НЕ ОСТАНА ДОБРО НЕНАКАЗАНО

Румен ВОДЕНИЧАРОВ
Печат

Паметниците от миналото, красиви и величествени или грозни и безсмислени са история, която се е състояла. Държави са изчезвали, империи са залязвали. Днешните гърци нямат много общо с древните гърци, но се гордеят с храма Партенон. Днешните италианци имат други зрелища, но треперят над Колозеума – обществената сграда построена специално за публично нарушаване на човешкото право на живот.

Революциите и войните преразпределят властта и собствеността. Когато те са кървави, новата власт или новите завоеватели, отричайки напълно старото, на чието място идват, започват да рушат, давайки воля на желанието си  за мъст или налагайки своята  религия, култура или безкултурие.

Неотдавна руският историк Евгени Спицин изказа една забележителна  мисъл: “Кажи ми на кой човек издигаш паметник, за да ти кажа какъв човек си ти“. И като примери дава не случайно появилите се паметници на Бандера, ген. Власов, Солженицин, Елцин и дори на Примаков (вместо тези на други външни министри на СССР като Молотов и  Громико). Бих перифразирал Спицин с подобна фраза: „Кажи ми  какви паметници искаш да разрушиш, за да ти кажа какво представляваш ти!“

Тази пролет очакваният пик на заразените с коронавирус в Русия по всичко личи, че ще съвпадне както с 75-та годишнина от победата на съветския народ в Отечествената война, така и с върха на русофобията и наглото пренаписване на историята на Втората световна война (ВСВ).

Може да се каже, че

софийските русофоби засега са „слаба ракия“.

Те вече 30 години мечтаят да бутнат паметника на Съветската армия. Аргументът им е, че най-високата му точка бил автоматът на съветския войник. Това че другите три фигури са на наши сънародници - българи и че паметника е дело на големи български творци като арх. Любомир Далчев, Иван Фунев, Васка Емануилова, изобщо не ги вълнува. Общинари периодично подновяват акциите си, датиращи още от времето на ранния Янчулев и кметовете на т.нар. Асоциация на демократичните общини. Тъй като събаряне на чужда собственост е криминално престъпление, те предлагат все по-уникални начини да скрият от очите на софиянци и на гостите на София руския войник. Връх на глупостта разбира се беше идеята на кандидата за кмет, Борис Бонев, да се покрие целия паметник с нещо като шатра-павилион, в който по-любопитните да влизат (сигурно с билети) и да разглеждат монумента на армията пречупила гръбнака на фашизма. Пловдив си почина от смахнатите идеи на градоначалника Спас Гърневски, който имаше идея да превърне паметника на Альоша в бутилка кока-кола, сега глупостта налази нови негови последователи.

Както можеше да се очаква първенци в надигналата се русофобия във връзка с годишнината от Победата на 9 май 1945 г., са Украйна и Полша. Жалкото е, че и двете страни са славянски и са дали огромни жертви по време на хитлеристката окупация във ВСВ. А страшното е, както твърди руският специалист по мозъка проф. Сергей Савелиев, че придобитите инстинкти, чрез пропагандата и особено в учебниците през годините на прехода,

започват да определят поведението на цели поколения

и те трудно могат да бъдат променени с демократични процедури. Най-ярките примери са германската и съветската младеж, изнесли великата битка всяка от своите позиции по бойните полета  през миналия ХХ век.

В днешно време, с придобитите си инстинкти, цяло поколение млади украинци и поляци изглежда са напълно загубени за славянска солидарност. Отричайки ролята на руския народ те стават „tabula rasa“ (чиста дъска – бел.ред.) за историци-соросоиди, които продължават Студената война, пренаписвайки историята с изключителен цинизъм. Едните премахнаха паметника на маршал Жуков в Харков, на човека подписал на 9 май 1945 г. капитулацията на Германия във ВСВ. Другите отбелязаха годишнината от освобождаването на зловещия концлагер Освиенцим, който е на територията на Полша, без да поканят представител на руската армия, освободила концлагеристите.

