На 7.12.2019 г. в София се състоя международен и национален протест „Спаси семейството, защити децата!” организиран от Сдружение РОД и Национална група Родители обединени за децата (НГ-РОД), наброяваща вече 209 083 членове от цялата страна. Протестът бе срещу ранното детско сексуално обучение в училищата и детските градини, социалното и медицинско отвличане, детското правосъдие, разрушаване на българското семейство, на християнските ценности, срещу антисемейните политики, неправомерното отнемане на деца по несъстоятелни причини, срещу GREVIO - орган за изпълнение на Истанбулската конвенция, срещу Вarnevernet - норвежкият модела за социални услуги, срещу задължителна и принудителна социална услуга за отнемане на деца от родители и продажбата им на наши и чуждестранни осиновители, срещу Закона за социалните услуги и антидетските и антисемейните промени в законодателството, приети от правителството на България, както и за категоричната им отмяна.
На протеста присъстваха хора от всички локални групи на РОД: София, Пловдив, Асеновград, Пазарджик, Кърджали, Бургас, Благоевград, Дупница, Ямбол, Гоце Делчев, Русе, Велико Търново, Хасково Стара Загора... и мн. други, а на протеста във Варна взеха участие предимно хора от региона и Добрич.
Да защитят децата и семействата си от ръцете на социалните служби, от антисемейните политики, налагани от правителствата по света, се включиха и протестиращи от Норвегия, Испания, Германия, Австрия, Армения, Швейцария, Литва, Дания, Нова Зеландия, Хавай.
В София призивът събра хиляди родители, деца, баби и дядовци, организации, недоволни граждани, на площада пред Националния дворец на културата. Водещ и организатор на събитието бе Иван Вълков от сдружение РОД, юрист, баща на 4 деца, който откри протеста с думите: “Ние сме като опълченците на Шипка. На върха. Заобиколени отвсякъде. И нагоре няма накъде. И назад няма накъде. Зад нас са само нашите деца. За тях ние ще стоим докрай! До последно! (...) Братя и сестри, българи, като християни нека да отворим Свещеното писание и да се помолим с молитвата Отче наш, защото ако търсим съюзници на Запад, на Изток, на Север и на Юг, не знам кой ще ни помогне. И да търсим видни личности, които да се застъпят за децата ни – не ги видяхме досега. Тези, които са загрижени, са тук, сред нас. (...) За да поведем успешна война срещу джендър-идеологията, срещу джендър-религията, днес трябва да направим съюз и завет с Бога. Тогава Той ще ни защити и ще ни помогне...“
Цялото множество на площада, изречение по изречение, повтори Божията молитва, а след това пя националния химн на България „Мила Родино“. Думата взе адвокат Шейтанов, съпредседател на сдружение РОД. (Част от словото му поместваме отделно).
След вълнуващото слово на адвокат Шейтанов, под звуците на химна на национална група РОД, шествието потегли по бул. „Витоша“ към църквата „Св. Неделя“, Министерски съвет и се спря пред Парламента. Когато многохилядният народ преминаваше край църквата „Света Неделя“, забиха камбаните на православния храм като израз на пълна съпричастност и подкрепа на Българската православна църква към родолюбивата съпротива на българите за запазване на християнските ценности и българските семейни традиции.
Пред Парламента, един след друг говориха родители, представители на РОД от други градове на страната, както и редови участници в протестите. Главните мотиви на ораторите се обединяваха около пълната решимост да продължат протестите дори ако представители на властта все пак рашат да вземат участие в един действен диалог по въпросите, които ги вълнуват.
Протестиращите декларираха категоричната си решимост да се борят за отмяна на антидетските и антисемейни закони, приети безразсъдно или под натиск от народните представители на 22 март т.г. в угода на чужди интереси. „България няма деца за продан“ и „Долу ръцете от нашите деца“ скандираха участниците в митинга и този възглас побираше голямата тревога и могъщата сила на един народ, който за децата си винаги е бил решен на всичко.
Протестът приключи към 15,30 ч. с химна на България и „На многая лета“ в изпълнение на Борис Христов.
