Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

АРХИВ 2023

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Каталожният номер е 311 в каталога на Български пощи.

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

ВЪРХЪТ НА СТРАХА И БЕЗСИЛИЕТО

Е-поща Печат PDF

 

Българите имаме много хубави поговорки. Две от тях са подходящи за случая. Първата е на страха очите са големи, а вто­рата – от истината боли.

Пропагандната машина, мо­тивирана от получените наско­ро от Държавния департамент на САЩ 900 000 долара за бор­ба срещу руската пропаганда и дезинформация, реши да се от­чете ударно, по стахановски. Първо беше забранено интервюто на Петър Волгин с руския посланик Елеонора Митрофанова, а малко след това Академичният съвет на Софийския универси­тет „Св. Климент Охридски“ се разграничи от интервю на проф. Дарина Григорова пред Поглед Инфо, където използваната от нея дума денацификация изплаши българския политически елит.

КАКВО СЕ СЛУЧИ?

Вместо да извадят очи, инициаторите на тези решения из­писаха вежди. Всички поголовно тръгнаха да търсят и четат тези интервюта. Без съответната забрана всяко едно от тях щеше да е част от общия информационен поток. Пример за това е интер­вюто с американския посланик в България Кенет Мертен, което бе излъчено по същото време, когато се забрани интервюто на ру­ския посланик. То мина и замина без какъвто и да е обществен от­звук. Това обаче не попречи на задкулисните господари да увеличат натиска върху послушната (не)коалиция, която за рекордно крат­ки срокове гласува впечатляващи по некомпетентност и национал­но предателство закони и промени в Конституцията. Впечатляващо безумие! по тъмна доба започна разру­шаването на Паметника на Съ­ветската армия. Документал­но правната бъркотия допълни поръчковата и вероятно добре финансирана операция. Вър­хът на безумието бяха двете тор­ти, с които ПП-ДБ отпразнуваха „победата над комунизма“. Из­лезе информация, че още през 2011 г. е имало подобни произ­ведения на „кулинарното“ из­куство. Торти с подобно съдър­жание са правени и в Киев през 2014 г. Ако сценаристите са едни и същи в Украйна и България, можем уверено да кажем, че съдбата на послушковците и зависимите и в двете държави ще е негативно идентична. Не са за завиждане!

За пореден път България се използва за прокарване на чуж­ди интереси под знака на фал­шиви идеали с отрицателен по­глед към историята. Освен това да разрушаваш е много по-лес­но, отколкото да градиш. Да из­ползваш морална дидактика с изпразнена от съдържание ле­ксика е много по-лесно. Факт е, че се залага на изтърканата фра­за за съветската окупация, но удобно се забравят жертвите и разрушенията от англо-амери­канските бомбардировки над България от октомври 1943-а до началото на септември 1944 г. Безпристрастната оценка също така налага да се подчертае, че НР България е била държава с развити промишленост, здра­веопазване, образование, сел­ско стопанство и наличие на гарантираната военна сигур­ност. В Р България вече 34 го­дини се разрушава и прераз­пределя наследството от пре­ди демократичния преход.

България е стратегическа територия с богата история и с българска следа във всяко от­критие. Това няма да се про­мени. Обществото - независи­мо от постоянните негативни класации, които оглавява в ЕС и НАТО, остава будно, инте­лигентно и със своя истинска гражданска и интелектуал­на позиция. Политическият елит смята, че е недосегаем за гражданското недоволство и гняв. Историята обаче е пълна с доказателства за противното. Проблемът е за страхливците, чието безсилие ги кара да бър­зат да реализират своите пъкле­ни дела, но, уви, времето вече не работи за тях!

Евроатлантическият фа­шизъм, който вече е опреде­лен като чумата на ХХI век, няма как да не постигне съд­бата на хитлерофашизма, който завърши безславно пре­ди близо 80 години. Повторе­нието не е майка на знанието, но е баща на тъпотата!

 

Ти закъсняваш понякога, Истино!

Е-поща Печат PDF

Такъв въпрос не би трябвало да същест­вува от историческа гледна точка. Но той е сред нас. Въпреки че е издиган като теза извън контекста на историческите събития през Втората световна война и мяс­тото на Царство България в нея.

