ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ!

Петко ПЕТКОВ
Печат

„Тегло, запустенье!... Дълбока неволя

живота от радост, от всичко оголя!

Тор мръсен смърди сред трънливо дворище.

И болести, смърт тук боравят на воля...

Елате ни вижте”

(Иван Вазов, „Елате ни вижте“)


Някои събития в историята се случват по няколко пъти; и то винаги като фарс. Така например, при първото си новогодишно приветствие към българския народ бившият президент от ГЕРБ Росен Плевнелиев рекламираше българската природа на фона на Скалистите планини! После министърът на туризма Николина Ангелкова рекламираше България, фотографирайки се със звезди от Холивуд. А преди една седмица, на среща с американския посланик в София Нейно Превъзходителство Херо Мустафа, г-жа Ангелкова обяви, че ще привлича американски туристи чрез „блогъри, влогъри и инфлуенсъри“. Блогърът е човек, или съчетание от софтуер и услуга, които създават, поддържат и хостват собствен блог, тоест уеб дневник в социалните мрежи. Влогърът пък е потребител, който документира част от живота си публично във видеоклипове, или собствен уебсайт. Дейността е разпространена основно в социалните видео платформи като YouTube и Vbox7. Влогърът качва видеоклипове с целенасочено развлекателно или комично съдържание, което е неограничено до определени теми и публика. Влогърите споделят информация по различни теми като мода, архитектура, игри, забавление, личностно развитие или от собствения им живот. А пък инфлуенсърите са хора, които влияят върху общественото мнение. Нещо като руските хакери, които според демократите на Хилъри Клинтън, са се намесили в президентските избори в САЩ, осигурявайки победата на републиканския кандидат Доналд Тръмп. След преизбирането на президента Владимир Путин те се шегуваха: „Ние избрахме Тръмп за президент на САЩ, че Путин ли няма да изберем!“

Комичността на гореспоменатата министерска приумица не се нуждае от доказване, имайки предвид кризата със замърсяването на въздуха и недостига на питейна вода в Перник, Пловдив, София, Шумен, Търговище, Велики Преслав, Разград, Свищов, Ловеч и други градове. Както и опасността от въвеждане на воден режим в областни центрове, като Сливен, Бургас и Варна. Към предизвиканото от герберско патриотичните управляващи „калинки“ – с действие, или бездействие,  безводие и запрашеност на въздуха се прибави и замърсяването на природната среда с промишлени и битови отпадъци, което е следствие от нерегламентираното складиране и изгаряне на родни и вносни боклуци. Дейност, толкова опасна, колкото и трафикът на наркотици. Вносът на чужди и изхвърлянето на родни промишлени, битови и биологични отпадъци продължава, въпреки предприетите от прокуратурата разследвания за стоварените на пристанищата Варна и Бургас контейнери със смрадливо съдържание. Както и на импровизираните нелегални площадки за съхранение на отпадъци във Враца, Стара Загора, Луковит и други райони. По замърсеност на въздуха градове като Пловдив, София, Перник и Видин се нареждат на челни места в негативните европейски и световни класации.

Провалът на правителството в сферата на екологията и управлението на водите е очеваден, така че вотът на недоверие, внесен на 20 януари от БСП, е повече от логичен. Логичен и предвидим бе и резултатът от гласуването в НС, защото „опозиционерите“ от „Воля“ и „Атака“ внимаваха с четири очи да не се стигне до предсрочни избори, след които няма да ги има в парламента. Освен това те знаят, че прокуратурата винаги може да прибере някои от тях, както направи с министъра на екологията от ВМРО Нено Димов. В крайна сметка и БСП, и ДПС, нямаха желание да оправят бакиите на ГЕРБ и ОП, а гледаха на вота като на средство за разобличаване на некадърността на управляващите. Навсякъде в демократичните държави подобна криза, предизвикана от лошото управление, е основание за сваляне на правителството, а у нас тя е аргумент за неговото оставане на власт.


