РАЗМИСЪЛ ЗА ВАПЦАРОВ

Петър ВЕЛЧЕВ
Печат

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой…“


Той искаше толкова малко.

Искаше само да гледа звездите,

да слуша как пеят моторите,

да знае, че някой в света е щастлив.

А нима туй е малко?


Той искаше толкова малко.

Искаше само да бъде потребен

и предан да бъде на людете,

които се трудят за черния хляб.

А нима туй е малко?


Той искаше толкова малко.

Искаше само да диша, да чувства

как пролет се втурва в гърдите му

и как го обхваща нестихващ копнеж.

А нима туй е малко?


Той искаше толкова малко.

Искаше само два стиха да каже

и с тях да надзърне в грядущето,

и да не изтръпне дори пред смъртта.

И успя! И нима туй е малко?