Поставят го онези, които са създали реални условия наша­та родина да претърпи трета национална катастрофа, мно­го по-тежка от първите две. А днес - техните потомци, раз­бира се. И едните, и другите ве­роятно знаят истината. Но в техен интерес е тя да бъде за­личена и заменена с неистина. Защото изглежда само така мо­гат да омилостивят гузната си съвест. Заклинанията им обаче едва ли ще доведат до тяхното пречистване. Те може би зави­наги ще останат като престъп­ници пред своя народ, полу­чили някакви материални ин­дулгенции, загдето са преда­вали родината си. Лошото е, че вече деца и внуци на хора, воювали като партизани и по­магачи в състава на Народо­освободителната въстаниче­ска армия като част от анти­хитлеристката коалиция, днес участват като екзекутори на Паметника на Съветската ар­мия или като безмълвни сви­детели на разрушението. Дали пък техните родители, баби и дядовци, солидни кадри от вър­ха на държавата и на Държавна сигурност, не са ги учили вмес­то на реална история и истори­ческо мислене и отговорност, на преклонение пред властта, парите и материалното благо­денствие?!

Народните предания през хилядолетията напомнят, че за безродника, колкото и да се мъчи да скрие своето безро­дие, възмездието за деяния­та му – ако не съдебно, то като морално или Божие наказа­ние, го застига. И той понася неговата тежест. Ако не той самият - негови потомци.

Покъртително е, когато чо­век слуша баладата на Емил Димитров, която той пееше прочувствено и със сълзи в очи­те: „Ти закъсняваш понякога, Ис­тино, но винаги идваш при нас!“

Фактите от историята са пределно ясни от геостратеги­ческа, геополитическа и социал­но-икономическа гледна точка.

Геостратегически погле­днато, в началото на септем­ври 1944 г. – най-драматич­ния месец за родината ни от началото на Втората световна война, България е в изключи­телно тежко положение. Ока­зала се е във война с кажи- речи целия воюващ свят: със СССР, с хитлеристка Германия, с Великобритания, със САЩ!...

В ония дни България е при­нудена да изживява срама и ужаса от последствията на ре­шението държавата ни да при­съедини народа към хитлерист­ката коалиция. Заставена е да се гърчи пред усмихнатите бри­тански дипломати, че се нала­га да поизживее поне за крат­ко онова, което е причинила на Гърция и Югославия, части от чиито територии е владяла в свой интерес след германската окупация в продължение на повече от три години. Да пла­ща за хилядите евреи, изпра­тени в лагерите на смъртта от така наречените „нови българ­ски земи“. За военното престъ­пление, извършено от бъл­гарски жандармеристи, кои­то са умъртвили по особено мъчителен начин тежко ра­нения капитан Томпсън, кад­рови офицер от Британски­те кралски въоръжени сили, вместо да се отнесат към него като към военнопленник и да му окажат нужната меди­цинска помощ в съчетание с поне елементарни социални грижи. Да плаща за свалените американски и британски во­енни самолети и загиналите пи­лоти, срещу които българската противовъздушна отбрана и бойната авиация са стреляли в „символичната война“. И още, и още... От геополитическа гледна точка цената, която България е трябвало да плати, не е било трудно да се очертае. Тя е мо­гла да включва следното. Пър­во, окупация от Турция на те­ритории, примерно казано ,в четириъгълника бреговете на Черно море, южните склоно­ве на Източна Стара планина, Сливен, Свиленград, турско- българската граница, устието на Резовска река. Това би било знак на благодарност на съю­зниците към Турция, загдето е запазила неутралитет и не се е включила във войната на страната на хитлеристка Гер­мания. Второ, евентуална оку­пация от Гърция на, примерно казано, земите в четиръгълни­ка Свиленград, Хасково, Плов­див, Пазарджик, Доспат дере, довоенната граница с Гърция. Трето, възможна окупация от Югославия на територии на­пример на изток от довоенна­та граница с България в чети­ръгълника връх Тумба, дово­енната граница на Гърция с България, река Доспат, Само­ков, предградията на град Со­фия, Видин, река Дунав, усти­ето на река Тимок. Тези окупа­ции биха могли да завършат с присъединяване на въпросни­те земи към държавите окупа­торки. На Лудогорието и Доб­руджа, населени с немалко тур­ско население, не се знае какво би могло да им се случи.

