Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално:

"Нова Зора" - Брой 39 - 2 ноември 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 40 - 9 ноември 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 41 - 16 ноември 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 42 - 23 ноември 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 43 - 30 ноември 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 44 - 7 декември 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 45 - 14 декември 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 46 - 21 декември 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 1 - 4 януари 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 2 - 11 януари 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 3 - 18 януари 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 7 - 15 февруари 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 8 - 22 февруари 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 9 - 1 март 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 10 - 8 март 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 11 - 15 март 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 14 - 5 април 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Каталожният номер е 311 в каталога на Български пощи.

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ – ЗАЕДНО ПРЕЗ ИЗПИТАНИЯТА НА ПРИИЖДАЩОТО ВРЕМЕ

Е-поща Печат PDF

Отворено писмо до президента на Русия Владимир Владимирович Путин


Уважаеми Владимир Владимирович,

Повод за настоящото обръщение към Вас и чрез Вас към целия управленски екип на Руската федерация, е включването на България в списъка на „чужди държави и територии“, определени като „неприятелски“, поради извършването на недружелюбни спрямо Русия действия.

Ние сме българи и като български граждани сме неразделна част от народа, обитател на историческото българско землище и държава. В това си качество, ведно с много наши  съграждани и съмишленици, които представляват по-голямата част от него, ни е трудно, да не кажем невъзможно, да приемем определението „неприятели“ на Русия. Нещо повече, Владимир Владимирович, да бъдем и Ваши лични врагове, или не дай Бог, „врагове на руския народ“! Ние имаме съзнанието да сме синове една вековна цивилизация, в която изтъкнатите представители на творческия дух и мисъл на България и на Русия, са оставили неизлечими следи в историята на човечеството. Акад. Лихачов нарече България „Държава на духа“, но ние помним и Вашите думи за „неоспоримия и незаменим принос на България в историята на славянството.“

В този смисъл, изненадата от включването на България в списъка на неприятелските на Русия държави, бе смайваща, тъй като тя последва само дни след изключително топлото Ви поздравление до българския президент, послучай националния ни празник – 3-и март. Едва ли е необходимо да подчертаваме това, но 3-и март е Денят на освобождението на българския народ от петвековното османско робство и от последвалото възстановяване на българската държавност. И никой в България не е забравил, че това велико благо тя дължи на волята и свещената мисия на Русия, и благородния подвиг и саможертвата на руския народ.

В това свое поздравление, Вие, Владимир Владимирович, надяваме се, премислено и с основание, заявявате: „Познавам добре българите, които са не само наши приятели, но и са наши братя“. Днес времената са нееднозначно сложни и напълно възможно е не всички в Русия да споделят Вашето мнение, по същия начин, по който и ние тук, в България, категорично не сме съгласни нашите държавни мъже да стъпват боси по още неугасените въглени на историята. И с пренебрежение да се отнасят към нейните горчиви уроци – за сметка на изстрадания опит на българския народ.

Уважаеми Владимир Владимирович,

хиляди, милиони са българите, за които името България остава мобилизираща воля за свобода и справедливост, сплотяващ идеал за цивилизационен избор, независимост и суверенитет. И нито сега, нито в бъдеще, нито министър, нито президент, нито цар или хегемон, могат да угасят „туй що не гасне“. Колкото и да се стараят да трансформират благодарността в неблагодарност; обичта в омраза; надеждата в безнадеждност; Русия, в сърцето на българина, ще олицетворява до края на света, незатъмнимото слънце на вярата, признателността и братската обич.

Ние не сме НАТО! НАТО са бастардите на конюнктурата, които атлантическия вятър изтика на върха. Които са срам не само за славата на Харвард, но дори и за всички онези, които преди тях бяха овладели командните управленски височини. Да, България е похитена, но тя не е победена, Владимир Владимирович!

На Шипка всичко е спокойно!

