ОПЕРАЦИЯ „ПУСТИНЯ ЗА МИР“

Петко ПЕТКОВ
Печат

„Да направиш пустиня и да я наречеш мир“, - този афоризъм няма да загуби смисъла си, ако думата „мир“ се замени с израза „зона за сигурност“. Защото в Северна Сирия, където нахлу турската армия уж, за да я прочисти от терористи, няма нито мир, нито сигурност. Но, благодарение на тази операция, наречена от Ердоган „Кладенец (извор) на мира“, заради многото извори в пограничната зона между Турция и Северна Сирия, наред със 130-те хиляди нови бежанци, към Европа може да тръгнат и избягалите от центровете за задържане над 700 терористи от „Ислямска държава“.

Тръмп сподели в Tуитър, че за да въвлекат САЩ в конфликта с Турция, доскорошните съюзници на САЩ в борбата срещу терористичната джихадистка групировка „Ислямска държана“ - сирийските кюрдски формирования за защита на населението YPG/PKK, може умишлено да са освободили нейните активисти, които държаха в затворите в контролираните от тях територии. Преди това пък ги упрекна, че не са помогнали на САЩ при десанта в Нормандия през юни 1944 г. С такива „приятели“ кюрдите в Сирия нямат нужда от врагове. Но и в критикуващите правителството на Ердоган турски медии се появиха коментари, че целта на операцията в Северна Сирия е правилна, само дето съдружникът (САЩ, б.р.) бил грешно избран. Понеже Вашингтон, от 80-те години на миналия век, преследвал една цел – създаването в Средния Изток на държава Кюрдистан. И то, за да осигури един „кюрдски коридор“ за Израел. (Ерол Манисалъ, в. „Джумхуриет“/15.10.2019.).

Когато държите в ръце този брой на „Нова Зора“,

от началото на турското нахлуване към Източен Ефрат ще са минали две седмици. И, съответно ще е нараснал броят на „обезвредените“ от турските агресори „терористи“. По данни на турското Министерство на националната отбрана, към 14.10.2019, на шестия ден от началото на инвазията, са били „неутрализирани“ 550 „терористи“. На седмия ден, 15.10.2019, броят им нарасна на 595 души, а на осмия, 16.10.2019, вече бяха обявени за „обезвредени“ 637 „терористи“. На 17.10.2019 г., между Турция и САЩ бе подписано споразумение от 13 точки, предвиждащо прекратяването на огъня за 120 часа, докато от 30-километровата зона за сигурност в Северна Сирия се оттеглят силите на кюрдските формирования за самозащита на населението YPG. Предвижда се въпросната зона да бъде под контрола на Турските въоръжени сили като всяка от двете страни  заявява своята решимост да положи усилия за нейното налагане и да продължи борбата с „Ислямска държава“. Властите и „присъдружните“ им медии в Турция, които представяха операцията като „свещена война“, като непрекъснат победен марш, при който градове и села се „освобождават“ от „терористичната“ организация YPG/PKK, формираща гръбнака на Сирийските демократични сили, обявиха за „победа“ и постигнатото споразумение със САЩ. „Турция получи желаното!“, такива тълкувания на резултата от преговорите в Анкара фигурират не само в турските, но и в американските медии и политически среди. Споразумението изобщо не засегна въпроса за въоръжените формирования на бандитите от бившите ислямистки групировки „Джапхат ал Нусра“, „Фетих ас Шам“ и други, нарекли се Сирийска национална армия. Те бяха включени в „операцията“, за да се поддържа впечатлението, че войната е дело на самия сирийски народ. Обаче, в рязък дисонанс с победните фанфари на Анкара, Арслан Булут написа във вестник „Йеничагъгазетеси“, 16.10.2019 г. : „Головете, които Турция вкара на Сирия, не се зачитат!“. Тоест, кюрдите са се поставили под закрилата на Русия и войските на Дамаск, а Турция изведнъж се е оказала

сама срещу всички.

А, както е писал Мехмет Акиф, авторът на националния химн на Република Турция, „Когато за една работа, която е твоя, се нуждаеш от чужда помощ, забрави за победата. Ти самият тогава си за спасяване!“

Реакцията на т.нар. демократична общност срещу това крещящо нарушение на международното право посредством фактическата окупация на територии на една суверенна и призната от ООН държава като Сирия, е достойна за презрение. САЩ, които провокираха кризата в Средния Изток – от Афганистан, през Палестина, Ирак, Либия, Тунис и Египет, до Сирия, изтеглиха дори наблюдателите си от пътя на турската армия, запалвайки зелена светлина за агресията. Президентът Тръмп редуваше един след друг „туити“, в които ту заплашваше Анкара със „санкции, каквито много малко страни са виждали“, ту упрекваше кюрдите затова, че не воюват с режима в Дамаск, а приемат помощта на сирийската правителствена армия срещу турската агресия, ту призоваваше сирийските кюрдски формирования да се изтеглят от района, който е техен роден дом.

