Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално:

"Нова Зора" - Брой 1 - 4 януари 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 2 - 11 януари 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 3 - 18 януари 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 7 - 15 февруари 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 8 - 22 февруари 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 9 - 1 март 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 10 - 8 март 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 11 - 15 март 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 14 - 5 април 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 25 - 21 юни 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 26 - 28 юни 2022 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Каталожният номер е 311 в каталога на Български пощи.

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

Думи за „държавната измяна и нацоналното предателство“?

Е-поща Печат PDF

Вчера прокуратурата реши да се вкопчи в люта битка с „националните предатели“, нахвърляйки се върху групата „паравоенни от Варна“. Тъй като това се случва само седмица след „осуетяването на опит за държавен преврат в Германия“ и разбиването на организацията Райхсбюргер, „изповядваща идеите на крайната десница“, средностатистическият и средноинтелигентен българин няма как да не съпостави двете „акции“. И да не си даде сметка, че те представляват инсценировки, преследващи четири основни цели:

1. Шантаж и терор над европейското общество в чувствителни за НАТО и САЩ пунктове - Германия, най-развитата страна в ЕС - и България, външна граница на ЕС, предвидена за бъдеща фронтова държава.

2. Прикриване на истинските национални изменници - овластените политически „елити“ в страните-членки на ЕС и опит да се покаже, че съдебната власт в тях „не бездейства“.

3. Отклоняване на общественото внимание от действителните страховити проблеми на европейските народи - съзнателното разрушаване на техните икономики и последствията от това за гражданите.

Отклоняването става както с битови случки, преекспонирани от медиите, така и със зрелищни полицейски акции срещу призрачен „военизиран противник“.

4. Опит в „противодържавната дейност“ на призрачните „превратаджии“ да бъде намесена Русия, вечно заподозреният „подстрекател“ на всякакви „конспиративни действия“ в Европа. Клеветническата кампания се реализира с подли недомлъвки и подмятания, защото няма никакви данни за „руска следа“ в организацията и действията на въпросните групи.

Едно е ясно обаче: глобалистите са в паника, чувстват, че губят терен и прибягват до стария си метод - терора. Щом няма да е ковид, ваксина и маска-намордник, ще е преследване за „противодържавна дейност“. На мисълта и словото трябва да бъде наложена брутална цензура. Тази, с която българските евроатлантически еничари се опитаха да ни смажат веднага след началото на СВО в Украйна. Спомнете си „Отвореното писмо“ от 5 март 2022 г. до Кирил Петков, тогава министър-председател на републиката и до ръководствата на всички власти в България, подписано от най-отявлените евроатлантически храненици - Калин Манолов, Огнян Минчев, Тодор Тагарев и пр., и пр. С този отвратителен пасквил те предлагаха инакомислещите да бъдат инквизирани чрез цензура, забрана за покана в медиите, а се намекваше и за други методи за разправа с тях. Разнасяха се списъци на забранени за публикации автори. Тези автори трябваше да бъдат „респектирани“, сиреч - заплашени. Откровено се изискваше тотално фалшифициране на българската история - досегашното соросоидно прекрояване на историческата правда в учебните програми се струваше незадоволително на тези черносотници.

Забравихме ли този крещящ документ на националната измяна? Трябва по-често да го препрочитаме. Всъщност императивните „предложения“ в този пасквил почти изцяло вече се реализира. Макар и не на сто процента, както изискваха глобалните инквизитори.

Не съзирате ли нищо осъдително в тази официализирана бушуваща средновековна цензура, която „скопява“ българския национален дух, г-н Гешев? Задавам Ви този въпрос, защото е безсмислено да Ви питам дали виждате държавна измяна в действията на Луканов, Костов, Доган, Станишев, Сакскобургготски, Борисов, Петков! Според Вас чудовищното ограбване на страната, продажбата на националния суверенитет и геноцидът над българския народ, не са ли „противодържавна дейност“? Г-н „Майната му на православието“, който се беше запретнал да скопява българския лъв, също ли не е национален предател, според Вашето просветено съзнание? Сганта, която закопа България, не е ли престъпна терористична група, по мнението на българската - не безока, а безочлива Темида?!

Вие виждате терористи и национални изменници в групата от Варна. Но кого  са ограбили тези хора? Кого са убили или прокудили в емиграция? Ако ми кажете, че са искали да превърнат България в руска „задунайска губерния“, ще Ви се изсмея. България отдавна е продадена и харизана - за турски вилает и американски доминион! А евроатлантическите бозайници днес искат да й натрапят и съдбата на Украйна.

Освен това тези хора от Варна не са се крили. Защо чак сега Вие ги обявявате за терористи, заплашващи „мира в държавата“? Сякаш той не е заплашен от нашите „политици“, които ни вкараха в откровена унищожителна война - Третата световна.

Ясно е, Вашата „акция“ е част от новата „общоевропейска“ инициатива. Тя е спектакъл за домашно ползване и ще бъде по-мъдро ако за него нищо повече да не се чува. Като за онзи, в Германия.

 

 

 

Сделки или измами?

Е-поща Печат PDF

Из тайните на историята през 20-и век

Две големи „сделки“ между САЩ и СССР

 

През тази година, 50 години след „лунната епопея“ на програмата „Аполо“, започна нова космическа надпревара между САЩ и Китай за изпращане и престой на човек на земния спътник. За да припомни първенството на НАСА и на нейните 6 пилотирони полета от 1969 до 1972 г., неизвестен Инициативен комитет, оглавяван от соросоида Красен Станчев, отбеляза в зала 3 на НТС, 50 години от края на първите полети до Луната. Публиката от ентусиасти на космическите полети беше оскъдна, което показва, че все по-малко хора се интересуват дали „малката крачка на Нийл Армстронг е гигантска крачка за Човечеството“.

От името на лунните скептици, Румен Воденичаров зададе на единствения докладчик, инж. Тацов, два въпроса:

1. Защо капсулата на „Аполо-13” вместо в Космоса попада на пристанището в Мурманск?

2. Какво са търсели Робърт Гилрут (сн. №1) и конструкторът на „Сатурн-5“ Вернер фон Браун (сн. №2) в Антарктида през 1967 г.?