След Освобождението от турско робство, което според русофобите си било само руска имперска политика, софиянци, насъбрали достатъчно ненавист към петстотин годишното робство, използвали за повод гръмотевични бури и след някои от тях броят на минаретата в града намалявал. Обяснението било, че причината са паднали върху тях мълнии. Тази балканска хитрост от времена, когато договори за съхраняване на паметници на културата не са били сключвани, с безподобна наглост е приложена от кмета на 6-ти район в Прага Онджей Коларж. Той използвал обявеното извънредно положение заради психозата с коронавируса, което забранява събиране на повече от трима граждани и разпоредил демонтирането на паметника на маршал Иван Конев, избягвайки директния сблъсък с гражданството и поколението, което пази спомена за май 1945 г., когато прославеният маршал запазил „Златна“ Прага от разрушаване. Няма да коментираме наглостта на г-н Коларж, който едва ли знае заслугите на ген. Конев за собствения му град. Но защото още древните са казали, че неблагодарността е най-презрения грях, ще се опитаме накратко да му припомним заслугите на изтъкнатия военноначалник.

В дните преди капитулацията на Германия, в района на Прага действа боеспособна 900-хилядната групировка на армиите „Център“ под командването на фелдмаршал Фердинанд Шьорнер. На 1 май Сталин заповядва на 1, 2 и 4-ти Украински фронтове провеждането на настъпателната Пражка операция, която е подготвена за една седмица.

Драмата започва на 5 май 1945 г., когато в Прага избухва народно въстание срещу немските окупатори. Организаторите обаче разчитат на помощта на дивизията на власовеца ген. Сергей Буняненко (16 000 бойци) от РОА. На 6 май Чешкият национален съвет отправя молба за помощ към командването на РОА, което откликва и дивизията се присъединява към въстаниците, които разчитат, че американците ще превземат Прага. Янките обаче

отказват, спазвайки договореностите от Ялта сключени между тримата големи.

На 8 май, Чешкият национален съвет отправя по радиото молба за помощ към Съветската армия.

Съветското командване обаче поставя условие враговете от Руската Освободителна Армия, съставени от съветски пленници преминали на немска служба, да не са на пътя им. На танковете на РОА пишело: „Смърт на Хитлер! Смърт на Сталин!“ Положението е повече от драматично и на 8 май Чешкият национален съвет заповядва на воюващите „храбро с тях власовци” да напуснат Прага в западно направление. С това окончателно пропадат всичките надежди на моралните капитуланти от РОА за смекчаващи вината обстоятелства.

Ударът на 1, 2 и 4-ти украински фронтове, както и подразделенията на чехи, поляци и румънци, е неотразим. Безпримерен е и героизмът на войските на маршал Конев, които изминават 200 км, готвейки се за щурма на Берлин, за да могат да помогнат на въстаниците в Прага. Нещо повече, маршал Конев заповядва  в последното сражение да не се използва тежко въоръжение. Така

Прага и нейните исторически паметници, са запазени от разрушаване,

което е практика, без изключение, на отстъпващите германски войски.

