ИРОНИЯ НА СЪДБАТА: ФУТБОЛЪТ НИ ЗАВЪРШИ КАТО РАСИЗЪМ, НАЦИЗЪМ И ФАШИЗЪМ!

Петко ПЕТКОВ
Печат

В един шеговит афоризъм се пита: „Кое е това, което е родено в Англия, пораснало е в Бразилия и е починало в България?“. Отговорът е: „Футболът“.


Изкореняването на недъзите на българския футбол започна през 80-те години на миналия век с една уводна статия във вестник „Работническо дело“. Тя беше предизвикана от срамните сцени на терена на националния стадион по време на финала за Купата на Съветската армия между тогавашните футболни грандове Левски и ЦСКА. След сбиването на терена, няколко футболисти от двата отбора бяха „завинаги“ изключени от футбола, а отборите бяха преименувани на „Витоша“ и „Средец“. Сред изключените бяха Борислав Михайлов, Наско Сираков, Христо Стоичков и Георги Славков. Както всичко у нас, и това решение се оказа временно. Футболистите бяха реабилитирани, дойде Американското лято, националите ни се класираха четвърти в света и бяха триумфално посрещнати при завръщането си в родината. А „срамното минало“ бе удобно заровено под пепелта. След една постановка на БиБиСи, когато президентът на БФС Иван Славков непредпазливо се хвана на въдицата на провокацията, че уж ще гласува в полза на една страна, кандидатстваща за домакинство на Световно първенство по футбол (СПФ), на стола му седна бившият вратар на националния отбор по футбол Борислав Михайлов. Неговото „царуване“ бе изпъстрено със скандали и съмнения за черно тото, но продължи цели 14 години – до срамната домакинска загуба с 0:6 от Англия. Това е най-тежката загуба на собствен терен, а на всичко отгоре мачът бе прекъсван на два пъти заради расистки обиди и нацистки жестове към чернокожите футболисти на Англия. Тези обиди отправяха „шепа олигофрени“, както ги нарече премиерът Борисов, но петната „расизъм“ и „нацизъм“ бяха лепнати на целия български народ. Седмица преди злополучния мач треньорът на англичаните Гарет Саутгейт предупреждаваше за очаквани расистки провокации в България, позовавайки се на аналогични прояви на феновете в Черна гора. Един бог знае защо неговите футболисти решиха, че от трибуните се раздават маймунски звуци в тяхна чест. Факт е обаче, че британците ни обвиниха дори за смъртта на техен запалянко, ранен при свада между подпийнали фенове на два британски отбора. Освен расисти, нацисти и фашисти, ние, българите, се оказахме и убийци! И това, естествено, няма връзка с кандидатурата на България за съвместно домакинство на СПФ, заедно с Гърция, Сърбия, Македония и Румъния. Цяла седмица британските медии бълваха огън и жупел против българите, наричайки ни животни, докато своите футболисти титулуваха като лъвове. Сякаш лъвовете не са животни!

Седмица по-късно, заради прояви на расизъм, в 64-та минута бе прекратена срещата по футбол от предварителните кръгове за Купата на Англия между отборите „Харинги Бороу“ и „Йоувин Таун“. След като гостуващата агитка обсипа с вербални расистки обиди, с плюнки и хвърлени от трибуните предмети срещу камерунския вратар на „Харинги“ Дъглас Пажетат и защитника Коби Роу, мениджърът на домакините Том Лойзу нареди на своите футболисти да се приберат в съблекалнята. А бившият нападател на „Нотингам“, „Астън Вила“ и националния отбор на Англия Стан Колимор, попита къде са телевизиите и журналистите, които пет минути след случилото се в София, обясняваха колко са потресени от расистките прояви на българските фенове. „Ето, това е лицемерието, което поддържа расизма жив!“, написа Колимор в „Туитър“.

По-нелогична от това мълчание беше само реакцията на българския политически и медиен „елит“. Вместо да поиска оставката на своя министър на вътрешните работи, или поне на шефа на СДВР, премиерът Борисов призова Борислав Михайлов да оваканти поста председател на БФС, ако иска държавата да не прекъсне всякакви финансови взаимоотношения с футболната централа. След кратко колебание Михайлов подаде оставка, последван от членовете на целия Изпълком. До свикването на извънреден конгрес, БФС ще ръководи Михаил Касабов. Не стана много ясно дали главният мотив за призива на премиера е била срамната загуба на националния стадион или изцепките на „шепата олигофрени“ по трибуните на „Васил Левски“. Защото за реда на стадионите отговаря полицията, не шефът на БФС. Цялата публика на стадиона наброяваше едва 20 000 души, от които 4000 пияни англичани, опикали, с извинение, преди мача, булевард „Мария Луиза“ и потрошили няколко заведения пред очите на безучастната полиция. Ако полицията, която по закон отговаря за реда, не може да обуздае „шепа олигофрени“, по-добре е МВР да се закрие!