Конспирологията изобщо не получи приемлив отговор, което е само още едно доказателство, че лунната сделка между Р. Никсън и Л. Брежнев е политическо решение, представляващо най-голямата измама на ХХ век.

Зора

 

„Кьорав карти не играе!“ гласи една българска поговорка. Когато погледът на човек е замъглен от алкохола, тя може да бъде перефразирана и така: „На пияна глава сделка не подписвай!“

Неотдавна, през 2019 г., „цивилизованият свят“ отбеляза 50-годишнината от историческия полет на Човека до Луната. В Съединените щати тържеството мина почти тихомълком, далеч е от столицата. Останалите живи космонавти от програмата „Аполо“ си спомняха подробности от полета, които бяха по-скоро техни преживявания под режисурата на Стенли Кубрик на полигона в щата Невада. Затова пък други американци (Бил Кейсинг, Ралф Рене) както и руските учени (Юрий Мухин и Александър Попов), с риск за живота си, написаха книги за „измамата на века“, а именно за сделката между президентите Никсън (САЩ) и Брежнев (СССР) през 1969 г. Тя е елементарна, но засекретена. Едната страна печели, другата губи. Руснаците признават първенството на САЩ в космическата надпревара за сметка на немалки наглед икономически и политически изгоди за СССР и социалистическия лагер.

За „продажбата на Луната“ „Нова Зора“ е писала подробно. През 1969 г. главният конструктор на руската лунна програма Сергей Корольов вече не е между живите, а милиарди земни жители изпадат в еуфория, заблудени от американските СМИ за първия полет до Луната, демонстриращ преимуществата на капиталистическата система. Всъщност към конвергенция на двете системи, предвиждана наивно от акад. Сахаров, изобщо не се тръгва.

Единствено героите-космонавти Леонов и Гречко, които се кълняха, че Нийл Армстронг и Бъз Олдрин са кацнали на Луната, намериха място в управителния съвет на „Алфа банк“. Започна залезът на втората световна сила СССР (14 % от световната икономика), завършил с Беловежкото споразумение между президентите на Русия, Белорусия и Украйна, и разпада на Съветския съюз.

Остава неясно защо сега, когато еднополюсният свят се срива, руските политици продължават да мълчат за позорната сделка, прекратила лунната им програма. Войната в Украйна показа нагледно, че русофобията на колективния Запад е необратима и бившите „партньори“ няма защо повече да се жалят. Този, който е длъжен да проговори с аргументи е самият президент, Владимир Путин, и той сигурно ще го направи.

През декември 1991 г. Съветският съюз се разпадна и либералите започнаха поголовна приватизация и разграбване на всичко създадено по времето на социализма. Питерската група на Гайдар и Чубайс за една година (1991-1992 г.) натика руската икономика в „черна дупка“. Девизът им беше: „Всеки продаден завод е пирон в ковчега на комунизма“. Без мисъл за идните поколения бяха закрити 50 000 предприятия, осигуряващи самодостатъчността на огромната страна. Милиарди долари изтекоха в офшорни зони. Но Русия все още оставаше „страна на съветите“. През 1992 г. непримиримите противоречия между изпълнителна и законодателна власт в лицето на министър-председателя Егор Гайдар и Конгреса на народните депутати, на три пъти отлага ратифицирането на Беловежките споразумения.

„Мишка меченый“ (Михаил Горбачов) беше извършил своето пъклено предателство и слезе от сцената. На Запада беше нужен следващия лидер, който да зачеркне безцеремонно лозунга „Вся власть Советам!“ Руският лидер трябваше да бъде зависим и управляем, за да остане Русия като полуколония единствено с „икономика на тръбата“. След кратко търсене човекът беше намерен – Борис Елцин. Тандемът („отпетые алкоголики“) Борис Елцин и Егор Гайдар, подпомогнат от младите (подбрани от него) либерални икономисти Чубайс, Явлински, Немцов, Шохин, Нечаев, Кудрин, Греф и др., с изгодната за Запада ваучерна приватизация, нанесе на Руската федерация щети по-големи от Отечествената война. Реформите на 36-годишния Гайдар, наричан „железния Мечо Пух“ осигуриха престъпното заграбване на държавната собственост и зародиха класата на руските олигарси. Подигравателно наричаните „мальчишки в розовых штанишках“ казва експертът Сатановски, всъщност бяха „жестоки и принципни в своята жестокост“. Чубайс дори заявява: „Е, ще умрат 30 млн, които не се вписват в пазара. Но ще израснат нови.“

Идва редът на СНО (Стратегически нападателни оръжия). На 23 май 1992 г. външният министър Андрей Козирев подписва Лисабонския договор за съкращаването им.

През същата година неизтрезняващият президент Елцин посещава Съединените щати и води странни преговори за сключване на конфиденциален секретен договор за продажба на 500 тона руски оръжеен уран. След нарушаване на Конституцията и фактическия преврат в Беловежката пуща през 1991 г., сделката представлява невероятно предателство на Борис Елцин. Решението е негово, а цената на стратегическия уран-235 определя президентът вероятно в състояние на алкохолно опиянение - (24 000 долара за килограм) .

В страната настъпва икономическа криза, ужасяваща бедност и глад. Всички ненавиждат Гайдар и смятат, че вината е негова. Програмата 500 дни, с която трябваше да се утвърди пазарната икономика, умира без да стартира. Настроенията във Върховния орган срещу питерските неолиберали нарастват необратимо. През декември 1992 г. на VII конгрес на народните депутати амбициозният реформатор Егор Гайдар е посъветван от президента Елцин да подаде оставка. Друг, не толкова мразен политик, ще трябва да оглави правителството-камикадзе и да доведе до край урановата сделка със Съединените щати. Елцин пренебрегва опитния стопански деятел Юрий Скоков (от Конгрес на руските общини) и назначава за премиер Виктор Черномирдин.

Новият премиер Черномирдин, за да намали напрежението, в началото заявява: „Галопът на Гайдар е вреден!“, но продължава без персонални промени „пазарната“ политика на питерската група. Той остава в историята с афоризма по повод паричната реформа (1993 г.): „Хотели как лучше, а получилось как всегда“. Чувството му за хумор, обаче, няма нищо общо с познанията му по ядрена физика. Черномирдин се оказва точния премиер за подписването на неизгодната и предателска уранова сделка на 25 август 1993 г.

