свят искате да оставите на вашите деца и вашите внуци!

 

Зора

 

На къде отива светът т.е. как Ви изглежда картината на бъдещето?

Светът стремително върви към края на капитализма. От последния остана твърде малко: на практика пазар вече няма, има глобални монополи. Държавата умира, гражданското общество се свива, политиката се превръща в комбинация от административна система и шоу бизнес. Парите се разделиха с част от функциите си и в значителна степен престанаха да бъдат пари. Европейците загубиха един от своите фундаменти – трудовата етика. На капитала почти се удаде да погълне труда, но заедно с това и самия той престава да бъде капитал.

Кой ще строи

новия свят?

Едновременно текат два процеса: разрушаване на стария свят и оформяне на новия. Старият капиталистически свят се руши от самата капиталистическа върхушка – той повече или поне в перспектива не и е нужен. От средата на 1970-те години започна демонтаж на капитализма. Той сякаш „пътува“ към своето преддемократично минало, в епохата на „Желязната пета“ и Ост-индийската компания – тези предшественици на днешните транснационални корпорации. Задържането на прогреса е начин за създаване на нова върхушка в техния нов свят. Но за голяма част от човечеството този „нов свят“ ще се окажат „нови тъмни векове“.

„Тъмните векове“ са времената между средата на VI век (тогава окончателно престава да работи системата от римски акведукти) и средата на IX век. Тези векове са действително епоха на мрак и кръв за разлика от Средновековието-една светла до началото на 14 век епоха, набедена от деятелите на Ренесанса и особено на Просвещението (от мошеници като Волтер).

 

Андрей Фурсов

 

От 14 до 17 век настъпват нови тъмни векове които имат за измамна фасада именно Ренесанса.

Има ли алтернатива западният модел за бъдещето?

В момента не се откроява ясно такава алтернатива. Въпросът е хората да не позволят реализирането на проекта за „нови тъмни векове“, а после ще се търсят решения. Алтернативата сега е съпротива на глобалния дневен ред, т.е на варварското съкращаване на земното население, на отнемане суверенитета на държавата, на разрушаване на семейството, науката, образованието, здравеопазването. Последното както отбеляза Майкъл Мур се превръща в здраве-погребение.

Може ли да се върне на хората вярата в утрешния ден и оптимизмът?

Оптимизмът е състояние на духа на силни хора, които са в състояние не само да променят обстоятелствата, но и да ги създават за да постигат целите си. Оптимизмът предполага труден и в същото време радостен труд, понякога и срещу съдбата. Оптимизмът се ражда в борба, той не може да се даде, подари или купи. Разбира се има и биохимична (генетична) основа за него, но все пак оптимизмът е социална функция на здравите общества. Достатъчно е да сравним съветското общество от средата на 1930-те до средата на 1960-те години („За нас прегради няма в морето и на суша“, „Мъглявината Андромеда“ на И.Ефремов и много други) със съветското общество през 1970-1980-те години, станало уморено, цинично, саркастично и безрадостно. И то при факта, че в тези години хората живееха по-леко и по-комфортно. Страхът отмина, а щастието не настъпи. Времето на 1960-те години беше кратък миг на надеждите, които не се осъществиха нито у нас, нито в света.

Съгласен ли сте, че проблемът за „златния милиард“ е най-опасният съвременен проблем?

Проблемът със „златния милиард“ във вида, в който е формулиран не се явява толкова опасен, защото самият този милиард се разрежда. В Европа него го разреждат араби, турци, кюрди, африканци и те ще стават все повече. Създава се впечатлението, че европейската част на „златния милиард“ ще бъде пусната през канализацията на историята или с помощта на емигрантите от Юга ще се селектира нов тип европеец, който ще се бори за бъдещето си не с количество, а с уменията си. Истина е, че засега младите образовани европейци емигрират в Канада, Австралия, Нова Зеландия, но не и в САЩ, където също скоро ще стане горещо. Расовият и етнокултурният състав на Запада се променя. Всъщност Запад в предишния смисъл вече няма. Има постзападно, постхристиянско общество стремително потъващо в „котлована на историята“. Ситуацията излиза извън контрол. Планове за бъдещето не липсват, но световното правителство не е единно. Точно използвайки противоречията в него, ние бихме могли да спечелим както това стори Сталин в 1930-те години.

Какъв план бихме могли да предложим ние?

