NO, PASARAN!

Румен ВОДЕНИЧАРОВ
Печат

Отношението към паметниците на съветската армия - мярка за съвест и обективност


Капиталистическата система на Запада отдавна е в криза.

Още през 1972 г. Римският клуб публикува първия си доклад „Граници на растежа“ (The Limits to Growth), в който се прогнозира изчерпване на ресурсите и застрашително пренаселяване на планетата. Разпадането на СССР преди 30 години и разграбването на неговите налични ресурси, забави колапса на капитализма с няколко десетилетия. Сега вече колапсът е неизбежен и единствените две алтернативи пред колективния Запад остават: нова голяма война или разчленяване на Руската Федерация, в недрата и моретата на която има още достатъчно ресурси.

Подготовката на военния вариант е в ход, но класическа война изглежда все по-непривлекателна. Руските лидериq макар и бавноq се освободиха от илюзиите, че западните им колеги могат да бъдат разглеждани като „партньори“, след като продължават да налагат на Русия санкции за „анексията“ на Крим и си позволяват да наричат руския президент „убиец“.

Западът продължава да поощрява държавите бивши членки на Варшавския договор: трите балтийски страни, Полша, Украйна, Румъния, Грузия и Българияq да обвиняват Русия за агресивна политика, шпионски афери, полицейски произвол спрямо опозицията и кибератаки. Но въпреки уверенията на НАТО, че стои зад тях, апетитите на бившите членки на Варшавския пакт за конфронтация се охлаждат от ефективните „маневри“ на руската армия в Сирия. Те са на ясно, че НАТО без армията на САЩ, не може да воюва в Европа, а американците от своя страна са показали, че на суша са посредствени войници.

Западът не мирясва.

Санкциите за строежа на „Северен поток-2“ май ще отпаднат, но битката за ресурсите на Арктика предстои. Русия показа новата си арктическа военноморска база и ледоразбивач за ледена покривка до 5 метра! Новите оръжия, постъпили на бойно дежурство в руската армия, които преди 2 години изглеждаха „блъф“, сега респектират всеки потенциален агресор. Няма пречка Северният морски път да стане реалност.

Излиза че сметката и надеждите за разчленяване на Русия отново са направени без кръчмаря. Но според възприетата тактика на Запада, Русия трябва да бъде сатанизирана и притискана, за да прави „отстъпките, които според държавния секретар Блинкън, изисква националната сигурност на САЩ“ (напр. “чисто небе“ над САЩ – закрито, а „чисто небе“ над Русия – открито). Задействан е изпитаният вариант с „троянски коне“ и целият арсенал на хибридната война. Европарламентът прие резолюция, слагаща знак на равенство между фашизъм и комунизъм! Историята на Втората световна война (ВСВ) се пренаписа. Виновни за нейното разпалване са вече Германия и СССР. Пълзящо се реабилитира нацизма, „който като вид расизъм, е европейски феномен“ (Борис Марцинкевич), респективно се даде зелена улица за разрушаване и демонтиране на паметниците на 2,5 млн загинали съветски воини за освобождаване на окупираните от фашистите европейски страни!...

И нито един от тези плоски евромозъци не е в състояние да даде смислен отговор на въпроса: „Защо на Нюрнбергския съд, след ВСВ, не се чу нито едно обвинение към страната дала 27 млн жертви, воювайки с „обединена“ от нацистите Европа като Трети Райх?“

Поредната вълна на русофобия не можеше да подмине и България. “Жабата видяла, че подковават вола и тя вдигнала крак“. Ние направо изоставахме. Полша прие специален закон и срути вече 432 паметника на Съветската армия. Кметът-соросоид на един от районите на Прага демонтира паметника на маршал Иван Конев – освободителят на чешката столица (след 9 май 1945 г.). Украинците пък премахнаха всички паметници на Ленин, който пък им създаде държавата, като съставна република от СССР.

Нашата позабравена история с паметниците е следната: на нашите „демократи“ от рода на бивши кметове като Янчулев (СДС) и Спас Гърневски (ГЕРБ), най-много им бодяха очите Паметникът на Съветската армия в София (с творци като Иван Фунев, Любомир Далчев и Васка Емануилова) и паметникът на „Альоша“ в Пловдив (Васил Радославов и Любомир Далчев).

По времето на кмета Янчулев СОС гласува решение №24/18.03.1993 г. за събаряне на Паметника на Съветската армия. В Пловдив „рушителите на съвременна България“ претърпяха фиаско, защото се оказа, че популярният в цял свят паметник на „Альоша“, е издигнат по искане на пловдивчани, а не на БКП. Върховният съд постановява, че „Альоша“ е монумент свързан с ВСВ и не може да бъде разрушен“.