И къде да отидат те?

В Ирак, Йордания или в Ливан?

Сенатори и конгресмени от двете основни партии в САЩ предлагат законопроекти за нови санкции срещу Турция, а американското Министерство на финансите включи в списъка на подлежащите на санкциониране трима турски министри и две министерства. Става реч за министъра на отбраната Хулуси Акар, министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу и министъра на енергетиката и природните ресурси Фатих  Дьонмез, както и за Министерството на отбраната и Министерството на енергетиката и природните ресурси. Последното е санкционирано заради сондажите за газ и нефт южно от остров Кипър, където Анкара изпрати сондажния кораб „Фатих“. Но Ердоган, след разговорите си с Тръмп и Путин, няма вид на изплашен и готов на отстъпки. Писмото, в което Тръмп го призова да не бъде толкова твърд и глупак, Ердоган направо хвърли в кошчето за боклук. Дори първоначално отказа да приеме дошлите му на крака американски вицепрезидент и държавен секретар  - Майк Пенс и Майк Помпео. После кандиса да разговаря с Майк Пенс, като срещата им продължи 1 час и 40 минути. Преговорите между турската и американската делегация пък продължиха три часа. От Белия дом дадоха да се разбере, че при това положение няма да налагат нови санкции на Анкара. Затова пък Тръмп обяви, че ще наложи нови мита на стоките, внасяни от ЕС. Очевидно и той, както Ердоган изпитва дълбоко презрение към ЕС. Само че Ердоган, се провиква:

„Ей, ЕС, ела на себе си!

Ако се мъчите да наричате операцията ни окупация, работата ни е много лесна. Ще отворим вратите и ще ви пратим над 3,6 млн. бежанци“. Това беше казано от Ердоган в речта му на съвещание с областните председатели на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Някои страни-членки на ЕС, като Германия, Франция и Холандия обявиха, че замразяват оръжейните продажби за Анкара, но на срещата на външните министри така и не се постигна съгласие за „тотално ембарго“ на Анкара, за каквото настояваха Германия и Франция. Що се отнася до САЩ, техният президент запита в „Туитър“: „Наистина ли хората вярват, че ще влезем във война с Турция, страна от НАТО? Нескончаемите войни ще свършат. Тези, които ни въвлякоха в тресавището на Средния Изток, са същите, които най-много искат да станем там! Оставете да се бият Турция и Асад“. („Миллиет“, 15.10.2019). Ден по-рано, цитиран от „Миллиет“, държавният секретар по отбраната на САЩ Марк Еспър казва: „Не можем да започнем война в Средния Изток срещу Турция, която се сражаваше заедно с нас от Корея, до Афганистан и от дълго време е наш партньор в НАТО. За нас и дума не може да става за такова нещо“. Въпреки заканите на Тръмп да удвои митата за внасяната от Турция стомана и да блокира сделка за 100 млрд. долара, за Турция отпътува американска делегация водена от вицепрезидента Майк Пенс. Някои американски представители смятат дори, че Турция трябва да бъде защитена от НАТО по силата на чл. 5 на Вашингтонския договор. И нашият премиер Борисов повтори като папагал твърдението на Анкара, че 700 пъти била атакувана от кюрдите и Сирия. Кой, освен Анкара, може да води регистър на истинските атаки от сирийска територия, като гарантира, че те са дело на сирийските кюрди и режима в Дамаск? Никой! При такова сляпо доверие в казаното от турска страна, ясно е защо

на Ердоган не му пука за позицията на ЕС.

Пукащият се по шевовете съюз трепери не за човешките права в Турция, а да не изпълни заканата си „приятелят Тайпи“ и да натири към Европа милиони бежанци и нелегални мигранти. От това се бои и българският премиер Бойко Борисов, който на седмия ден от нахлуването на турския аскер в Сирия свика спешно Съвета по сигурността към МС. Преди това, в разрез с оптимистичните изявления на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов, Борисов призна, че не може да направи нищо, ако Ердоган хвърли срещу „Великата българска ограда“ хиляди жени и деца. Сякаш ако хвърли хиляди мъже, нашите военни и гранични полицаи ще ги разстрелват на място! Дразнеща е все пак тази неадекватност, с която премиерът призовава ЕС да се издължи на Анкара за задържането на бежанците, съгласно подписаното с Ахмет Давутоглу споразумение за реадмисия. Първо, защото в лагерите в Турция има не повече от 250 хиляди бежанци, а останалите са пръснати из градовете в цялата страна, където се самоиздържат.