Въпросът е кои разбираме под „НИЕ“? Народът, олигарсите, властта? За да предложиш план трябва стратегия. А за да имаш стратегия, трябва да имаш идеология. Целта на Русия може да бъде само една – да оцелее и да победи в ХХI век съхранявайки своята идентичност, население и територия. Това е програма минимум. Това може да се постигне само по пътя на създаване на система, основана на социална справедливост. Тогава Власт и Отечество стават едно цяло. Хората могат да убиват за пари, но никой няма да умира за пари. А за родината могат. Великата Отечествена война (1941-1945г.) показа това. Затова и победихме. Имахме справедлива социална система, чийто колективистки-антикапиталистически характер съответстваше на руските архитипове съзнание, подсъзнание и културно-исторически код. Както казваше Александър Блок: „Болшевизмът е „свойство на руската душа“, а не фракция в Държавната Дума“.

 


21 век ще бъде време на жестока борба за бъдещето. Цели държави,, етноси и култури ще бъдат изтрити безпощадно, без сантименти от лицето на Историята. Жадните за власт (а те са легион, един пример – погледнете лицето на Хилари Клинтън) няма да се спрат пред нищо. В тази борба ще оцелеят и ще победят сплотени социални системи, обединени с единен ценностен код, с минимална социална поляризация и притежаващи висок процент граждани носители на знанието. Това ще са нации-корпорации. Олигархичните системи няма да издържат, тяхната участ е да се превърнат в икономически тор за силните. Друго те и не заслужават.

Във втората половина на ХХ век възникналите олигархически структури на властта в СССР на два пъти блокираха прогреса и жестоко заплатиха за това. В средата на 1960-те години СССР беше на път да направи научно-технически скок в бъдещето като трансформира системния антикапитализъм в реален посткапитализъм, но това беше от полза както за съветската номенклатура, така и за върхушката на световната капиталистическа класа. Този възможен пробив беше блокиран, а скокът в цената на петрола донесе на върхушката спокойствие и дълбоко удовлетворение. Ние често си спомняме за времето на Брежнев с умиление. Наистина имаше стабилност и увереност в утрешния ден. Да, в близка перспектива беше така, но в средносрочна и още повече в далечна перспектива брежневската епоха представляваше подяждане на бъдещето, време на пропуснати исторически възможности.

При създалата се ситуация в света, за да оцелее Русия (и ние заедно с нея), необходимо е да издържим атаката отвън. Известна истина е, че когато кучето го налагат с пръчка, за да се спаси то трябва да захапе не пръчката, а гърлото на този, който държи дървото. А за целта, за да се намери гърлото, трябва правилно да си представяме структурата на съвременния свят, да познаваме силите и местата им действащи в него.

Дава ли науката, която Вие представлявате, отговор на тези въпроси?

Да, дава. Врагове на Русия са глобалните лихвари и обслужващите тяхната политика журналисти и шоумени, при това не само в чужбина, но и в нашата страна. Става въпрос за ретроградни личности, които рушат ценностната система, интелектуалните и технологичните основи на нашето общество. Но те са само безименни функции на глобалната матрица, като саламандрите на Чапек, за които той казваше: „Те идват като хиляди маски без лица“. С други думи главният враг е глобалната матрица, която е нещо като паяжина разрастнала се до планетарни размери. Да не забравяме, че идеята за глобална матрица (G-matrix) (като структури и средства), натрапваща на световното население определен начин на мислене, е издигната от основателите на Римския клуб още през 1970 г.

Каква идеология трябва да възприеме Русия в 21 век?

Идеологиите не висят на закачалка в магазина. Те се раждат във времена на кървави и жестоки кризи като отговор на въпроса „Какво бъдеще желаем за себе си, за нашите деца и внуци?“ Великите идеологии на нашата съвременност: марксизъм, либерализъм (не трябва да се бърка с това, което сега наричат така на Запад и още повече в Русия) и консерватизъм се родиха в Европа в епохата на революциите от 1789 до 1848 год.

Как изглежда днес Библейският проект?

Днес Библейският проект (както и феноменът на идеологията) е почти приключил. Световната върхушка спешно търси неговата замяна. И вече някои неща проличават. От една страна „диригентите на световната игра“ трескаво осакатяват образованието и науката, въвеждайки ги в затворени структури и превръщайки хората във вечни юноши, на които заменят културата с комфорт и чувство на дълбоко физическо удовлетворение. Ще приведа само два примера – американските кино и телевизия. Навремето журналистът от вестник „Таймс“ Д. Робинсън написа следното: „1985 година ще влезе в историята като най-мрачния период на американското кино. Точно през тази година, след седемдесет годишно лидерство в киноиндустрията, Холивуд отхвърли всички претенции, че служи на здравия интелект на зрелите хора.“

„Вие трябва да правите телепрограми, които по простота на изложението да допадат на единайсет годишни недоразвити тийнейджъри “- съветваха холивудските лектори журналистите от Източна Европа пристигнали на специализация.

