СЪРЦЕ НА КОСМИЧЕСКАТА НЕЖНОСТ

Зора
Печат

На 12 юли си отиде от света на живите Миряна Башева, едно от най-талантливите имента в българската поезия. Известна като „поетеса на космическата нежност“ тя написа незабравими стихове, които хората знаят наизуст и пеят.

Миряна Башева е единствената дъщеря на трагично загиналия външен министър на Народна Република България Иван Башев. Родена е в София на 11 февруари 1947 г. Завършила е руска гимназия и английска филология. Сравнително късно, след 23-та си година, започва да пише стихове. Много от тях стават известни като песни на най-добрите естрадни изпълнители: „Дано“ в изпълнение на Богдана Карадочева; „Тежък характер“ - Йорданка Христова; „Как си ти“ - Братя Аргирови; „Булевардът“ в изпълнение на Михаил Белчев.

Първата стихосбирка на Миряна Башева „Тежък характер“ излезе през 1976 г. През 1979 г. тя издава „Малка зимна музика“. „100 години самота“ излиза през 1992 г., а през 1997 г. „Ние сме безнадежден случай“.

Миряна Башева е работила като редактор в списание „Отечество“, в БНТ, Студия за игрални филми „Бояна“, в списание „Факел“. След промените през 1989 г. нейното име се свързва с в. „24 часа“ и по-продължително с в. „Сега“.


ВЪЛЧЕТО


Вълче, вълченце, вълча равносметка:

убихме майка ти, а тебе - в клетка.

Не помниш ни поляни, ни бърда,

ни овчите разблеяни стада.

То и да помниш - има ли файда?


А спомняш ли си страшните звезди,

снега с окървавените бразди,

човешките ботуши и следи?


Вълче, вълченце, вълча орисия,

като те гледам - иде ми да вия!

Помириши ме през желязната греда -

аз нося тежък дъх

на свобода.


ТЕЖЪК ХАРАКТЕР


Като камък на шия,

като белег от нож,

като черна шамия,

като стар меден грош

все те нося по мене,

нищо, че ми тежиш,

от глава до колене

нищо, че ме болиш!

Като знак за магия,

като биле за жар,

като люта ракия,

като бял хвърлен зар -

цял живот - студ и огън,

клетва и благослов,

добро утро и сбогом,

моя трудна любов.


НА БАЩА МИ


Не се прощавам с теб. Не се прощавам.

Не знам, че си загинал.

Не искам и да знам.

Не искам да те няма.

Не искам да съзнавам -

отиде си, тъй както тръгна.

Сам.


Не се прощаваме.

До мене ще останеш мълчалив.

И земното ни време, макар и да е кратко,

ще те опази -

хубав,

мой единствен,

жив.

Не се прощавам, татко.