ИСТИНАТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ПОМНИМ

Зора
Печат

На 9 септември пред Братската могила в София ГС на БСП проведе митинг-честване, в памет на бългаските антифашисти. Слова за значението на тяхната борба произнесоха Калоян Паргов, Александър Паунов и Румен Петков. От посолството на Руската Федерация в София присъстваха Филип Вознесенски - пълномощен министър и Василий Новоселов - старши съветник.


Фалшифицирането или отричането на антифашистката борба на българския народ, поставянето на въпроса - “Преврат ли беше 9 септември 1944 г. или революция?”, все повече придобива образа и значението на  предателство спрямо паметта и подвига на цяло едно героично поколение българи, които заради своята убеденост, застанаха на пътя на държавната машина и монархията. Тази машина извърши два военно-политически преврата - през 1923 и 1934 г., а по-късно превърна България във военен съюзник и суровинен придатък на хитлеристката нацистка доктрина за нов световен ред.

През 1942 г. по идея на Георги Димитров, в условията на бушуващата вече Втора световна война, бе създаден Отечественият фронт като антифашистка и антинацистка политическа организация, обединила в равнопоставен съюз комунисти, социалдемократи, земеделци и др.

През 1943 г. десетките партизански отряди, които повдоха неравна борба, отрицаваща човеконенавистната расистка теория на новия световен ред във великото противостоене на доброто и злото, отстояха правдата. Те бяха организирани от БКП в Народно-освободителната въстаническа армия (НОВА). Тази борба на антифашистките сили в България завърши с победоносно въоръжено въстание на Девети септември 1944 г. Победата бе дълбоко изстрадана. За периода на българската антифашистка съпротива (1941-1944 г.) са убити 9140 партизани и 20 700 ятаци. Изгорени са 2139 къщи. 31 250 души са въдворени в концентрационни лагери.


За награди на жандармерията, за извършените от нея зверства срещу съпротивата на несъгласния с фашисткото развитие на България народ, са раздадени по документи 62 150 000 лв.

С тях са заплатени отрязаните глави на партизаните, мъченията и убийствата на ятаците, страданията, причинени на всички, които вярваха в едно ново бъдеще за народа и не се поколебаха да тръгнат на смъртен бой заради идеята на един по-добър свят.

След победата българският народ отхвърли монархията чрез всенароден референдум и с огромен ентусиазъм започна изграждането на нова социалистическа България.

За 45 години в съдружие със Съветския съюз България достигна невиждани върхове в своето развитие. От ограбена селска държава се превърна в незаобиколим фактор в международното разделение на труда, в такива сектори като енергетика, машиностроене, електротехника, електроника, химия и земеделие. Създаден бе българският индустриален и научен интелект, най-голямото богатство на социалистическа България - повече от 650 000 души висшисти: инженери, лекари, учители, проектанти, агрономи и дейци на българската култура. Обединената енергия на народа, плодовете на неговия труд и перспективите на българското бъдеще създадоха реалностите, отразени в доклада на ООН за 1989 г., който класира България на 28-мо място в света по темпове на човешко развитие. За съжаление, след 1989 г., в условията на действащата доктрина на т. нар. Вашингтонски консенсус, икономиката на България бе целенасочено унищожена. Разгромена бе българската промишленост – тежка и лека, селското стопанство с неговите мощни отрасли на промишлено земеделие, зеленчукопроизводство, животновъдство и овощарство, бе унищожено. Днес масово се изкупува българска земя от чужденци, мощни арендаторски фирми допълват перспективата за едно латиноамериканизирано настояще и бъдеще на България, в което латифундиите ще имат неколцината свои едри собственици на земя, и цяла една армия от безимотни селяни, с всички произтичащи от тези пропорции  социални взаимоотношения и последици. Днес българското село умира пред очите ни, линеят градовете без поминък за населението, демографски колапс души българското бъдеще. Цели отрасли в икономиката ни са мъртви. Черната металургия е вече спомен. Чужди собственици владеят цветната металургия, няма ги чугунолеярните и стоманодобивните предприятия, “Кремиковци” отдавна бе превърнато на скрап.

С пълна стопанска неграмотност е белязан новият български капиталистически експеримент. Вносът на 10 пъти по-скъпи първични метали означава на първо място убийство на машиностроенето, а без машиностроене, доказано е, че безработицата не може да бъде премахната. И че с растяща безработица, благоденствие не се постига. Химическата промишленост и производство на калцинирана сода, на стъклопроизводство бяха харизани за дребни пари и тлъсти комисиони. Сега дори произведеното вино наливаме в бутилки чуждестранно производство. За производството на химически торове, няма да отваряме дума. Няма го АТЗ “Стара Загора”, няма го “Химко” и пр. От фармацевтичната промишленост, от електрониката, от леката промишленост са останали само жалки остатъци, купуваме лекарства на цени 35 пъти по-скъпи отколкото в 1989 г.! 80 % от народа на България вече се облича от магазините за дрехи втора употреба.

Днес младите поколения са лишени от благодатта на правдата и истината. И не е въпрос да славословим датата девети септември, макар че поколенията негови съвременници са го направили преди нас. Защото само за седем години след 1944 г. България, бомбардирана, преживяла по същество гражданска война, както и горещата фаза на участието ни във Втората световна война, до 23 март 1951 г., успява да превърне във всенародно и безплатно българското здравеопазване. След още три години ликвидира неграмотността, а след още една, през 1955 г., успява да пребори и туберкулозата, най-страшният бич за народа през 19 и първата половина на 20 век.

Каквото и да се говори, както и да се изкривява истината за онези 45 години, няма как да се отрече, че икономиката на НРБ достигна и надхвърли 11 пъти икономиката на Царство България; 103 пъти бе увеличено промишленото производство! Освен това България произвеждаше 10 млн т зърнени храни. Никой не си и помисляше да внася череши от Аржентина, грозде от Южна Африка, ябълки и круши от Иран, домати и зеленчуци от Турция, чесън от Китай... Омерзителен е списъкът на разрухата. Не, истината само временно може да бъде скрита и затъмнена. Живота все по-настоятелно повелява нещата да бъдат наричани с истинските им имена. За онези 45 години тези думи са съзидание и просперитет. За последвалите ги 32 – разруха и безнадеждност.