ВРЪХ НА БЪЛГАРСКАТА ГОРДОСТ И СЛАВА

Стоил ФЕРДОВ
Печат

До

Президента на Р България

г-н Румен Радев


Обръщение

на Управителния съвет на Славянското дружество в България


Относно: исканията за отмяна на Указ на Президиума на Народното събрание за наименованието връх Шипка от 1977 г.


Уважаеми г-н Президент,


На 13-ти март 2019 г. В София се състоя Общо събрание на Славянското дружество по повод зачестилите публикации в печата и излъчвания по телевизията и радиото с исканията на историци от Великотърновския университет за смяна на името на връх „Шипка“. В различни градове проф. Петко Петков настойчиво се обявява против името „Шипка“, както и против 3-ти Март като национален празник, заканва се да търси подкрепа от Светия синод и от граждани на страната.

Общото събрание изслуша аргументираното изложение на о.з. Георги Георгиев, почетен гражданин на Шипка, в защита на Указа на Президиума на НС от 1977 г., като дълбоко обмислен държавен документ. С този правен акт, по повод 100 години от Шипченската епопея, се променя името на връх Свети Никола с наложилото се сред народа и в света име Шипка – символ, изписан върху паметника на свободата.

Допълнителни съображения против връщането на името на вр. „Свети Никола“ изложиха и други участници в събранието. Многократно беше повторено, че „Шипка“ е короната на славата на възстановената българска държава (Александър Морфов). Приведени бяха публикации от следосвобожденския печат и заглавия на книги, творби на писатели и поети, и на 1-во място неповторимата поема на Иван Вазов „Опълченците на Шипка“. Вазов узаконява „ново име“, величаво, „като Термопили славно“. Манипулативно е твърдението на проф. Петко Петков, че тази епична поема е писана за някакво по-малко хълмче на 1000 метра под връх „Свети Никола“. Всичко, което се предприема, е насочено срещу великия символ на Шипка, изписан с общопролятата кръв на руски войни и български опълченци,“ увенчали България с лаврови венци“.

Изследователката Гинка Хаджиева от град Шипка обори дори твърденията на проф. Петко Петков за т.нар. от него „по-малък връх Шипка“. Наличието на два върха с еднакво име създава неудобство. Посоченият от автора на „Книга за върховете Свети Никола и Шипка“ Петко Петков „хълм Шипка“ местните хора наричали Еврейски могили. Той липсва в картите на Х. Молтке, в руската Триверстова карта и картата от 1920 г. Това наименование липсва и в картата на България от Димитър хаджи Русев, издадена в 1843 г. В Страсбург. Така и в картата на Христо Г. Данов, картата на Кривошиев и пр.

Събранието изслуша обоснованите изказвания и на поетите Иван Карадачки и Лозан Такев, на о.з полк. Димитър Копривленски и инж. Никола Статков и прие решение да се изпрати до Вас настоящото Обръщение. Общо е мнението, че посягането на името на вр. Шипка, утвърдено сред целия народ и навред по света, би било посегателство към българската идентичност и символика, което вече трима президенти отхвърлиха. Противниците на името вр. Шипка търсят подкрепата на Светия синод и граждани от страната и не съзнават, че това е посегателство срещу другото име на България - нейната величава корона на възкресението и славата, „Що гордо разтупва нашите гърди“.


Уважаеми, г-н Президент,

Дълбоко сме убедени, че като български партриот и генерал и Вие на свой ред ще защитите българската гордост и слава от късогледата неразумност на мними защитници на географската автентичност на България. И тя е важна, но по-важна от всяка конюнктура е символът на славата, която „Смива срамът и на клеватата строшава зъбът“.

 

За Управителния съвет - Стоил Фердов, председател