НОВАТА ГРЪЦКА ПОБЕДА В МАКЕДОНИЯ

Митко ШОПОВ
Печат

(СВИДЕТЕЛСТВА ОТ ПОСЛЕДНИЯ ДЕН)

ИЛИ ГОРЧИВИТЕ ПЛОДОВЕ НА ПЛИТКОУМНАТА БЪЛГАРСКА ПОЛИТИКА ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ

 

„Животът е кратък, изкуството вечно, мисленето сложно, сгодният случаи бързо си отива”

Александър Македонски

 

Този крилат девиз на великия гръцки пълководец, някои историци не без основание преписват като мисъл на неговия учител –древногръцкият философ Аристотел, който е обучавал бъдещият завоевател до неговата 16-годишна възраст. Това вероятно е така, но по-важното за историята е че ръководейки се от този крилат девиз Александър Македонски успява да завладее по-голямата част от древния свят,да разпространи гръцката култура и изкуство в територията на империята и да съхрани културата и изкуството на завладените народи,включително и на Древен Египет. Благодарение на това той придобива образа на легендарния благороден герой Ахил и заема престижно първо място в древната история.

От античността до днес гърците винаги са доказвали,че помнят, познават, ценят и когато е необходимо много добре използват утвърдената като своя история. Най-пресният пример в това отношение е подписването на Споразумението в Преспа между Гърция и БЮРМ, което сложи край на спора и разногласията за името на Македония и кражбата на древногръцкото историческо наследство и култура. Впрочем, изборът на Преспа от гръцка страна като място за сключване на споразумението, според мислещите хора у нас, никак не е случаен. Той също би следвало да се разглежда в контекста на общата ни Балканска история. Много от българските историци са убедени, че за известен период –по време на царуването на цар Самуил Преспа е била столица на България. Самуил (на старобългарски: Самоилъ) е български цар, управлявал България от 997 г. до 6 октомври 1014 г., едноличен владетел в едни от най-трудните времена в българската история. В продължение на десетилетия той успява да удържа атаките на византийския император Василий II и в много битки му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване. Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, при вида на войниците си, ослепени от Василий II „българоубиец” и попаднали в плен след битката при Беласица. След преждевременната смърт на царя, България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва краят на Първото българско царство.

Такава е историята и който я познава разбира логиката, знаците и смисъла на събитията днес. Явно тези които ни управляват сега са пропуснали часовете по история,за тях четенето е трудно ,а мисленето е още по-сложно поради което действат импулсивно и безотговорно, лесно приемат чужди клишета и са безпомощни, дори и да искат да защитят националният ни интерес. За тях са важни,не националните ,а чуждите нам и внушавани ни до втръсване т.н. евроатлантически ценности. „Радвам се, че мога да приветствам днешната ратификация на договора от Преспа, която дава възможност Скопие скоро да се присъедини към НАТО и отваря нова страница в техните отношения с ЕС, така че скоро да могат да започнат преговори за присъединяване“ , това от името на Бойко Борисов тогава написаха писарите на премиера, в профила му във Фейсбук.

 

 

А ето каква е

оценката на гръцкия премиер Алексис Ципрас

за резултатите от Договорът в Преспа:

“Днес е исторически ден за Гърция, която най-накрая спря голямото махало, което се движеше в региона и заплашваше с унищожение част от древногръцкото историческо наследство и култура.Ние приветстваме новата държава Северна Македония. Това е приятелска страна. Гърция направи важна крачка напред за да затвърди лидерството си в региона”, заяви премиерът Алексис Ципрас в речта си от трибуната на гръцкия Парламент.

Две изявления-първото в което отсъства думата България, без съмнение е на служител на колониална администрация,а второто в което два пъти присъства Гърция, е на държавник!

Безспорна е истината е, че заради проявената пасивност и подсъдна дори инезаинтересованост , какъвто е резултатът от недалновидната 10 годишна външна политика на управляващите от ГЕРБ, българската държава скоротечно загуби влиянието и авторитета си в съседна Македония.