Сега малко физика

В природата се срещат 3 изотопа на метала уран. Този, който се нарича оръжеен уран е U-235 и, за да отделя енергия при верижна реакция, неговата концентрация трябва да бъде около 90% (ВОУ, високо обогатен уран). Но в урановите руди U-235 е само 0.7%. Обогатяването му е сложен енергоемък процес и практиката показва, че се води единствено ефективно в затворените сибирски градове. Оказало се, че разделяне на изотопите на U-235 и U-338 с газови центрофуги (СССР) е много по-ефективно от разделяне с процес на газова дифузия (САЩ). Наглед всичко е много просто, но за да се постигат едни немислими обороти, се изискват специални материали за осите на центрофугите, които осигуряват само руските инженери. От ВОУ няма сериозни проблеми да се получава нискообогатен уран (НОУ) с концентрация около 4.0%. Той не става за бомби, но пък е идеално гориво за АЕЦ.

За 40 години съветската атомна промишленост добива няколко стотин тона високообогатен уран-235 (90%) достатъчен както за гориво на съветските АЕЦ, в Европа и Азия, така и за ядрени заряди за армията. Този уран е добит със самоотвержения труд, здравето и живота на хиляди съветски граждани, които за сигурността на великата си страна са били готови на всичко.

Американците намират неочаквано изгоден за тях начин да заобиколят ратифицирането на Договора за съкращаване на стратегическите въоръжения СНВ-2 от Конгреса на народните депутати. Тъй като конфликтът между изпълнителната и законодателната власт на РФ е явен, секретната сделка се сключва само с правителството. Незаконният Указ 1400 за разпускане на Конгреса на народните депутати от 19 септември 1993 г. и новата конституция, формално освобождават Борис Елцин и правителството от контрола на върховния законодателен орган.

САЩ и НАТО постигат своите стратегически цели, а именно ускорено и едностранно разоръжаване на Русия.

Гениалната“ идея е реализирана от Борис Елцин и министър-председателя Виктор Черномирдин. Урановата сделка Гор-Черномирдин е сключена на 18 февруари 1993 г. под названието: MEGATONS TO MEGAWATTS (мегатонове за мегавати). За 20 години (до 2013 г.) Русия се задължавала да достави на САЩ еквивалента на 500 тона оръжеен уран (ВОУ) във концентрация достатъчна за употреба като ядрено гориво за 40% от американските АЕЦ в продължение на 10 години. От 30 тона оръжеен уран годишно са получавани 15 000 тона НОУ (4.0%). Така Русия се лишава от половината от стратегическите си запаси от уран. За целта са разглобени 25 000 ядрени бойни глави. Резултатът е поразителен. Всичко това за по-малко от 12 млрд. долара! Става въпрос за позорна контрибуция, заплатена от Русия за загубата в Студената война. Реалната цена на продадения уран-235 като еквивалент на горивото за произведения ток в американските ТЕЦ според Лев Максимов, е 8000 млрд. (8 трилиона) долара. Невероятно! Години наред електричеството в САЩ е по-евтино от това в Русия.

Разбираемо е урановата сделка между Русия и НАТО да е секретна. Но че в нея има нещо гнило личи от факта, че дори министърът на отбраната по това време Игор Родионов не знае нищо за нея. Ръководството на МО знае, че се разглобяват ракетите, но не знае къде отива извличаният от тях уран-235. През 2004-2005 г. генерал Родионов на три пъти се опитвал да привлече вниманието върху проблема, но така и не получил отговор.

Всъщност пръв започва да бие камбаната Лев Максимов, тогава директор на Новосибирския институт за физическите проблеми на металургията. Той не е „газовик“ като Черномирдин, а действителен атомен физик. Максимов изразил твърдото си убеждение, че урановата сделка е престъпление срещу Русия и трябва да бъде анулирана незабавно. Резултатът е конфискуване на научните разработки на секретния институт, уволнения на служители и репресии срещу Максимов, включително и атентати срещу него, след отказа му в 1994 г. да ръководи предлаганата му лаборатория в чужбина.

Тогава Лев Максимов пристига в Москва, в Думата, направо при Председателя на комитета по отбраната ген. Лев Рохлин. Генералът, който отказва да приеме званието Герой на Русия за военни победи в собствената си страна, изпада в ярост и лично започва проверка за урановата сделка като активира и създадената Комисия за проверка на факти за корупция на висши държавни чиновници в Държавната дума. През 1997 г. на страната на ген. Рохлин са депутати: Виктор Илюхин - председател на Комитета за сигурност, ядреният физик от Арзамас-16 Иван Никитчук, служители от армейските и други специални служби, които виждат в негово лице единствената надежда за възстановяване на законността. Започват да се появяват и подробности по изпълнение на урановата сделка. Стават ясни главните виновници за продажбата на оръжейния уран като „кон за кокошка“. Това са на първо място Борис Елцин и Егор Гайдар, следвани от Министъра на енергетиката Евгени Адамов, министъра на атомната енергия Виктор Михайлов (глава на „Росатом“), Андрей Козирев, Сергей Кириенко. Последният, вече глава на „Росатом“, заявява: „Този договор аз не съм подписвал и затова ще го изпълня докрай“. Човек, който беше кандидат за президент на РФ, не прави разлика между политическо споразумение и пазарни принципи?!

Така Русия продължава да губи всеки ден по 1 млрд. долара заедно със здравето на хиляди работници и специалисти от „Росатом“.

През 1997 г. ген. Рохлин, вече убеден, че Борис Елцин е извършил престъпление срещу Русия, е готов с достатъчно документи, че „някои чиновници от администрацията на президента работят за чуждо разузнаване и съвсем скоро ще бъдат обнародвани“. Едно денонощие след това негово изявление пред „Экспресс-газета“, на 3 юли 1998 г., ген. Рохлин бива убит в леглото си. Прокуратурата повдига обвинение на съпругата му, но в горичката до неговата виличка в Подмосковието намират... три овъглени трупа!

За съжаление след смъртта на Рохлин никой не продължава разследването на популярния и обичан генерал. Причината е може би, че част от виновниците са живи и овластени. Правителството на Черномирдин разпространява мнението, че позорната сделка Гор-Черномирдин има необратим характер и не може да бъде разтрогната. Други я оправдават с това, че ядрените заряди прехвърлени от Украйна и Беларус нямат готови хранилища. Но мнозина в Русия смятат, че за подобни престъпления, давност няма, а за морални и юридически оценки и днес не е късно.

