СВИДЕТЕЛСТВО ЗА…

Зора
Печат

39-о народно събрание

Временна комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България

 

Състав:

АНАСТАСИЯ ГЕОРГИЕВА ДИМИТРОВА-МОЗЕР

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА МИНГОВА

БОРИСЛАВ БОРИСЛАВОВ ЦЕКОВ

БОРИСЛАВ НИКОЛОВ РАЛЧЕВ

ВАЛЕНТИН ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ

ВЛАДИМИР МИХАЙЛОВ ДОНЧЕВ

ГИНЬО ГОЧЕВ ГАНЕВ

ДИМИТЪР ИВАНОВ АБАДЖИЕВ

ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА

ЕЛИАНА СТОИМЕНОВА МАСЕВА

КАМЕЛИЯ МЕТОДИЕВА КАСАБОВА – председател

ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ

ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН

МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ

РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН

СТОЯН ИЛИЕВ КУШЛЕВ

ЧЕТИН ХЮСЕИН КАЗАК

ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ


В този фрагмент от разказа „Крокодил“ (1865 г.) на гениалния Достоевски Иван Матвеич е сполетян от зла съдба – попаднал в търбуха на един крокодил. Но да го извадят от него е пресложна работа. Защото ще трябва да се нарушат „правата“ на новия собственик капиталист-чуждестранен инвеститор. Този пътуващ мотив, да го наречем, сякаш е минал през годините и здраво се е загнездил и в „цивилизационните проекти“ на нашия „модерен“ управляващ елит. Същото безгръбначие, същата алчност, същото блюдолизничество и същата жестокост към сънародниците. Е, наистина май няма нищо ново под слънцето.


Зора


„...Тук вече е в действие така нареченият икономически принцип. А икономическият принцип е над всичко. Дори оня ден на вечерята на Лука Андреич Игнатий Прокопич го каза, познавате ли Игнатий Прокопич? Капиталист с добро състояние и знаете ли, много логично го каза: „Трябва ни, вика, промишленост, промишлеността ни е малко. Трябва да я създадем. Капитали трябва да създадем, значи, средно съсловие, така наречената буржоазия трябва да създадем. А тъй като ние нямаме капитали, значи, трябва да ги привлечем от чужбина. Трябва, първо, да дадем път на чуждите компании за изкупуване на участъци от нашите земи, както навсякъде е прието сега в чужбина. Общинната собственост е отрова, казва, гибел! И, знаете ли, така с жар говори; е, за него е прилично; човек с капитали... пък и не е чиновник. С общината, казва, нито промишлеността, нито земеделието ще се разрасне. Трябва, казва, чуждите компании да изкупят по възможност цялата ни земя на части, а сетне да дробят, да дробят, да дробят на колкото е възможно по-дребни участъци и знаете ли – точно така го изговаря: да дррробят, казва, а сетне да продават за лична собственост. Не  и да я продават, а да я дават в аренда. Когато, казва, цялата земя отиде в ръцете на привлечените чужди компании, тогава, значи, можеш кавато щеш цена да определиш за арендата. Ще рече, селянинът ще работи тройно повече за единия насъщен хляб и можеш когато щеш, да го изгониш. Значи, той ще го чувства, ще бъде покорен, прилежен и тройно ще работи за същата цена. А сега в общината какво! Знае, че няма да умре от глад, и затова го мързи и пиянства. А при това у нас ще се привлекат пари и капитали ще се появят, и буржоазия ще се създаде. Ето и английският политически и литературен вестник „Таймс“, разглеждайки нашите финанси, се изказал тия дни, че нашите финанси не растат, защото нямаме средно съсловие, нямаме големи кесии, нямаме услужливи пролетарии...“ Хубаво говори Игнатий Прокопич. Оратор. Той иска да подаде до началството отзив, а сетне да го отпечата в „Известия“. Това не са ти стихчетата на Иван Матвеич...“