ФРЕНСКИ ПРОФЕСОР ИЗОПАЧАВА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Борис ДАНКОВ 2020 - Брой 9 (3 март 2020)
Печат

Продължение от брой 7


Или как и защо Бернар Лори идеализира османското минало и прекроява националното ни Възраждане


Като нов „аргумент“ срещу автентичността на „Летописа…“ Лори внушава, че ръкописът бил придобил известност още преди да бъде публикуван в книгата на Стефан Захариев „Географско историко-статистическо описание на Татар - Пазарджишката кааза“ (1870). Професорът се позовава на писмо от 1868 г., в което се съобщава, че „Данови (т.е. издателите- бел. моя) са изровили оригиналний ръкопис за потурчанието на помаците“, който бил турнат под печат. Тази информация се потвърждавала от французина Гийом Льожан, който в периода от 1857- 1870 г. няколко пъти посетил българските земи. И какво е открил Льожан? През 1868 г. „един ерудиран българин“ му бил разказал подобна история, която той не успял да провери…

Без да посочва някаква конкретна връзка на тези съобщения с текста, публикуван от Ст. Захариев, Лори настоява, че това се отнасяло за „Летописа…“ Така след своите „доводи“ той окончателно стига до извода, че документът е фалшификат, който бил причинил „редица недоразумения между православните и ислямизираните българи“. Какви по-точно недоразумения, французинът не уточнява, което по-скоро прилича на нескопосана интрига и лъжа, отколото на аргмент в полза на неговата теза.

Пак в същия „опус“ Лори оспорва броя на посочените в „Летописа…“ разрушени 218 църкви и 33 манастира в Чепинско по време на насилствената ислямизация през XVII век, за което съобщава поп Методий Драгинов. Тази „идея“ била присъствала в труд на френския учен пътешественик Ами Буе, но това по-скоро било „фолклорна етимология“. През 2015 г. в брой 6 на алманаха „Anatoli” Б. Лори публикува своята статия „Църкви и джамии: взаимозаменяеми сгради?“, в която доказва, че по време на османското господство на Балканите „църкви са били … преобразявани в джамии“, а след края на ислямското владичество „систематично били връщани на християнския култ“ (?!) Твърдение, от което човек може да остане с впечатление, че едва ли не през вековете се е случвало нещо като “размяна на религиозни любезности“ между османлиите и християните.

Подобни твърдения или замазвания на историческата истина могат да се открият и в някои от най-новите съчинения на Лори, какъвто е например неговият очерк „Най-балканският град Битоля. 1800- 1918…” (2011), в който османското минало се представя едва ли не като еталон за балканска хармония през 21 век.

А къде са родните историци?

По-интересното в случая е, че от излизането на този или онзи „опус“ на Б. Лори са изминали години, ако ли не десетилетия, но досега в родната ни историография и публицистика липсва и един ред поне от български автор, който да се е осъмнил с нещо във фриволните тези и обидни писания на французина срещу българите и България. В замяна на това нашенската историопис гъмжи от сервилни слагачества и позовавания:

„Съчинението на Лори, въпреки привидната си краткост, отговаря на най-добрите тенденции на европейската и особено на френската историография…“ - провиква се преди години (2005) проф. Иван Илчев в своя академична възхвала за друг опус на французина.

„Бернар Лори предлага интересен паралел между османското и комунистическото наследство на Балканите“ (2007) - захласва се дежурният антикомунист и спец по „балкански идентичности“ Николай Аретов.

„Бернар Лори формулира същата фиксация и в предубежденията на колективната памет…“ (1997) - заплесва се бившата експертка на центъра „Сорос” - Албена Хранова.

Точка над и-то обаче поставя асистентът-преподавател по социални науки в НБУ - Румен Петров, автор на редица Соросови проекти, който „опровергава“ написаното от проф. Вера Мутафчиева срещу антибългарските писания на Бернар Лори. Известната ни писателка и историчка, като „отговорна и овластена от държавния ни антиосманизъм“ нямала право на подобна „високомерна критика към Лори“. Не било вярно нейното твърдение, че „всички политики са еднакво корумпирани“. По-нататък, като упреква „ерудитския академизъм“ и „хибридната идентичност“ (!?) на В. Мутафчиева, асистентът-психиатър „реабилитира“ голямата ни писателка с… „нейната жажда за западност“ в романа й „Случаят Джем“ (2019).


…Колкото до „случая Лори“

едва ли е необходимо да се разпростираме по нашироко и по надълбоко върху проосманизма и антибългарската ненавист на френския професор, умело прикрити с псевдохуманни чувства и интелектуален снобизъм, с мнима обективност, че дори - със загриженост за лошото отношение на българите спрямо „турския народ“, с дълбоки резерви към нашенската европеизация. Не на последно място - с претенция за цивилизационна широта на възгледите и парадиращо чувство за справедливост и модерност.

Но да не забравяме откъде идва г-н Лори: от постколониална Франция, която през по-далечното минало, в продължение на векове, поддържа едва ли не приятелско-роднински отношения с Османската империя, а в по-ново време умело лавира между своите интереси и интересите на „светска“ Турция. Не е излишно също така да знаем какво представляват френският институт INALCO и Центърът за турски, османски, балкански и централно-азиатски изледвания CETOBAC, чийто дългогодишен сътрудник е Бернар Лори. Така в електронния сайт на INALCO е записано, че „мисия“ на института е да преподава чужди езици от няколко континента, още - география, история, политика, икономика и пр. Докато от профила на CETOBAC се разбира, че неговите изследвания са насочени към Османската империя, Турция, Балканите и Централна Азия. В един от последните броеве на списанието на центъра “Clio”, бр. 48 от 2019 г. е записано, че в най-новите изследвания „особено внимание е било обърнато върху наследството от „споделената“ история след разпадането на Османската империя“. И още, че върху основата на тези проучвания се е пристъпило към „преразглеждане на историята на прехода от Османската империя към балканските и турските държави чрез интегриране на джендър перспективата“.

Що се отнася до нашенските „нови османисти“ и грантове на Сорос не е трудно да се разбере, че те четат и „преразглеждат“ историята не по-лошо от своите западни „учители“ и попечители. А колкото до ”джендър-перспективата“ - тя отдавна им е интегрирана в интереса, че и във …феса. А вие как мислте, г-н Лори?...