Българите имаме много хубави поговорки. Две от тях са подходящи за случая. Първата е на страха очите са големи, а втората – от истината боли.
Пропагандната машина, мотивирана от получените наскоро от Държавния департамент на САЩ 900 000 долара за борба срещу руската пропаганда и дезинформация, реши да се отчете ударно, по стахановски. Първо беше забранено интервюто на Петър Волгин с руския посланик Елеонора Митрофанова, а малко след това Академичният съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се разграничи от интервю на проф. Дарина Григорова пред Поглед Инфо, където използваната от нея дума денацификация изплаши българския политически елит.
КАКВО СЕ СЛУЧИ?
Вместо да извадят очи, инициаторите на тези решения изписаха вежди. Всички поголовно тръгнаха да търсят и четат тези интервюта. Без съответната забрана всяко едно от тях щеше да е част от общия информационен поток. Пример за това е интервюто с американския посланик в България Кенет Мертен, което бе излъчено по същото време, когато се забрани интервюто на руския посланик. То мина и замина без какъвто и да е обществен отзвук. Това обаче не попречи на задкулисните господари да увеличат натиска върху послушната (не)коалиция, която за рекордно кратки срокове гласува впечатляващи по некомпетентност и национално предателство закони и промени в Конституцията. Впечатляващо безумие! по тъмна доба започна разрушаването на Паметника на Съветската армия. Документално правната бъркотия допълни поръчковата и вероятно добре финансирана операция. Върхът на безумието бяха двете торти, с които ПП-ДБ отпразнуваха „победата над комунизма“. Излезе информация, че още през 2011 г. е имало подобни произведения на „кулинарното“ изкуство. Торти с подобно съдържание са правени и в Киев през 2014 г. Ако сценаристите са едни и същи в Украйна и България, можем уверено да кажем, че съдбата на послушковците и зависимите и в двете държави ще е негативно идентична. Не са за завиждане!
За пореден път България се използва за прокарване на чужди интереси под знака на фалшиви идеали с отрицателен поглед към историята. Освен това да разрушаваш е много по-лесно, отколкото да градиш. Да използваш морална дидактика с изпразнена от съдържание лексика е много по-лесно. Факт е, че се залага на изтърканата фраза за съветската окупация, но удобно се забравят жертвите и разрушенията от англо-американските бомбардировки над България от октомври 1943-а до началото на септември 1944 г. Безпристрастната оценка също така налага да се подчертае, че НР България е била държава с развити промишленост, здравеопазване, образование, селско стопанство и наличие на гарантираната военна сигурност. В Р България вече 34 години се разрушава и преразпределя наследството от преди демократичния преход.
България е стратегическа територия с богата история и с българска следа във всяко откритие. Това няма да се промени. Обществото - независимо от постоянните негативни класации, които оглавява в ЕС и НАТО, остава будно, интелигентно и със своя истинска гражданска и интелектуална позиция. Политическият елит смята, че е недосегаем за гражданското недоволство и гняв. Историята обаче е пълна с доказателства за противното. Проблемът е за страхливците, чието безсилие ги кара да бързат да реализират своите пъклени дела, но, уви, времето вече не работи за тях!
Евроатлантическият фашизъм, който вече е определен като чумата на ХХI век, няма как да не постигне съдбата на хитлерофашизма, който завърши безславно преди близо 80 години. Повторението не е майка на знанието, но е баща на тъпотата!
Такъв въпрос не би трябвало да съществува от историческа гледна точка. Но той е сред нас. Въпреки че е издиган като теза извън контекста на историческите събития през Втората световна война и мястото на Царство България в нея.
Поставят го онези, които са създали реални условия нашата родина да претърпи трета национална катастрофа, много по-тежка от първите две. А днес - техните потомци, разбира се. И едните, и другите вероятно знаят истината. Но в техен интерес е тя да бъде заличена и заменена с неистина. Защото изглежда само така могат да омилостивят гузната си съвест. Заклинанията им обаче едва ли ще доведат до тяхното пречистване. Те може би завинаги ще останат като престъпници пред своя народ, получили някакви материални индулгенции, загдето са предавали родината си. Лошото е, че вече деца и внуци на хора, воювали като партизани и помагачи в състава на Народоосвободителната въстаническа армия като част от антихитлеристката коалиция, днес участват като екзекутори на Паметника на Съветската армия или като безмълвни свидетели на разрушението. Дали пък техните родители, баби и дядовци, солидни кадри от върха на държавата и на Държавна сигурност, не са ги учили вместо на реална история и историческо мислене и отговорност, на преклонение пред властта, парите и материалното благоденствие?!