Днес, ведно с цялото угнетено човечество и ние сме затаили дъх пред грандиозната картина на крушението на стария световен ред. Живяхме дълго под тежката сянка на хегемона, с чувството на неизбежна обреченост. България, някога като разцъфнала слънчогледова нива, обърната към ясното слънце на своя утрешен ден, за наш ужас, се превръщаше пред смаяните очи на света в територия на разрухата и духовната безнадеждност. Народът отначало приемаше като лош сън управленската немощ и духовната сенилност на онези, които го управляваха уж от негово име. С времето обаче, все по-настоятелно той започваше да осмисля своя вековен опит и да се осланя на проверената си  премъдрост: „Сила страховита, не е вековита!“

Това бе и причината и ние да се вслушваме и вглеждаме в механизмите, които под Вашето управление, обуславяха възходът на великата руска държава. И защото го оценяваме като шанс за бъдещето не само на Русия, но и на България, и на света, ние, Владимир Владимирович, предоставяме на вниманието на руската общественост и на Вас самия своя апел за необходимостта от уважение към нашия изстрадал народ, който повече от всичко би искал да бъдат съхранени и утвърдени с нова сила вярата и надеждата, че Русия и България ще продължат да бъдат незаобиколимия фактор на възродения морал и процъфтяването на славянската цивилизация – спасител на света и надежда на човечеството.

Ние, уважаеми Владимир Владимирович, виждаме сияйния ореол на мъдростта не в отчуждението, а единствено в онези императиви в живота, които непременно ще изличат натрупаните огорчения от случайните гримаси на историята. И защото сме служили и служим единствено на православната си чест и съвест, вярваме, че като добронамерени съседи ще дочакаме онзи час, когато Бог, подкрепил сърцата ни, в тържеството на правдата, ще поведе народите ни по своя път, в който и Русия, и България ще пребъдват заедно през изпитанията на прииждащото време.


3 април 2022 г., София


Минчо МИНЧЕВ

Председател на Политическа партия „Нова Зора“


 

ВРЪЩАШ ЛИ СЕ КЪМ КАНИБАЛИЗМА, ЧОВЕЧЕСТВО!

Е-поща Печат PDF

• Палачът на пленници никога не е защитник на родината си


Вчера световните телеграфни агенции пуснаха някак между другото новината, че украинският режим е уведомил Форин офис за решението си да не спазва клаузите на Женевската конвенция за военнопленниците. Нямало да ги храни „добре“ и да им оказва „навременна медицинска помощ“. Официален Киев кратко „уведомява“ и невъзмутимо си свирка. И никой не изразява несъгласие или поне учудване. Вестта не се раздухва и обсъжда. Просто изтича в отходния канал на нечии демократични съвести. Но посланието е планетарно!

Режимът на Зеленски просто официализира провежданите изтезания над военнопленници. Ютуб е пълен с инквизиции, видеата с тях са качени от самите палачи, които се гордеят със своите зверства. Нямало да поднасят „достатъчна храна“ и да оказват „навременни медицински услуги“! Господи, та нали на клиповете с разпити на пленени руски войници, ясно се вижда, че те са жестоко измъчвани! Насинени и окървавени лица, рани, получени не в боя, а след като са попаднали в плен. Очите им са ням вик на ужас, докато подутите уста едвам повтарят под диктовка: „Слава на Украйна“ и „В Украйна няма нацизъм“. Потресаващо е видеото, заснето и публикувано от самите убийци, показващо как пленените руски войници получават откос в подбедриците - явно, за да се предизвика гангрена - докато един от тях, също с натрошени нозе, е разпитван с торба на главата... докато издъхва. А има и видеа... има и такива видеа, които не могат да се опишат с човешки думи. Спомнете си изтезанията, прилагани от ИДИЛ. Оплаквачките на „украинската демокрация“ не могат да обявят тези клипове за фейк и просто ги подминават. А пред тях заканите на Друзенко за кастрация на пленнените, изглеждат като невинно обещание на чичко доктор, че безболезнено ще ви извади сливиците.

Има и руски видеа с украински военнопленници - те изглеждат добре физически и човешкото им достойнство явно е съхранено. Май войниците от редовната украинска армия се чувстват по-комфортно в руски плен, отколкото рамо до рамо с украинските нацисти. Руското командване постоянно изисква човешко отношение към мирното украинско население и военнопленниците.

С изразената вчера позиция, режимът в Киев фактически потвърждава като своя официална политика и многогодишната майдановска практика на геноцид в Донбас и убийства на представители на малцинствата - те също са вид военнопленници.