На 9 май, гражданите на Прага възторжено посрещат войските на маршал Конев, на когото заради воинското великодушие е присъдено званието "Почетен гражданин на Прага." През 1980 г., по случай 35-та годишнина от освобождението на столицата на Чехословакия, е издигнат паметник на маршала, когото чешките антифашисти уважително наричали Иван Степанович. Но нали е казано, че не остава добро ненаказано! 40 години след построяване на паметника чешки политик, през главата на президента и без да се допита до гражданите, се решава  на тази отвратителна постъпка. Аргументът за събарянето вече не е оръжието, като на смешниците в София, защото маршалът държи в ръката си люляков букет, с който са го посрещали в онези паметни пролетни дни на 1945 г. Синът на посланика на Чехия в САЩ и настоящ кмет на Прага-6, измислил друго. След като вандалите, обливали няколко пъти фигурата на маршала с розова боя, и също както в София никой не ги наказва, пан Коларж обявява: „Ами генералът беше без маска. А всички са равни пред закона.“ Дебелашка шега, която едва ли ще го оневини пред Следствения комитет на Руската федерация, възбудила наказателно дело срещу него по чл. 3 от НК на РФ „За оскверняване на символите на войнската слава на Русия, извършени публично“. Впрочем, само преди дни пан Онджей Коларж  си осигури своите нови „5 минути слава”.  Той обяви, че е поставен под закрилата на съответните служби в Чехия, заради пристигането на руски агент, който имал задачата да го отрови с мощната отрова рицин. Дмитрий Песков, говорител на президента Путин, обаче нарече обвинението „фейк” и го определи като „поредната скалъпена история”.

Но и това не е всичко. В настъпилата параноя г-н Коларж не е сам. Оказа се, че и на кмета на Прага - пан Сденек Гржиб, се привиждали лица, които го следят, и за което той бил написал доклад, а службите веднага са го взели под охрана. Той на глас се усъмнява, че провинението му пред Москва, било заради преименуването на площада пред Руското посолство, който вече щял да носи името „Борис Немцов”.

Вижда се, че всичко е скроено според мерките и мащабите на истерията по случая Скрипал и Паликовски. Щедро платената и насърчавана епидемия от русофобия изглежда е заразила внуците на някогашните борци срещу фашизма и явно няма да престане. Политическото пространство в Източна Европа е заето от нови хора, родителите на които преди промените, са били лоялни и дори предани служители на социалистическата държава, а най-често и на самата комунистическа партия. Внуците, в по-голямата си част, не реагират гневно на оскверняването на паметта на дедите си и предпочитат банковите среди и специфичния шум на зелените банкноти. Ако в България си имаме Янчулев, Бакърджиев, Гърневски и опозорилият се Борис Бонев, в Чехия – соросоидът и активист на дясната партия ТОВ Онджей Коларж, за поляците да не говорим, очевидно е, че без съответни мерки няма как да се мине.

Надигащият се фашизъм трябва да бъде спрян.

Още в 1987 г. поляците, при мълчаливото одобрение на перестроечна Москва, премахнаха паметника на маршал Конев в Краков, и  го преместиха в родната му област, гр. Киров (Русия). Тогава този "успех" отключи изглежда опасната тенденция за безнаказаност. И ако някога думите "неблагодарни хора", изречени от прославения маршал Рокосовски при напускането му на Полша, след като е бил там министър на отбраната в продължение на 10 години, биха били взети като предупреждение, може би сега нямаше да се обръщат в своите братски могили онези 600 000 съветски войници, положили кости за полското освобождение.

Има и нещо, което младите не знаят. Холокостът през ВСВ отнема живота на 6 млн евреи в Европа, но една значителна част, над 1 милион, са унищожени не от фашистите, а от самите поляци. За първенство в този стандартен антисемитизъм спорят и естонците, както и кресливите "патриоти" на Порошенко, вдъхновени наследници на „демократа” Степан Бандера.

През юни 1941 г. 1/3 от въоръжението на Вермахта, е произведено в Чехия. Така че и тук, както и на много места в Европа, има остатъци от идейното наследство на синеоките рицари, които ще продължават да „оправдават фашизма“, за сметка на руските хора, без да признават собствената си вина.

Чест прави на президента на Чешката република Милош Земан, че взе страна в разразилия се скандал. Той заяви:

„Маршал Конев е заслужил мястото си в Прага. Тези, които събарят скулптурата на човека освободил не само Прага, но и Освиенцим, не са постигнали нищо през живота си. Тези, които се сражават с паметници, са страхливци”.