Народните предания през хилядолетията напомнят, че за безродника, колкото и да се мъчи да скрие своето безродие, възмездието за деянията му – ако не съдебно, то като морално или Божие наказание, го застига. И той понася неговата тежест. Ако не той самият - негови потомци.
Покъртително е, когато човек слуша баладата на Емил Димитров, която той пееше прочувствено и със сълзи в очите: „Ти закъсняваш понякога, Истино, но винаги идваш при нас!“
Фактите от историята са пределно ясни от геостратегическа, геополитическа и социално-икономическа гледна точка.
Геостратегически погледнато, в началото на септември 1944 г. – най-драматичния месец за родината ни от началото на Втората световна война, България е в изключително тежко положение. Оказала се е във война с кажи- речи целия воюващ свят: със СССР, с хитлеристка Германия, с Великобритания, със САЩ!...
В ония дни България е принудена да изживява срама и ужаса от последствията на решението държавата ни да присъедини народа към хитлеристката коалиция. Заставена е да се гърчи пред усмихнатите британски дипломати, че се налага да поизживее поне за кратко онова, което е причинила на Гърция и Югославия, части от чиито територии е владяла в свой интерес след германската окупация в продължение на повече от три години. Да плаща за хилядите евреи, изпратени в лагерите на смъртта от така наречените „нови български земи“. За военното престъпление, извършено от български жандармеристи, които са умъртвили по особено мъчителен начин тежко ранения капитан Томпсън, кадрови офицер от Британските кралски въоръжени сили, вместо да се отнесат към него като към военнопленник и да му окажат нужната медицинска помощ в съчетание с поне елементарни социални грижи. Да плаща за свалените американски и британски военни самолети и загиналите пилоти, срещу които българската противовъздушна отбрана и бойната авиация са стреляли в „символичната война“. И още, и още... От геополитическа гледна точка цената, която България е трябвало да плати, не е било трудно да се очертае. Тя е могла да включва следното. Първо, окупация от Турция на територии, примерно казано ,в четириъгълника бреговете на Черно море, южните склонове на Източна Стара планина, Сливен, Свиленград, турско- българската граница, устието на Резовска река. Това би било знак на благодарност на съюзниците към Турция, загдето е запазила неутралитет и не се е включила във войната на страната на хитлеристка Германия. Второ, евентуална окупация от Гърция на, примерно казано, земите в четиръгълника Свиленград, Хасково, Пловдив, Пазарджик, Доспат дере, довоенната граница с Гърция. Трето, възможна окупация от Югославия на територии например на изток от довоенната граница с България в четиръгълника връх Тумба, довоенната граница на Гърция с България, река Доспат, Самоков, предградията на град София, Видин, река Дунав, устието на река Тимок. Тези окупации биха могли да завършат с присъединяване на въпросните земи към държавите окупаторки. На Лудогорието и Добруджа, населени с немалко турско население, не се знае какво би могло да им се случи.
Социално-икономически погледнато, България би се лишила от близо половината от своята територия и население, от най-плодородни земи, от пълноводни реки, вековни гори, морски пристанища, железопътни линии, възлови гари и летища, стратегически сухопътни комуникации. Това би довело до огромни загуби в икономиката и главно в селското стопанство, придружени от демографска катастрофа. Българският народ би изпаднал в още по-жестока покруса в сравнение с онази, която е бил принуден да изживее след загубата на една трета от българската територия подир Междусъюзническата и Първата световна война. Тогава извън пределите на България се оказват българските части от Вардарска и Егейска Македония, Западна Тракия, островите Тасос и Самотраки, Западните покрайнини. Погрешната политика на „царя Обединител“ Борис Трети, който още от 1939 е смятал, че Германия ще загуби войната с включването на България във войната на страната на хитлеристка Германия, не само не е довела до „обединение“ на българи и български земи, но е изправила страната ни до ръба на ужасна катастрофа.