Ето че може - Украйна не се съобразява с Женевската конвенция, не се съобразява с Минските споразумения и в същото време се готви да влиза в ЕС! И цял свят се тресе от плач за украинските жертви! Лицемерен плач на истинските вдъхновители на всички касапници по света. „Смешен плач“ е казал Ботев. Ужасяващ плач на дехуманизирани роботи.

Ама ще кажете, прав е Зеленски да откаже да се съобразява с Женевската конвенция, та нали Русия започна агресията в Украйна, какво ще цепи басма на руските пленници!

Първо - такива „съображения“ изцяло игнорират настъпателната роля на НАТО и факта, че Русия бе поставена в пълна безизходица. Или война или... война! Не Русия, а САЩ инициираха този трагичен конфликт между братски народи! Американците обожават подобни гаври, за да могат после да продават оръжията си и да се препоръчват за миротворци.

И второ - докато зверствата все още са неофициални, докато безчовечието е проява на личен или дори колективен садизъм, има надежда, че те ще бъдат озаптени, че все някога ще бъдат осъдени на държавно равнище. Но когато държавата влезе в ролята на садист - тогава нещата стават неспасяеми. Това означава узаконяване на беззаконието, одържавяване на зверството.

Какво можем да очакваме в бъдеще от държавата Украйна? Че ако самолет се разбие в небето над нея и някой оцелял пътник полети надолу – той може да пльосне в приготвен предварително казан с врящ ориз и магданоз. Дори без да разплиска супата. А в означеното меню ще може да се прочете  – „военнопленник“.

Връщаш ли се към канибализма, човечество? Отказа ли се официално от всички морални норми, които си изграждало досега? Кой вече ще стои по-долу - човекът или хиената? Та нали да изтезаваш беззащитен, вързан пленник, е най-голямата гнусота! Палачът на пленници не е защитник на родината си, не е воин, не е и хищно животно! Той е вампир!

С вчерашното си заявление правителството на Зеленски открои и озъби своя истински облик. То се самообрече. То е обречено.


 

В СИЛОВИТЕ ЛИНИИ НА ВЕЛИКАТА ВОЙНА

Е-поща Печат PDF

Интервю на  Петър Волгин с Валентин Вацев в предаването „12+3” на БНР – 28.03.22


Петър Волгин: Вярвате ли, че тези преговори сега в Истанбул могат да доведат до по-бързо постигане на мир?

Валентин Вацев: Сега ще се опитам да ви отговоря, но първо трябва да се извиня на слушателите и да изразя своята изненада от това, че отвсякъде в България изведнъж избликнаха толкова много военни експерти.

П.В.: Те преди това бяха специалисти по „Ковид”.

В.В.: А още преди това бяха специалисти по футбол. И аз се надявам, тъй като този хор е толкова многогласен, че моето отсъствие от него няма да се забележи, тъй като аз официално си признавам, че не съм военен експерт. Аз се интересувам от други неща.

Вярвам ли в тези преговори? Не вярвам, защото няколко пъти досега беше правен подобен опит за начало.

П.В.: Руският и украинският военни министри се видяха.

В.В.: Двамата най-отговорни външни министри разговаряха. От друга страна аз очаквам все пак тази военно операция, която наричам война,  да завърши с някакви преговори, а не с пълна капитулация на украинските войски. Към което отиват нещата, гледано от днес.

П.В.: Ама други експерти казват обратното, че Русия ще бъде постигната от пълна капитулация?

Н.В.: Разбира се и аз днес четох непрекъснати предчувствия как до довечера охраната на Путин ще го убие, а утре Русия ще се разпадне на 7-8 по-малки държавици, това ще е генерален разгром на руските въоръжени сили. На мен ми е по-лесно, тъй като не съм военен експерт. Но все пак трябва да дам моя принос към военните експерти, като кажа, че в геополитиката, и във военното дело има едно много странно поверие: че първата контролна точка за оценяване на резултатите на една истинска война е 42-я ден. Аз не знам защо е 42-я ден? Не съм ги изчислявал по българския календар, но той се пада в първата половина на април, доколкото разбирам. И тогава вече ще може да се каже в чия полза върви войната. На този етап истина по въпроса няма, тъй като истината е първата жертва на първите разменени престрелки в началото на всяка война. Опитвах се да реша за себе си въпроса като си инсталирах няколко десетки украински телеграм-канали и няколко десетки руски телеграм-канали.

