ДА ОТКРИЕМ ИСТИНАТА И ДА Я ЗАЩИТИМ

Камелия БАЗОВА
Печат

Днес мнозина приемат Девети септември за противоречива дата в нашия исторически календар. Като човек, който няма съзнателни спомени за времето преди 1989-та г., искам да напиша какво мисля за този период на основание на историческата фактология и политологическата наука.  Бях силно озадачена, че социализмът е обявен дори за престъпен режим, съгласно закон приет през 2000-та г. от Народното събрание на Република България и не можах да си обясня защо е възможно тогава, България да е била легитимна част от международния правов ред? Защо са си затваряли очите демократичните държави? Защо на ООН не е била потърсена отговорност, че за свой член е приела държава с престъпен режим на управление? България е член на ООН още от 1955 г.! Дали не е заради това, мислех си, че престъпленията, за които комунизмът е обвиняван, се извършват и от демокрацията днес? Нямало било свобода на словото - а днес има ли свобода? – питах се аз. Мой колега писа докторска дисертация, в която изследва и описва постиженията на социализма. И какво мислите, че се случи? За по-демократично не  го допуснаха до защита!

И дори не се притесняват, че се налага политическа цензура в учебниците по история. Някои от параграфите във въпросния закон  будят у мен недоумение. Говори се за ”морален и икономически упадък на държавата”, но икономическата история преди 1989 г. не се изчерпва само с икономически фалити, дългове и корупция. Имало е и периоди на разцвет. Имало е развита индустрия, имало е икономическо чудо в селското стопанство... Българският опит и българските специалисти в земеделието са шествали по света. През 1976 г. в Индия се създава, по български модел, организация в агро-промишления есктор. За тези неща не се говори, може би защото в условията на преход няма икономически упадък, няма престъпна приватизация, няма ограбване на  широката социалистическа средна класа, няма модел и политика довели народа до просешка тояга!? Чл. 2 от въпросния закон пише, че “комунизмът е унищожил традиционните ценности на европейската цивилизация”. Нима развитието на литературата, изкуството, културата, изложбите на Тракийското златно съкровище в Ню Йорк, Лондон и Париж, честванията на “1300 години България”, са унищожаване на ценностите на европейската цивилизация?! И въобще защо с чудовищна наглост, с някакъв закон от пет члена, трябва  да се отрича цял период от развитието в духовната сфера на Третата българска държава известен като „новия златен век“.

Смятам също, че самият социализъм има своя социално-икономическа логика на поява и развитие. И тя не е измислена, а наложена от живота. Социализмът се яви като успешен метод за индустриализация и модернизация, който реши задачата, с която не успя да се справи докрай българската държава преди 1944 г. Страната ни тогава е била с преобладаващо селско население и се е намирала пред индустриална фаза на развитие. По-късният исторически преход от традиционно към индустриално общество, отсъствието на силна буржоазната класа, която бе фактор за социално-икономическа еволюция за две-три столетия в западните демокрации, наложи друг, ускорен метод на модернизация. По-слабо развитите държави от Източна Европа, се нуждаеха от централизация на националния капитал, за да бъдат създадени по-добри условия за неговото натрупване и, за да стане той по-конкурентноспособен. На това място в националния живот, на историческата сцена се появява фигурата на социализма, който може да осигури бърза индустриализация и модернизация на обществото. Според мен, и социализмът, и капитализмът, са две форми на едно и също модерно, индустриално общество. Те са двете рационални идеологии на Новото време, в което сега живеем и, което се роди след Ренесанса. Макар и с противоположни политико-идеологически характеристики, и двете модерни исторически формации, смятам че имат сходни, в социално-икономически аспект, черти. Това са индустриализацията, урбанизацията, секуларизацията - доведена до краен атеизъм при т.нар. комунизъм, за по-ефективна модернизация на изостанали общества, с белези на неизживян феодализъм. Ето защо, според много научни изследвания, включително и на западни учени от средата на 70-те години на 20 век, държавите от Източна Европа, благодарение именно на социализма, са завършили процеса на радикална трансформация и са формирали социално-икономически системи от модерен тип. Разбира се, степента на развитие и жизнения стандарт, не бива да се сравняват с този на Западна Европа. Защото все пак говорим за един ускорен, прескачащ векове метод на индустриално развитие, без натрупванията и обогатяванията осъществени от т.нар. водещи държави по пътя на колониалната, а преди нея, и национална експлоатация. Да не би да е случаен изразът „овцете изядоха хората“!