Социално-икономически погледнато, България би се лишила от близо половината от своята територия и населе­ние, от най-плодородни земи, от пълноводни реки, веков­ни гори, морски пристанища, железопътни линии, възлови гари и летища, стратегически сухопътни комуникации. Това би довело до огромни загуби в икономиката и главно в селско­то стопанство, придружени от демографска катастрофа. Бъл­гарският народ би изпаднал в още по-жестока покруса в срав­нение с онази, която е бил при­нуден да изживее след загуба­та на една трета от българската територия подир Междусъю­зническата и Първата светов­на война. Тогава извън преде­лите на България се оказват бъл­гарските части от Вардарска и Егейска Македония, Западна Тракия, островите Тасос и Са­мотраки, Западните покрай­нини. Погрешната политика на „царя Обединител“ Борис Тре­ти, който още от 1939 е смятал, че Германия ще загуби войната с включването на България във войната на страната на хитле­ристка Германия, не само не е довела до „обединение“ на бъл­гари и български земи, но е из­правила страната ни до ръба на ужасна катастрофа.

Разбира се, посоченото въз­можно развитие е било повече дипломатически задевки и пред­положения, без реални докумен­ти за териториални претенции.

Съвсем реално е станало оба­че това, че спорните според Ньойския мирен договор от 1919 г. български земи в Запад­на Тракия, заключени в чети­риъгълника река Места, бре­говете на Бяло море, устието на река Марица, Свиленград, довоенната граница на Бълга­рия с Гърция, плюс острови­те Тасос и Самотраки, които са предадени на Гърция през 1921 г. от Съюзническата контрол­на комисия без ратификация, след Втората световна война са оставени почти безспорно във владение на нашата южна съ­седка. Което е потвърдено уст­но от българска страна от пред­седателя на Държавния съвет на НРБ Т. Живков през 1974 г.

Така заради участието си във войната на страната на хитле­ристка Германия и окупация­та на част от Гърция България бива принудена да се раздели окончателно с бляновете си за излаз на Бяло море. На практи­ка само това са териториални­те загуби на родината ни вслед­ствие на прогерманската поли­тика, въвлякла България във Втората световна война на гер­манска страна. Които всъщност не са загуби, а само официално приемане на статуквото, очер­тало се след Първата световна война като част от втората на­ционална катастрофа.

Всичко предполагаемо би могло да стане сурова реал­ност, ако не се е намесил СССР с неговата армия.

С обявяването на война на България на 5.9.1944 г. СССР поставя Турция и Великобри­тания пред свършен факт. И Турция се отказва от опасна за нея авантюра. За по-сигур­но СССР изпраща своята ар­мия на юг веднага след пре­сичането на границата с Бъл­гария в Добруджа. Съветските войски много бързо блокират всички важни пътни артерии на българско-турската грани­ца. Придвижили са се екстрено с влакове (танкове и друга тежка бронирана верижна техника) и на собствен ход на автомобили.

СССР се е съгласил с пред­ложението на Великобрита­ния тя да установи 90/10 кон­трол върху Гърция, срещу 75/25 съветски контрол върху България. Защото е отчитал, че Обединеното кралство дава мило и драго да контролира Гърция и вътрешните морета. В замяна е успял да договори спасяване на България. Това е първата крачка към запазва­не на териториалната цялост на страната ни в нейните довоен­ни граници плюс Южна Доб­руджа, присъединена към Бъл­гария в хода на войната - Румъ­ния е воювала срещу СССР с огромна армия.

Как биха реагирали Вели­кобритания, САЩ, Гърция и Югославия в тази обстановка, ако СССР не е бил вече най-ав­торитетната геополитическа сила в света и неговата армия не е била най-силната? И е га­рантирала ненакърняване на границите на България?!

