ЗА ДЕМОКРАЦИЯ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ

Александър ГОЧЕВ
Печат

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 7

 

3. Демократичен тоталитаризъм и упадък на неолибералната политико-социална идеология

 

Александър ГочевСпоред Александър Зиновиев, епохата на Студената война е била кулминационната точка в развитието на западната демокрация и на Запада като цяло - изключително благополучие, истински свободи, социален  прогрес, огромни научни и технически открития, всичко това благодарение на борбата с комунистическия тоталитаризъм, борба възникнала по необходимост, поради самото му съществуване. Този период е пряка илюстрация на тезата, че демокрацията се подразбира като плурализъм, който предполага наличието поне на  две сили, повече или по-малко равни, сражаващи се, но и влияещи си една на друга. В епохата на Студената война имаше световна демокрация и глобален плурализъм. След разпадането на Съветския Съюз настана епохата на пост-комунизма, а демократическият капитализъм се замени от днешния финансово-олигархичен глобален капитализъм (пост-капитализъм)  с нова пост-демократична идеология, която може да се нарече демократичен тоталитаризъм (или, ако предпочитате, тоталитарна демокрация). Едната сила изчезна и с нея изчезна необходимостта от демокрацията поради формиралата се вече световна "еднопартийна" система. Демокрацията изигра своята ефективна роля по време на Студената воина и трябваше да изчезне, защото се превърна в пречка за еволюцията на западния свят към свръх-общество и към световно господство. Стана пречка за Глобализацията.

Интелектуалният дисидентски елит от страните на Соцлагера изкопира детайлно победната Западна идеология без ни най-малко съмнение, че това е необходимото и достатъчно условие, за да заживеят "човешки": достатъчно задоволени икономически, автоматично оставяйки се на магьосническата ръка на свободния пазар, с пълна интелектуална свобода при спазване на всякакви човешки права. В исторически мащаб по скалата на времето, след разпадането на СССР, победилата западна идеология просто се събуди на другата сутрин без противник. Положението се оказа идентично и от политическа, и от икономическа, и от военна гледна точка.

Оттук започнаха и

проблемите на западната неолиберална идеология.

Без борба с противник организиран и финансиран на държавно ниво, нейната задача се сведе само до запазване на т. нар. статукво, задача перманентна, една и съща, както за всяка отделна капиталистическа държава, така и за всякакъв новоконструиран глобален конгломерат: контролиране и манипулиране на "опасната" класа.

"Опасната" класа може да се дефинира най-общо и чисто формално като долната половина на човечеството по скалата на сумарното богатство. Особено днес такъв натрупван и постоянно нарастващ социално-поляризационен  "волтаж" не обещава нищо добро. Оттук и необходимостта от засилен контрол и манипулиране, за да се избегнат нежелателни "гръмотевици и светкавици", които само пречат на бизнеса и то в най-благоприятния случай за него.

Манипулацията се делегира на медиите, особено на т. нар. "световни" медии, които са под тотален двоен контрол - по линията на богатите собственици и по линията на финансовите свръх-държави. Примери в това отношение са Европейският Съюз, БиБиСи, Google, Facebook, Apple, световните информационни агенции, определящи кое е новина и кое не. Тази информационна машина се привежда в действие от избрана част от интелектуалния елит, за чиято подготовка и добруване не се скъпят никакви средства.

Този информационен елит завзема командни позиции в медиите, окомплектова т. нар. мозъчни тръстове (тинк-танк-ове), консултативни агенции от всякакъв род, свързани със социално-политически проблеми, както и следващия ешелон от академични позиции и ръководни места в безбройни и добре финансирани НПО-та.

Това е общата структура. Тя поема гладко постановките "от горе", които се преформулират разбираемо и еднозначно от идеологически технолози за всяко по-ниско ниво. Крайният клиент е "опасната" класа, която получава съответната постановка в предъвканата и лесно смилаема форма на комикс, работещ безотказно, без да оставя възможност за каквато и да е алтернативна интерпретация.