Тази политика не се ръководеше от позициите на българския национален интерес а от желание да се угоди на „началниците” във Вашингтон и Брюксел, които искат ускорена военна и политическа интеграция на Западните Балкани. Тази е и една от причините македонските ни сънародниците , които искат български лични карти, да не идват в ограбената от шайките на ГЕРБ България, а да се „интегрират ускорено” в Западна Европа,или като минимум в съседна Гърция.

Какво спечели България от тази лакейска позиция на нашите управляващи? Нищо. Остана само дебилния медиен възторг от безполезното ни евро председателство, дежурното потупване по рамото на премиера ни от „началниците” споменът за поцелуйковщината на от вечно пияния Юнкер.

Но и това бе мимолетен фалш, защото не Борисов - „умиротворителя и арбитъра на Балканите”, както го наричат неговите безмозъчни ласкатели от върхушката на ГЕРБ, а премиерите Заев и Ципрас бяха номинирани от тях и от Папата за Нобелова награда за мир за приноса им в разрешаването на спора между двете държави.

За нашият премиер остана галенето по главата от Папата,жест чиито смисъл той със сигурност не е разбрал, защото продължава да се хвали с това.

Сега след подписването на Преспанското споразумение за новото име на Македония и с новото посещение на премиера Алексис Ципрас в Скопие през миналата седмица,гърците отново не пропуснаха да „яхнат” сгодния случай и след историческия и културен реванш над нас и БЮРМ да осъществят и нова икономическа инвазия в тази съседна братска страна, с народа на която говорим един общ език.

“Пристигаме в Скопие за историческа визита, основаваща се на новата стратегическа визия: Гърция и Северна Македония трябва да бъдат не само партньори но и съюзници. Споразумението от Преспа вдъхнови много хора в Гърция , които осъзнаха, че нашите народи трябва само да спечелят от пътя, който е бил отворен” , пише премиерът Алексис Ципрас в своя пост в Twitter при кацането си на 2 април на международното летище в Скопие.

Министър-председателят на Гърция бе придружен от заместник министър-председателя и министър на икономиката Янис Драгасакис, министъра на дигиталната политика, телекомуникациите и информацията Никос Папас, министърът на националната отбрана Евангелос Апостолакис, министърът на околната среда и енергетиката Георгос Статакис, министърът на транспорта и инфраструктурата Христос Спиртзис, Министър на развитието на селските райони и храните Ставрос Араховитис, министър на здравеопазването Андреас Ксантос, заместник-министъра на външните работи Сия Анагностопулу, заместник-министъра на външните работи Маркос Боларис и министър на вътрешните работи и министър за, Македония - Тракия Елевтерия Хатзигеоргиу. В състава на делегацията бяха включени и внушителната група от 140 гръцки крупни бизнесмени.

След официалните преговори между делегации в 16:30 ч. г-н Ципрас участва и държа реч пред Бизнес форума на Гърция и Северна Македония. Посещението на министър-председателя завърши с официалната вечеря.

След като анализира подписаните споразумения между двете страни Ципрас заяви, че “основната тема в днешната първа среща е икономиката и не може да бъде другояче” и допълни: „Загубихме много време и трябва да тичаме напред. Загубихме три десетилетия и трябва да запълним празнината.Преди няколко години призивът за върховен съвет за сътрудничество между нашите две страни изглеждаше невъзможен. Днес това е реалност, тъй като подписахме серия от важни меморандуми и споразумения и план за действие, който обхваща почти всички наши области на сътрудничество.Това бяха думите на премиера на Гърция пред участниците в бизнес форума. От изявлението станаха ясни конкретните параметри на постигнато по време на преговорите в областта на бизнеса и инвестициите, сътрудничеството в областта на транспорта и съвместни проекти в областта на енергетиката,здравеопазването, земеделието и цифровизацията,както и сътрудничеството в областта на отбраната.