Разбира се, посоченото възможно развитие е било повече дипломатически задевки и предположения, без реални документи за териториални претенции.
Съвсем реално е станало обаче това, че спорните според Ньойския мирен договор от 1919 г. български земи в Западна Тракия, заключени в четириъгълника река Места, бреговете на Бяло море, устието на река Марица, Свиленград, довоенната граница на България с Гърция, плюс островите Тасос и Самотраки, които са предадени на Гърция през 1921 г. от Съюзническата контролна комисия без ратификация, след Втората световна война са оставени почти безспорно във владение на нашата южна съседка. Което е потвърдено устно от българска страна от председателя на Държавния съвет на НРБ Т. Живков през 1974 г.
Така заради участието си във войната на страната на хитлеристка Германия и окупацията на част от Гърция България бива принудена да се раздели окончателно с бляновете си за излаз на Бяло море. На практика само това са териториалните загуби на родината ни вследствие на прогерманската политика, въвлякла България във Втората световна война на германска страна. Които всъщност не са загуби, а само официално приемане на статуквото, очертало се след Първата световна война като част от втората национална катастрофа.
Всичко предполагаемо би могло да стане сурова реалност, ако не се е намесил СССР с неговата армия.
С обявяването на война на България на 5.9.1944 г. СССР поставя Турция и Великобритания пред свършен факт. И Турция се отказва от опасна за нея авантюра. За по-сигурно СССР изпраща своята армия на юг веднага след пресичането на границата с България в Добруджа. Съветските войски много бързо блокират всички важни пътни артерии на българско-турската граница. Придвижили са се екстрено с влакове (танкове и друга тежка бронирана верижна техника) и на собствен ход на автомобили.
СССР се е съгласил с предложението на Великобритания тя да установи 90/10 контрол върху Гърция, срещу 75/25 съветски контрол върху България. Защото е отчитал, че Обединеното кралство дава мило и драго да контролира Гърция и вътрешните морета. В замяна е успял да договори спасяване на България. Това е първата крачка към запазване на териториалната цялост на страната ни в нейните довоенни граници плюс Южна Добруджа, присъединена към България в хода на войната - Румъния е воювала срещу СССР с огромна армия.
Как биха реагирали Великобритания, САЩ, Гърция и Югославия в тази обстановка, ако СССР не е бил вече най-авторитетната геополитическа сила в света и неговата армия не е била най-силната? И е гарантирала ненакърняване на границите на България?!
По настояване на СССР великите сили позволяват на България да участва във войната за разгрома на хитлеристка Германия по време на подписването на споразумението за примирие през октомври 1944 г. в Москва. В резултат на това Българската армия дава достоен принос за спасяване на териториалната цялост на своята родина с изключителния си героизъм и победите във военните действия. Единственият несъветски офицер, преминал в триумфалния марш на Парада на победата на 24.6.1945 на Червения площад в Москва, е командващият Първа българска армия генерал-лейтенант Владимир Стойчев.
Представят ли си радетелите на събарянето на Паметника на Съветската армия какво е било тогава положението: Българската армия да воюва за освобождаването на Вардарска Македония от германските нацистки войски, която допреди няколко седмици е била във владение на България и нейната армия в качеството на администратор или окупатор? Югославските власти начело с Тито са били принудени да разрешат на България да воюва за освобождаване на югославски довоенни територии.
След войната СССР помага на България да се възстанови от разрухата.
За 45 години социализъм (1944-1989) България с подкрепата на СССР успява да се нареди на 27-о място в света по индекс на човешкото развитие, селското стопанство става едно от най-рентабилните в света, пример и модел за следване от много държави. Народът се е увеличил количествено от 7 на 9 милиона души, здрав, сплотен, единен. Българското образовние нарежда народа ни на първо място в Европа по ефективност, обхват и успеваемост на децата и младежите. Българската народна армия, когато в България не е имало чужди войски, е изградена с помощта на СССР като една от най-боеспособните армии в Организацията на Варшавския договор и страшилище за евентуалните ѝ противници. Американският посланик, според български генерали, когато е присъствал на унищожаването на българските ракети с обхват около 500 км, е шепнел, обзет от силно вълнение: „Страшно оръжие! Страшно оръжие!“.