П.В.: И какво показаха резултатите от това сравняване?

В.В.: В началото се опитвах и успявах да намеря средно аритметично, някаква средна точка, която изглежда да е истина. Но вече втора седмица този начин на добиване на истината при мен не работи. Значи, двата потока – руския и украинския, говорят толкова различни неща, че аз не мога да интерполирам или екстраполирам по никакъв начин. Истина по въпроса няма, но може би когато тази война, или военна операция завърши, ще се появи. А засега виждам съвсем просто как руските войски съвсем бавно напредват, украинските войски бавно отстъпват. И нищо друго не е станало, особено през последната седмица, тъй като войната навлезе в своята позиционна фаза.

П.В.: Е, това всъщност е главното основание на някои специалисти да казват, че всъщност Русия губи войната, защото уж трябваше за 2-3 дни да превземат Киев, а ето сега затънаха, както преди това американците адски затъваха във Виетнам, след това Съветския съюз затъваше в Афганистан, сега Русия затъва в Украйна?

В.В.: Извинявайте, Америка не затъна във Виетнам на 33-я ден. Напротив, Америка затъна на 10-ата година. Аз също очаквах тази война да свърши бързо, тъй като си я представях като война между Русия и Украйна. Ако е така наистина, войната трябваше да завърши за две седмици. Но от една седмица вече знам, че това не е война между Русия и Украйна по повод НАТО. Това е война между Русия и НАТО по повод Украйна. А поводът, както се знае, може да бъде заобиколен или избегнат. Ако говорим за това как сега Украйна може да излезе от войната, приемам, че това може да стане чрез преговори. Само че има един препъни камък в тези преговори. Зеленски е съгласен на всичко, но без да преговаря за статута на Крим и статуквото на Донбас.

П.В.:А в това интервю казват, че може да се говори за Донбас.

В.В.: Зеленски не е суверенния ръководител на процеса. Той зависи от своите съветници, а те зависят от волята на САЩ. Според мен и САЩ воюват срещу Русия чрез своята прокси-сила Украйна, на украинска територия. И затова специалната военна операция може и да завърши някога. Надявам се да не е след години, а най-много след месец-два. Но работата е там, че голямата война вече е започнала. Става дума не за „специална военна операция”, а за голямата Трета световна война, в която се сблъскват Русия и силите на НАТО. Аз очаквам Полша да бъде следващата страна от НАТО, която ще се намеси, както се говори през последните 3-4 дни.

П.В.: С какво основание, обаче?

В.В.: Много сериозно основание има Полша. Това са т.нар. Източни земи на Полша, т.е. Западна Украйна. Забележете, впрочем как за съдбата на Западна Украйна никой не говори. На западно-украинските територии няма засилена руска активност. В Лвов, който е центъра на Западна Украйна са изнесени всички дипломатически структури. В полската преса непрекъснато говорят с въздихание за това, че Полша все някога трябва да си върне източните земи. Това е Западна Украйна. Те са били векове под полско ръководство. Лвов не е Лвов, а Лемберг на техния език. Така че това, което чух вчера от сериозен източник, сериозна медия, мисля, че беше „Фигаро”, ако не греша, че Полша има основание да изпрати в земите на Западна Украйна свой мироопазващ, мироналагащ корпус и това да не бъде все пак ангажимент на НАТО с тази война, както много настоява президента Байдън. Т.е., казано на друг език, има начин да се заобиколи отрицателната воля на Байдън и една държава – член на НАТО да участва в тази война. На високо равнище между Путин и Байдън има съгласие, че тази война не бива да засяга НАТО. Но виждаме как една страна – член на НАТО едвам удържа волята си да влезе във войната. Това е Полша.

П.В.: Но ако Русия се сблъска с една държава – член на НАТО, имам предвид военно?

В.В.: Тя се сблъсква с целия съюз НАТО. Включително и с нас. Мога да ви кажа следното: като оставя настрана Путин, приказките за който ми омръзнаха, непрекъснатото разговаряме за „войната на Путин”, което  е адски досадно. Сериозните политолози не разсъждават на това равнище. За първи път, може би от 30-32 години в Русия на власт е не Путин, на власт е промишления капитал на Русия. Военнопромишления комплекс и цивилнопромишления комплекс на Русия, са на власт днес в Русия. Това е историческо събитие.