През лятото на 1993 г. четиричленна българска делегация, в която бях включен и аз, взе участие в т.нар. Конференция духовно близких народов. Възраждаше се идеята „Москва – Трети Рим“ за източно-православните конфесии. От страна на Конгреса на народните депутати двигател беше Олег Румянцев. Плавайки на корабчета по Москва река произнасяхме пламенни речи в защита на Сърбия; обвинявахме НАТО за кръвопролитията в бивша Югославия; обменяхме мнения за православието. Нямаше недостиг на водка и черен хайвер. Срещнахме се с вицепрезидента Руцкой. Вече си представяхме големия православен съюз. Нищо не предсказваше, че след няколко месеца танкове ще стрелят по Белия дом, а въпреки молбите на Хисбулатов и Руцкой към посланиците на редица посолства да настоят пред правителството да спре кървавата касапница (3-5 октомври 1993 г.), нито една „демократична“ западна страна не се отзова в защита на депутатите. Обратно - Западът ръкопляскаше на разстрелите.

Юрий Воронин, тогава първи заместник-председател на Върховния съвет написа в своята книга-изповед „С куршуми по Русия“:

„Разстрелът на Дома на съветите само закрепи с кървав автограф завземането на властта от Елцин с Указ 1400 от 21 септември 1993 г. Така завърши „десъветизацията“ на Русия, провъзгласена още през 1990 г. от Гаврил Попов („Советы без коммунистов“). Така го бяха замислили архитектите на „общочовешки ценности“, за да могат чрез неподлежащите на контрол президент и правителство, да извършат грандиозното ограбване на природните богатства на Русия”.

Натрапва се една подробност. При посещението си в САЩ през пролетта на 1993 г. Елцин изразява готовността си да ликвидира законодателната власт в лицето на Конгреса на народните депутати. Очевидно точно тогава той е получил уверение от Клинтън и Гор, че след сключване на урановата сделка той ще може да действа твърдо спрямо всяка съпротива без да се притеснява от нарушаване на човешки права, депутатски имунитет и неизбежни жертви. Този факт обяснява и мижитурското поведение на европейските посолства по време на касапницата устроена от Елцин в Белия дом.

В тези години Русия имаше алтернатива на неизтрезняващия президент. Това беше генералът-патриот Лев Рохлин, който в края на юли 1993 г. беше замислил „крестный ход“ с хилядите си привърженици от Сталинград към Москва с Движението за подкрепа на армията. Но силите на злото, подпомогнати от руската пета колона, и този път разсеяха заплашително надвисналия облак над президента Елцин. С ползите от урановата сделка Съединените щати получиха шанса да отсрочат неизбежната си икономическа криза с още едно десетилетие.

А виновниците за сделката на века все още не са получили своята морална присъда. В Санкт Петербург либералните икономисти провеждат „Гайдарови четения“, а в Екатерининбург лично Дмитрий Медведев откри паметника на Борис Елцин.

Голям срам!

 

 

Деамериканизацията на света

Е-поща Печат PDF

Само за отявлените неолиберали, антикомунистите и русофобите не е видно, че в глобален план вече набира сили един мащабен и необратим процес, който по своя политически, геополитически, икономически, военнополитически, та дори и цивилизационен смисъл заслужава да бъде наречен „деамериканизация“ на света. Това е типичен преходен период в глобалното развитие. Приключва една епоха, която може да се каже, че е започнала след края на Първата световна война, и започва нова. Изтичащата епоха тепърва ще бъде анализирана, за да бъдат извлечени нейните фундаментални исторически уроци. Новата епоха най-напред трябва да бъде видяна и възприета, за да приспособим целия си национален живот в политиката, икономиката, военните дела, нравствеността, начина си на съществуване. В противен случай тя ще ни изхвърли от себе си и ще ни обрече на политическа и икономическа гибел.

Процесът, който аз наричам „деамериканизация”, се ускори непосредствено след разпада на Съветския съюз и края на социалистическия проект през 90-те години на ХХ век.

Това време наричаме и край на Студената война и формално то бе обявено за тържество и триумф на либерализма, за нов „край на историята“, отбелязал историческата победа на капитализма над социализма. За неолиберализма и неговите неолиберали (в това число и нашите провинциални по дух, подготовка и възможности довчерашни апологети на социализма) тази сладка победа бе и началото на края на Русия, славянството и Православието като формообразуващи православно-славянската цивилизация. А и на всички останали цивилизации, за да се разчисти човечеството за установяване на цивилизацията победителка – евроатлантическата, в която доминират американският дух, европейските ценности и демокрацията по американски образец.

Знаци на новото

Историята често предлага необясними, а понякога и незабележими парадокси: уж побеждаваш в някакъв исторически сблъсък, уж си победител и с тебе започва епохата на твоята идеология и политическа система, а всъщност вече си претърпял гибелно поражение и времето ти приключва. Времето ти приключва, а ти си въобразяваш, че тепърва то ще набере нова могъща скорост и ще сложи край на всички, които досега са се съпротивлявали и са водили ожесточена борба за надмощие. Можеш да се биеш в гърдите, че си вече господарят на света; може всички да те аплодират и да ти се покланят като пред всемогъщ владетел, а ти вече се валяш в краката на историята и си поел към политическото небитие. На твоето място вече се е разположил този, когото уж беше сразил „веднъж завинаги“. Обаче сега той те е хванал за гушата и ти е прочел присъдата.

Нещо такова наблюдаваме и преживяваме днес.

Историята не държи в будоара си огледало, в което да се оглежда поне от време на време. Пък и да държеше, едва ли щеше да забележи измененията върху лицето и снагата си. Защото клакьорите й бързо ще я убедят, че е все така красива, горда и справедлива.

Историята има един неписан закон, който действа безотказно: началото на триумфа е начало и на неговия край, и приближаване на поражението.

Изминаха малко повече от 30 години от въпросния триумф и вече се вижда, че основанието за радост се отстъпва на други и е отнето от тези, които гледат и не вярват какво се случва с тях.

