В „ОКОТО НА БУРЯТА“ И КОЙ КОГО...?

Георги ВАЦОВ 2022 - Брой 1 (4 януари 2022)
Печат

Продължение от брой 46


Какви са фактите и събитията от последните месеци, които дават представа за позициите и политическите намерения на конкуриращите се големи политически играчи за бъдещето развитие на света?

Изследване на Института „Роналд Рейгън” в САЩ, проведено по поръчка на Пентагона през миналата година  показва, че единствената страна, която представлява заплаха за САЩ е Китай. 52% от американците посочват КНР за главна заплаха за страната, докато само 14% считат, че РФ представлява заплаха за Съединените щати. През 2018 г. процентите съответно са били: за Китай - 21%, а 30% от запитаните са се страхували от РФ. Изследването се е базирало на извадка, в която равномерно са били представени привърженици и на двете политически партии в САЩ.

Председателят на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ генерал Марк Мили в интервю за в-к „The Wall Street Journal“ заявява: „Русия си запази статута на велика държава благодарение на професионализма на своите въоръжени сили. Руските военни са много добри, в това няма никакво съмнение.“ В интервюто си той отбелязва, че военните на Русия са способни да намират нетрадиционни начини за решаване на поставените задачи и „са предизвикателство и заплаха за САЩ“... „Не бива да ги подценяваме“... „Руснаците имат много боеспособна и много професионална армия. Тя е относително малобройна в сравнение с онази, която имаха по съветско време, но е много и много способна!“

В публична реч, произнесена на 30 ноември м.г. в Международния институт за стратегически изследвания в Лондон, ръководителят на Британското външно разузнаване МИ-6 Роджър Мур заявява: „Ние, нашите съюзници и партньори трябва да противодействаме на руските действия, които противоречат на основните правила в международната система и да ги сдържаме. Нито една страна в Европа или извън нея не трябва и да си помисля, че небалансираните отстъпки пред Русия ще доведат до подобряване на нейното поведение“. Декларирайки „дълбокото си уважение към историята на Русия, към нейната култура и народ“, Мур дезавуира това си съждение с мъглявата фраза, че „мнението на моята организация за Русия и по отношение на това, което тя върши не се е изменило за изминалите столетия и си остава ключова част от това, което вършим ние“. Остава да добавим, че британското разузнаване е в дъното на убийствата на мнозинството руски императори, участвало е активно в подготовката на революцията от 1917 г. и още по-активно е способствало, съвместно с ЦРУ за ликвидацията на СССР!

През ноември м.г. Франция поиска помощ от Гърция за участие във военна операция в региона Сахел, където френските войски водят бойни действия от 2013 г. В настоящия момент, както съобщава министърът на отбраната на Гърция Никос Панайотопулос, Гърция разглежда възможността за изпращане на свои военни части в Африка. Интересното в случая е, че две страни-членки на НАТО се договарят помежду си без участието на структурите на НАТО, на основата на неотдавна подписаното съюзническо съглашение между Париж и Атина.

„Франция ще ни помогне в случай на нападение на Турция, но и ние сме длъжни да помогнем в контекста на подписаното споразумение... Ние им помагаме, а и те на нас!“ – заявява министърът. И това е така, защото членове на НАТО не вярват, че блокът при необходимост  ще ги защитава, при това са убедени, че те не биха станали и арбитри при евентуален междудържавен спор. Историята със Северен Кипър е доказателство!

Преди години резиденцията на американския президент „Кемп Дейвид“ и столицата Вашингтон бяха местата, където спорещи или воюващи страни търсеха посредничеството на САЩ за разрешаване на възникнали противоречия. Днес, в условията на световна пандемия, когато личните преговори са сведени до минимум, град Сочи и Москва се превърнаха в център на световната политика. Премиерът на Израел и президентът на Палестина последователно гостуват на Путин в Сочи, ръководителите на Армения и Азербайджан постигнаха компромис и помирение при участието на Путин, в организацията ШОС с посредничеството на РФ членове са вечните врагове - Пакистан и Индия и конкуриращите се за влияние в Азия - Индия и Китай. С блестящо проведената военна операция в Сирия Русия на Путин достойно изпълни историческото си призвание да брани християнството в библейските земи, донесе мир на сирийския народ, но и осъществи геополитическите мечти на руските императори – да имат своя постоянна военноморска база в Източното Средиземноморие.

За двете години на ковид пандемията руският президент проведе две международни срещи извън територията на РФ – през юни т.г. той се срещна в Женева с Джо Байдън, а на 6 декември м.г. бе в Индия на работно посещение, където с министър-председателя Нарандра Моди потвърдиха изключителната си заинтересованост от „по-нататъшното развитие на отношения и особеното, привилегировано стратегическо партньорство между двете страни“. Бяха обсъждани и подписани споразумения в областта на транспорта, науката, техниката, космоса, военното и военнотехническото сътрудничество.