П.В.: Може би тук да кажа в скоби, че това е най-малко свързано със Западния елит.

В.В.: Не просто елит. Руският елит днес представлява интересите на военнопромишления комплекс и на цивилнопромишления комплекс. Тук сте безусловно прав, че това са тези капитали, които най-малко са свързани със западните структури. Но работата е там, че всъщност с участието на руския военнопромишлен и цивилно-промишлен капитал в тази война, започва да се повтаря ситуация от началото на Първата световна война, за което ние знаем, че е сблъсък между индустриалните капитали на Англия, Франция, Германия и Русия. Т.е. специалната военна операция може да завърши и аз се надявам да завърши. Но голямата война между промишления капитал, индустриалния капитал и глобализирания финансов капитал, вече е започнала. Ние сме в началото, в навечерието на голямата война между промишления капитал в световен план и глобализирания финансов капитал. Това вече е сериозна война, не е военна операция.

П.В.: Има и още едно противопоставяне, което тук също личи, може би ще продължи да се развива. Именно противопоставянето между глобалния либерален Запад, така да го наречем - срещу национално ориентирания суверенен свят, който се олицетворява именно от такива държави като Русия, Китай, може би някои други. Този тип сблъсък как ще се развие?

В.В.: Това е един от най-важните аспекти на главния процес, който в момента тресе земята. Става дума за преминаване от еднополярен свят към многополярен свят. Еднополярният свят, това са американските глобалисти. Забележете – не Тръмп, а президента Байдън и Демократическата партия на Байдън. Това е високотехнологичния и глобализиран северозапад – запад. Срещу тях стои светът на националните държави и светът на суверенитета, начело на който е Русия. Но съвсем не е само Русия. Там са не просто Китай и Индия. Там са много страни от Близкия Изток, Средния Изток, страните в Залива, Черна Африка, от Латинска Америка. Това е сблъсък между глобализма, който вещае смъртта на всяка държавност и национално-суверенния екип от държави, които в момента се съпротивляват. За мен това е и началото на Третата световна война, която е непременно съпътстващ фактор на прехода от еднополярен към многополярен свят засега. Процесът води към създаване на триполярен свят – САЩ, които ще си останат един от полюсите на силата, Русия и Китай. Като съдбата на Европа си остава неясна.

П.В.: Е, то това за нас е най-важното. Защото ние сме в този континент – европейския, т.е. – Европа. Какво е мястото на България в тази триада? На този етап поне изглежда, че ние сме плътно залепени до американския полюс.

В.В.: Ние сме не толкова проевропейски, колкото проамерикански. Яростно, истерично, фанатично ангажирани с американските военни цели и действия. Днес в България на мода и на власт са не толкова проевропейските настроения, колкото проамериканските. Стигна се до срамни парадокси — бях свидетел на сериозен дебат между сериозни българи на тема „Възможно ли е български офицери да командват американки войници”? Отговорът беше, че не е възможно, тъй като подронват честта и достойнството на американските въоръжени сили.

П.В.: Нали всички в НАТО сме с равни права и задължения?

В.В.: Някои са по-равни. И за българския политически елит голям въпрос беше как смеят някои да си представят, че български военни ще командват американски военнослужещи. Лакейството стигна и до тези висини. Да, лакейството в България винаги е било много специализирано и много добре подготвено. Както и да е, аз мисля невесело, че мога да поздравя нашите слушатели с факта, че сме в навечерието, като първия месец на Третата световна война, изтече. Какво може да се очаква? Аз очаквам ескалация на войната, дори и Украйна да успее да излезе от войната с някакви преговори, които ще продължат дълго, разбира се. Очаквам Полша да се намеси, тъй като там мотивът е много силен - източните земи на Полша, очаквам Полша да бъде много силно ангажирана. Пред очите ни се подготвя концепция, по силата на която Полша може да участва в тази война, без това да означава ангажиране на НАТО във войната - т.е. каквото каже началството. Това е вече война между Русия и НАТО. И в краен смисъл това е война между Русия и САЩ. А тук действат други закономерности. Тук действат не толкова закономерностите на пропагандата, които са толкова досадни, тук действат закономерностите на Великата война. За първи път в Европа ние ставаме свидетели на военни действия с висока степен на интензивност. За първи път от 1945 г., от средата на миналия век. Което означава, че войната вече не просто е чукала на вратата ни и ние сме спели, занимавайки се с това – кой кого да командва. Всъщност ние вече сме навлезли в тази война по смисъла на онзи историк, който каза за началото на Първата световна война: „Никой не искаше тази война, но тя се оказа неизбежна”.