Пример за комикс: гост коментатор на Fox News сравнява (Alexandria Ocasio-Cortez), новата звезда на Демократическата партия в САЩ, със Сталин, Хитлер и Мао поради нейната социално-политическа  платформа, която включва 70% данък богатство и борба с глобалното затопляне. (https://www.rt.com/usa/449499-aoc-hitler-stalin-mao/).

За степента на успехите на такава една комикс- идеология извън Америка може да свидетелства заключението на изследователската служба на САЩ  от 4 януари 2019 година за отчайващите резултати от "прокарване на демокрацията" в Русия. Заедно с реализацията, че "еталонният" образ на Съединените щати вече не служи като пример за подражание. (https://russian.rt.com/world/article/594746-ssha-podderzhka-demokratii-rossiya).

Победата на Тръмп в президентските избори показа на демократите, които напълно владеят медиите в САЩ, че е абсолютно необходимо да се контролират и "електронните" социални мрежи, които разпространяват неудобни факти и алтернативни мнения съвсем свободно и напълно безотговорно. Спешно бе пусната  постановка за тотален натиск чрез кампании за борба с т. нар. фалшиви новини (т.е. неудобни факти и тяхната неправилна интерпретация) и за изкореняване на езика на омразата - т.е. всякакви неправоверни мнения и неудобни въпроси от неолиберална гледна точка.

Лепването на етикети русофил, хейтър, хомофоб, националист, нацист, расист, популист е типичен полемичен похват, който внушава на читателя и зрителя, че няма нужда от  никакво обосноваване при такова едно охарактеризиране на опонента (противника), тъй като става дума за тривиално-очевидни истини, които се знаят "от всички" и за което има богата и пре-богата информация в Интернет. Всъщност става дума за неолиберален политически пърформанс, в който най-важни са интонацията и позата на обидено достойнство, предизвикани от "безпочвената" позиция на всеки опонент. Ако позата не сработи, се включва "заглушителната станция" - някоя дума на "противника" се използва за тригер на паралелен неспирен монолог на повишени децибели, който не дава възможност на зрителя (слушателя) да следи дискусията. Примери има на всяка крачка, като най-живописни са, разбира се, телевизионните дебати в стил "кръчмарски бой".

Новини за институционно и масово "запушване на устата" на този фронт се появяват едва ли не ежедневно. Най-тривиалните са закриване на Фейсбук  страници. Друго ново изобретение е платформата NewsGuard за трицветно маркиране на степента на достоверност на новини и мнения, разбира се, от "безпристрастни" позиции, и за системно попълване на черния списък с неблагонадеждни. Готви се интегрирането на тази програма с платформите на Facebook и Twitter. Периодично нападаните от президент Тръмп медии, New York Times и CNN, за разпространяване на фалшиви нови, получават, разбира се, зелено етикетче за абсолютна достоверност. Основатели на NewsGuard са изтъкнати неоконсерватори, а сред консултантите и съветниците му са бивши най-висши служители на ЦРУ и Homeland Security. (https://www.rt.com/usa/448555-newsguard-app-fake-news/).

Паниката пък, поради небивалия успех на една единствена алтернативна и вече глобална информационна агенция, "Россия сегодня" (RT, "Russia Today"), се разгаря до истерично кресчендо главно поради очевидно неразрешимо противоречие: необходимостта да бъде тотално забранена, от една страна, и  необходимостта да се спазва поне формално неолибералната мантра за свободата на словото и информацията, от друга.