„Фуше мрази хората, понеже основно познава себе си.“
(Стефан Цвайг, „Фуше, биография на един политически мъж“)
„Човек най-много мрази у другите онези пороци, които са присъщи на самия него“, гласи една древна мъдрост. Според друга мъдрост, хората обичат да дават добри съвети тогава, когато вече не са в състояние да дават лоши примери. Това важи и за политиците в България, особено за падналите от власт.
От първия ден на 47-то Народно събрание „конструктивната“ и „отворена за диалог“ опозиция в лицето на ГЕРБ и ДПС, дава противоречиви сигнали за „добронамереност“, призовавайки от една страна за смирение и национално обединение, а от друга, приписвайки на едва сформираното коалиционно парламентарно мнозинство и на партиите, които ще съставят излъченото от него правителство, собствените си грехове. По-точно, диктаторски и далавераджийски намерения и практики, печално известни от 12-годишното герберско-депесарско съдружие в престъпленията. Известно разминаване между ГЕРБ и ДПС възникна единствено при гласуването за председател на 47-то НС. За разлика от ДПС, които подкрепиха предложения от спечелилата изборите партия „Продължаваме промяната“ (ПП) 34-годишен юрист Никола Минчев, герберите се въздържаха от гласуване, без да издигнат собствен кандидат за този пост. Докато третата опозиционна сила, партия „Възраждане“, предложи свой кандидат с ясното съзнание, че няма как да мине с нейните 13 депутатски гласа. Тя единствена гласува против кандидата на първата парламентарна сила.
Следващата „конструктивна“ изява на ГЕРБ беше отхвърлянето априори на предложения от служебното правителство бюджет за 2022 г., предвиждащ теглене при необходимост на нов дълг от 10-12 милиарда лева. Съпартийците на Бойко Борисов се опитаха дори да наложат мораториум върху тегленето на нови заеми, окайвайки предварително децата и внуците си, които щели да плащат тези заеми. Абсолютно по същия начин реагира Борисов, когато правителството на Пламен Орешарски обяви през 2014 г. намерението си да изтегли дълг от 1,5 милиарда лева. Тогава „Лидерът“ отново беше изпаднал в опозиция след скандала с „надпечатаните“ Костинбродски бюлетини, обрекъл ГЕРБ на временно изпадане от управлението на страната, въпреки първото им място на изборите. След изборите за ЕП, председателстваното от Лютви Местан ДПС оттегли подкрепата си за правителството и Орешарски подаде оставка. Предсрочните избори отново спечели партия ГЕРБ, която състави коалиционно правителство с формациите „Реформаторски блок“ (РБ) и АБВ на бившия президент Георги Първанов. Тогава никой от „дясно мислещите“ политолози, политически психолози и социални антрополози, не видя нищо нередно в коалирането на десни партии с лявото АБВ. Но, когато днес се водят преговори за коалиционно управление между ПП, БСП, ИТН и ДБ, не минава ден от телевизионните студия да не се тръшка някой правоверен поклонник на дясното. Да не говорим за брифингите на „Лидера“ Бойко Борисов, който вещае хаос, глад и смърт, понеже никой не го кани на преговори за бъдещото управление. Нито пък му искат съветите. Казва че бил обиден от изявленията, че ГЕРБ не трябва да припарва до властта. И как да го канят на разговори, след като излъга собствените си избиратели и се отказа от депутатско място, въпреки че беше водач на партийни листи в два многомандатни изборни района (МИР). Как да повярват в неговата добронамереност и готовност за промяна, когато сред новоизбраните депутати на ГЕРБ виждат старите муцуни, включително скандалните бивши министри на вътрешните работи Младен Маринов и Красимир Терзийски, окървавили протеста през 2020 г.? Това е все едно да повярваме, че ДПС се е променило, когато от първия ред на пленарната зала гледаме санкционирания за корупция от САЩ Делян Пеевски, когото ДПС направи водач на две листи. Малка подробност е, че в 25-ти МИР-София Борисов беше изпреварен от рапъра Христо Петров (Ицо Хазарта), а в Пловдив – от бившия служебен министър на икономиката Кирил Петков, съосновател на ПП и бъдещ премиер на новото редовно коалиционно правителство. По ирония на съдбата, нежеланият от САЩ Делян Пеевски седи на първия ред в парламентарната зала, редом с лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е извън 47-то НС! Посърнал, гневен и брадясал, след като 12 години ни разказваше небивалици за вредите, които е претърпял от комунистите, както и за небивалите успехи на своето управление, Борисов се опитва да оправдае изборния си провал. Първо с намерените в митнически склад на летище София 150 машини за гласуване. После, с „пипнатия“ софтуер на машините и десетките хиляди флаш памети. Накрая, с „полицейския тормоз“ над активистите на ГЕРБ от страна на ръководеното от Бойко Рашков МВР. За полицейски натиск в деня на изборите говори и председателят на ДПС Мустафа Карадайъ.