Българският социализъм и неговите социално-икономически черти, биха били обект на цяла дисертация. Само ще спомена, че след десталинизацията и особено след Априлския пленум през 1956 г., Тодор Живков се опитва да еманципира България от съветския икономически модел. Това е сложна и трудна игра, в която не винаги успява. Подозрителността и идеологическият контрол предполагат постоянен натиск от страна на СССР. Доктрината на ограничения суверенитет пречи да бъде изграден един български социализъм с пазарни елементи - самоуправление на предприятията, печалбата, като измерител на рентабилността, и т.н. Успех е отбелязан най-вече в годините на перестройката с известната Юлската концепция (1987 г. -  и с Указ 56). Тодор Живков се е старал да еманципира постепенно икономиката от политиката, вникнал е и е възхитен от китайския модел и постоянно се е опитвал да лавира между Съветския съюз и Запада. Не случайно Живков е първият български политик, на когото е предложено членство на България в ЕС (тогава ЕИО). Истината е, че в сгъстеното историческо време и двойнствената роля на Горбачов, от една страна като пазител на статуквото, и от друга като водещ реформатор, Живков бе свален чрез вътрешно партиен преврат, извършен с тоталния натиск на Москва в съглашателство с Вашингтон, за което тогава малцина са се досещали.

В своята политика Живков успява да направи важен патриотичен завой. Тук навярно мнозина биха  възкликнали - какъв патриотичен завой, а 16-та република!? Нека се знае, че репликата му за 16-та република е с цел да бъде опипана почвата вън и вътре, и че тя е своеобразно уверение на лоялността на България към СССР условие, за да бъдат получени по-изгодни за страната ни ресурси и търговски отношения. Тогавашният съветски ръководител също шеговито отвръща, че е по-добре България да си остане независима. Няма нито един документ или официално взето решение, нито курс към осъществяването на такава цел. Формулата за по-тясна интеграция със СССР, не е нищо друго, освен израз на обявената лоялност към идеите на социализма и на Варшавския договор.

Малко известен факт е, че Живков се опитва и успява да изправи унаследената денационализаторска политика на БКП по македонския въпрос. Той се противопоставя на предшествениците си, поддържали тази антинационална политика, и уволнява всички в управлението на държавата и в структурите на БАН, поддържащи тази антибългарска теза. Отстоява историческата истина и родолюбива българска позиция, пред Тито. През 1966-та г. избухва езиков спор и български представител отказва да подпише споразумение за т.нар. “македонски език”. Известно е, че Съветският съюз не поддържа родолюбивия  курс в политиката на Живков. Известен е и фактът, че съветски посланик през 1971 г., с оглед затоплянето на отношенията между СССР и Югославия, настоява България да признае македонско малцинство у нас. Живков обаче остава неумолим. Тито отстъпва и поне официално не е известно  да иска Съветският съюз да настоява за признаването от България на македонско малцинство. Западът и Гърция подкрепят родолюбивите български позиции по този въпрос, разбира се по свои съображения и разчети. Малко известни са тези факти от “престъпното” ни социалистическо минало... Нещо повече - на Тодор Живков принадлежат думите, че  “младото поколение трябва да благоговее пред конската опашка”. В този смисъл не е изненада патриотичната и нестандартна линия в културната политика на Людмила Живкова – неговата дъщеря. Като културен министър тя винаги е държала страната ни да е известна по света като родината на славянската цивилизация. Огромни са достижения в културната политика на България свързани с 1300-годинишнината и подготовката за нейното честване. Строежът на НДК, изграждането на многобройни паметници и архитектурни комплекси, художествените изложби и галерии в страната и в чужбина, провеждането на детската асамблея ”Знаме на мира”, както и посещенията на генералния директор на ЮНЕСКО в подкрепа на този проект, допринасят за разпространението  на българската култура по света. Именно ЮНЕСКО подкрепя проекта “Знаме на мира”, както и популяризирането на културата ни по света.