С цел нормализиране на бизнес климата между двете страни и за да се гарантира успеха на гръцкия бизнес, новосъздадения Върховния съвет за сътрудничество определи комисия, специализирана в използването на терминология и търговски марки. Също така двете страни приеха използването на нов финансов инструмент от близо 200 милиона € за разширяване на гръцкото предприемачество в Северна Македония. И до сега Гърция бе в първата тройка на големите инвеститори в бившата югославска република Македония. Преди посещението на Ципрас бе публикуван и доклад на гръцката служба за връзки, който даде следната картина на гръцките инвестиции в съседната страна, до момента:

„Според наличните данни гръцките предприятия, опериращи в Македония, са 330. Основните сектори на икономическата дейност, където са концентрирани гръцките инвестиции, са банките, консултантските компании, петролните продукти, електроенергията, промишленото производство, и по-специално в текстилната промишленост ,добивната промишленост, търговия с храни , напитки и селскостопанска продукция. “

България е на незавидното шесто место сред чуждестранните инвеститори в Република Северна Македония. По официални данни от пресцентъра на Министерството на икономиката на България за последните 10 години българският бизнес е инвестирал едва 800 млн. евро в македонската икономика. Гърция, обаче която, до скоро официално създаваше безбройни проблеми пред македонската държава заради името, в същото време активно работеше за засилване на икономическото си присъствие там. Голяма част от сериозните инфраструктурни проекти в Македония и до сега се изпълняват от гръцки фирми, а българският бизнес се е само изолирал, дори там където проявява интерес не се допуска до тези проекти. Трохите които остават за нас се свеждат до това, че гръцките фирми закупуват по-евтини материали от България или наемат подизпълнители фирми с евтина работна ръка от Югозападна България – Петрич, Сандански и Благоевград.

Договореностите между двете страни очертават значителни промени в енергийната и транспортна карта на региона

Двете страни договориха съществено развитие в енергийната карта на региона и възможностите, отворени за Балканите след построяване на газопровода „Турски поток”. Обсъдени бяха енергийните връзки, въпроса за петрола и доставката на електроенергия-все важни икономически сфери, в които България от лидер, благодарение на трудното и конюнктурно мислене на родните ни политици, се превърна в аутсайдер, след като под натиска на САЩ и ЕК се отказа от стратегически важните за лидерството и на Балканите проекти, „Южен поток” и АЕЦ Белене.

В областта на транспорта и инфраструктурата бе решено да се подобрят пътните и железопътните връзки между двете страни.

Специално внимание бе отделено на железопътната връзка Пирея-Солун-Скопие-Белград и връзката между пристанищата Пирея и Солун с пазарите в Централна Европа през Северна Македония. В тази връзка двете страни подписваха специален Меморандум за разбирателство за откриването на втория, в рамките на няколко месеца граничен пункт. Целта е да се стимулира търговията, туристическите потоци в Гърция и преди всичко, ще спомогне за нормализиране на контактите между населението на двете страни. Това добре, но къде остана развитието на т.нар. коридор №8? Доизграждането на жп. линията Гюешево – Крива паланка – Скопие, срещу построяването на която, върви не имат история, а недалновидността на българските управници?

Решено беше също двете страни да създадат посолства, които да заменят досегашните офиси за връзка.

Двете страни също така се споразумяха да работят по нови технологии и дигитална политика, като доставят ноу-хау от Гърция към киберсигурността и електронното правителство на Скопие, както и да прехвърлят ноу-хау в критични сфери като здравеопазването като първичната медицинска помощ и въвеждането на електронни рецепти в здравното обслужване.

В областта на отбраната

Подписването на Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между двамата военни министри е практическа демонстрация на желанието на Гърция, чрез изграждането на отбранителните способности на Северна Македония да заеме стратегически позиции в региона. Гърция пое ангажимент за трансфер на ноу-хау и подобряване на оперативната съвместимост със структурите и процесите на НАТО. Както беше споменато и от двамата премиери, това сътрудничество включва образование, отбрана и технологии, киберзащита, военно разузнаване и най-вече наблюдение на въздушното пространство. Под предлога за осигуряване стабилността на северната си граница, Гърция и гръцките въоръжени сили се ангажираха да поемат защитата на въздушното пространство на Северна Македония. Ципрас добави, че тази услуга от страна на Гърция ще бъде изцяло безплатна.