Като изход от това много неприятно положение е прокламирането, че „срещу нас се е изправил един много опасен и потентен враг, Русия, толкова опасен, че, съгласете се, налагащите се компромиси с някои демократични  принципи са едно абсолютно необходимо зло - националната сигурност преди всичко!“ Още, в такава една крайно враждебна атмосфера е просто смешно да се изискват каквито и да са допълнителни факти и доказателства за очевидното, че срещу западните ценности, тези на "цялото прогресивно човечество",  се води безпринципна и перфидна идеологическа война на живот и смърт, в която и най-малката крачка назад е еквивалентна на черно предателство. Най-живописен пример в това отношение е САЩ с ежечасното световно шоу "Тръмп- руски агент".

Методът е убийствено примитивен и е изненадващо до каква степен догматизмът на неолибералната идеология е огледален образ на догматизма на съветската - никакво усилие да се анализира противника и творчески да му се противодейства. Първо-сигнална автоматика, която произвежда не диалог, а  паралелни монолози.

Така се води битката за това, какво точно трябва да знае  "опасната класа" като последна и неоспорима истина. Другата и не по-маловажна задача е - да се блокира каквото и да е нейно потенциално действие като организирано цяло.

 

4. Враждуващи малцинства - ключ за разбиване на неолибералната опозиция

 

Идеята е проста: единното цяло трябва да се разцепи на враждуващи части, колкото повече - толкова по-добре. По дизайн, една разделена страна се управлява по-лесно. Секретният ключ е несправедливостта. В семейството, ако показваш предпочитание към едното дете за сметка на другото, децата може и да не те намразят, но пък започват да се мразят едно-друго. Този ефект важи и за гражданите на държавата.

Асимптотичният случай на разделеност е така нареченият “атомизиран” електорат -съвкупност от индивиди всеки със своя “платформа”, неспособен на каквито и да са организирани действия. За най-голяма радост на тези “горе” това се оказа не теоретичен идеал, а реализуемо състояние благодарение на електрониката - смартфони и подобни “гаджетс”. Малки общности  от “атомизирани” могат да се видят във всяко младежко кафене или клуб. Знам и за случаи, например в Добрич, в които семейни двойки се канят на вечеря, като всеки се разполага на масата с компютъра си. И без разговори. Контактът е с имейли.

За разбиването на “опасната класа” на враждуващи групи се използват специалните проблеми, нужди и желания на всевъзможни малцинства, оформени по различни признаци. По принцип, те нямат право да налагат желанията и възгледите си на другите, особено с организирани войнствени кампании, за сметка на всички останали, които, пак по принцип, имат абсолютното право да имат друго мнение. В много случаи, по най-различни причини, предимно политически, проблемите и борбите на избрани малцинства  се отразяват с голямо предимство и постоянство в медиите, което води до глобален натиск върху противници и незаинтересувани с много неприятни за тях последствия.

Стандартното обвинение срещу всеки, опитал се да изрази алтернативно на неолибералното мнение по отношение на малцинство избрано за защита, е че е ксенофоб. Всяко противно на неолибералното мнение по политически проблеми се обявява за “руска пропаганда”. Всеки с различно мнение или задал въпрос, на който защитаваното малцинството не може да отговори, се квалифицира като “хейтър”, служещ си с езика на омразата. Организирани медийни атаки от описаната по-горе “военизирана” информационна структура са много ефективни, особено, когато са многократно и брутално усилени от всякакви Интернет групи и анонимни блогъри, формирайки с феноменална скорост “електронни линчуващи тълпи” (Еlectronic lynch mobs).

Проблемът е особено сериозен в САЩ, засягащ всякакви малцинства на джендърна, сексуална, религиозна, расова, етническа основа, с яростно противопоставяне в печата, телевизии, социалните медии, филми, спорт, колежи и университети. Балканизацията на обществото е новата американска норма. Важно е какво ни разделя, а не какво ни обединява. И разликите се трансформират в яростна омраза на “жертвата” спрямо “насилника” или дори “хищника”. На дневен ред стои въпросът дали Америка не е на прага на нова гражданска война.( Victor Davis Hanson, Are we on the verge of civil war?; Chicago Tribune January 26, 2019).

 


Следва