Людмила Живкова е подкрепяла всяко обещаващо ново нацинание като например  проекта на д-р Лозанов за създаването на известния негов Институт по сугестология. Разностранната нейна дейност, която е имала подкрепата на най-обещаващите таланти в областта на науката, историята, изкуството, литературата, е срещала огромна съпротива в старите доктринерски среди на партията, но в същото време е предизвиквала и огромен интерес в чужбина. Младата културна министърка реализира огромни заслуги за подобряване на отношенията с Ватикана, за заличаване на мрачното наследство от 1949 г. и от 1952 г. Благодарение на Людмила Живкова Ватикана отваря своите библиотеки, музеи и галерии за български учени, изследователи и духовници. Тя създава забравения днес  проект “Звездна карта”, чиято цел е да бъдат картотекирани всичките талантливи деца по света, с идеята един ден те да работят за България. Крайната цел на нейната нова морално-етична духовна концепция “Единство, Творчество, Красота”, е да превърне училището в “ковачница на личности”, да създаде условия за ”хармонично и многостранно развитие на личността”, но не чрез идеология, а чрез възпитание в нравствени ценности като ненасилие, взаимно уважение и любов, хармония с природата. В условията на печалната ситуация в българското образование и всеобщата морална и духовна деградация в обществото, нейните идеи и възгледи днес биха имали озониращ оздравителен ефект. Нейната съученичка Вера Ганчева свидетелства, че интересът й към теми като мистицизъм и окултизъм, увлечението й по индуизма и йогата, не са от “сергиен тип”, а са с научен характер. Людмила Живкова е събирала много книги по тези въпроси, които са я вълнували, но заради ранната й и внезапна смърт, не е успяла да ги дари на научни институти и библиотеки. Тя е обвинявана в идеализъм, доверчивост и детска наивност от редица свои съвременници. Вера Ганчева я описва обаче като “добър и честен човек, готов да помогне на всеки, скромно момиче”. Нейните връстници разказват как като ученичка е настоявала да я изпитват повторно, за да заслужи оценките си. “Тежеше й, че е Живкова”, казва в спомените си Костадин Чакъров. Много болезнено е посрещнала новината за злоупотребите и корупцията във Фонд “1300 години България”. В едно телевизионно интервю покойният съветник на Тодор Живков - Костадин Чакъров разказва, че веднъж й носят донос срещу един човек, а тя го хвърля в коша с думите: “Кажете на тези хора (ДС) да не преследват никого. Нуждаем се от таланта на всеки българин!”. В Съветския съюз, на най-високо равнище, никак не харесвали идеите и политиката й на отвореност към света. Тодор Живков в своите „Мемоари“ пише: “Очевидно съветските служби са следили много плътно дейността на моята дъщеря”. И това никак не е учудващо, защото именно на Людмила Живкова принадлежат думите: “Истински свободният човек, зависи само от Бог”. Заради антисистемната си, неконформистка политика, западните медии я описват като “рядка птица сред комунистическата сивота на Изтока.” (в. “Обзървър”).

С тези думи не възнамерявам да издигам в култ „един престъпен комунистически лидер“, както биха се изразили десните интелектуалци. Аз самата съм от поколението българи, които нямат ясни и съзнателни спомени за времето преди 1989 г., но смятам че дълг на днешните учени е да не допуснат децата ни да бъдат манипулирани. Новите поколения трябва да познават цялата многолика история за близкото ни минало, в което са живеели техните родители. В тази история има достойно място и за Людмила Живкова, и за нейните дела, някои от които като асамблея “Знаме на мира”, проектът “Звездна карта” и т.н, могат да бъдат продължени и днес. Това обаче в днешните учебници по история, е немислимо. По-вероятно е в тях да запишат, че Людмила Живкова е “новият Хитлер”, както в един телевизионен дебат се изразиха по повод  саботираната през 2012 г. научна конференция за Людмила Живкова, в която един професор по история заяви, че “да се прави научна конференция за Людмила, е все едно да се прави конференция за Хитлер”(!?!)

Убедена съм, че историята не бива да е слуга на политиката, че тя  трябва да описва обективно и безпристрастно всички страни от живота на хората - и добрите, и лошите.