По настояване на СССР ве­ликите сили позволяват на Бъл­гария да участва във война­та за разгрома на хитлерист­ка Германия по време на под­писването на споразумението за примирие през октомври 1944 г. в Москва. В резултат на това Българската армия дава достоен принос за спасяване на териториалната цялост на своята родина с изключител­ния си героизъм и победите във военните действия. Един­ственият несъветски офи­цер, преминал в триумфал­ния марш на Парада на побе­дата на 24.6.1945 на Червения площад в Москва, е командва­щият Първа българска армия генерал-лейтенант Владимир Стойчев.

Представят ли си радетели­те на събарянето на Паметни­ка на Съветската армия какво е било тогава положението: Българската армия да воюва за освобождаването на Вар­дарска Македония от герман­ските нацистки войски, коя­то допреди няколко седмици е била във владение на Бълга­рия и нейната армия в качест­вото на администратор или окупатор? Югославските вла­сти начело с Тито са били при­нудени да разрешат на Бълга­рия да воюва за освобожда­ване на югославски довоенни територии.

След войната СССР помага на България да се възстанови от разрухата.

За 45 години социализъм (1944-1989) България с под­крепата на СССР успява да се нареди на 27-о място в света по индекс на човешкото раз­витие, селското стопанство става едно от най-рентабил­ните в света, пример и модел за следване от много държави. Народът се е увеличил количест­вено от 7 на 9 милиона души, здрав, сплотен, единен. Българ­ското образовние нарежда на­рода ни на първо място в Ев­ропа по ефективност, обхват и успеваемост на децата и мла­дежите. Българската народна армия, когато в България не е имало чужди войски, е изгра­дена с помощта на СССР като една от най-боеспособните ар­мии в Организацията на Вар­шавския договор и страшили­ще за евентуалните ѝ проти­вници. Американският посла­ник, според български генерали, когато е присъствал на унищо­жаването на българските ра­кети с обхват около 500 км, е шепнел, обзет от силно вълне­ние: „Страшно оръжие! Страш­но оръжие!“.

За 34 години след срива на социализма в България и из­бухването на демокрацията страната ни все още не е дос­тигнала икономическото раз­витие от 1988. Населението се е смалило до под 7 милиона. Образованието е на едно от най-ниските места в Евросъ­юза. Народът страда от боле­сти, разединен, обеднял, угри­жен, без ясна надеждна визия за бъдещето си.

Така че не Паметникът на Съветската армия пречи на властниците да изведат Бъл­гария напред. Пречат те сами­те.

Не знам дали може да се при­еме за рационално, но си ми­сля, че ако тези, които се осме­лиха да започнат разрушава­нето на Паметника на Съвет­ската армия, бъдат заставени да го реставрират до ниво да заблести и да напомня с нова сила за жестоките уроци на историята, народът ни може би ще получи глътка свеж въз­дух.

И вероятно ще почувства малко надежда, че има спра­ведливост и за онеправданите.

 

КАКВОТО ИМА ДА СТАВА, ЩЕ СТАНЕ ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНА

Е-поща Печат PDF

 

Революционните тран­сформации в света, чи­ято видима част започ­на да се откроява през последните десетина години, дадоха да се разбере, че те уси­лено протичат и са на път да придобият нови измерения, за да се приближат към най-ва­жните си завършени резулта­ти. 2024 г. ще оформи тези ре­зултати и някои от тях ще бъ­дат дипломатически и поли­тически фиксирани като нови правила и норми в устройство­то на света оттук насетне. Това означава, че ще видим нова ге­ополитическа карта, на която ще бъдат установени (този път за дълго) новите реалности. Ста­ва дума за очертаване на зо­ните на влияние на великите сили, но преди това ще стане достатъчно светло и ясно кои са великите сили и коя с какво влияние, сила и значение ще притежава в следващите десе­тилетия.

Всъщност това е най-голе­мият геополитически проблем, чието решение се търси толкова упорито след разпада на СССР и прокламирането на мнимата победа на Запада над социали­зма в т. нар. „студена война“. Краят на студената война и трите десетилетия след нея по­казаха, че видимите резулта­ти не винаги са най-важните и определящите в международ­ните отношения и че както една загуба може да е начало на въз­ход, така и победата може да се окаже пирова и да е предвестник най-малкото на дълбока и все­странна криза, та дори и на крах и разпад.