Посочвам тези знаци на новото, които аз наричам деамериканизация, защото за тях не се говори и пише, не се размишлява. Днес се случва нещо грандиозно, което сме длъжни да осмислим, анализираме, преценим. То променя картината на света, нейната същност и смисъла й. Този процес съдържа много свойства, които дават основание да го определяме като исторически значим и величав.

Какво означава това?

Това означава най-напред нова геополитическа ситуация с нова конструкция на политическия свят. Те са почти създадени окончателно, но още не са обявени официално чрез форум на великите сили, чрез споразумение, обща декларация и с други подобни действия и документи. Най-общо казано, този свят повече няма да се ръководи само от САЩ и Западна Европа, а Европейският съюз и НАТО ще се превърнат в „помощни“ и в някаква степен защитни блокове на Запада и ще стимулират вътрешната им организация и взаимна помощ.

Но щом светът вече се разпределя между нови супер сили, това означава, че той е придобил ново съзнание, нов ред, нова енергия, ново могъщество и си е поставил нови цели. От тук насетне предстои радикална промяна в икономическите отношения и начало на нова социално-икономическа и политическа система – поне в териториалните граници и сферите на тяхното влияние на новите супер сили. Икономиката им ще се преустрои на нови релси, с нови правила и нови възможности. Тя ще работи както за военната им мощ, така и за рязкото повишаване на равнището на живота в техните държави и държавите на съюзниците и в зоните на влиянието им.

Без съмнение в света на новите суперсили ще се произведат драматични политически процеси, които ще трябва да стабилизират политическата власт и да отстранят факторите, които досега са тласкали държавите в други орбити и са нанесли огромни икономически и политически злини. Споменавам това, без да го коментирам, защото то е неизбежно; драматичното насилие няма как да бъде избегнато.

Деамериканизацията означава нов, друг световен ред. Този ред, без съмнение, ще бъде официално прокламиран и скрепен с някакви политически споразумения между новите супер сили, но е възможно да мине известно време, докато това бъде сторено. През това „известно време“ ще се решават и уточняват вътрешни проблеми, ще се установява нов правов и политически ред навсякъде по света. А и ще се обсъждат възможностите на нов световен регулатор от рода на сегашната ООН. Защото не е възможно светът да съществува в пълно подчинение на най-могъщите, а да не участва сам в собственото си управление и регулиране на противоречията.

Ние обикновено правим своите анализи и прогнози въз основа и на аналогии с миналото. В тези аналогии се опитваме да проверим предишен опит и начин на мислене, за да го съпоставим с днешните реалности. Днес обаче аналогии с близки по време ситуации е трудно да се намерят. Защото сблъсъкът днес не е между капитализъм и социализъм, между комунизъм и фашизъм, пролетариат и буржоазия. Това е експониране на вековния конфликт между Изток и Запад и по-конкретно между Европа и Русия. За нашите буржоазни нагласи на ума е трудно да обемем този конфликт и да го актуализираме съобразно днешните ни норми, правила, представи и мащаб на мислене. Ако днешната ситуация не се възприеме като част от този конфликт, ще бъде трудно тя да се разреши в целия неин мащаб, за да се постави света на ново равнище и върху нов път.

В зараждането и проявлението на тази ситуация

войната в Украйна

изпълнява тази именно задача. Историята избра по-благоприятния вариант за световен конфликт, за да бъде той по-лесно и по-бързо решен. Една слаба държава трябваше да бъде сатанизирана сама за себе си (макар и подпомагана реално от Европа и САЩ) и да й се внуши, че решава именно световните проблеми на времето, за да се отиде към радикалните промени. А всъщност е изпратена на „заколение“ и ще бере чужди грехове.

Светът сам и по естествен начин не можеше да излезе от безизходицата, в която бе потънал с края и резултатите от Студената война, разпада на Съветския съюз и поражението на социализма. Американизацията на света и особено налагането на глобализация по американски модел породиха криза, която бе неразрешима по друг начин, освен „чрез продължаване на политиката с други средства“. Т. е. чрез война! Аз мисля, че това го разбраха всички страни с изключение на управниците на Украйна и неолибералните клакьори като българските, които си мислят, че утре те ще решават съдбите на човечеството. Друго не беше и възможно, защото един истински военен конфликт от мащаба на идейния, за който тук говоря, ще унищожи земята. Затова осъзнаването на мащаба е наложително, за да се видят реалните проблеми и се прецени реално какво трябва да се направи, за да влезе човечеството в своята нова ера.

Сега, когато идва времето да се плаща

сметката за илюзиите, заблудите и принужденията,

потърпевшите ще бъдат тези, които повярваха в ненакърнимостта на статуквото, непобедимата сила на „европейските ценности“ и необратимостта на резултатите от Студената война. Най-висока е цената за Украйна и тя ще трябва да я заплати, без дори да очаква да й върнат някакво ресто. Впрочем, всички ще плащат, щом са се впрегнали в историческия впряг и не са и мислели, че ще е по-добре да не го правят.

Не е възможно повече да се мисли либерално и да се смята, че либерализмът днес е идеологията, която чертае някакво бъдеще. Трябва решително да се освободим от неговия начин на мислене и възприемане на света, да придобием друг мащаб на ума.

Навлизаме в нова епоха, която няма да повтаря нашето настояще и няма да може да се измерва със сегашните не мерки и представи.

Сега никак няма да е достатъчно да се увеличи само БВП или да се намали бюджетният дефицит, за да приемем, че икономиката се развива успешно. Предстоят велики промени и ако не сме още готови за тях, поне да знаем, че предстоят и да не се удивяваме, когато настъпят.

Но не бива и да се увличаме и да подценяваме възможностите на старото да се съпротивлява и да прави беди. Деамериканизацията ще бъде изпълнена при каквито и да било противодействия на американския модел и неговия начин на мислене, поведение и живот.

Но САЩ са още много силни и още дълго светът или поне част от него, ще им се подчинява, защото те го държат в ръцете си.

Но няма как да избягат от историята и от нейния неумолим ход. Това е обективен процес, който трябва да изпълни обективната необходимост от радикална промяна, а не настояване на някаква патологична американофобия и ненавист към американското.

Процесът е обективен и необратим.

 

 

Оръжие или безнадеждност за Украйна!?