В средата на ноември м.г. в Пекин се проведе 19-то заседание на ЦК на КПК. При пълно единодушие на 370-те действителни и алтернативни членове на ЦК, Си Дзинпин бе обявен за „кормчия“ на китайския народ – признание, давано досега само на Мао Дзедун. В доклада си пред 19-я конгрес на КПК председателя Си заяви: „На съвременния етап Китай осъществява дълбоки изменения в икономическата, финансовата, културната и политическата област. В страната протича дълбока трансформация, същината на която е поставянето на акцент не върху прекаленото увлечение за достигане най-висока ефективност на капитала, а насочването й към интересите на обикновените хора. Това е трансформация на нашето движение от капитало-ориентирания модел на развитие към модел, ориентиран към народа. С други думи, това е преди всичко политическа трансформация. И отново народът е начело на този тренд, а тези, които се опитват да пречат на промените за благото на народа ще бъдат изхвърлени от хода на историята... Всички идеи и поведение, показващи гонитба за удоволствия, инертност и безхаберие, а така също стремеж да се заглаждат съществуващите и възникващи противоречия са крайно погрешни“. Новият курс показва завръщане към доминиращото положение в идеологията на КПК към концепцията за класовата борба., но с тази разлика, че за враг се обявява не буржоазията, а хората и страните, които възпрепятстват пълното „задоволяване на постоянно растящите потребности и стремежа на народа към прекрасен живот“.

На 15 декември м.г. в Министерството на външните работи на РФ бе поканена помощник-държавния секретар на САЩ Керън Дънфрид, на която бяха връчени два проектодоговора на РФ с НАТО и САЩ за предоставяне на взаимни надеждни и дълготрайни юридически гаранции за сигурност между страните. В тях между другото се казва: „да се изключи по-нататъшното разширяване на НАТО и присъединяването към алианса на Украйна; да не се разполагат допълнителни военни и въоръжения извън пределите не страните, така както е било до май 1997 г. (до присъединяването към НАТО на страните от Източна Европа); отказ от всякаква военна дейност на НАТО на територията на Украйна, Източна Европа, в Закавказието и Средна Азия“. Интересното е, че президентът Байдън изпрати в Москва, след договорката си с Путин нов дипломат за контакти с руското външно министерство и президентската администрация, вероятно, разочарован от неуспешните опити на Джон Кери и Виктория Нуланд да вбият клин между РФ и КНР. По този повод, по време на преговорите си с Путин на 15 декември м.г. председателят Си заяви: „В последно време Вие (В. В. Путин - б.а.) на различни мероприятия давахте висока оценка на китайско-руските отношения..., решително се противопоставяхте на опитите да се вбие клин между нашите страни. Аз високо ценя тази Ваша позиция“.

На 10-ти декември м.г. завърши „Срещата на върха за демокрация“, организирана и ръководена от Джо Байдън. Въпреки закритият й характер, стана известно, че ще се разпределят 224 млн.ам. долари, предоставяни от САЩ за 110-те страни-участнички за: „укрепване на прозрачното и подотчетно управление, за подкрепа свободата на словото, за подкрепа на реформаторите-демократи, за поощряване внедряването на технологии в подкрепа на демокрацията и защита на честните избори“. Огромно бе разочарованието на постоянния представител на САЩ в ООН Линда Томас-Гринфилд от ветото на Русия върху проекта за резолюция на СС на ООН „Климат и сигурност“ и, най-вече от това, че против резолюцията гласува и Индия – участник в „Срещата на върха за демокрация“!!! По думите на постоянния представител на РФ в ООН Владимир Небензя „този проект за резолюция е предлог за западните държави да оправдават своята намеса във вътрешните работи на другите страни“. КНР се въздържа при гласуването в Съвета за сигурност.

На 8-ми декември м.г., по покана на руския президент, на работно посещение в гр. Сочи, Русия, бе премиерът на Гърция Мицотакис. В приветствието си към госта Владимир Путин заяви: „Искам да напомня, че Русия всецяло е подкрепяла национално -освободителното движение на гърците и първа е признала независимостта на Гърция през 1828 г. И до ден днешен народите на двете страни ги свързва крепка дружба, дълбоки духовни и културни връзки. Нашите отношения традиционно се базират на добросъседство, уважение и взаимен интерес, обхващат многочислени сфери на сътрудничество и се характеризират с взаимноизгоден партньорски дух“.

