Христо Ботйов Петков е личност от планетарна величина!
Той трябва да бъде мислен като величаво единство на перо и сабя, на талант и саможертва, на смърт и безсмъртие. Поет с гигантски талант – да беше французин, неговите стихове щяха да се изучават по целия свят, като тези на Юго. Революционер с дивен героизъм – да беше италианец, неговото име щяха да носят булеварди по цяла Европа. И патриот с чутовна убедителност – и звънките му стихове, и гръмовната му публицистика, и революционният му размах са посветени на едно свято дело: свободна и горда българска държавност.
Защото Христо Ботйов, Васил Левский и всичките ни възрожденци и революционери са изградени държавници – ратуват не само за свобода, а за просветеност, за историческа памет, за достойнство и човешки правдини, за равенство и законност. И затова само месеци след Освобождението техните следовници създават една от най-демократичните в света конституции – Търновската. В основата на този величав акт на свободния български дух стои разбирането, че няма конституция без държава, няма държава без нация, няма нация без историческа памет.
За мен е несъмнено: и днес „най-голямата добродетел в света е любовта към Отечеството”! И ако през 1876-а година творчеството и саможертвата на Ботйов имаха грандиозния смисъл да направят освобождението неотложно, през времето до днес те имат държавоградивния смисъл да будят и пазят българския дух. Уникалното прозрение, че „тоз, който падне в бой за свобода – той не умира”, днес има смисъл именно в безсмъртието на националната памет.
Защото да помним величието на Ботйов и другите ни славни герои е нужно не на тях, а на нас! Опазването на националната идентичност и историческата памет на българския народ е дължимо именно, за да има тяхната саможертва устойчив смисъл извън тяхното време. Това е нашият „Радецки” днес!
И днес тихият бял Дунав се вълнува – и водите му бучат от гняв срещу обезродяването и заличаването на българската памет. Защото българското образование е пометено от башибозука на отродяването, подложено е – простете ми тази крайност… – на ново Баташко клане от глобализацията и криворазбраната толерантност. В учебниците, по които учат децата ни, Ботйов и България вече ги няма… Няма ги Бенковски и Хвърковатата чета, Захари Стоянов и неговите „Записки”, Кочо и Балканджи Йово. Няма го споменът за величавите ни герои, няма го смисълът на родолюбието, няма го дългът пред Отечеството. Да ги върнем на мястото им – това са днешните Оборище и Околчица!
Затова подех начинанието „Да върнем България в българското училище” – и мечтая всеки, който носи поне частица от Ботйов в душата си, да го подеме. И всякоя възраст, класа, пол, занятие да развее байрака на опазването на българската национална памет. Беден народ, остане ли и без памет, е свършен народ.
Затова Паисий сложи началото на Възраждането и освобождението именно с опазването на паметта. Ако трябваше Райна княгиня днес пак да извезва байрак на бунта, би изписала със златни букви: „Да опазим българското, за да го има Отечеството”!
Защото днес отново се нуждаем от Освобождение – от оковите на забравата, на безродния глобализъм и самоотричането от корените, от същността и смисъла ни.
И нека е ясно: демокрацията и членството в ЕС и НАТО не само не налагат отказване от суверенитета и националната идентичност, а ги гарантират!
Народ, който може да роди личност като Христо Ботйов, е велик народ! Величавият ни дълг днес е да опазим националната си памет. За да е имала смисъл саможертвата на героите ни – и за да я има тяхната и нашата България!