За 34 години след срива на социализма в България и избухването на демокрацията страната ни все още не е достигнала икономическото развитие от 1988. Населението се е смалило до под 7 милиона. Образованието е на едно от най-ниските места в Евросъюза. Народът страда от болести, разединен, обеднял, угрижен, без ясна надеждна визия за бъдещето си.
Така че не Паметникът на Съветската армия пречи на властниците да изведат България напред. Пречат те самите.
Не знам дали може да се приеме за рационално, но си мисля, че ако тези, които се осмелиха да започнат разрушаването на Паметника на Съветската армия, бъдат заставени да го реставрират до ниво да заблести и да напомня с нова сила за жестоките уроци на историята, народът ни може би ще получи глътка свеж въздух.
И вероятно ще почувства малко надежда, че има справедливост и за онеправданите.
|
Революционните трансформации в света, чиято видима част започна да се откроява през последните десетина години, дадоха да се разбере, че те усилено протичат и са на път да придобият нови измерения, за да се приближат към най-важните си завършени резултати. 2024 г. ще оформи тези резултати и някои от тях ще бъдат дипломатически и политически фиксирани като нови правила и норми в устройството на света оттук насетне. Това означава, че ще видим нова геополитическа карта, на която ще бъдат установени (този път за дълго) новите реалности. Става дума за очертаване на зоните на влияние на великите сили, но преди това ще стане достатъчно светло и ясно кои са великите сили и коя с какво влияние, сила и значение ще притежава в следващите десетилетия.
Всъщност това е най-големият геополитически проблем, чието решение се търси толкова упорито след разпада на СССР и прокламирането на мнимата победа на Запада над социализма в т. нар. „студена война“. Краят на студената война и трите десетилетия след нея показаха, че видимите резултати не винаги са най-важните и определящите в международните отношения и че както една загуба може да е начало на възход, така и победата може да се окаже пирова и да е предвестник най-малкото на дълбока и всестранна криза, та дори и на крах и разпад.
Студената война само формално отчете победа на Запада. Тя просто обозначи края на дълбоката криза на социализма и на СССР, отвъд която вече се бяха формирали нови тенденции, ново разбиране на обществените процеси, нова формула, по която се устройваше светът, за да започне нова епоха в историята на човечеството. Социализмът бе победен, ала и капитализмът получи смъртоносни рани и сега преживява края на своето историческо време.
Който видя и отчете тези реалности, успя да се пренастрои и да тръгне по друг път, за да ускори движението си и достигне до историческата си цел.
През 2023 г. ускорението бе значително увеличено и трансформациите са почти пред завършване. Светът вече е различен и ако някои държавници, политици и анализатори не го отчитат и не настройват политиката на държавата си по нов начин, значи държавата потъва и нищо чудно да изчезне в политическото небитие. Или в най-добрия случай да промени рязко и чувствително своето положение и да изгуби (ако ги е имала!) влияние, сила, мощ, икономически ресурси и възход.
След Втората световна война световните войни се водят по различен начин: най-често те са провокирани или започвани от САЩ срещу отделна държава като наказателна операция заради нейното неподчинение и непослушание. Но бързо в конфликта бива буквално всмукван целият свят и той става част от войната като пълноправно воюваща страна. И поддържа цивилизационния конфликт между Изтока и Запада, между Европа и Русия, независимо в кой край на света е. Този нов начин на водене на световна война позволи на САЩ да изтощят буквално всички държави и да ги подчинят напълно на себе си, като достатъчно силно ги привързват към икономиката и ги правят свои сателити. Днешната велика световна война се води по този начин. Но тя приключва, след което световното статукво ще бъде разрушено и ще настъпи нова епоха.
В това не бива никой да се съмнява и да упорства в суеверието си, че това, което е било досега, пак ще бъде. Не, няма да го бъде!
Затова българската държава и нейната власт са длъжни да отчетат тези процеси и настъпилите досега реалности и да се подготвят за онова, което идва и скоро ще дойде. Ние няма да бъдем пощадени от неумолимия ход на историята и от волята на тези, които от утре ще ръководят света. На тях, както и на предишните, не им е кой знае колко нужно сред съюзниците и приятелите им да бъде и нашата малка и бедна родина. Именно затова тя е длъжна да заяви желанието си да бъде с тях и сред тях. Единственото, което ще й попречи да го направи и получи, са глупостта и твърдоглавието на водачите ни.