Превръщането на възрастни хора в недоразвити младежи, с предлагане не на интелектуални, а на хормонално-първосигнални програми (и всевъзможни ток-шоу), води единствено до дебилност на индивида. Целта е да се възпитава абсолютно несамостоятелна личност, която не е проблем да бъде включена към глобалната мрежа в качеството на напълно управляема „клетка“. Защото една творческа личност, дори със скромен интелект не може лесно да бъде превърната в „клетка“ на електронен мозък, контролиран от неожреци и техно-магове.

От друга страна все повече средства се влагат в NBICS – нано-био-инфо-когно-социо. По всичко личи, че става въпрос за установяване на дистанционен контрол от елита, живеещ в плаващи градове или недостъпни сухоземни анклави, върху психосферата на масата от населението. Методите и формите на бъдещия дистанционен психоконтрол от „върхушката“ към „низините“ днес се отработват под маската на дистанционно образование, на максимално примитивизиращо самообразование, изключващо от него личностното начало – учителя и дебилизиращо обекта на обучение. Мисля, че тази система все пак ще претърпи провал и то преди всичко в Русия. Борбата с идеолозите на регреса изисква една важна подробност: те не трябва да бъдат посочвани, защото те не са личности, а функции, биороботи на Матрицата, цивилизовани на външен вид и понякога дори добронамерени. Но един орка си остава орка т.е. същество без собствена воля, командвано от чужда зла воля.

Съгласен ли сте с тезата, че изповядването на чужда (дошла от друг народ религия) представлява духовно поробване?

Разбира се, че съм съгласен. Когато се внедрява чужд имплант, една система (етнос, държава) става почва за самореализация на Чуждите. Да приемеш Бог на заем е нещо като да получиш кредит с много висок лихвен процент. Само че дългът ще се наложи да изплащаш не с пари, а с изкривена и трагична историческа съдба.

Може ли православието да бъде държавна  идеология за руските хора?

Православието не подхожда за държавна религия по няколко причини. Първо: религията и идеологията са принципно различни форми за организация на идеите. Идеологията всъщност е отрицание на религията. Второ, както казваше В.Г.Белински „руският мужик не е религиозен, той е суеверен“. Трето: През 1917 г. в Русия както на православието, така и на монархията беше сложена черта. Когато след февруарския преврат на войниците им беше разрешено да не ходят на молебен, то над 80% от тях престанаха да го правят – ето такъв е „народът-богоносец“. Четвърто: Русия е поликонфесионална страна, в която е пълно с атеисти (аз например съм атеист). А това, че бившите комунистически началници стоят в църквата със свещичка в ръка е нещо като замяна на партийната им книжка с икона и свещ. Както казваше Авакум: „Ишо вчера был блядин сын, а теперво батюшко“. И пето: в цял свят времето на религиите отминава. Сегашният взрив на исляма е политическо явление, това са ариергардни боеве.

Защо в соцлагера обичайно явление беше недоволството от живота и правителството?

Причините отново са няколко. Първата е, че хората не можеха да оценят какво имат. Те гледаха фотографии или кадри от западни филми: пълни витрини, по 100 вида колбаси и сирена, модни дрехи, сравняваха заплатите.Но в същото време „забравяха“ колко са данъците на Запад (до 50%), „забравяха“ за платената медицина и образование, за късата отпуска, за кредитното робство. “Забравяха“ да добавят към заплатата си разходите на соцстемата за осигуряване на безплатна медицина, образование и много други неща. Когато след разрушаване на системата почувстваха всичко това, беше късно. Както се казва в Корана: „Нека се наслаждават, после ще разберат!“. Днес е ясно – десетилетията на социализма в Русия и в Източна Европа бяха най-доброто по отношение на благосъстояние и историческа перспектива.

Второ: Социалистическото общество е значително по-удобно за критика. Социалната справедливост и равенството бяха постулирани, но с течение на времето номенклатурата се превърна в квазикласа, удовлетворяваща по-голямата част от своите материални потребности на Запад. Това беше възмутително противоречие между реалността и прокламираните идеали. Но претенциите, които могат да се предявят към социализма, не могат да се предявят към капитализма.Съществуваше глупавата надежда, че нарушаването на социалистическите принципи може да бъде лекувано с инжектиране на капитализъм. Е стана ли по-добре? Ако перефразирам Гогол ще задам въпроса: „Е как е синко, помогнаха ли ти твоите пиндоси (американци, б.пр.)? Стана ли твоята страна втори Пиндостан?