Е-поща Печат PDF

На 16 декември 2022 г. Българското Народно събрание ратифицира с 166 гласа „за“ и 48 гласа „против“, внесеното от Министерския съвет Споразумение между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Украйна относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси на Украйна. БСП и ПП „Възраждане” се противопоставиха, изтъквайки две основания: текстът на Споразумението противоречи на българската Конституция, а предоставянето на оръжие на Украйна въвлича България във войната, започнала със Специална военна операция от Русия срещу Украйна.

Налага се да припомним, че в ранните часове на 21 февруари 2022 г. президентът Путин обявява „военна операция“, имаща за цел – по негови думи – да демилитаризира и денацифицира Украйна; три дни по-късно – на 24 февруари 2022 г., Русия предприе пълномащабно военно нахлуване в района на Донбас в Източна Украйна.

На 10 октомври 2022 г. експлозии разтърсиха Киев и други украински градове. САЩ и повечето европейски държави нарекоха случващото се война и обявиха Русия за агресор. Самата Русия увери, че Специалната военна операция, ще приключи, когато НАТО спре да използва украинска територия, за да заплашва Русия и когато преследваните задачи бъдат изпълнени. А те са: защита на мирното население на Донбас; демилитаризация и денацификация на Украйна, както и премахване на заплахите за Русия, идващи от украинска територия поради превземането й от държави-членки на НАТО.

Посочените основания за предприемане на Специалната военна операция налагат внимателен прочит на изтъкнатите причини предизвикали я и анализ на интересите на пряко ангажираните и евентуално потенциалните заинтересовани от резултатите при търсене на решения на конфликта страни.

На пръв поглед Специалната военна операция е срещу Украйна, съсед на Русия. Но обявената цел не е завладяване, освобождаване или ликвидиране на Украйна, чиято територия в продължение на няколко хилядолетия е била обект на нашествия и завладяване от хуни, монголци, поляци, руснаци и др.; която е била център на Киевската Рус; за известен период от време - на полско-литовско владение; съставна част на СССР, където с Русия образува единно етно-политическо пространство. Заслужава да припомним, че на два пъти през 20 век Украйна обявява независимост: през 1918 под името Украинска народна република, която през 1922 г. става част от СССР; и през 1991 г., когато Върховната рада със закон провъзгласява независимостта на Украйна, по-късно утвърдена с референдум.

На този фон и предвид целите, които Руската федерация обяви, че преследва и чието постигане бе определено като условие за евентуално прекратяване на операцията, ни се струва, че причините за започването й следва да се търсят някъде отвъд думите. Частичен отговор на този въпрос предлага доклад на американския изследователски център РАНД от 2019 г., в който сред основните приоритети във външната политика на Вашингтон по отношение на Русия, с обичайните за времето безцеремонност и цинизъм, са обявени: да се отслаби и унищожи Русия.

Като плацдарм за организиране и провеждане на набелязаната политика е избрана Украйна. С цел намаляване съпротивителни сили на Русия и улесняване на евентуално физическо приближаване на САЩ и евроатлантическите им съюзници до западната й граница и създаване на благоприятна обстановка за действие са предприети поредица от мерки: намаляване цените на петрола на световния пазар; спиране строителството на „Северен поток”-2; предлагане на европейския пазар на американски петрол, за да се намалят приходите на Русия от износ на петрол и газ; санкции срещу Русия и трети страни с интереси в Русия; откъсване на Украйна от руската сфера на влияние и насищане на Украйна със западно оръжие; евентуално членство на Украйна в НАТО; въвличане на Русия във въоръжен конфликт в Донбас; предизвикване на вътрешно напрежение в Русия, което да доведе до разпад на страната; разширяване на НАТО с включване на Финландия и Швеция и осигуряване достъп до Арктика; привличане в орбитата на Вашингтон на Грузия, Молдова и други страни от Централна Азия; смяна на властта в Беларус; атаки срещу руските газопроводи; организиране на цветни революции в постсъветските републики; пропаганда в центъра на която да се свързва името на Путин с корупцията и всички евентуални неудачи във вътрешната и външна политика на страната; организиране на протести в самата Русия по различни поводи, които да доведат до нейното разпадане.

Руснаците, обитаващи Украйна като коренно население в навечерието на обявяване на независимостта през 1989 г., съставляват над 22% от населението на страната. Към 1 ноември 2017 г. населението на Украйна наброява 42 418 235 души, от които над 8 330 000 души се идентифицират като руснаци; 0.4% или около 220 000 се самоопределят като българи; останалата част от населението е съставено от около 20 малцинствени групи.

Краткият преглед на събитията, предшестващи обявяването на Специалната руска операция в Украйна и последвалите квалификации от колективния Запад на случващото като агресия поставя

въпроса за легитимността на операцията

от гледна точка на действащото международно право. Руската военна интервенция в Украйна, без видима причина, която би могла да се квалифицира като casus belli, е на пръв поглед нарушение на международното право. Посочената от Русия причина за предприемане на военна операция – нарушаване правата на рускоезичното население обитаващо Украйна, от украинските власти, е основание за протест по установените от международното право механизми и ред, чрез ангажиране на международните организации, чрез двустранни и многостранни контакти и преговори до изчерпване на възможностите за намиране на мирно решение на спорните въпроси. Използването на военна сила не се изключва като средство за решаване на сериозни хуманитарни конфликти, но след изчерпване на възможностите за намиране на мирно решение или до представянето на доказателства за извършени нарушения, представляващи престъпления срещу човечеството и мира.

Между изброените от Русия основания за предприемането на Специалната военна операция в Украйна фигурират и обвинения срещу украински физически и юридически лица и административни структури в извършване на престъпления срещу мира и човечеството, без да се сочат конкретни доказателства. Повече яснота предоставя предупреждението на Русия, с формулиране на условията за възможно преустановяване на военната интервенция, както посочихме по-горе: НАТО и отделни държави-членки на пакта да преустановят използването на украинска територия, за да заплашват Русия, мирното население на Донбас да бъде защитено от произвола на украинските власти, да се демилитаризира и денацифицира Украйна.