Студената война само фор­мално отчете победа на Запа­да. Тя просто обозначи края на дълбоката криза на социали­зма и на СССР, отвъд която вече се бяха формирали нови тен­денции, ново разбиране на обществените процеси, нова формула, по която се устройва­ше светът, за да започне нова епоха в историята на човечест­вото. Социализмът бе победен, ала и капитализмът получи смъртоносни рани и сега пре­живява края на своето истори­ческо време.

Който видя и отчете тези ре­алности, успя да се пренастрои и да тръгне по друг път, за да ус­кори движението си и достигне до историческата си цел.

През 2023 г. ускорението бе значително увеличено и тран­сформациите са почти пред за­вършване. Светът вече е раз­личен и ако някои държавници, политици и анализатори не го отчитат и не настройват поли­тиката на държавата си по нов начин, значи държавата потъ­ва и нищо чудно да изчезне в политическото небитие. Или в най-добрия случай да промени рязко и чувствително своето положение и да изгуби (ако ги е имала!) влияние, сила, мощ, икономически ресурси и въз­ход.

След Втората световна война световните войни се водят по различен начин: най-често те са провокирани или започва­ни от САЩ срещу отделна дър­жава като наказателна опера­ция заради нейното неподчи­нение и непослушание. Но бър­зо в конфликта бива буквално всмукван целият свят и той ста­ва част от войната като пълно­правно воюваща страна. И под­държа цивилизационния кон­фликт между Изтока и Запада, между Европа и Русия, незави­симо в кой край на света е. Този нов начин на водене на светов­на война позволи на САЩ да изтощят буквално всички дър­жави и да ги подчинят напъл­но на себе си, като достатъчно силно ги привързват към ико­номиката и ги правят свои са­телити. Днешната велика светов­на война се води по този на­чин. Но тя приключва, след което световното статукво ще бъде разрушено и ще настъпи нова епоха.

В това не бива никой да се съмнява и да упорства в суе­верието си, че това, което е било досега, пак ще бъде. Не, няма да го бъде!

Затова българската държа­ва и нейната власт са длъжни да отчетат тези процеси и на­стъпилите досега реалности и да се подготвят за онова, кое­то идва и скоро ще дойде. Ние няма да бъдем пощадени от не­умолимия ход на историята и от волята на тези, които от утре ще ръководят света. На тях, както и на предишните, не им е кой знае колко нужно сред съюзниците и приятелите им да бъде и нашата малка и бе­дна родина. Именно затова тя е длъжна да заяви желание­то си да бъде с тях и сред тях. Единственото, което ще й по­пречи да го направи и получи, са глупостта и твърдоглавие­то на водачите ни.

Още веднъж ще кажа, че настъпващото през 2024 г. не е обикновено разместване на пластове или пренареждане на силите в световната поли­тика, нито обикновена поя­ва на нови силни икономики, които ще променят характера на пазара и силата на конку­ренцията. По същество ще се случи истинска революция в геополитиката. Защото нови­те лидери на света ще наложат нов световен ред, произтичащ от реда в самите тях, от духа и волята на мисията, която им е поверена и която те изпълня­ват по силата на своя цивили­зационен избор. Затова и от­ношенията между държавите ще бъдат по-различни.

Това ще засегне най-вече формулата, по която е съз­даден и днес функционира Европейският съюз. Криза­та, в която е навлязъл съюз­ът, е достатъчно тежка и труд­но преодолима с традиционни средства и без радикални тран­сформации, засягащи негови­те вътрешни връзки, принци­па на „ограничения суверени­тет“, вертикалната йерар­хия, чиновническия диктат, неравенството между държа­вите и нациите, силата на на­ционалния и корпоративния егоизъм. Той отдавна не е вече съюз на най-мощните иконо­мики, нито център на създава­не и прилагане на нови техно­логии и научни открития. По­литическата му формула може да остане валидна само дока­то се пренагласи Европа след края на студената война. Оче­видно е обаче, че днес тя е за­държаща и не съдейства за не­говия просперитет.