Трето: почти всички жители в Pax Socialistica малко или много се дразнеха от СССР, дразнеха ги руснаците – силните винаги дразнят другите по различни причини: поляците, защото сме ги побеждавали и както и да се кичат не са създали велика култура. Те каквито бяха, такива си останаха – в задния двор на Европа. А Русия създаде и велика култура, и империя. Руските хора не само не коленичиха пред Хитлер, но и прекършиха гръбнака на Третия райх. Ние имаме Победа. Кой европейски народ има Победа? Руснаците са единственият славянски народ създал успешна империя. Сърбите също са имперски народ, но по обективни исторически причини им беше трудно да постигнат успех. Това противопоставя руснаците на почти всички славяни, които се оказаха в руската орбита, но така и не поддържат историческа благодарност затова, че Русия винаги ги е защитавала от Запада и преди всичко от вълчата тевтонска глутница. Прав беше К. Леонтиев да бъде скептичен по отношение на „славянското братство“. Защото, когато в средата на XXI век Европа почне да се пука по шевовете под натиска на милиони негри и араби, европейците отново ще хукнат за спасение към Русия. Тогава без злорадство, но и без емоции ще трябва да им припомним всичко. Стига сме спасявали неблагодарници, които на втория ден след поредното спасение ни плюят в гърба и почват да играят по свирката на Запада. Когато чувам поляците да казват „Ние сме Запад!“ ми идва да им подхвърля „Кажете това на германците!“.

Беше ли това следствие на лоша икономика?

Като цяло икономиката на СССР и соцлагера не беше лоша или слаба. До 1985 год. т.е. до перестройката СССР заемаше второ място в света и първо място в Европа по производство на промишлени стоки.

 

 

В 1975 г.относителният дял на СССР в световната промишлена продукция възлизаше на 20% (за сравнение : през 1999 г.САЩ имаха 20.4%, Европейският съюз – 19.8%). Съветският БВП беше 10% от световния.

В същата тази 1975 год. националният доход на СССР беше достигнал 60-65% от националния доход на Съединените щати с тенденция да го доближава. От 1970 до 1975 година делът на най-ефективните за народното стопанство отрасли като машиностроене, производство но електроенергия, химическа и нефтохимическа промишленост нарасна от 31 на 36 %. После започна да буксува, но все пак достигнатото ниво беше високо.

В 1975 год. с население 9.4% от световното страните на СИВ даваха повече от 30 % от световната промишлена продукция и над 25% от световния доход. А СССР даваше 60% от промишлената продукция на СИВ. От 1951 г. до 1975 год. делът на социалистическите страни в световното промишлено производство нарасна 1,5 пъти (от 20 на 30%), докато делът на капиталистическите страни се понижи от 80 на 50% (на САЩ от 50% на 22.5%). Успехите на селското стопанство осигуриха най-ниски продуктови цени в Европа и в 1990-1991 год. консумацията на храни на глава от населението достигна максимум за историята на ХХ век: хляб-119 кг, месо 75 кг, риба-20 кг, мляко и млечни продукти-386 л, яйца 97 бр.и т.н. А рафтовете в магазините в същото време останаха празни. Дефицитът на стоки се създаваше съзнателно, за да се озлобят хората в градовете окончателно срещу социализма и да се предизвика безпорядък. Преднамерено не се изкупуваше колхозната продукция, а се купуваше същата от канадските фермери на цени 5-6 пъти по-високи. Така се рушеха и колхозите. През есента на 1991 год.правителството и официалните СМИ плашеха населението със заплаха от глад поради липса на зърно. Така те обосноваваха неизбежността от скок на цените, което си беше чиста експоприация на парите на населението и подготовка за акцията приватизация. Всъщност нямало е никаква опасност от глад и тази лъжа на Гайдар беше разобличена своевременно от специалистите и ЦСУ. Но през есента на 1991 година правителството на Елцин успя да прокара своята лъжа във всички СМИ.

Възможна ли е система, подобна на социалистическата, но с добра икономика?

Аз вече споменах, че социалистическата икономика не беше слаба, още повече колкото и парадоксално да звучи, тя беше успешна в сравнение с капиталистическата. За съжаление у нас представата за реалностите в икономиката на САЩ през периода 1970-1980 години беше изкривена. Ето сега нямаме социализъм – може ли да се каже че икономиката е добра? В по –голямата част от капиталистическия свят икономиката е лоша и животът тежък. Това признаваха дори такива апологети на западния капитализъм като Гр.Явлински и Е.Гайдар. Наистина те предлагаха странна рецепта за успех, а именно частичен отказ от суверенитет по пътя към евроатлантическа интеграция т.е. място в периферията и бедност. Трудно е да се каже в това предложение кое е повече - преднамерената лъжа или безнадеждната  глупост. Нали точно отстъпването на държавен суверенитет води до диктат на ТНК и е причина за бедността в повечето капиталистически страни. Светът на капитала е свят на нарастваща бедност: в 2009 год. 1% от населението е владел 44% от световното богатство, в 2014 – 48%, в 2016 – 50%. „Добра“ икономика има само в тази част от капиталистическия свят, която граби колонии и полуколонии и печати книжни долари. За пореден път трябва да се чудим какви хора и с какво ниво на интелекта изхвърли на гребена на вълната перестройката и постперестройката. Впрочем може би точно такива бяха подбирани за реализиране на полуколониалната схема.

