ПРОЗОРЧЕТА

Андрей АНДРЕЕВ
Печат

Под мразовити зимни нощи

или гергьовски дъжд през май,

на север някъде, все още,

се буди родният ми край.

Оттам до весели поети

писма изпраща есента,

там селото ми още свети

с две-три прозорчета в нощта.

И на което да почукам,

ще срещна радостни очи.

Звезда в стъклата ще блещука

и мъжка дума ще звучи.

Ще нищим цяла нощ съдбите

на там живелите преди,

и нашите съдби – каквито

за нас животът отреди.

Огнището ще гасне бавно,

сърцата ще се умълчат

и там живелите отдавна,

във утрото ще се стопят.

И изведнъж пред мен Балканът

ще се изправи мълчалив.

И аз пред него ще застана

безпомощен, смутен, но жив –

жив от това, че в снеговете,

в дъжда, в цъфтежа, в зрелостта,

за мен на север още светят

две-три прозорчета в нощта.