Кога пресичането на търговията с цигански гласове и корпоративния вот стана „полицейски тормоз“, а не изпълнение на задълженията от страна на изборната администрация и правоохранителните органи? Последната уйдурма на герберско-депесарската политическа фантазия е за някакви 1 млн. лева, преведени уж по нареждане на служебното правителство и президента Радев, на тенденциозно предпочетената адвокатска кантора „Сиела“. Последната е ръководена от Иван Тодоров, брат на Веселин Тодоров, представител на фирмата „Сиела Норма“, доставила и поддържаща машините за гласуване. Срещу договор за юридически услуги от братовата му фирма, Веселин Тодоров се бил ангажирал да „открадне“ гласове от ГЕРБ и да ги разпредели на партията ПП, близка на президента Радев. Такъв договор, разбира се, от ГЕРБ не представиха, защото не съществува, но внушението е налице. В случая Борисов едва ли вярва на тази измислица, но постъпва като циганина, който не вярвал морето да се подкваси.
Въпреки това си казвал: „Ами ако се подкваси?“. В други държави подобна измислица, както и измислицата за поставянето на ваксини с изтекъл срок, щеше да бъде наказана най-малкото с глоба, ако не и със затвор. Обаче, както твърдял хвърленият в Черната джамия Петко Каравелов, в нашето Отечество такива неща не стават. И причината клеветниците да не получават заслуженото възмездие се казва Иван Гешев. Той си затрая и за чекмеджето в боянската спалня на Бойко Борисов, и за Мата Хари, и за къщата в Барселона. Да не говорим за авансово изплатените милиарди за строителство на магистрални участъци, които още не са проектирани, нито пък са получили разрешение за строителство. При някои дори не са завършени необходимите отчуждителни процедури.
Борисов реве, че новите управляващи щели да обременят с дългове идните поколения, но удобно премълчава факта, че точно неговото правителство планираше да изтегли заем до 16 млрд.лева. Каква част от тях бяха изтеглени и „усвоени“ по метода „ин-хаус“, и колко отидоха като предплата за още не нарисуваните американски изтребители „F-16 Block-70“, ние не знаем. Знаем обаче, че благодарение на „най-успешното“ управление, армията ни е като онази след Ньойския договор. Не по-малко смешен е и плачът на „Лидера“ за човешките загуби от коронавируса. Защото и при управлението на ГЕРБ и ОП, България беше последна по темп на ваксинация и първа по смъртност в ЕС и света. Както беше последна по доходи и първа по корупция. Опитите да се прехвърлят на служебните правителства, назначени от Румен Радев, греховете на 12-годишното авторитарно управление на Бойко Борисов са проява на неистов страх от евентуално възмездие. И то непременно ще настъпи, ако се сменят членовете на ВСС и главният прокурор Иван Гешев. Тогава ще стане ясно и защо България се провали в борбата с коронавируса, въпреки частичните локдауни и превръщането на учащите се в зрители на уроци по интернет. Учениците, които се обучаваха дистанционно през двете години на пандемията, заприличаха на врабеца, който всъщност бил славей, но завършил Консерваторията задочно. Новото правителство ще трябва да решава сложни ребуси – от енергетиката и икономиката, през здравеопазването, социалното осигуряване и образованието, до разчистването на Авгиевите обори на корупцията. Няма да му бъде никак лесно, като се има предвид натрупаната в обществото подозрителност и недоверие към всичко, което му се предлага отгоре. Включително, безплатните ваксини и лекарствата срещу коронавируса и многобройните му мутанти. Да не говорим за задължителната ваксинация, срещу която се бунтуват улиците в големите градове на Европа и Америка. Обаче, вместо да обещае скорошен край на пандемията, Голямата Фармация призовава за поставяне на трета доза и задължителна ежегодна реваксинация. В редица страни ваксинирането стана задължително, а неваксинираните се наказват с глоби, недопускане в обществения транспорт, забрани да посещават публични учреждения и дори да излизат на улицата. У нас БЛС започна разследване срещу яростния антиваксер доцент Атанас Мангъров, но кой знае защо голяма част от медиците ни