Европейският съюз по­каза, че е в тежка криза по време на конфликта с Украй­на. Видя се неговата пълна за­висимост от САЩ, видя се, че е неефективен, когато трябва по същество да решава чисто во­еннополитически проблеми, а не да се занимава с иконо­миката и реалното обедине­ние на континента за ускоре­но икономическо развитие.

Смята се, че когато полити­ката доминира над икономи­ката (а тази доминация вече е присъща и на Европейския съюз), потърпевша е иконо­миката. Но опитът на съюза (а и преди на СИВ) показва, че не по-малки са пораженията и върху политиката. Дори може би са още по-тежки. Затова смятам, че реорганизирани­ят Европейски съюз ще пред­ставлява различна структура, подчинена преди всичко на развитата икономика и осво­бодена от политиката, воде­на по време на студената вой­на. Затова в него няма да има място за всички досегашни членове. Някои от тях, сред които и нашата държава, ще се окажат излишни и ще бъ­дат изхвърлени.

Преустройството на ЕС, което ще започне по всяка вероятност още през 2024 г., ще го изостави поне за едно цяло десетилетие извън си­лите, които ще доминират ге­ополитиката. Западът ще бъде отново представян от САЩ. Но сега неговото влияние ще бъде ограничавано и изравнявано от това на Китай и Русия. Ки­тай и Русия ще бъдат от сега на­сетне заедно и все повече ще се сближават, за да управляват за­едно. Това се налага, защото Китай сам няма как да пости­га световно господство и в ци­вилизационно отношение по­ради трудността с езика и кул­турата му. Русия ще допълва тази мощ и ще осигурява общо­то господство в доста широк кръг на влияние. Влияние, кое­то няма да е само руско, а ру­ско-китайско или евразийско. Това ще му придава нова сила и дълголетие.

Крайно необходимо е пре­устройството на САЩ. Дъл­гите години на пълно световно господство направиха ленива тяхната икономика. Американ­ският начин на живот е по-ско­ро консуматорски, а не креа­тивен и подчинен на реална­та конкуренция на пазара. По­литическата и военната им сила обезсили новаторското им ми­слене и креативността им и днес САЩ не са в състояние да се кон­курират с никое свое производ­ство на другите големи иконо­мики и най-вече тази на Китай. Това е сериозен проблем, кой­то, ако не се реши, ще влече САЩ назад и няма да им поз­волява да се движат напред.

България ще преживее ог­ромно изпитание. Неблагора­зумието на нашите държавни­ци, които поради своята нео­питност и користолюбие си въобразиха, че промените в края на миналия век установяват за вечни времена нов световен ред, повториха всичките грешки на своите предшественици, упра­влявали в аналогични ситуации държавата. Те затвориха всич­ките врати, които трябваше да оставят отворени, за да може да премине България в слу­чай на нужда и да се избави от злини и наказателни процеду­ри. Властта трябва да се вразу­ми и да отвори очите си за из­мененията, за да ги види и да тръгне по надеждния път.

В противен случай ще си по­лучи заслуженото.

Иначе времето започва да тече по-бързо и който успее да влезе в него и се синхронизира със скоростта му, ще може поне да защити националното си достойнство и да бере по-добри плодове.

А който не успее, ще рони тежки сълзи!

 

Пазете България! Западът е потъващ кораб*

Е-поща Печат PDF

Живея в чужбина от 1990 година и чисто­сърдечно си призна­вам, че не съм мно­го в час с политиката в Бълга­рия – въпреки че я посещавам почти всяка година. В момен­та живея в Канада, но съм жи­вял и в САЩ, както и в Латин­ска Америка. Имам дълги годи­ни лични наблюдения над това, което се случва в почти всички западни държави (и в света по принцип),Основните причини са следните:

Глобализмът и политиката на глобализация.

Мултикултурализмът, е главното оръжие на глобализма. Мултикултурализмът е неус­пешен социален експеримент, насилствено натрапван от глобалния елит, който никога и никъде не е функционирал. Не функционира и в момента и по всичко личи, че никога няма да функционира и в бъ­деще. И въпреки това западни лидери – марионетки, контро­лирани от глобалистите, про­дължават да налагат и натрап­ват мултикултурализма без съгласието на местното насе­ление, без допитване или ре­ферендуми. Така нареченият мултикултурализъм е де фак­то демографски геноцид над населението от европейски произход.