Развитието на събитията към края 2022 г. показва, че САЩ не успяват да организират действащ съюз от държави срещу Русия в Европа и в света. Русия успя да минира и да разруши Евроатлантическата хегемония и да намали оръжейните запаси на Съюзниците, като унищожава предоставената на Украйна военна помощ, запазвайки до голяма степен собствените си военни опции. При това развитие на събитията, за да се измъкнат от Украйна без изрично да признаят поражението си, САЩ ще бъдат принудени да преговарят с Русия, а не да продължават войната чрез прокси-формации. А дали ще успеят и този път, по наша преценка не зависи само от тяхната воля. Ще се наложи Украйна не само да осъзнае, но и да рационализира своето географско положение и да приеме факта, че докато съществува, ще остане съсед на Русия и не само…

На терена се появи, наблюдаващата до сега в поза

„готова за скок върху плячката“,

подкрепяна от Запада кандидатка за украински земи, Полша. През декември 2022 г. печатът съобщи, че по внушение на президента Анджей Дуда, на някои специализирани национални полски служби е възложено да разработят официален претекст/оправдание за анексиране на западните райони на Украйна, включващи Волинска, Ровенска и северните части на Тернополска област. Съобщава се, че се подготвя провеждането на плебисцит в района на Лвов за отделяне от Украйна. Кое дава основание на Полша в настоящия момент да възроди идеята, в основата на плановете за изграждане на Велика Полша? Няколко са споменаваните мотиви, но един е в основата на трайната полска източна политика: „защита от руска агресия“! Не случайно т.нар. Специална руска операция в Украйна бе незабавно квалифицирана като агресия. Въпросът, на който ще очакваме най-близкото бъдеще да предложи някакъв отговор е има ли обективно основание да се твърди, че Русия планира продължаване на Специалната военна операция на запад – в частност в Полша, държава член на НАТО или Полша се възползва от обстановката, за да възроди и легализира амбициите да си „върне“ отнетите или загубени през годините между двете световни войни територии. Внушенията, идващи от държави-членки на НАТО, че доставяйки оръжия на Украйна, „въпросът за изпращане на войски на НАТО е изключен“ трудно биха могли да се приемат като доказателство, че Полша провежда украинската си политика единствено в качеството си на национална държава. Външният министър на Русия, Сергей Лавров, през април 2022 г. посочи, че Полша е изключение от заявените добри намерения за не намеса на НАТО в Украйна, тъй като тя планира такава намеса и действията й не биха могли да се отделят от пакета военна помощ, която НАТО изпраща в Украйна. Пенсионираният американски полковник Дъглас Макгрегър, в статия, с дата 20.12.2022 г., добави, че НАТО би могъл да разчита в случая и на благоразположението на Румъния.

Полша провежда паралелна национална и регионална блокова политика по отношение на Украйна, изразяваща се в приобщаване на определени райони от Украйна и изграждане на блокова структура чрез обединение с или поглъщане на остатъчна Украйна и разширяване на тази структура на север от Литва до района на Балканите на юг или реализиране на идеята за създаване на мултинационално обединение на територии разположени между Балтийско, Черно и Адриатическо морета – Интермариум - инициатива лансирана от Анджей Дуда „Три морета“. Първите стъпки за реализиране на тази идея са факт: през май 2022, украинският президент Володимир Зеленски, говорейки в Радата заедно с полския лидер Анджей Дуда, обяви предоставянето на специален правен статут на полски граждани в Украйна. Полша се превърна в основна база за обучение на 10 000 украински военни в рамките на специалната военна мисия на ЕС. По неопровергана информация през последните осем години 50 000 млади украинци са получили образование в Полша. Повечето от тези хора са от Западна Украйна. Допуска се че това ще е състава на бъдещата полска администрация в присъединените територии.

Доколко оповестените полско-украински намерения ще се реализират в Западна Украйна едва ли зависи единствено от Полша и Украйна. Трудно предвидима е промяна в обстановката без да се отчитат руските планове и възможности за присъствие и влияние в тези райони и в Европа. Рускоетническите и рускоговорещи жители на Украйна в продължение на столетия са формирали естествен териториален ареал, който административно е бил част от руската империя. При тези естествени предпоставки да се очаква, че Русия ще се лиши от своето историческо наследство, за да го предостави на американските си съперници, би било наивно. Специалната военна операция не е приключила. Нещо повече – тя все по ясно

прераства в открита война.

Липсата на далновиден анализ на възможното развитие на събитията от страна на украинското ръководство и на план за приемливо за руската страна решение, което да отчита и трайния украински интерес в условията на без алтернативното териториално съседство с Русия.

Което да разчита главно на враждебно настроени към Русия вътрешни сили, гарантира трайното руско присъствие във вече завзетите територии с площ от около 110 000 кв. км. Под руски контрол са Херсонска и Запорожка област, Донецката и Луганска народни републики, крайбрежието на Азовско море с пристанища Мариупол и Бердянск, Крим. Едва ли би могъл да се търси алтернативен прочит на ясно формулираните от президента Путин условия за сериозен диалог с Украйна за търсене на решение на настъпилите в резултат на СВО промени в района, а те са: „киевските власти да изпълнят познатите изисквания и да вземат предвид новите териториални реалности“. Към тези реалности следва да споменем официалното признаване на Донецката и Луганска народни републики от Русия през февруари 2022 г.; провеждането на референдум в Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие за присъединяване към Русия с впечатляващи резултати: за присъединяване към Русия в Крим са гласували 97,47% от избирателите, в Севастопол - 96,59%, в ДНР - 99,23%, в ЛНР - 98,42%, в Херсонска област - 87,05%, в Запорожка област - 93,11%. На 30 септември 2022 президента Путин подписа документ, с който четирите области се обявяват за част от Руската федерация, както и договори с ръководителите им за анексирането на тези територии от Русия.

По наша оценка, в началото на 2023 г. едва ли би могло да се очаква връщане назад и възстановяване на статуквото от преди началото на военните събития в зоната на руско-украинската граница. Събитията акумулираха свой заряд и би било логично да се очаква той да ги тласка и развива във вече очерталата се насока, ако страните не успеят да договорят нови разделителни линии, узаконяващи настъпилите промени и съотношение на силите. А това ще зависи от далновидността на техните ръководители, ако намерят сили и кураж затова.

Не са необходими специални знания, оракулска дарба и необикновено въображение, за да се определи

евентуалното следващо направление на СВО,

ако тя не бъде преустановена със споразумение, а то е Николаев-Одеса и района на Харков в направление Суми - Чернигов. Целта е очевидна – пълна изолация на Украйна от останалия свят и установяване на максимален контрол върху териториите, формиращи Триморието.