В София също не се стигна до разрушаване на Паметника на Съветската армия. Реакцията на софиянци, претърпели бомбардировките на съюзниците и посрещали Съветската армия през септември 1944 г., беше крайно отрицателна. Демонтирано по тъмна доба от гражданите на Движение „Южен парк” беше единствено издигнатото до средата на монумента скеле.

12-годишното управление на ГЕРБ и провалянето на трите големи енергийни проекта на Русия, окрилиха отново общинари-русофоби, които намериха текста на втръсналата вече песен за армията-окупатор и я запяха предизборно, загрижени за бъдещето на Княжевската градина в София.

Неуспелият кандидат за кмет Борис Бонев предложи не разрушаване, а затваряне на паметника в нещо като оранжерия, за да не се вижда от далеч и да не дразнел столичани. И вход за тези, които ще пожелаят да го разгледат. Може ли човек да си представи по-голямо скудоумие? При това младежът Бонев по други въпроси се изказва съвсем приемливо. Не е ясно обаче той новият Кристо (Явашев) ли ще става или опираме до чипа на цяло поколение, израснало след 1989 г.? За тях средствата за масова информация повтарят вече от години, че Съветската армия е окупирала България, без да сме воювали със СССР като съюзници на Германия на Източния фронт. И всичко това за да докажат, че паметници на „окупатора“ нямат място в българските градове.

Забравят обаче, че „символична война“, (след присъединяването ни към оста Рим-Берлин-Токио), бяхме обявили на Англия и Съединените щати. Забравят и София в руини, и 105-е самолета на „съюзниците“, свалени от български летци защитавали София, обявени впоследствие за „фашисти“.

И още една малка подробност.

„Да би мирно седяло, не би чудо видяло!“ – казва мъдрият по това време български народ. Официално България не праща войски на Източния фронт, но войната се води не само на суша, а и по море. Оказва се че освен сирене и кожухчета (като тези, подпалени от Анжел Вагенщайн)q България е предоставяла летища и бойни кораби, които да минират водните пътища, по които са минавали конвоите на Третия райх за румънските пристанища. Най-малко 6 съветски подводници, които са дебнели тези конвои, са били потопени от мини и от дълбочинни бомби, които явно не са паднали от небето. Загинали са 240 съветски подводничари. Това малък претекст ли е СССР да обяви война на „неутрална“ България? Та нали с инсцениране на атака срещу един единствен кораб в Тонкинския залив беше започната войната във Виетнам?!

Война с паметниците от миналото често е имало след война или нашествие. Но „днешната война е дълбоко аморална, защото се подклажда от лъжливата позиция на Европа“ – казва руският анализатор Сергей Михеев. „Спрете да воювате с паметниците!“ Реабилитацията на нацизма дава възможност за натиск срещу Русия, за оправдаване на подготовката на агресия срещу нея, за раздухване на мита за руска опасност. Появата на бюста на Сталин в Новосибирск, е логичната реакция на руските хора срещу двуличието на Запада. След като от едната страна на границата на Русия с Европа се множат нацисти, от другата, както в миналото на руснаците, явно е необходим да се възправи от небитието самият Сталин.

И все пак, сред европейските държави има примери за запазване паметта на загиналите далеч от Родината. В Любляна (Словения) на 30 юли 2016 г. от президентите Борут Пахор (Словения) и Владимир Путин (Русия), бе открит забележителен паметник. В основата на една от осемте колони, с разперили криле жерави върху тях, е издълбан надпис: „На синовете на Русия и Съветския съюз, загинали на словенска земя в годините на Първата и Втората световна война!“

Така се пази паметта за 40 000 руски военнопленници от ПСВ и на 5000 техни синове от ВСВ. За едно десетилетие в 40 словенски града няма нито едно посегателство върху паметниците на руските и съветски воини.

Друг светъл пример е издигнатият на хълма Херцел в Иерусалим (1989 г.) паметник на 200 000 еврейски воини, загинали в състава на Червената армия в битката срещу фашизма.

Единствено нашите паметници, сътворени от най-добрите български скулптори и известни на хиляди километри от София и Пловдив, са обругавани и боядисвани от младежи, които смятат, че вършат нещо героично. Спомням си, че преди 25 години моят колега, директор на „Ветпром“ (Радомир) г-н Янков беше пътувал до Хабаровск и там, неочаквано за него, домакините го бяха изпотили с въпроса: „Вярно ли е, че ще бутате „Альоша“ в Пловдив, за да го замените с бутилка „Кока кола“?

На подобни въпроси трябва да са готови да отговарят общинари (от СОС) и чалгари (от ИТД), ако успеят да разрушат Паметника на Съветската армия.

„Жалки нищожни хора!“ бихме казали и ние за подобни персони като Горан Благоев, Спас Гърневски, Иво Инджев, Гого Лозанов и Евгени Бакърджиев и пр. наемници на доктрината да бъдат смразявани България и Русия, руският и българскиятн народ.

No, pasaran!