Още веднъж ще кажа, че настъпващото през 2024 г. не е обикновено разместване на пластове или пренареждане на силите в световната политика, нито обикновена поява на нови силни икономики, които ще променят характера на пазара и силата на конкуренцията. По същество ще се случи истинска революция в геополитиката. Защото новите лидери на света ще наложат нов световен ред, произтичащ от реда в самите тях, от духа и волята на мисията, която им е поверена и която те изпълняват по силата на своя цивилизационен избор. Затова и отношенията между държавите ще бъдат по-различни.
Това ще засегне най-вече формулата, по която е създаден и днес функционира Европейският съюз. Кризата, в която е навлязъл съюзът, е достатъчно тежка и трудно преодолима с традиционни средства и без радикални трансформации, засягащи неговите вътрешни връзки, принципа на „ограничения суверенитет“, вертикалната йерархия, чиновническия диктат, неравенството между държавите и нациите, силата на националния и корпоративния егоизъм. Той отдавна не е вече съюз на най-мощните икономики, нито център на създаване и прилагане на нови технологии и научни открития. Политическата му формула може да остане валидна само докато се пренагласи Европа след края на студената война. Очевидно е обаче, че днес тя е задържаща и не съдейства за неговия просперитет.
Европейският съюз показа, че е в тежка криза по време на конфликта с Украйна. Видя се неговата пълна зависимост от САЩ, видя се, че е неефективен, когато трябва по същество да решава чисто военнополитически проблеми, а не да се занимава с икономиката и реалното обединение на континента за ускорено икономическо развитие.
Смята се, че когато политиката доминира над икономиката (а тази доминация вече е присъща и на Европейския съюз), потърпевша е икономиката. Но опитът на съюза (а и преди на СИВ) показва, че не по-малки са пораженията и върху политиката. Дори може би са още по-тежки. Затова смятам, че реорганизираният Европейски съюз ще представлява различна структура, подчинена преди всичко на развитата икономика и освободена от политиката, водена по време на студената война. Затова в него няма да има място за всички досегашни членове. Някои от тях, сред които и нашата държава, ще се окажат излишни и ще бъдат изхвърлени.
Преустройството на ЕС, което ще започне по всяка вероятност още през 2024 г., ще го изостави поне за едно цяло десетилетие извън силите, които ще доминират геополитиката. Западът ще бъде отново представян от САЩ. Но сега неговото влияние ще бъде ограничавано и изравнявано от това на Китай и Русия. Китай и Русия ще бъдат от сега насетне заедно и все повече ще се сближават, за да управляват заедно. Това се налага, защото Китай сам няма как да постига световно господство и в цивилизационно отношение поради трудността с езика и културата му. Русия ще допълва тази мощ и ще осигурява общото господство в доста широк кръг на влияние. Влияние, което няма да е само руско, а руско-китайско или евразийско. Това ще му придава нова сила и дълголетие.
Крайно необходимо е преустройството на САЩ. Дългите години на пълно световно господство направиха ленива тяхната икономика. Американският начин на живот е по-скоро консуматорски, а не креативен и подчинен на реалната конкуренция на пазара. Политическата и военната им сила обезсили новаторското им мислене и креативността им и днес САЩ не са в състояние да се конкурират с никое свое производство на другите големи икономики и най-вече тази на Китай. Това е сериозен проблем, който, ако не се реши, ще влече САЩ назад и няма да им позволява да се движат напред.
България ще преживее огромно изпитание. Неблагоразумието на нашите държавници, които поради своята неопитност и користолюбие си въобразиха, че промените в края на миналия век установяват за вечни времена нов световен ред, повториха всичките грешки на своите предшественици, управлявали в аналогични ситуации държавата. Те затвориха всичките врати, които трябваше да оставят отворени, за да може да премине България в случай на нужда и да се избави от злини и наказателни процедури. Властта трябва да се вразуми и да отвори очите си за измененията, за да ги види и да тръгне по надеждния път.
В противен случай ще си получи заслуженото.
Иначе времето започва да тече по-бързо и който успее да влезе в него и се синхронизира със скоростта му, ще може поне да защити националното си достойнство и да бере по-добри плодове.
А който не успее, ще рони тежки сълзи!
