НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ

Венета АРАХАНГЕЛОВА
Печат

Налей ми вино - кръв от планината,

Изпей ми песен за Момчил юнак,

Кажи ми как се хвърлила момата

От онзи страшен, остър камънак.

Легенди за войводи страховити...

Ага-тиран, убит със кози рог.

И тих вечерник, слязъл до тревите,

Хайдушка клетва, стигнала до Бог.

Атлазен фес, бодливи ямурлуци

И остър звън от сабя в ятаган...

Тържествени, родопски, горди звуци!

О, как ще молят моите правнуци

Всевечен да е Петко капитан!