Моралната деградация и разврат вследствие на брутално­то натрапване на всякакъв вид гнусни извратени концепции, маскирани като „борба за рав­ноправие” – за правата на така наречените ЛГБТИ, които всъщ­ност са най-обикновени пер­верзници. Прочетох Истанбул­ската конвенция в оригинал (на английски) и нямам абсолютно никакво съмнение, че тя е “тро­янски кон” , който ще си покаже копитата и ще се развилнее бяс­но в момента, в който бъде уза­конена и подписана.

Посланието ми към Бълга­рия е кратко и ясно: Ако иска­ме да запазим дори и минима­лен шанс да съхраним нашата хилядолетна култура, традиции и начин на живот, “троянският кон” не трябва да бъде допускан в пределите на родината ни. Ако се подпише този документ (Ис­танбулската конвенция), който твърди, че пол не е биологично понятие, а социално изградена роля, кутията на Пандора вече ще бъде отворена. И след това затваряне няма да има.

Така се започна и в Кана­да. Уж равноправие, уж против насилието, а в момента про­миват мозъците на децата от ранна детска възраст с извра­тени концепции за безполо­вост – не си нито мъж, нито жена, транссексуалност и ду­зини други извратени и слож­ни за разбиране термини като: “LGGBDTTTIQQAAPP”. Да, това е истински термин (съкраще­ние на група термини), използ­ван от Федерацията на начални­те учители в провинция Онта­рио, което на английски означа­ва: Lesbian, Gay, Genderqueer, Bisexual, Demisexual, Trans­gender, Transsexual, Twospirit, Intersex, Queer, Questioning, Asexual, Allies, Pansexual and Polyamorous. На български се превежда по следния начин: лесбийка, гей, джендър-неу­трален, бисексуален, демисек­суални, транссексуални, тран­ссексуален, двуполов, интер­сексуален, неутрален, полово подвъпросен, асексуален, по­лово свързан, пансексуален и полиаморфен.

И това е само върхът айсберга.

Тази брутална дегенератив­на политика се налага в абсо­лютно всички сфери на обще­ството. Други важни фактори, които допринасят за потъване­то на „Западния кораб”, са:

Политическата коректност, която де факто е официалната „религия” на Запада и мнозин­ството от хората я следват фа­натично, без дори да го осъзна­ват. Политическата коректност е „затвор на съзнанието”. Теми, които свободно се дискутират по телевизията в България, в Ка­нада са табу и е рисковано да се дискутират дори и с близки и познати.

Религията на политическа коректност е главното оръжие, използвано от регресивните ли­берали в т. нар. „идеологична война” (Culture War), вследствие на която обикновените хора са репресирани и наплашени да не изразяват мнения, различни от официалната псевдолиберал­на политика. Ако някой посмее да изрази несъгласие – не става въпрос за критика, просто не­съгласие – социално-икономи­ческите последици са жестоки. Следва публично заклеймяване – расист, ксенофоб, хомофоб и любимото напоследък – неона­цист. Почти сигурно е, че ще си загубите работата, приятели­те и дори роднините ви може да се обърнат срещу вас.

Политиката на идентичност

(Разделяй и владей. Всеки срещу всеки). Промиване на мо­зъци от ранна детска възраст. Още от малки настройват де­цата едни срещу други. Моми­чета срещу момчета. Малцин­ства срещу „привилегировани­те”, ЛГБТИ срещу хетеросексу­ални и т. н. Това се постига, като на оп­ределена група й се втълпява, че е жертва, репресирана от някоя друга група. Най-атакуваната група обаче, която няма право на глас, са белите хетеросексу­ални младежи и мъже. Те са за­клеймени като враг номер едно от левашкия псевдолиберали­зъм. Промиването на мозъци е жестоко и тотално и не подлежи на дискусия. Всяко мнение про­тив официалната псевдолибе­рална идеология е моментално заглушавано.

Наркоманията,

която в момента заема епи­демични мащаби и последици­те от нея са разрушителни. Това обаче е тема за напълно отделна дискусия.