П.В.: Интересна е ролята на България във всичко това. Разбира се всички ще кажат – малка страна, член на това, на онова, каквото ни кажат, това ще направим. Но пък от друга страна като член на различни съюзи ние сме пълноправен член. Т.е. ние не сме толкова обект. Не би трябвало да бъдем обект на някакви решения. Ние би трябвало абсолютно, правомерно да стоим на масата за вземането на решения и да участваме във вземането на тези решения. Било то в рамките на ЕС, било то в рамките на НАТО. И в тази си роля България, какво може да направи?

В.В.: Правилата, които уреждат живота на организацията НАТО, и които уреждат живота на ЕС, разрешават на всеки, който пожелае, да бъде равноправен. Въпросът не е в тези правила – на нас нищо не ни пречи да станем равноправни, освен че ние пречим на самите себе си. Идеята за българско военно, икономическо и политическо равноправие със силите с които сме ангажирани, се отхвърля яростно и истерично от днешния български политически елит. Днес в България е на власт едно истерично малцинство, което мисли само как да се хареса на големия господар.

П.В.: Обаче ето, от друга страна, българските управляващи, тези които управляват страната в момента на този етап казаха, че няма да изпращат военно оборудване в Украйна и, затова търпят критики от своите съюзници. Евроатлантиците казват: ето, само ние и Унгария не сме изпратили оръжие в Украйна! Това е срам!

В.В.: Това е не толкова заслуга на българските политици, на екипа, който сега ръководи България.

Това е по-скоро израз на тяхното дълбинно неспокойство, че опита да се вкара България малко по-навътре в този военен конфликт ще дестабилизира управляващата коалиция. Тук става дума за предпазливост да се избегне нещо много лошо, а не за добра воля. Истина е, че България все още не участва така, както може в тази война. Това, разбира се, е факт. Но нека да повторя. Това не е заслуга на истеричното политическо малцинство, което днес ръководи политическата съдба на нашата страна. В България има едно огромно мълчаливо мнозинство, което гледа под вежди, тревожи се и недоумява как може да има такава историческа безотговорност във властта, и едно истерично малцинство, което изпълнява само заповедите на американските си господари. На този етап България не участва физически в тази война, а само политически, чрез членството си в НАТО. Но аз очаквам това да стане в рамките на следващия месец, освен ако войната не затихне в резултат на преговори.

П.В.: Само да се надяваме, че войната ще затихне по-скоро, за да не бъде и България въвлечена в този конфликт.

В.В.: Разбира се, тази война трябва да спре колкото може по-рано, за да спрат разрушенията и човешките жертви. Не може да се каже добра дума за нито една война. Да, в тази война се реализира не толкова руския имперски инстинкт за надмощие, за тоталитарно господство. В тази война Русия воюва за правото си по нейните граници да няма американски ударни ракетни установки. Русия воюва за това по нейните граници да няма бази на НАТО. Русия воюва в името на националната си сигурност.

П.В.: Между другото В. Зеленски в интервюто вчера каза, че е готов да разговаря за това Украйна да бъде неутрална държава без ядрено оръжие. Вие казахте, че не ви е интересно да говорите за Путин. Но така или иначе западната интерпретация е концентрирана върху Путин. На мен ми се струва обаче, че на Запад си представят, че ако не е Путин президент, ще бъде някой от типа на Навални или Елцин и как ще се разберат прекрасно с него. Това, според мен, говори за дълбоко неразбиране на процесите в Русия. Защото ми се струва, че ако не е Путин ше бъде някой, за когото западния мейнстримен „разбирачески елит” просто ще изпадне в ужас.