ходят неваксинирани. Но това не е специфично българско или балканско явление. Според една публикация в турския всекидневник вестник „Йеничагъ“ (06.12.2021), откривателят на РНК-ваксината на Pfizer/BioNTech, професор д-р Угур Шахин също не се е ваксинирал, а пиел всеки ден кефир. Ден по-късно вестник „Джумхуриет“ цитира опровержение на говорителя на Pfizer, според който професор Шахин само се забавил с ваксинирането си, понеже в Германия, където живее и работи, още не е била разрешена употребата на създадената от него ваксина. Към момента той вече си бил поставил трета доза. Излиза че създателят на ваксината е чакал тя да бъде изпробвана върху други хора и да бъде одобрена, за да я постави на себе си. За разлика от него, откривателят на ваксината срещу бяса Луи Пастьор, е изпробвал своя продукт първо върху себе се. Така доказал, че ваксината не застрашава човешкото здраве. Нещо, в което професор Шахин явно не е бил много сигурен. А пък директорът на Националния институт по алергични и заразни болести на САЩ Антъни Фаучи, който е и здравен съветник на президента Джо Байдън, бил оприличен на нацисткия доктор Йозеф Менгеле, който през Втората световна война правел експерименти върху евреи в концентрационните лагери. Д-р Фаучи през 2008 г. твърдял, че високата смъртност по време на испанския грип след Първата световна война, се дължала не на вируса, а на бактериална инфекция, причинена от носенето на маски. Днес, същият призовава да се носят не една, а две маски. Той беше наречен от президента Доналд Тръмп „бедствие за САЩ“, а днес е учуден защо не се наказва новинарската мрежа „Фокс Нюз“, позволила на журналистката от ЮАР Лара Лоугън да го сравнява с Менгеле. По този повод Черил К. Чамли написала във „Вашингтон Таймс“: „Сега д-р Фаучи иска да цензурира новините“. И на свой ред оприличила Фаучи на „продавач на змийска отрова“. Т.е. на измамниците, обикалящи от град на град, предлагайки чудодейни според тях лекарства за всички болести, като например змийска мас.
Противници на набързо разработените експериментални ваксини и лекарства за коронавируса и неговите десетки варианти, включително Омикрон, има навсякъде по света. Но само българите са готови да платят по 300-400 лева за фалшиви зелени сертификати, когато истинските са безплатни. Само че на теория те се дават единствено на напълно ваксинирани или на преболедували, притежаващи необходимия брой антитела. Няколко търговци на фалшиви сертификати бяха засечени и арестувани в Сандански, Асеновград и Раковски, но колко ли още неразкрити продължават да практикуват този занаят? Наскоро турският журналист Арслан Булут разказа във вестник „Йеничагъ“ (06.12.2021) как един 50-годишен италианец, живеещ в северната провинция Пиемонт, се явил във ваксинационния център с поставена фалшива ръка, понеже не искал да се ваксинира, а само да получи зелен сертификат. Медицинската сестра останала смаяна от факта, че „ръката“ на фалшивия инвалид няма вени и уведомила полицията за измамника. Дали „светлият“ му пример вече не се прилага и у нас? Защо БЛС, който подгони доцент Мангъров за антиваксерските му изявления, не реагира така и срещу бившия премиер Бойко Борисов, тиражиращ лъжата, че у нас се поставят ваксини с изтекъл срок? Прокуратурата също подмина изцепките на „Лидера“, вместо да започне разследване за саботаж на ваксинационния процес. И прокуратурата, и ятото прогерберски политолози, социолози, социални антрополози и политически психолози, както и „медийните мисирки“, които си затваряха очите за авторитаризма и простотиите на „Лидера“, днес оплакват запечатването на офисите на Петьо Блъсковия вестник „Труд“, който е „забравил“ да си плаща наема на Министерство на културата. Главният редактор дори обвинява министерството, че не си било потърсило наема. Сякаш другите наематели чакат наемодателите да си поискат парите, за да им ги преведат. За всеки случай от ГЕРБ призоваха президента Радев да се намеси, вместо да обяснят как при евентуално опрощаване на дълга на медията ще се избегнат обвиненията в нерегламентирано държавно подпомагане на частна медия.
