МЕЖДУ ЦВЕТНИЦА И ВЕЛИКДЕН ЗА ЕДНА ЦВЕТА

Зора 2019 - Брой 18 (30 април 2019)
Печат

Цвета Воденичарова, съпруга на д-р Румен Воденичаров, стана една от носителките на титла в конкурса „Мисис Баба 2019“. Тя се окичи с корона и лента Мисис Баба Famous (славна, известна). Коя е тя – жената с име на цвете – дъщеря, съпруга, майка, баба – какъв е бил пътят й през времето, какви уроци е научила, осъществила ли е мечтите си?

Цвета смята саможертвата за висша добродетел. А сега преди най-светлия християнски празник тя си дава сметка, че точно тази жертвеготовност е част от нейната същност. Вече 15 години всеки месец тя пътува до родния си град Русе и заедно с брат си Валентин полага грижи за самотния си баща – Иван Пейчев. А той е забележителна личност – герой на труда, почетен гражданин на Русе, уважаван, почтен човек с добро име.

 


Именно в Русе тя има едно безгрижно и прекрасно детство, изпълнено с много, много книги. Трупа знания, печели олимпиади по руски език, биология и накрая по химия. Така завършвайки Руската гимназия със златен медал, тя е приета без изпит в СУ, Химическия факултет.

Завършва с отличие Университета, прави дипломна работа с наченки на дисертация, мечтае да лекува най-страшните болести и да забави стареенето. Дарява от собствената си кръв проби за експерименталната си работа „Електрооптика на еритроцити“. Предвкусва блестящо научно бъдеще, но съдбата й отрежда друга посока. Омъжва се за ученическата си любов от Русе и отпътува за Прага. След Прага следва Москва, после Токио. Отглежда двамата си сина – Любомир и Иван, в чужбина. А междувременно се опитва да работи въпреки забраната за полагане на труд от съпругите на дипломатите.

За кратко време се установява в Русе, където печели конкурс за асистент в РУ и пише учебник-помагало по химия. Скоро отново заминава за чужбина, където работи като учител по математика, английски език и аеробика. В политическия отдел на посолството в Токио издирва и обработва статии, в които се споменава България в различни аспекти.

Голямата промяна заварва Цвета като асистент по химия, вече в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересът й към политиката расте. Има много приятели от тогавашните дисиденти – Янко Янков, Петър Берон, Александър Каракачанов, Румен Воденичаров. По време на ВНС получава предложение да бъде в ръководството на ОХДЦ (Обединен християн-демократичен център) – с Александър Божков, Стефан Софиянски, Любомир Павлов. Тя отказва. По-късно, през 1994 г., тя се разделя със съпруга си Любомир. След време се омъжва за Румен Воденичаров, с който имат син – Румен-младши. Тази 2019 г. те ще честват своята сребърна сватба.

 


„Мечтите се сбъдват, но не точно по начина, по който сме си представяли“ – изповядва Цвета – „Имам двама невероятни, пораснали сина – Любомир и Иван. Те имат красиви, умни и добри деца – това е една сбъдната мечта. Порасналият ми внук Ники е компютърен гений, малкият Вали е музикален чаровник, а американската ми внучка София е един безценен ангел. Но точно както в приказките, моят трети син Румен е събрал най-ценното от родителите си – той е поет, писател, киноман, меломан, театрали и перфектен юрист. Той самият е една сбъдната мечта. Именно той подаде данните ми за конкурса „Мисис Баба“ и така от 300 кандидатури се озовах сред 10-те финалистки.

Пях „Пусть всегда будет солнце“ и взривих многобройните гости от Русия, Беларус, Украйна. Просто исках да покажа, че българите не сме неблагодарни, че пазим в сърцето си Русия. Имаше сценична треска, имаше адреналин, но и много радост и вълнение. Пък и опитът ми с радиопредаванията в „Дарик Радио“ си казаха думата. Преди време с един вицепремиер, влюбен в джаза, водехме „Музика за душата“.  Срещите ми с Александър Божков ми помогнаха да преодолея страховете си и ми вдъхнала увереност в меломанските ми заложби.

 


Понякога си давам сметка,“ – размишлява Цвета – „че моят живот по нищо не отстъпва на сериала „Дързост и красота“ – възход, падане, изправяне, екстаз, горчивина и всичко това подправено с вяра, надежда и много, много любов.“

Тези признания г-жа Цвета Воденичарова пред гл. редактор на вестник „Нова Зора“ Минчо Минчев, който собственоръчно записа споделеното. От негово име и редакционния съвет на вестника изказват най-сърдечна благодарност на колегите от в. „Утро“ и онлайн изданието на в. „Труд“ Нели Пигулева и Мариела Балева отразили събитието, което ние справедливо приемаме като ново интелектуално завоевание на „Нова Зора“ и имаме привилегията да известим на просветената наша пулика, че баби и с корона и с лента, и без корона и без лента, винаги са FAMOUS – сиреч, славни и известни. И най-вече любими.

А на Цвета Воденичарова – благодарим за високото постижение и за възможността да известим тази наша гордост.