Работата е там обаче, че правителството и Столична община години наред си затваряха очите за другите прояви на вандалщина и неонацизъм, като украсяването със свастики на Паметника на Съветската армия, Синагогата и други. Един от тези „художници“, Асен Генов от „Протестна мрежа“, дори гостуваше гордо в телевизионните студия, уверявайки, че това било граждански протест. А с чие мълчаливо съгласие се провежда ежегодният Луков марш? За гей-парадите да не говорим. Двама „патриотични“ кандидат-кметове – Волен Сидеров и Ангел Джамбазки, обещават да забранят тези прайдове. Но, след като гей-общността публикува декларация в подкрепа на Джамбазки, когото Сидеров нарече „оперативен гей“, ясно е, че ако спечели кметския пост, той ще изпълни само обещанието си да събори Паметника на Съветската армия. Обещава да събори и този на американските летци, но след „сделката на века“ за Ф-16, партийният му началник Каракачанов няма да му го позволи. Другото, което обещава Джамбазки, е да разтури циганските гета, също няма да го бъде. Защото и ВМРО се нуждае от патриотичните  цигански гласове. Предизборно Джамбазки може да обещае всичко, като на циганска сватба, но едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък е трето и четвърто да го направиш, както казва героят на Хайтов от „Мъжки времена“. Иначе всички знаем, че ВМРО, начело с вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов, има Стратегия за разрешаване на циганския въпрос.

Оглавяваният доскоро от Борислав Михайлов БФС и българският футбол стигнаха дъното. Странно е, че лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, който води своята странна война срещу ВМРО, признава, че негова е заслугата за създаването на ОП, респективно и възхода на Каракачанов. Той обаче призовава президента Радев, а не премиера Борисов, да поиска извинение от англичаните заради антибългарската кампания в медиите на Острова. От кого Радев трябва да поиска извинение, като няма равностоен партньор в Обединеното Кралство, не е ясно? Премиерът Борис Джонсън не е от неговия ранг, а пък Радев не е крал, за да кореспондира с кралица Елизабет Втора. Защо Сидеров не призова Борисов да поиска извинение от британския си колега? Нали се виждат на всяко заседание на Съвета на ЕС? Борисов не каза ли, че Джонсън го уверил, че уважава България и българите? Може би все пак се страхува да не стане както с изказването на Тръмп, който нарекъл италианския президент Серджо Матарела – Моцарела, и уверил, че САЩ и Италия имат дипломатически отношения още от Античността. Знае ли човек?

Докато Борисов се занимава с футбола в България, „приятелят Тайпи“ заяви, че е подписал със САЩ не споразумение за примирие в Сирия, а за временно пет дневно преустановяване на операция „Извор на мира“, докато въоръжените отряди на кюрдските милиции за народна защита YPG се изтеглят от 32 километровата зона за сигурност. След изтичането на 120-часовия срок, турското настъпление към източния бряг на река Ефрат щяло да продължи. А това означава, че остава заплахата от бежански поток към Европа. С тази разлика, че наред с бежанците, към Стария континент ще потеглят и бившите джихадисти, които турската армия ще „освободи“ от кюрдски плен. Ердоган и Тръмп са съгласни с едно нещо: че европейските страни трябва да си приберат гражданите, сражавали се за „Ислямска държава“. Турция само ще осигури безопасното им завръщане. Така Брюксел ще си плати за досегашното нехайство, а България, въпреки приятелството между Борисов и Ердоган, ще се превърне или в джихадистки лагер, или в трамплин за ислямския тероризъм към Северна, Западна и Централна Европа.


След отказа на Макрон да подкрепи започването на преговори за еврочленство с Албания и Северна Македония, външната ни политика  катастрофира и по въпроса за нелегалната миграция. В Северна Македония премиерът Зоран Заев не подаде оставка, посъветван за това от Борисов, но предлага предсрочни парламентарни избори, които ще се проведат на 12 април 2020 г. Сега е може би негов ред  той да посъветва Борисов за същото? Особено след като въпреки „успешното евро председателство“, Западните Балкани си останаха в „зоната на здрача“, а една страна, която разтърси из основи ЕС, ни заклейми като расисти, нацисти и фашисти. И то след като паднахме най-позорно с 0:6. Представяте ли си какво щеше да стане, ако бяхме победили британските „лъвове“! Това че ЕК „награди“ нашите управляващи с премахване на мониторинговите доклади за България и замяната им с механизъм за контрол на всички страни членки на ЕС, а запази мониторинга за Румъния, не бива да ни главозамайва. Защото на Хърватия дадоха входна виза за Шенген, до който уж ние бяхме на една баданарка разстояние. Европейци сме, ама не дотам. „На маймуни ни обърнахте!“, би казал героят на Алеко Константинов.