„Компенсацията ще бъде в по-голямата стабилност на нашия регион. Това получаваме в замяна. Искаме съсед, който е стабилен от гледна точка на политиката и сигурността. Гърция притежава най-добрите умения и познания в областта на авиацията. Ние имаме възможностите, способността да подкрепяме Северна Македония в нейните усилия за гарантиране на стабилност и сигурност”, подчерта гръцкият премиер.

Македонският премиер Зоран Заев от своя страна каза, че такова сътрудничество е нормално, защото Македония няма собствена авиация. „Нашата страна няма авиация и защита на нашето небе. Това означава, че един от нашите съседи, който е страна-членка на НАТО, трябва да направи това. С Гърция сега имаме договор тя да пази нашето небе, за да бъде обезпечена сигурност и стабилност. Когато нямате авиация, стигате до съседите си. Това е добре за всички, за целия регион, НАТО се грижи за това”, заяви Заев.

Ако по- задълбочено вникнем в състоянието на нещата преди и сега ще видим,че констатациите и надеждите на младия и неопитен македонски премиер г-н Заев, НАТО сериозно да се грижи за стабилността в региона са меко казано наивни. Точно обратното турската инвазия в Кипър през 1974г.показа безсилието и нежеланието на НАТО да разрешава регионални конфликти между своите членове. И сега положението е същото. Гръцкият премиер Ципрас, ако е пропуснал би следвало да каже на своя колега Заев, че само през миналата година турските военни изтребители са извършили над 1000 провокации свързани с нарушаване на гръцкото въздушно пространство, а ръководството на блока нищо не е направило за да спре тези провокации. Що се отнася до турските нарушения в гръцки териториални води,там нещата също не стоят много по-добре. И ако недай си боже над територията на Северна Македония или България се стигне до въоръжено стълкновение между гръцки и турски бойни самолети,които пък по договорка с нашето МО имат право да участват в презгранични операции за охрана на въздушното ни пространство, НАТО освен с призив сами да уредим нещата между себе си едва ли с нещо ще ни помогне.

В края на визитата на Алексис Ципрас, същия ден бе направен обстоен преглед на изпълнението на Споразумението от Преспа, подписано през м. юли м.г. Според източници близки до гръцкото правителство гръцката страна е изразила недоволството си от бавните темпове с които се реализират договореностите от северомакедонските институции по отношение на търговските марки, в културната област,паметниците,текстовете в учебниците. Ципрас напомни на своя колега,че : „Споразумението от Преспа сега е международно споразумение, което трябва да бъде изпълнено.Опозицията в Гърция и Северна Македония използва същите аргументи срещу споразумението от Преспа,но тя е лицемерна”, каза Ципрас и отбеляза, че в Гърция нещата са се уталожили ,защото много от опозиционерите имат икономически интереси в Северна Македония, а той сега е в Скопие, за да представлява всички гърци „тези които са съгласни и онези, които не са съгласни”.

 

В заключение: Ретроспекцията на постигнатите договорености между Гърция и Северна Македония,смело можем да определим като доказателство за неадекватност и абдикация на управляващите в България от връзките и отношенията ни със Северна Македония. Те загърбиха националния интерес за сметка на чужди интереси.Казано просто и ясно: Това което направи Ципрас, трябваше да го направи Борисов използвайки сгодния случай на евро председателството. Крайно време е България да подхожда към отношенията с Македония прагматично и преди всичко от гледна точка на националния ни интерес, а не както досега първо сигнално и емоционално и в угода на интересите на САЩ и ЕС. Тези които ни управляват сега загърбиха напълно националните ни интереси не само на Балканите но и в Европа и се държат като колониална администрация. Но все още не всичко е загубено. Задават се избори и ако искаме България да я има на картата на Балканите и да върнем постепенно нейният престиж следва да дадем управлението на тази политическа сила, която е доказала,че може в едно с другите патриотични формирования да отговори на това жизнено важно предизвикателство.Не бива да изпадаме във фатализъм и да се примиряваме с факта, че ГЕРБ отново ще фалшифицират изборите. Изборите в Украйна показаха,че и при най-мащабните фалшификации на управляващите ,ако бъдем бдителни и застанем пред урните като един, вотът в името на България може да бъде спечелен.