На 25 ноември м.г. в Москва, на работно посещение бе президентът на Сърбия Александър Вучич, който в отговор на приветствието на президента Путин заяви: „Благодаря Ви, уважаеми Президент и скъпи приятелю! Аз съм изключително щастлив да Ви видя. Независимо, от пандемията, както Вие вече споменахте. Вие намерихте време за нашата среща – тя е много важна, за мен е най-важната среща. Аз считам, че отношенията между Сърбия и Русия днес се намират на най-високо ниво в цялата история и се развиват във всички области. Както знаете, ние сме стратегически партньори и Сърбия счита това за своя привилегия“. По късно, на 17.12. м.г., в Белград, пред ТV-Pink Ал. Вучич заяви: „Само заради безотговорността на европейските политици, в Европейския съюз и на световните пазари настъпи ад, заради цените на газа и на тока. Поради глупавите заявления на отделни политици в Европа, цената днес е $1700 за хиляда куб.м.газ. Можете ли да си представите, ако не бях се договорил с Путин за цената, колко сега щяхме да плащаме? Ние сега икономисваме по 6,8 млн.$ ежедневно. Енергийната криза започна с глупавите политически истории в Европа заради „Северния поток“, който няма да заработи поне още шест месеца. Ситуацията е тежка, а ще става стократно по-лоша!“ В Сърбия през м. март т.г предстоят редовни президентски избори.

Руската Федерация няма да навлезе с войските си на украинска територия. Заявления с подобно съдържание нееднократно се огласяват от руския президент. Не е логично и възможно дълбоко вярващ православен християнин да даде заповед за братоубийствена война, с което да опетни името си за поколения напред и да бъде оприличен на библейския Каин. Цялата тази пропагандна вакханалия, обхванала световни масмедии и артикулирана от високопоставени западни политици, анализатори и отявлени русофоби има за цел да демонизира именно президента Путин, като „човек без душа“. За тази цел в Украйна понастоящем се намират хиляди натовски военни „специалисти“ и „съветници“, а по суша и море в непрекъснат режим са доставят въоръжение и боеприпаси, докато законодателните органи на САЩ и ЕС гласуват военна помощ от стотици милиони долари за украинските националисти. И както казва ръководителят на Външното разузнаване на РФ Сергей Наришкин: „Целта на Вашингтон е да подтикне слабо контролираната от народа киевска власт с нова сила да разпали конфликта, който съществува от години в източната част на Украйна. При това за САЩ Украйна, във всичко и в цялата тази история е разходен материал, но желанието им е конфликтът да се разпали с нова сила. Ние, разбира се, трябва да запазваме самообладание и да укрепваме своята отбранителна способност“. За да получим реална представа за реалната ситуация, въпреки неистовата фалшива тревога за очакваното „нападение“ на Русия, следва да видим, какво пише на сайта на Посолството на САЩ в Киев за обстановката в Украйна, предназначено за желаещите да посетят страната американци: „Ниво на опасност: не пътувайте в Украйна поради пандемията Ковид-19. Бъдете особено внимателни заради престъпността и гражданските безредици. Някои територии са с повишен риск!“. На 20 декември м.г. след саркастичните публикации в руските СМИ, на сайта на посолството на САЩ се появи допълнение към цитирания по-горе текст с предупреждение за опасност от навлизане на руски военни части на територията на Украйна. Но за начало на военни действия или евакуация, както вече два месеца тръбят западните СМИ въобще не става и дума!!

В свое изказване на конференция, състояла се на 19 ноември м.г. и организирана от Германския атлантически съюз, Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенбег е заявил, че ако Германия се откаже от американското ядрено оръжие може да бъде разположено в Източна Европа. В коментар по този повод, военният наблюдател на  в-к „Комсомольская правда“ полк. Виктор Баранец пише: „Американците или немците няма да успеят да скрият от нас окачването на новите атомни бомби на техните самолети. В момента, когато започне подготовката за тази операция, нашите ракети ще бъдат насочени към тези цели и те няма да успеят дори да си обуят ботушите“. Той пояснява, че отговорът на Москва ще бъде разполагането на ракетните комплекси „Искандер“, които понастоящем са в Калининградска област и, които са в състояние „да уцелят кибритена кутия на разстояние до 500 км. При положение, че все пак американските самолети успеят да излетят с ядрено оръжие на борда, то изстребителите на ВКС на РФ и зенитните комплекси С-400 ще взривят ядрените носители в небето над Гермалия или Полша“. Във връзка със същото изказване на Столтемберг, белоруският президент Лукашенко в интервю за телевизия РТР заяви, че при такава ситуация той ще даде съгласието си руските ракети с ядрени бойни заряди отново да бъдат приведени в бойна готовност  и разположени в съществуващите в работоспособно състояние шахти за наземното им базиране на територията на Белорус.

