ЗАКОН И МОРАЛ

Доц. Пламен ДАМЯНОВ
Печат

Доц. Пламен ДамяновЧесто сме свидетели на скандали, в които присъстват  политици, управляващи и други обществени фигури, замесени в злоупотреби, свързани с присвояване на пари или имоти. Неизменно се споменава от самите тях или от техни защитници, че действията им са напълно законни. Политическите им опоненти (често имитиращи опозиция), обикновено също потвърждават, че действията им са законни,  но не били морални. Замислям се – що за закони са тези, при които дадено деяние може да е законно, но неморално?

Определено смятам, че законите трябва да съответстват на моралните норми. Тяхната функция е да регулират обществените отношения. Законите не трябва просто безропотно да се спазват, ако са несправедливи, т.е. неморални и разрушават отношенията между хората. Такива например са законите, които спазват “правата” на бандитите, а не на пострадалите (вече има немалко хора хвърлени в затвора, които са оказали съпротива при нападение). Също така престъпниците, ограбвали националните богатства на България чрез източване на банки и предприятия, на практика са закриляни от законите по максимата – не е морално, но е законно!

Подобни закони не бива да се търпят, а да се променят в съответствие с морала и необходимата справедливост. Това се отнася и за законите, които засягат злоупотребите със служебно положение за собствени облаги (каквито примери има със закупуване на имоти по занижени цени). По същата логика за тях се твърди – не е морално (разбирай несправедливо), но било законно? Нима такива „закони” трябва да се спазват, вместо да се променят. Съответно, тези които са призвани да ги променят, а не го правят, не са ли съучастници в узаконяване на престъпна несправедливост спрямо честните отрудени хора. Така чрез парламента не се ли узаконява грабежа и бандитизма?

Има и такива закони (вече прокарани в някои евро-атлантически страни), които директно водят до морална и физическа деградация на личността. Това например са „нормативните актове”, узаконяващи перверзиите чрез еднополови бракове, насочени срещу природата и хилядолетните морални устои на всяко нормално общество.

Бих дал по-ярки примери от историята за закони, които не само са несправедливи, но и престъпни, като спазването им е престъпление. Такива са някои расови закони в хитлерова Германия, в Османската Империя (например кръвния данък) и др. Ето защо моралните норми задължително трябва да влязат в законите, иначе последните са вредни за обществото и водят до неговата деградация и разпад.

Когато има несправедливи закони, противни на моралните норми в обществото, то те са негодни и насочени срещу нормалните трудови хора. Такива „закони” всъщност са беззаконие, те са антисоциални и предопределят нестабилност и разлом в обществото. Необходимо е несправедливите закони незабавно и без колебание да се променят в съответствие с обществения морал. Ако тези, които трябва да направят това, не искат или не могат да го правят, тогава трябва да бъдат отстранени и заменени с морални законодатели, имащи отговорност пред своя народ.

 

Доц. Пламен Дамянов

ИИОЗ-БАН