Оправданията на „присъдружните“ на кабинета журналисти, социолози и политолози, че свалянето на това правителство нямало да напълни язовир „Студена“, а само щяло да забави разрешаването на водната криза, са равностойни на призив да оставим пиромана да доопожари дома ни, та да миряса. Правителство, допуснало, или предизвикало (с действие и бездействие) екологична криза, не може да я разреши, сменяйки Нено Димов с Емил Димитров-Ревизоро. Напротив, то е на път да присъедини и София към бедстващите области, както и да превърне кризата в национална. Прехвърлянето на вода от водосбора на язовир „Белмекен“ към Перник през язовир „Бели Искър“ и водопроводната мрежа на столицата е като да пълниш каца с пробито дъно. Защото ако загубите на вода заради остарялата водопроводна мрежа на Перник са над 75%, водата от язовир „Белмекен“ просто ще изтече в канализацията. На всичко отгоре, както заяви професор Михаил Константинов, стената на язовир „Бели Искър“ може да не удържи напора. Този язовир е строен през 40-те години и стената му 30 години не е ремонтирана. Тя може да се скъса и водата да помете всичко по пътя си, без нито една капка от нея да стигне до чешмите на перничани. Но, дори катастрофата да се отложи за известно време, строителството на тръбопровода от язовир „Белмекен“ до „Бели Искър“ и от там до квартал „Изток“ на Перник ще отнеме минимум 45 дни. Тоест, Перник е обречен на дълъг воден режим. Въпреки това от профсъюзите и ръководството на завод „Стомана“ настояват да им се позволи да ползват питейна вода от язовир „Студена“. И с основание, защото ВиК Перник им продава водата 20 пъти по-евтино, отколкото на гражданите. Еквивалентът на това безумие е ситуацията с лекарствата в частните болници, за които НЗОК плаща седем пъти по-скъпо, отколкото в държавните и общинските болници. Тази тайна разкри не някой опозиционен политик, а управителят на касата д-р Дечо Дечев, чийто мандат изтича през март. Зад тази привилегия на частните болници отново наднича сянката на ГЕРБ, защото техният депутат Лъчезар Иванов е предложил през 2016 г. поправка в Закона за обществените поръчки, която освобождава частните болници от задължението да обявяват обществени поръчки за доставка на лекарства. Вносителят се позовал на европейска директива, която е изтълкувал както дяволът чете Евангелието. Сега от ЕК ще ни разследват за тази спекулация. Може дори да санкционират България, а не Лъчезар Иванов и депутатите, подкрепили внесената от него поправка. Някой ще поеме ли наред с политическата и финансова или съдебна отговорност? Досега управляващите се придържат към Лукановото оправдание, че не може да се съди за политика. У нас политиците носят само политическа отговорност, ако и да са ощетили държавата с десетки и стотици милиона лева. А сметката плащат хората, които „са им гласували“, или са били против, както и тези, които са се въздържали. Нено Димов е изключение: вероятно, понеже беше предложен за министър на околната среда и водите от ВМРО. Приемникът му Емил Димитров, който също е от ВМРО, бързо схвана, че са го насадили на пачи яйца и заговори за развод и прехвърляне на имуществото си на своите деца, преди да са го повикали в прокуратурата. Дали това е пророческо предчувствие или проява на реализъм – времето ще покаже. Впрочем, ремонтираният спешно водопровод от язовир „Тича“ до Шумен отново гръмна и то на няколко места, близо до местата, където беше сменена тръбата. Цялостната му подмяна изисква 60 млн.лв. Приблизително на толкова ще възлезе и байпасът, чрез който Перник ще получи вода от язовир „Белмекен“. Само че през декември 2019 г. кабинетът изхарчи ударно 6 млрд. лева излишък и докара бюджета на минус. И въпреки предупрежденията за опасното намаляване на нивото в язовир „Студена“, нито бе преустановено подаването на питейна вода към промишлените предприятия, нито бе въведен воден режим в миньорския град. Уволненият директор на ВиК Перник Иван Витанов твърди, че лично е предложил на бившия областен управител Ирена Соколова да се въведе воден режим, а тя го обвинила че иска да саботира избирателната кампания на ГЕРБ. Очевидно за управляващите спечелването на местните избори е било по-важно от живота на избирателите след изборите.

Връщайки се към рекламните намерения на министъра на туризма Ангелкова, ще перифразирам един шеговит призив от близкото минало, отправен към западните собственици на откраднати и препродадени в България автомобили: „Елате в България! Вашите боклуци са вече тук!“