В.В.: Западната кремлинология и „съветология” след края на Студената война изпаднаха в удивително неразбиране какво става в Русия. Те не се интересуват от Русия. Не се интересуват от реалните процеси в Русия. Вие сте напълно прав. След Путин, тъй като той е обикновен смъртен човек и не може да продължи до безкрайност да управлява страната, според мен ще дойде такъв Цезар на фона на който Путин ще изглежда като бял и пухкав ангорски заек.  В Русия на власт, нека да потретя, е руския военен промишлен и цивилно промишлен капитал. Държавите, които са във властта на тези капитали се управляват твърдо. Само хардкор. Така че след Путин, аз очаквам не Навални и разбира се не Сьомин,  а някой от тези, които продължават линията на Путин. Това са хората от кръга на руските „силовики” от рода на Сечин или Чемезов и т.н., без да посочвам Сечин директно. Но вие сте прав и в още един смисъл -  научния потенциал на западната съветология и кремлинология е изпаднал до абсолютно унизително ниско равнище. В Русия взе властта военнопромишления капитал, а те продължават да ни занимават с храносмилането на Путин. Това е истинско историческо обезумяване на западната пропаганда. Да, на пропагандата й прилича да обезумява. Тя го умее. Това е обезумяването на американската и до някаква степен на европейската, на английската стратегическа мисъл. Русия е стратегически партньор или стратегически противник, както ви е угодно, но който заслужава друго отношение. Те винаги виждат само сянката на Путин навсякъде. Това е крайно безинтересно, това не е наука.

П.В.: А освен това персонификацията на една държава, т.е. ти да събереш, да сложиш знак на равенство между една личност, пък било той президент на държавата и цялата държава, говори точно за това, което вие казахте - интелектуален мързел.

В.В.: И инфантилизъм. От западните ръководители на този етап само Орбан и до  голяма степен Макрон (френския президент) не са изпаднали на равнището на личните нападки срещу случайния човек Путин. Можеше и да го няма Путин, но всичко пак щеше да стане. С Путин или без Путин.

Руският промишлен капитал воюваше за мястото си във властта през последните 3 десетилетия. И аз мисля, че ако мога да гледам толкова далече, след 50 или 60 години историята ще говори за Путин не толкова като за успешен политически ръководител, колкото като за този политически фактор чрез който руският промишлен капитал – военен и цивилен, е дошъл на власт в Русия.

А държава, в която е на власт промишления капитал воюва по друг начин, дава други реакции, води пропагандата си по друг начин. Колкото по-рано забележат това в САЩ, където е главната централа, която ръководи войната, толкова по-добре ще бъде за света.

П.В.: Накрая да завършим с едно обобщение за този сблъсък между глобалното и националното. Как ще се развива в следващите години и до колко е съществено сега това, което се случва покрай Украйна или тепърва ще наблюдаваме много нови процеси, много нови сблъсъци между глобалното и националното?

В.В.: Съдържанието на голямата война, която вече според мен е започнала и напредва бавно, със скоростта на валяк, и с неотклонимостта на валяк, това е битка между глобализма и регионализма. Досегашните успехи на глобализацията в света доведоха националните държави до сложна и деликатна ситуация, до слабост. Така че, очаквам не толкова възход на националните държави, колкото възход на клъстери. На регионални обединения на държави, но не под господството на една държава, а свободно обединение на национални държави. И битката между глобализъм и регионализъм, се разгръща пред очите ни. Трябва да спрем да стискаме очите си и да видим реалността. Война на регионализма срещу глобализма. Война на промишления капитал в световен мащаб, срещу глобализирания финансов капитал.

Да се отклоня малко: Наскоро един изтъкнат седесар, когато му казах, че промишления капитал в Русия е взел властта, той ми отговори, че руския промишлен капитал е само 3%. Но това нищо не значи: първо, руския промишлен капитал не е 3%, а е много повече.

Но важното е, че вече виждаме геополитически и стратегически исторически съюз между руския промишлен капитал и китайския промишлен капитал -  а той за 20 години успя да създаде средна класа от 400 мил. китайци. Това е силата на промишления капитал. Така че силовите линии на великата война между глобалността и регионалността вече ни движат. Ние сме в тази велика война.

И българските пишман-политолози трябва да спрат да се занимават с това, кога ще се подхлъзне в банята си и ще се удави Путин. Те би трябвало да бъдат на равнището на историческите предизвикателства.

Ние сме в състояние на велика война!

Третата световна война вече тече!