И в човека, и в политическите и социални системи, които той изгражда, съжителстват и Ангели, и демони, съществува и черното, и бялото. Никога в историята не е само едното или само другото. Но кое от двете ще изберем, зависи от това дали ще позволим да бъдат пренаписани учебниците ни по история. Съзидателното време на социализма сътвори от  България, една от 30-те най-развити държави в света.  Да напомним също така, че освен със закон, приет от Народното събрание, социализмът е обявен за престъпен и от Европейския съюз. С решение на Европейския парламент от 2019-та г., се приравняват социализъм и фашизъм. От научна гледна точка, това е абсолютно неточно. Не е точно, защото  престъпления извършвани от социализма и фашизма, са несъпоставими. Не е точно и от гледна точка на идеологията. Фашизмът е човеконенавистна, антихуманна, шовинистична  и расистка идеология, насочена срещу другите хора и народи, докато социализмът е хуманна и човеколюбива идея, въплътила идеалите на равенството, солидарността и справедливостта между хората. Престъпления за жалост е имало и при режими, които не са били социалистически. Концлагерите започват още от индианските резервати в САЩ. Началото на съвременните концлагери е поставено от цивилизованите англичани по време на Втората Англо-Бурска война (1899 г.-1902 г.). Това обаче са факти, които ги няма в учебниците по история. У нас преди 1944 г. са действали концлагерите “Гонда вода”, “Кръсто поле”, женския отдел на лагера “Свети Никола”, имало е политическите убийства, вкл. и на деца. През декември 1943-та в Ястребино, например. Имало е отрязани партизански глави разнасяни на кол. По-рано, в годините на Белия терор, в периода 1923-1925 г., са избити хиляди земеделци, комунисти и анархисти. Това са престъпления извършени преди 1944 г., за които учебниците по история днес мълчат. Те мълчат и за престъпленията  извършвани от т.нар. демократични държави, които днес ни учат кое е добро, и кое е зло. Докато в същото време тяхната история е история на  робството, расизма, колониализма и на още по-страшния неоколониализъм. След Втората световна война, жертвите на Западния колониализъм и неоколониализъм, и на войни водени от Запада на други континенти, възлизат на около 55 милиона души. Всичко това дълбоко ме смущава, защото онагледява очевидния двоен стандарт към историята и към истината. През 60-те години в САЩ са извършвани десетки терористични актове в църкви на чернокожи. Прочетох че през 1963 г., в един такъв терористичен акт, по време на църковна служба, загива приятелката на Кондолиза Райс – първата чернокожа дама, бивш държавен секретар на САЩ. По време на същия атентат са убити и много  чернокожи деца, които говорителят на “Ку-клукс-клан”  обявява, че  “това не са деца, а просто малки  негри”. Афроамериканците в законодателството на САЩ са  били обявявани за 3/5 човеци и били затваряни в  зоопаркове. Нима човешките зоопаркове не са една чудовищна срамна история? Има ли обаче учебник, който да посмее да пише за нея. За всички тези престъпления не е потърсена наказателна отговорност чак до 90-те години на 20 век. Интересно, защо тези факти не са обявени за геноцид и престъпление срещу човечеството!? Защо само социализмът бе единствения престъпен режим в човешката история!? В програмата си от 1994 г., БСП се отрича от всичко, което противоречи на демократичните ценности и морал в периода преди 1989-та г. и се гордее с всичко позитивно, което социализмът е извършил - индустриализация и модернизация на страната, високи постижения в социално-икономическото и културно развитие, признати дори и от западни изследователи. Така че престъпленията и убийствата, независимо от това кой политически режим ги извършва - социализмът или капитализмът, са престъпления и грях, и пред съда на хората, и пред съда на Бога! И към тях трябва да се прилага еднакъв подход и мярка, а не политическа цензура, както виждаме че се прави сега. Също така интересен е и въпросът за бъдещото на лявата идея, за бъдещето на социализма.

Днес световният финансов спекулативен капитал надхвърля многократно реалното стоково покритие в световната икономика? Финансовите активи на големите световни банки и корпорации се увеличават в условията на кризата с Ковид-19. Бедните стават все по-бедни, а богатите - все по-богати. Кое му е хубавото на неолибералния глобален капитализъм? Кое му е хуманното? Започнал да шества по света след идването на Рейгън и Тачър  на власт, той вече разкри истинската си същност. Войната срещу човечеството, колкото и да се скрива зад политкоректни фрази и формули, е ясна дори и за адептите, които го налагат. Така че на дневен ред е неминуемото възраждане на идеите за една хуманистична цивилизация за солидарност и равенство.