РОДИНА

Петър ВЕЛЧЕВ
Печат

В сърцето си аз нямам друго име.

А нямам и с какво да те сменя.

И с твойте горести неизброими

вървя сред крясъците на деня.


За теб разпитвах паметните плочи

и селски църквици с ръждясал кръст.

Но никой, даже Бог, не ми посочи

какво си ти: Купчина кости? Пръст?


Стихът на Ботев ли, дочут през детство

във звездна нощ над моя роден град?

Скрижалите на Левски ли? - наследство,

с което аз, беднякът, съм богат.


Риданието древно и сурово

на вятъра - като съдбовен глас?

Или звукът на майчиното слово,

чрез който с мъртвите говоря аз?

Или път нещо бъдно, нещо ново…