Феминизмът

(и криворазбраната му ин­терпретация), водещ до разру­хата на основната клетка на об­ществото – семейството. Мъже­те и жените, които в природата са естествени съюзници и имат нужда един от друг, са насъск­вани едни срещу други под пре­текст, че мъжете са врагове на жените. Въвеждат се термини като „токсична мъжественост” (Toxic Masculinity), които втъл­пяват чувство на вина в подра­стващите момчета. В същото време момичетата от малки из­растват с идеята, че са жертви на „токсичните мъже”. Последици­те от тази неадекватна идеоло­гия са пагубни за обществото.

Екстремен материализъм,

заместващ духовността и всякакви морални ценнос­ти. Регресивният либерализъм, който тотално е завладял обра­зователната система, като се за­почне от детските градини и се стигне до университетите.

Липсата на обективни медии.

Почти всички средства за масова информация са пропа­гандни машини на глобалния елит.

Всичките тези регресивни политики са лансирани, натрап­вани и пропагандирани от ляво ориентираните, самозабравили се регресивни либерали, които в действителност въобще не са либерали, а деспотични тотали­таристи и са нетърпими спрямо идеологии, които са различни от тяхната. Тези типове се престру­ват на толерантни само когато им изнася и мненията на дру­гите съвпадат с тяхната сбър­кана идеология. Ако някой оба­че посмее да изрази несъгласие, моментално се нахвърлят върху него като побеснели кръвожад­ни канадски вълци и веднъж като захапят, не спират, дока­то въпросният обект не е разкъ­сан на парчета. Това се прави с цел назидание, като се изпраща ясно послание какво ще се случи на всеки, който дръзне да се про­тивопостави на техните малоум­но утопични идеали.

България е на кръстопът и е изправена пред ясна ал­тернатива: да съхрани тради­циите си и начин на живот и най-важното - да предпази де­цата си, които са бъдещето на нацията, от необратима деге­неративна и развратна поли­тика, базирана на противо­естествени и несъвместими с природата перверзни концеп­ции; да не се поддаде на нати­ска и да подпише смъртната присъда на нацията. Ако тази конвенция се приеме, това е началото на края.

Надявам се българският народ да осъзнае какво се за­дава и то на всяка цена да бъде предотвратено! Моите пътува­ния между България и Канада са като пътешествия с машина на времето между настоящето и близкото бъдеще. Най-сери­озно и отговорно заявявам, че

„бъдещето” въобще не е светло.

Мотивацията да споделя тези мои тревоги е предизвика­на само и единствено от любов към България. Аз обичам и две­те държави. Канада, както вече с болка споделих, е един грандио­зен потъващ кораб, който (спо­ред мен) няма как да бъде спа­сен. В интерес на истината сър­цето ми се къса, като виждам какво се случва в тази доскоро прекрасна държава.

Надявам се България да се поучи от фаталните грешки на Запада и да поеме различен път подобно на Полша и Унгария. И да се спаси от лапите на мулти­културализма, глобализма и рег­ресивната псевдолиберална по­литика на разврат и морална де­градация.

Накрая– да поясня – аз съм най-обикновен човек. Не съм политически активист. За пър­ви път в живота си взимам от­ношение в политическа диску­сия. Никога не съм се считал и за прекален патриот, дори на­против. По принцип съм с дос­та отворено и либерално мисле­не, но масовите социални ано­малии, които заливат Запада в момента, е невъзможно да бъ­дат игнорирани. Крайно време е и ние, обикновените хора, да изразим мнение и да признаем, че всичко това, което се случва, е пълна, абсолютна и тотална лудост, от която страдат всички сфери на западното общество. Най-страшното е, че за псев­долибералите няма нищо свя­то и вече най-нагло и безочли­во взимат на мерник и деца­та. След като атакуваха семей­ството, следващата мишена са децата!

Искрено се надявам, че тази лудост, граничеща със шизофрения, няма да превзе­ме и България, независимо от недостатъците и абсурдите, които за съжаление все още съществуват в държавата ни. Ако България се опази от рег­ресивните псевдолиберални политики, все още има шанс не само да оцелее, но и да про­дължи да бъде едно нормално, а защо не и по-добро обще­ство за живот.

Искрено и с любов към България!

 


Страница 1 от 628