Остава открит трудният въпрос – къде и кога руските и полски интереси в Украйна ще достигнат водораздела на търпимост и ще се опита ли някоя от страните да го пресече? Въпрос на време е да разберем отговора и в този период от време се очаква всяка от ангажираните страни да мобилизира и да разгъне целия свой военен потенциал, за да доказва правотата си.

Паралелно с действията, предприемани от страните на терен, Международният наказателен съд (МНС) в Хага започна разследване за извършени евентуални военни престъпления след руското нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г. Известно е, че този съд няма юрисдикция да инициира съдебни преследвания и, че разглежда спорове между държави, а не между физически лица.

В искане до МНС, Украйна твърди, че Руската федерация я е нападнала под фалшив претекст – да защити рускоезичното население на Донбас, срещу което Киев извършвал геноцид. Украйна твърди, че Русия е нарушила международното право и в частност Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, като е започнала неоправдана война и извършва геноцид срещу украинския народ.

Руската страна, от своя страна се позовава на принципа „отговорност за защита“ („the responsibility to protect“), формулиран от ООН във връзка с конфликт в Руанда, според който когато едно население е подложено на издевателства, международната общност или съседите са длъжни да се намесят, за да предотвратят случващото се.

На този фон, на 18 ноември 2022 г., България, на основание член 63 от Статута на Съда, регистрира декларация за встъпване в делото Унгария-Русия, касаещо обвинения в геноцид съгласно Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.

Възникна въпросът

защо България се включва, има ли собствен интерес и какъв е той?

На пръв поглед не виждаме пряк национален интерес, който да налага включването на България в делото. В декларацията за встъпване в делото българската страна се позовава на желанието си да наблюдава процедурата по внесения от Украйна иск в МНС! И още нещо – да наблюдава развитието на конфликта между Украйна и Русия в конкретния случай, без да взема страна, което не изключва, разбира се формирането на собствена оценка и квалификация за случващото се на терен.

За да легитимира интереса си към случващото се в Украйна, България предостави доброволна вноска в размер на Ђ50 000 в Доверителния фонд за събиране на средства за подпомагане дейността на Службата на прокурора на Международния наказателен съд (МНС) в Хага, разследващ руските военни престъпления в Украйна. Това се разбира от отчета за дейността на българското Министерството на правосъдието под ръководството на Надежда Йорданова.

От гореописаните инициативи на българската администрация обикновеният български гражданин би останал с впечатление, че наистина се касае за действия за придобиване на достоверна информация за случващото се в Украйна. Така ли е, каква е цената и какво следва?

С решение от 9 декември 2022 г., Българското Народно събрание разреши да се предостави военно имущество на Украйна, по силата на споразумение между двете страни, както и в бъдеще да се предоставя подобно имущество по искане на украинската страна; разреши също участието на военнослужещи от българските въоръжени сили в мисията на ЕС за подпомагане на Украйна; пое задължение да подготвя украински бойни санитари на територията на България.

На 77-та сесия на Общото събрание на ООН, постоянният представител на Украйна депозира писмо, адресирано до председателя на Съвета за Сигурност, до Генералния Секретар на ООН и до председателя на 77-та сесия на ОС на ООН, към което приложи изявление на Министерството на външните работи на Украйна относно „нелегитимността на присъствието на Руската федерация в Съвета за сигурност на ООН и в ООН като цяло“  по повод събитията в Украйна. За първи път в историята на ООН официално се оспорва членството в Организацията и в СС на един от петте му постоянни членове. Трудно е да се очаква от тази инициатива да последва нещо реално, тъй като с подобни, безспорно пропагандни искания, по същество се оспорва съществуването и дейността на самата организация, като се пренебрегва факта, че създаването й бе продиктуване от необходимостта да се хармонизират, балансират и преодоляват различията между формиралите се основни идеологически лагери в света, за да се избегнат противопоставяния, довели до избухването на две световни войни в продължение само на три десетилетия през ХХ век. Без постоянните членове на Съвета за Сигурност на ООН, съществуването на самата организация би се обезсмислило.

Изводът ни се струва безспорен: решение за изход от конфликта трябва да се търси в района, с участие на всички пряко засегнати и потенциални жертви, като се ограничи присъствието и влиянието на държави извън района, опитващи се да променят в свой интерес установеното геополитическо равновесие.

Дали решението на Народното събрание за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна е в съответствие с българската декларацията за встъпване в делото и с посоченото затова основание - желанието да наблюдава процедурата, без да взема страна, ни се струва безспорно – не е!

България престъпва границите, които сама си е поставила

и на практика се включва като участник в конфликта на страната на Украйна, в нарушение на вече прието решение на законодателя и на конституцията.

Какво следва и какво реално може да се очаква? Българската общественост спешно и решително да се намеси, за да спре изпълнението и да се дерогира решението за предоставяне на военна помощ на Украйна. Струва ни се, че първата стъпка в тази посока е направена. По искане на 50 народни представители Конституционният съд образува дело №1/2023 г. за обявяване за противоконституционно Решението на Народното събрание за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна, прието от Народното събрание на 9 декември 2022 г. Предстои втората стъпка. И от нея българският народ е в правото си да очаква, по предложение на докладчика по делото Янаки Стоилов, Конституционният съд да обяви въпросното Решението на НС за противоконституционно и да напомни на българския политически полу-елит, че българският интерес може да бъде защитен единствено при спазване на националното законодателство и на международното право, при съблюдаване принципите на справедливост, реципрочност, баланс на интереси чрез отхвърляне на решения и политики, мотивирани от преследване на чужди на България интереси.

Бихме искали да вярваме, че предлагания анализ ще съдейства на мислещите и загрижени за бъдещето и благополучието на българската народност специалисти и професионалисти да изградят необходимите критерии и стандарти за оценка и отстояване на мнения и позиции, утвърждаващи българския национален интерес. Това не е по силите на непросветени, политически неграмотни и национално неориентирани службогонци. Време е те да отстъпят от политическата сцена, да предоставят местата, които са узурпирали в българската държавна администрация, на доказали се професионалисти, с каквито България разполага, но безотговорно пренебрегва.

12 януари 2023 г.

 

 


Страница 1 от 496