Съгласен ли сте, че съвременното общество прилича на организъм болен от рак, който в добавка е лишен от чувство за болка?

Съгласен съм, но чувство на болка има. Проявява се уродливо, например в маниерничене. Тази болка кара дори уроди и социопати да се гърчат. А що се касае до вашата метафора: понякога ми се струва, че става въпрос за гигантски карцином, на края на който се е захванало това, което е останало от здравото общество.

Горните слоеве на обществото по правило са безчувствени по отношение останалите в низините, особено тези, които до вчера също са били в помията и по своята същност са антиаристократични, дрипльовци. Достатъчно е до припомним как поредната група „аристократи от помийната яма“ настояваше да се оградят техните луксозни къщи от спалните панелни райони на Москва. Тези хора не разбират, че със своя социален расизъм сами разпалват класова омраза, която в бъдеще ще се стовари върху тях или върху децата им.

Сякаш низините нямат варианти за изход от тежкото положение?

Социален триумф на низините е изключително рядко събитие в историята. СССР в продължение на няколко десетилетия беше триумф на обикновените хора, но от средата на 50-те години социализмът за народа започна да се превръща в „социализъм за номенклатурата“. Големите началници престанаха да се блазнят, че са стопани на световната социалистическа система, на тях към края на 1960-те години много им се прииска да се интегрират в капиталистическата система. За повечето от тях тя се асоциираше със сладък и красив живот, често в най-вулгарния му вариант.

Тези, които размениха алтернативната на капитализма Световна социалистическа система се обиждаха, че за тях не е запазено място в центъра на капиталистическата система. Горките! Приеха да заменят лидерство в една Голяма система срещу включване като буржоазия в друга Голяма система, но вече само като елемент от нея т.е. като дребни собственици на малка система, в която са превърнали Голямата. Но дребният собственик не може да седи до истинския собственик, за него той е само управител на областта. Преди стопаните на Запада разглеждаха ръководителите на СССР като равни с тях. Даже на изпадащия в маразъм Брежнев нито един западен лидер не си позволяваше да говори така, както с късния Горбачов или Елцин.

Какви предсказания може да предложи историческата наука днес?

Историческата наука не може да предлага нищо. Предлагат хората т.е. историците, а те по правило се занимават с миналото, при това с малки късчета от него. Научната история, историологията, предстои да бъде създадена.

Прогнозата за близкото бъдеще е проста. Капитализмът ще умре. Той едва ли ще доживее до средата на XXI век или по-точно няма да доживее началото на XXII век. Ще умира кърваво и грозно. Голяма част от планетата ще се варваризира. Белите хора на нея ще станат значително по-малко. На тях им предстои да се сражават на живот и смърт, за да останат в историята, но сами са виновни, че допуснаха тази ситуация.

Идеологията и религията ще останат в миналото. Тяхното място по скоро ще заеме магията, тясно свързана с високите технологии. Културното ниво на обществото като цяло ще се понижава. Семейните библиотеки ще станат лукс. Съвет към родителите: занимавайте се сериозно с образованието на децата си и не позволявайте училището с тестове и Единен държавен изпит да ги превръща в космополитни дебили.

Ако не стане световна катастрофа, то на границата на XXI –XXII век ситуацията ще се стабилизира и ще възникне нова социална система, доста по-различна от тази описана от великия Иван Ефремов в „Мъглявината Андромеда“….Каква точно система зависи от това кой ще победи през XXI век в борбата за бъдещето. Изводът е, че трябва да се отглеждат победители, възпитани с примера на герои, а не на проститутки и педерасти.

 

Мъглявината Андромеда

Съвет към родителите: занимавайте се сериозно с образованието на децата си и не позволявайте училището с тестове и Единен държавен изпит да ги превръща в космополитни дебили.

Ако не стане световна катастрофа, то на границата на XXI –XXII век  ще възникне нова социална система, доста по-различна от тази описана от великия Иван Ефремов в „Мъглявината Андромеда”