Увлечени в дребнотемие и развихрили се политически схватки

с удари под кръста, малко хора си дават сметка, че „де факто“ България се намираме в „окото на бурята“ на разрастващото се планетарно, антагонистично противопоставяне. НАТО е пред разпад; Байдън заявява, че Америка няма да воюва с Русия за Украйна, но по същество, стимулира военен конфликт в Източна Европа; Гърция и Турция са пред военен сблъсък; Южно-Китайското море е арена на постоянни военни провокации; хуманитарната криза в Афганистан се разраства, което ще доведе до нови емигрантски вълни към Европа; прибалтийските републики и Полша; грубо се намесват във вътрешните работи на Беларус, провокирайки конфликти по границата; Англия и Франция са в неразрешим спор за риболовните квоти – в по-голямата си част всичко това се случва в непосредствена близост до българските граници. С други думи, ситуацията в света постепенно се приближава към жестока развръзка, катализатор на които ще бъде глобалния сблъсък на „ваксъри“ с „антиваксъри“. Резултатът ще бъде появата на ново статукво, в което всяка страна, особено по-малките и зависими от външни сили, ще търсят своето място. На единия полюс ще застанат защитниците от „авторитаризма“, борците с „корупцията“ и „уважаващите“ правата на човека. На другия – ще бъдат борците за по-добър живот за обикновените хора, на радетелите за пълен суверенитет и ненамеса във вътрешните работи на отделните държави, на привържениците на духовността, личната свобода и справедливостта. Това означава, че предстои и ни очаква отново избор – личен и колективен.

Безспорно, за нас, българите, този избор има и своите национални измерения, защото Отечеството ни със своята хилядолетна история се слави като „Държава на духа“, което ни задължава при установяването на новия световен ред да търсим за съюзници народи и държави, близки до нас по кръв и вяра, с които да ни свързва историята, традициите на славянското и православно братство. Такъв съюзник може и трябва да бъдат Русия и православните народи.

Но с годините времената и нравите се променят.

За годините на „демокрация“ българската политическа класа успя да докаже с делата си, че не благородният стремеж към просперитет на Отечеството и добруването на народа са водещи за тях, а интересът и нагонът за власт, богатство и удоволствия са приоритети в „народополезната“ им дейност . Поради този доказван вече повече от 30 „позорни” години васален паразитизъм и угодническо поведение, мантрите за братство, за духовни и исторически близост и съпричастност вече престанаха да работят. За разлика от нашите „първенци“, изключителен приоритет за Путин и ръководството на РФ са благоденствието на руския народ и високотехнологичното обновяване на индустрията и селското стопанство в Русия. Отношението към малорусите и белорусите днес нямат нищо общо с пролетарския интернационализъм на КПСС и СССР, когато РСФСР жертваше за своите „братски“ съюзни републики и страните от социалистическата общност финансовите си, промишлени и човешки ресурси, изпращайки руските специалисти да строят и ръководят експлоатацията на несвойствени за самите тези страни производства и дейности. Несвойствени, защото икономиката се градеше и функционираше с помощта на съветските специалисти, а произведената продукция се изнасяше за страната, откъдето идваха суровините и оборудването, сиреч пак в Русия. Днес компрадорската управляваща класа в тези бивши „братски“ страни лично се обогатява, осребрявайки русофобията си и разпродавайки на безценица създаденото в епохата на социализма национално богатство.

Русия и в бъдеще ще помага на приятелските народи и държави, но в обем и насоченост, съответстващи на техните финансови възможности и специализацията на местните кадри. Така, както днес тя постъпва с борещите се за своята руска идентичност народи от Донецк и Луганск. Президентът Путин издаде Указ, с който разрешава безмитен внос на стоки и услуги, произведени в двете републики, както и доставка на руска хуманитарна помощ за подлаганите на постоянен обстрел от украинската армия жители в приграничните с Украйна райони. На ХХ конгрес на управляващата партия „Единная Россия“, проведен в началото на декември м.г. в Москва, за членове на партията бяха приети ръководителите Денис Пушилин и Леонид Пасечник, които обявиха, че в техните републики има изградени структури на партията. Вече над 600 хиляди граждани на ДНР и ЛНР имат руско гражданство.

Отношенията с РФ са изключително важни за България.И това не е само фраза, а жизнена необходимост. Руската държава влага огромни средства в цифровизацията и високите технологии, в образованието и науката, докато нашата не го прави. И за да спре изоставането дори от съседите ни, в близко бъдеще ще ни е необходима помощ, каквато само Русия може да ни даде, отчитайки родството на езиците, мирогледа, манталитета, географската близост, традициите и взаимната ни симпатия.


Скъпи приятели и  читатели на в-к „Нова зора“!

Да си пожелаем честита и успешна Новата 2022 година! Дано успеем да убедим с дела руските си приятели в добропорядъчността и истинността на намеренията на българския народ, защото вече над тридесет години политическата ни класа, въпреки преобладаващите проруски настроения сред народа, упорито и тъпо върши тъкмо обратното!