Живея в чужбина от 1990 година и чистосърдечно си признавам, че не съм много в час с политиката в България – въпреки че я посещавам почти всяка година. В момента живея в Канада, но съм живял и в САЩ, както и в Латинска Америка. Имам дълги години лични наблюдения над това, което се случва в почти всички западни държави (и в света по принцип),Основните причини са следните:
Глобализмът и политиката на глобализация.
Мултикултурализмът, е главното оръжие на глобализма. Мултикултурализмът е неуспешен социален експеримент, насилствено натрапван от глобалния елит, който никога и никъде не е функционирал. Не функционира и в момента и по всичко личи, че никога няма да функционира и в бъдеще. И въпреки това западни лидери – марионетки, контролирани от глобалистите, продължават да налагат и натрапват мултикултурализма без съгласието на местното население, без допитване или референдуми. Така нареченият мултикултурализъм е де факто демографски геноцид над населението от европейски произход.
Моралната деградация и разврат вследствие на бруталното натрапване на всякакъв вид гнусни извратени концепции, маскирани като „борба за равноправие” – за правата на така наречените ЛГБТИ, които всъщност са най-обикновени перверзници. Прочетох Истанбулската конвенция в оригинал (на английски) и нямам абсолютно никакво съмнение, че тя е “троянски кон” , който ще си покаже копитата и ще се развилнее бясно в момента, в който бъде узаконена и подписана.
Посланието ми към България е кратко и ясно: Ако искаме да запазим дори и минимален шанс да съхраним нашата хилядолетна култура, традиции и начин на живот, “троянският кон” не трябва да бъде допускан в пределите на родината ни. Ако се подпише този документ (Истанбулската конвенция), който твърди, че пол не е биологично понятие, а социално изградена роля, кутията на Пандора вече ще бъде отворена. И след това затваряне няма да има.
Така се започна и в Канада. Уж равноправие, уж против насилието, а в момента промиват мозъците на децата от ранна детска възраст с извратени концепции за безполовост – не си нито мъж, нито жена, транссексуалност и дузини други извратени и сложни за разбиране термини като: “LGGBDTTTIQQAAPP”. Да, това е истински термин (съкращение на група термини), използван от Федерацията на началните учители в провинция Онтарио, което на английски означава: Lesbian, Gay, Genderqueer, Bisexual, Demisexual, Transgender, Transsexual, Twospirit, Intersex, Queer, Questioning, Asexual, Allies, Pansexual and Polyamorous. На български се превежда по следния начин: лесбийка, гей, джендър-неутрален, бисексуален, демисексуални, транссексуални, транссексуален, двуполов, интерсексуален, неутрален, полово подвъпросен, асексуален, полово свързан, пансексуален и полиаморфен.
И това е само върхът айсберга.
Тази брутална дегенеративна политика се налага в абсолютно всички сфери на обществото. Други важни фактори, които допринасят за потъването на „Западния кораб”, са:
Политическата коректност, която де факто е официалната „религия” на Запада и мнозинството от хората я следват фанатично, без дори да го осъзнават. Политическата коректност е „затвор на съзнанието”. Теми, които свободно се дискутират по телевизията в България, в Канада са табу и е рисковано да се дискутират дори и с близки и познати.
Религията на политическа коректност е главното оръжие, използвано от регресивните либерали в т. нар. „идеологична война” (Culture War), вследствие на която обикновените хора са репресирани и наплашени да не изразяват мнения, различни от официалната псевдолиберална политика. Ако някой посмее да изрази несъгласие – не става въпрос за критика, просто несъгласие – социално-икономическите последици са жестоки. Следва публично заклеймяване – расист, ксенофоб, хомофоб и любимото напоследък – неонацист. Почти сигурно е, че ще си загубите работата, приятелите и дори роднините ви може да се обърнат срещу вас.
Политиката на идентичност
(Разделяй и владей. Всеки срещу всеки). Промиване на мозъци от ранна детска възраст. Още от малки настройват децата едни срещу други. Момичета срещу момчета. Малцинства срещу „привилегированите”, ЛГБТИ срещу хетеросексуални и т. н. Това се постига, като на определена група й се втълпява, че е жертва, репресирана от някоя друга група. Най-атакуваната група обаче, която няма право на глас, са белите хетеросексуални младежи и мъже. Те са заклеймени като враг номер едно от левашкия псевдолиберализъм. Промиването на мозъци е жестоко и тотално и не подлежи на дискусия. Всяко мнение против официалната псевдолиберална идеология е моментално заглушавано.
