СЛЕД ХАРМАН

Андрей ГЕРМАНОВ
Печат

Беднякът, стигнат от беда голяма,

със поглед към земята прикован,

промълвяше, щом други изход няма:

- Ще мога да платя, но след харман.


Заемодавци, бирници прииждат -

мълчи брадясал, с поглед в кръв налян.

Днес те са силни. Могат да обиждат.

Той стиска зъби. Чака. След харман.


А още зима е и кълнът дреме

в пръстта, от ледения дъх скован.

Додето пекне, има много време.

И много е далече до харман.


А вкъщи - с трън да влачиш, беднотия.

Но като ден, от слънчев лъч огрян,

видян през сълзи, във сърцето бие

надеждица бедняшка: след харман.


В това е неговата чест и сили.

И той над своя клас като пиян

прегъва цял ден кръст и къса жили...

И мисли за големия харман.


Е, верно, малко ще позакъснее.

Дай Боже здраве само. А пък там

ще се оправи той, ще овършее.

Ще им плати.

За всичко.

След харман.