 

ДЕНЯТ, В КОЙТО МИНИТЕ ИЗПЛУВАХА

Е-поща Печат PDF

Руско-украинският кон­фликт навлезе във втория си месец. Вече и на слепия стана ясно, че всъщност той е повече руско-американски и руско-западен, отколкото конфликт между двете съседни славянски държави. Само нашите „евроатлантици“ и фенове на режима в Киев вярват, че за да се нареди на правилната и печелившата страна, България трябва да предостави оръжия и боеприпаси на Украйна. Било самолети МиГ-29, било зенитно-ракетни комплекси С-300, било гранатомети и снаряди. А защо не и „доброволци“, за каквито те никога няма да се запишат, нито пък ще дадат своите синове за курбан в една война, която не е наша. Най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС да тръгне да спасява с оръжейни подаръци друга още по-корумпирана, макар и само кандидатка за членство в ЕС страна като Украйна – това плаче за психиатър!

Смешното и тъжното обаче, често вървят ръка за ръка. Докато нашите „военни експерти“ ни успокояваха, че пуснатите от украинците морски мини в Одеския залив няма как да се откъснат от котвите и да стигнат до нас, електронният вариант на турския всекидневник вестник „Миллиет“ (26.03.2022) би тревожната камбана, известявайки, че една „руска“ мина е стигнала вече до входа на Босфора, в откритите води при Саръйер-Гарипче. Вечерта турците обявиха, че са открили още една „руска“ мина: при Инеада, на около 15 км. от Резово. Защо „руска“, а не „украинска“, това е въпрос с повишена трудност. Не е ясно дали руснаците имат интерес да минират Одеския залив, щом се подготвят да стоварят там морски десант. За плаваща мина известиха рибари и по българското Северно Черноморие. За щастие, още нямаше сблъсък на кораб с мина, но украинските власти използваха създадената от самите тях минна опасност, за да задържат като заложници български моряци в Азовско море. От българското правителство „уговаряха“ Зеленски да освободи корабите, но получиха уклончиви обяснения. За разлика от нас, в Турция реагираха по-адекватно и се усъмниха в украинската добросъвестност и твърденията на Киев, че мините са се откъснали от котвите без човешка намеса. „Минираха Монтрьо!“, написа Чагдаш Байрактар във вестник „Джумхуриет“ (27.03.2022). Според бившия командир на минната флотилия на Турция дивизионен адмирал Джем Гюрдениз, при най-оптимистична прогноза за средната скорост на мините от една морска миля на ден,  в зависимост от бурите и постоянните течения, 322-те мили  разстояние от Одеса до Истанбул, могат да бъдат изминати  само за 26 дни. С други думи, напълно е възможно мините да са били завлечени до Босфора от някой украински или друг кораб. Вероятна цел на това отгоре е Проливите да бъдат затворени заради „минна опасност” и да се възпрепятства търговията на руски петрол, превозван с танкери. Така по заобиколен начин би се наложило ембарго на петролния износ на Русия. Обаче Според турския дивизионен адмирал Гюрдениз обаче, Украйна ще изпадне в положението на страна, извършваща военни престъпления.

Така или иначе, мините бяха обезвредени в очакване на нови, а след предупреждението, че нощем се повишават рисковете от сблъсък на кораби с такива „играчки”, бе забранен и нощния риболов.

Междувременно руски „шегаджии“ отново си поиграха с британски министър: този път, с министъра на вътрешните работи Прити Пейтъл, представяйки й се като премиера на Украйна Денис Шмихал. На техния въпрос, дали министърката и гражданите на Обединеното кралство се боят от „нацистите“, министърката е дала следния скандален отговор: „Явно, не. Освен това, тук подкрепата за тях е много голяма!“. Както се казва, без коментар. Не се нуждае от тълкуване и отговорът на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков на изявлението на Джо Байдън, че Путин не бива да остава на власт. „Това го решава не Байдън, а руският народ!“, казва Песков. След което припомня, че Байдън е бил съучастник в престъплението против народа на Сърбия, когато НАТО бомбардираше телевизията в Белград, мостовете на Дунава, петролни рафинерии и други цивилни обекти. Американският „лидер“, който често си подрямва на международни форуми, очевидно страда от твърде избирателна амнезия…


 


Страница 1 от 483