ЗАЩИТНИКЪТ НА ТРАКИЯ

Зора
Печат

175 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА

 

• Президентът Румен Радев откри паметник на изтъкнатия революционер и защитник на тракийската кауза в Алеята на бележитите българи в Борисовата градина, София

 

„Много са стожерите на българщината и на националното ни достойнство в 13-вековната ни история, но Капитан Петко войвода е един от най-значимите, пленил сърцата на поколения българи със смелост, чест и всеотдайност. Неговият неустоим стремеж към свобода и човешко достойнство не се вместваше в национални граници и не признаваше многократното числено превъзходство на противника. И във време на робство, и в дните на свободна България, той стоеше прав и непоколебим в защита на онеправданите и потиснатите“, каза президентът Радев в словото си при откриване на паметника. Държавният глава изрази убеденост, че идните поколения винаги ще намират в Капитан Петко войвода пример за родолюбие, достойнство и мъжество. Президентът Радев прие почетния строй на Националната гвардейска част. Водосвет отслужи Белоградчишкият епископ Поликрап. Представители на Съюза на Тракийските дружества в България положиха на паметника пръст от двора на родната къща на Капитан Петко войвода и от неговия гроб.

Сред присъствалите на откриването бяха столичният кмет Йорданка Фандъкова, зам.-кметът Тодор Чобанов, председателят на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов, граждани.

Капитан Петко войвода има над 22 паметника в цяла България: в Кърджали, Крумовград, Ивайловград (село Плевун), Чепеларе, Варна, на Бунарджика в Пловдив, Стара Загора (в парк Тракия), в Асеновград, в Морската градина в Бургас и други. Най-внуншителен се смята този в Хасково, открит през 1955 г.

По случай 160-годишнината от рождението на войводата, на 2 декември 2004 г., на хълма Джаниколо в Рим, бе открит друг негов паметник (автор проф. Валентин Старчев), редом с този на Джузепе Гарибалди. Монументи на бележития българин има и в Чикаго, и в Киев. На негово име е именуван и връх на остров Ливингстън.

 

ЗАЩИТНИКЪТ НА ТРАКИЯ

 

Легендарният български войвода Петко Кирков (наложил се в историографията именуван Киряков), пред чиито подвизи прекланяме глава не само ние – българите, е роден през далечната 1844 година в село Доганхисар. Житейската му история сякаш е сюжет от народна песен, толкова страдание и героизъм има в нея. Едва 17-годишен Петко става хайдутин, след като вижда как турци убиват по-големия му брат Матю, заедно с неговия братовчед Вълчо. Около младежа се събират и други отмъстители, които раздават възмездие за нечуваните жестокости на поробителите. Постепенно Петко се утвърждава като лидер и организира чета, която защитава всички тракийци – българи, гърци, та дори и турци от разбойници, лихвари и от безчовечността на някои турски управници.

Четата се превръща в непрестанна заплаха за турската власт и покровителствените от нея потисници, а войводата й става легенда, която смразява кръвта на всеки враг и насилник. По следите на хайдутите тръгват потери от заптиета, от башибозук, а често и от редовна войска. Четниците обаче печелят победа след победа, макар и почти винаги да са по-малобройни от противника. Това е едно от доказателствата за водаческия талант на Петко войвода, за естествените му способности като тактик.

Славата на Петко Кирков се разпространява далеч извън пределите на юнашката планина Родопа и родната му Тракия. Из целия Балкански полуостров тръгва мълвата за неустрашимия българин, чиято чета, действаща на едва няколко часа път от имперската столица, поставя на колене османската власт. Вероятно затова през 1864 г. гръцкият революционен комитет, готвещ въстание на остров Крит, се обръща към него с покана да слуша лекции във Военната академия в Атина. Там Петко войвода се среща и с прочутия италиански революционер Джузепе Гарибалди и заедно с него организира славната „гарибалдийска дружина“, съставена от италианци и българи, които участват в Критския бунт. Самият Петко войвода е начело на малък отряд и заради смелостта си в боевете получава званието капитан. След потушаването на въстанието той напуска острова. Пребивава в Александрия, Марсилия и в Италия. Известно време се установява в Атина, където крои планове за освобождение на българите и разпространява възвание към тях за въоръжена борба.