Наркоманията,
която в момента заема епидемични мащаби и последиците от нея са разрушителни. Това обаче е тема за напълно отделна дискусия.
Феминизмът
(и криворазбраната му интерпретация), водещ до разрухата на основната клетка на обществото – семейството. Мъжете и жените, които в природата са естествени съюзници и имат нужда един от друг, са насъсквани едни срещу други под претекст, че мъжете са врагове на жените. Въвеждат се термини като „токсична мъжественост” (Toxic Masculinity), които втълпяват чувство на вина в подрастващите момчета. В същото време момичетата от малки израстват с идеята, че са жертви на „токсичните мъже”. Последиците от тази неадекватна идеология са пагубни за обществото.
Екстремен материализъм,
заместващ духовността и всякакви морални ценности. Регресивният либерализъм, който тотално е завладял образователната система, като се започне от детските градини и се стигне до университетите.
Липсата на обективни медии.
Почти всички средства за масова информация са пропагандни машини на глобалния елит.
Всичките тези регресивни политики са лансирани, натрапвани и пропагандирани от ляво ориентираните, самозабравили се регресивни либерали, които в действителност въобще не са либерали, а деспотични тоталитаристи и са нетърпими спрямо идеологии, които са различни от тяхната. Тези типове се преструват на толерантни само когато им изнася и мненията на другите съвпадат с тяхната сбъркана идеология. Ако някой обаче посмее да изрази несъгласие, моментално се нахвърлят върху него като побеснели кръвожадни канадски вълци и веднъж като захапят, не спират, докато въпросният обект не е разкъсан на парчета. Това се прави с цел назидание, като се изпраща ясно послание какво ще се случи на всеки, който дръзне да се противопостави на техните малоумно утопични идеали.
България е на кръстопът и е изправена пред ясна алтернатива: да съхрани традициите си и начин на живот и най-важното - да предпази децата си, които са бъдещето на нацията, от необратима дегенеративна и развратна политика, базирана на противоестествени и несъвместими с природата перверзни концепции; да не се поддаде на натиска и да подпише смъртната присъда на нацията. Ако тази конвенция се приеме, това е началото на края.
Надявам се българският народ да осъзнае какво се задава и то на всяка цена да бъде предотвратено! Моите пътувания между България и Канада са като пътешествия с машина на времето между настоящето и близкото бъдеще. Най-сериозно и отговорно заявявам, че
„бъдещето” въобще не е светло.
Мотивацията да споделя тези мои тревоги е предизвикана само и единствено от любов към България. Аз обичам и двете държави. Канада, както вече с болка споделих, е един грандиозен потъващ кораб, който (според мен) няма как да бъде спасен. В интерес на истината сърцето ми се къса, като виждам какво се случва в тази доскоро прекрасна държава.
Надявам се България да се поучи от фаталните грешки на Запада и да поеме различен път подобно на Полша и Унгария. И да се спаси от лапите на мултикултурализма, глобализма и регресивната псевдолиберална политика на разврат и морална деградация.
Накрая– да поясня – аз съм най-обикновен човек. Не съм политически активист. За първи път в живота си взимам отношение в политическа дискусия. Никога не съм се считал и за прекален патриот, дори напротив. По принцип съм с доста отворено и либерално мислене, но масовите социални аномалии, които заливат Запада в момента, е невъзможно да бъдат игнорирани. Крайно време е и ние, обикновените хора, да изразим мнение и да признаем, че всичко това, което се случва, е пълна, абсолютна и тотална лудост, от която страдат всички сфери на западното общество. Най-страшното е, че за псевдолибералите няма нищо свято и вече най-нагло и безочливо взимат на мерник и децата. След като атакуваха семейството, следващата мишена са децата!
Искрено се надявам, че тази лудост, граничеща със шизофрения, няма да превземе и България, независимо от недостатъците и абсурдите, които за съжаление все още съществуват в държавата ни. Ако България се опази от регресивните псевдолиберални политики, все още има шанс не само да оцелее, но и да продължи да бъде едно нормално, а защо не и по-добро общество за живот.
Искрено и с любов към България!
|