Второ, защото говорителката на ЕК Наташа Бертанд лично напомни на Ердоган, че ЕС вече му е превел 5,6 млрд. евро, а остатъкът до 6 млрд. ще бъде преведен в най-кратък срок. (Орхан Уурлуоглу, „Как бяха похарчени 5,6 млрд.евро, дошли за сирийците?“, в. „Йеничагъ“/07.10.2019). Къде в това споразумение е записано, че Турция може да нахлуе с войски в суверенна държава и да назначава там каймаками, директори по сигурността и командири на жандармерията? И съответно, да предизвиква нови бежански и хуманитарни кризи, докато проси пари от Европа, които Анкара иска да харчи безконтролно? Сега става така, че Ердоган хем плаши ЕС с бежанци, хем създава нови такива, докато говори за „зона за сигурност“, в която ще преселва живущите в момента в Турция сирийски бежанци. А доскоро само в Истанбул имаше 500 000 такива и валийството реши да върне нерегистрираните в районите на първоначалната им регистрация, откъдето са дошли в мегаполиса.

За срам на ЕС,

шантажът на Ердоган още минава, благодарение и на ходатаи като Бойко Борисов и Виктор Орбан. Нито един от двамата не осъди турската инвазия в Сирия! На Съвета по сигурността в София операция „Извор на мира“ отново не беше осъдена, а само се отправи призив за нейното преустановяване и за решаване на спора чрез дипломация. Затова пък на съвещание в Кайро Арабската лига я осъди, докато „европейците“ Борисов и Орбан говорят само за законното право на Турция да води борба с тероризма и да защитава своята национална сигурност. Сирия и нейните кюрди нямат ли същите права? Очевидно страхът от рекета на Ердоган е по-голям от т. нар. „евроатлантически ценности“. По телевизията показаха някакъв западняк, който дори настояваше НАТО да помогне на Турция, позовавайки се на член 5 на Вашингтонския договор, предвиждащ колективна помощ на нападната страна-членка. Нима Турция е нападната от сирийските кюрди, които воюваха срещу „Ислямска държава“? Или армията на Дамаск е нахлула в Турция? Не! В НАТО тече дискусия, но освен замразяването на оръжейните продажби за Анкара, нищо друго не се предприема. Само дето Италия обяви, че от 15 ноември ще изтегли от Кахраманмараш своята мобилна ПВО и ПРО система със среден обсег от 30 до 120 км. SAMP/T. Очаква се и на срещата на Съвета на НАТО и на министрите на отбраната на страните-членки на Алианса, която ще се проведе в щаба на НАТО в Брюксел на 24 и 25 октомври, в дневния ред да се постави въпросът за осигуряването на ПВО на Турция. На мястото на Италия ще се търси друга съюзна членка, която да се натовари с тази мисия. А Испания още не е решила дали ще изтегли своите „Пейтриът“ от ВВС базата „Инджирлик“.

С други думи, членството на Турция в НАТО превъзхожда всичките световни добрини и „евроатлантически ценности“, поради което на Анкара ще бъдат опростени всички нарушения на човешките права. Между впрочем, турският министър на вътрешните работи Сюлейман Сойлу се похвали, че са били арестувани 121 души от близо 500 акаунта в социалните мрежи, които били оскърбили операция „Извор на мира“. („Миллиет“, 13.10.2019). Някои от тях наричат турските военни в Сирия убийци на жени и деца. Къде са защитниците на свободното слово? Защо мълчат БХК, ДПС и ГЕРБ? Когато БХК, Софийският апелативен съд САС и ВКС защитават убиеца Джок Полфрийман, а ДПС немее за зулумите на Ердоган, някак си не сме уверени, че в България има законност, справедливост и истинска загриженост за правата на човека. Нейсе, запуши я, както би казал Бай Ганьо.

Що се отнася до сирийските кюрди, надяваме се да са осъзнали, че са били използвани от САЩ като пушечно месо срещу „Ислямска държава“, след което Големият брат реши, че не му трябват повече и ги остави да се сражават с турските агресори. Така или иначе, кюрдите приеха предложението на Асад да отбият турската инвазия заедно с правителствената сирийска армия. По-добре късно, отколкото никога! По-добре врабче в шепата, отколкото жерав в небето! След като дадоха 11 000 убити във войната с джихадистите, кюрдите бяха на път да изгубят и автономията, която им предостави президентът на Сирия. Някои британски медии решиха, че това щяло да бъде смъртоносен удар върху мечтата на кюрдите за своя независима държава, но ние сме по-склонни да се съгласим с написаното от Саймън Тисдал във в. „Гардиан“, че операция „Кладенец на мира“ може да се окаже най-големият хазарт на Ердоган. (цитат по „Джумхуриет“/10.10.2019).