Капитан Петко нито за миг не изоставя революционната дейност и през 1869 г. начело на чета се връща в Тракия. След многобройни успешни сражения срещу османците, през 1872 г. Одринският валия изпраща срещу четата прославения бабаит Арап Хасан. И се случва онова, което малцина са очаквали: Арап Хасан е пленен от четата на капитан Петко войвода. Условието да бъде пощаден животта на Арап Хасан е гордо и безусловно: освобождаване на всички задържани по затворите, които са обвинени, че са помагачи и приятели на четата. Само ден след това Одринският валия освобождава от местния затвор арестуваните, а на 30 юли 1872 г. каймакаминът на град Фере Мустафа Сусам в свое писмо до Петко войвода го признава за „самоуправен владетел“ и му плаща „налог“ 6000 златни турски лири. Това на практика е признание за капитулацията на Одринския валия. Но това не би се случило, ако дружината на капитана Петко войвода не бе структурирана по строгите закони на военното дело: със своя бойна част – „четници“, тилова част – „ятаци“, разузнаване – „шпиони“, счетоводство – „каса“, снабдена е с добро оръжие и с палатки – „чадъри“, подобно на турските военни части и фактически се издига на нивото на самостоятелна българска въстаническа военна единица в Беломорието.

Четата на капитан Петко войвода временно преустановява действията си след Априлското въстание, защото войводата преценява, че в създадените условия неговата дейност може да предизвиква нови страдания на християнското население. Когато обаче избухва Руско-турската освободителна война (1877-1878) четата възобновява дейността си. Тя има вече личен състав от 300 души и активно действа в тила на турската армия, обезоръжава цели войскови части и пази населението от изстъпленията на „мажирите“ (дезертьори и бегълци). За близо шест месеца бунтовниците водят девет тежки битки с турските полицейски и военни части и ги побеждават.

През юни 1879 г., след стабилизирането на новата българска власт, четата е разпусната, а нейният войвода е награден от генерал Михаил Скобелев. Самият руски император Александър II приема Петко войвода, произвежда го в чин капитан от руската армия и го награждава с Георгиевски кръст и с голямо имение в Киевска губерния.

На следващата година капитанът продава имението, заселва се във Варна и се жени за Рада Кравкова от Казанлък, която е от рода на известния капитан Георги Мамарчев. Това е вторият му брак, след като по-рано има семейство с Елена, гъркиня от Енос или Кешан, с която живеят в Ипсала, докато отново поема по хайдушките пътеки.

Ролята и значимостта на Петко войвода е голяма и за тракийското движение, и за тракийската организация. На 12 май 1896 г. по негова и на други родолюбиви българи инициатива, в град Варна се основава тракийско (Одринско) емигрантско дружество „Странджа“ за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Османската империя. С него се поставя началото на освободителната организация на българските бежанци от Тракия.

В началото на 90-те години на 19 век Петко Киряков влиза в конфликт със Стамболовисткия режим. Наклеветен от управителя на Варна Спас Турчев – някога заловен като разбойник от капитан Петко войвода, той става жертва на личното отмъщение на Турчев, който буквално съсипва живота на достойния българин. Месеци наред героят е хвърлен в тъмница и е измъчван от партизаните на Турчев. След падането на Стамболов капитан Петко войвода се завръща в дома си във Варна. Там, на 7 февруари 1900 година, героят, чието име в годините на робство бе легенда, умира. Мъченията и униженията, на които е бил подложен големият родолюбец и борец за свобода на всички балкански народи, сломяват здравето му и съкращават дните му. Хилядно множество се стича на погребението му. Неговата слава обаче не помръква. Обезсмъртен от легенди и разкази на негови съвременици капитан Петко войвода заживява свой нов живот в книгите, написани за него. Знаменитият му образ изграден от актьора Васил Михайлов в 12-сериния телевизионен филм на режисьора Неделчо Чернев, по сценарий на Николай Хайтов създаден през 1981 година, издигна името на капитан Петко войвода до незабравим за народа ни символ на благородство, храброст, саможертва и свободолюбие.