ВЪПРОСЪТ НА „НОВА ЗОРА“

Минчо МИНЧЕВ 2019 - Брой 16 (16 април 2019)
Печат

Минчо МинчевВ неделя, 14 април, приключи дългоочакваното заседание на Националния съвет на БСП. Както всички знаят, на него бе обсъждано подреждането на листата за изборите на 26 май за представители в Европейския парламент на кандидатите от Коалиция „БСП за България“. Последната формулировка е по-скоро подвеждаща, защото на членовете на Националния съвет не беше представена листа, обсъждана и утвърдена в политическия съвет на Коалицията, в чийто състав, освен БСП, влизат и ПП „Нова Зора“, Комунистическа партия на България, ПК „Тракия“ и ПК „Екогласност“.

От 17-те места в листата, Изпълнителното бюро на БСП, от чието име тя бе представена, за коалиционен партньор бе отредено последното 17-то място, което бе предоставено на председателя на ПК „Екогласност“ - Емил Георгиев.

Три места бяха отредени за т.нар гражданска квота. Първото – на Елена Йончева, утвърдена за водач на листата на предишното заседание на Националния съвет. Четвъртото и десетото място бяха предоставени на двама достойни кандидати – Иво Христов и Велизар Енчев.

Когато броят бъде в ръцете на читателите на „Нова Зора“, всичко написано до тук няма да е ново за тях. Длъжен съм обаче да отбележа, макар и телеграфно фактите, за да е открит хоризонта за изводи, които всеки член на „Нова Зора“, симпатизант и читател на вестника трябва сам да си направи.

Правя го и заради това, че все по-убедително става обстоятелството, че отношението към ПП „Нова Зора“ не еволюира, че рецедивите на неглижирането на всички наши идеи и предложения се задълбочават, въпреки безупречната ни коалиционна лоялност и идейна последователност. Или може би тъкмо поради тях. Поради което все по-безнадеждно става очакването ни, че е възможен честен и равнопоставен диалог в една коалиция, в която неизменно и все по-първенствуващо е правото на „Цар Лъв“. Това че ни е оставена възможността да инкасираме поредната горчивина и несправедливост, идва да ни покаже, че само с добронамереност и надежда не сме в състояние да променим нещата „на върха на хранителната верига“. И че подобно на онзи персонаж от едноименния филм, няма смисъл само да крещим „Срам за джунглата“, „Срам за джунглата“!

Ножът опря до кокала и става от ясно по-ясно, че единение не е възможно, когато липсват критерии за ценности, когато потенциала и авторитета на един Валентин Вацев, например, се оказват незабелязани и неоценени, при съставянето на една листа под диктовка и без политически диалог с вносителите на неговата кандидатура.

Оказва се, че за втори път движението на БСП към победата е минирано с недалновидност и незачитане към хората, пред които тържествено си обявил, че тръгваш с тях на дълъг път; че движението към властта на една партия или коалиция не може да бъде самоцелно и за лична употреба и че то има смисъл само ако придвижва обществото към по-добър живот.

Може ли обаче БСП да постигне всичко това чрез собствената си илюзорна самодостатъчност?

Няма да отговарям на този риторичен въпрос. Ще повторя обаче, че „Нова Зора“ никога не е била подмандатна територия, че тя има своя програма, ценности и законно избрани органи. И че те имат правото да решават дали ще търпят удушваческите похвати на мними приятели и партньори или ще продължат да бъдат вектора на единствено спасителната за България идея.

Съдбовните въпроси на българската нация и държавност настоятелно изискват общи усилия, заради отговорността ни пред миналите, днешните и утрешни поколения. И ако някой не разбира това, значи че безнадеждно е извън времето. България няма нужда от имитации на социална загриженост, защото отдавна е надхвърлена поносимостта на народа към уж случайната непоследователност и компромисност, спрямо един идел, способен да твори чудеса. И няма вече кой да вярва, че политиката на гигантски амортисьор, имаща за цел да примири народа с неговата незавидна участ, е само случаен епизод в живота на една партия, чиято съмнителна гордост е, че е системна.

Нетърпящият отлагане въпрос на „Нова Зора“ е: Докога ще катерим възможността за победа на този идеал, нагоре по стълбата, която води надолу?

 

Минчо МИНЧЕВ

Председател на ПП “Нова Зора”