Поразяващи са и коментарите за новото правителство и министрите в него. Бившият началник на кабинета на президента Плевнелиев, понастоящем политолог, професор Румяна Коларова, изрази съмнение, че Кирил Петков е завършил в Харвард. Но забрави че любимият й „лидер“ Бойко Борисов е „доктор по дължината на маркуча на пожарната“, ако използваме определението на Татяна Дончева. Нима Филип Димитров, Жан Виденов, Иван Костов, Сергей Станишев, или Бойко Борисов бяха завършили Харвард или Сорбоната, преди да поемат премиерския пост? На Станишев трудовият му стаж започна като министър-председател, а Борисов е трупал политически знания и опит като пожарникар, бодигард, главен секретар на МВР и кмет на София, преди да основе ГЕРБ и да яхне България за цели 12 години. Не блестяха с особено образование и министрите, някои от които той беше „харесал“ по разклоните на Родината. Само в Министерство на здравеопазването се изредиха „експерти“, нямащи нищо общо с медицината, като бившия юрисконсулт на психиатрията в Русе Десислава Атанасова и бившия заместник-министър на финансите Кирил Ананиев. Да не говорим за другите кадрови попадения, едното от които стана причина ГЕРБ да се свържат с термина „калинки“. Така че тези, които критикуват неопитността и образованието на евентуалните нови министри в коалиционното правителство, приличат на бабата, която като гледала как агрономът крачи из калните ниви, му казала: „Толкова си учил, да беше поучил още малко, че един тракторист да станеш!“
Правителството на Кирил Петков няма какво хубаво да вземе от „най-успешното“ управление на Бойко Борисов. Трябва просто да изчисти докрай Авгиевите обори, оставени от бившите управляващи, включително в държавната администрация, енергетиката, здравеопазването, образованието и екологията. Моделът Борисов не е за следване, а за преследване!
|
В познатата ни от детството приказка „Сливи за смет“, бащата на един кандидат за женене тръгнал да му търси булка, предлагайки на момите необикновено изгодна размяна: сливи срещу донесената от тях смет. Всички се надпреварвали коя повече смет да донесе, само една донесла една шепа и то събрана от комшиите. Така дядото разбрал коя мома става за негова снаха.
Историята с появата на „китайския“ коронавирус COVID-19 и търсенето на ваксини и лекарства против него, удивително напомня метода на героя от народната приказка. С тази разлика, че създателите на чудодейни ваксини и лекарства и фармацевтичните гиганти, които произвеждат, рекламират и продават техните продукти, ги разменят за много, много пари. И същевременно проверяват не чистофайничеството на момите, а акъла на политиците и на изплашените до смърт потенциални и реални пациенти на ковидотделенията.
В глобалната кампания за раздухване на страх и паника,
чиято единствена цел е да се увеличат печалбите на фирмите, произвеждащи ваксини и лекарства, ортаци на последните се явяват и „независимите“ медии, които от сутрин до вечер повтарят като папагали: „ковид, ковид“ и „ваксини, ваксини“. В такава атмосфера на преден план излизат самозвани „спасители“ на човечеството, които по този начин се опитват да удължат оставането си на власт. И у нас има един такъв „спасител“, който в началото на коронавирусната епидемия „затвори“ държавата заради няколко заразени и починали, но после се „загрижи“ за икономиката и остави „много умно“ вируса да вилнее цяло лято из страната. Понеже София се тресеше от протести срещу него и главния прокурор, Борисов скиташе из България с джип, в който като куфари се возеха част от министрите му. Докато се „срещаше“ и ръкуваше с народа, премиерът-Слънце успя и да се зарази с коронавирус, след което се самоизолира под карантина. Тогава започна фейсбук сериалът „Сам в къщи“, в който Борисов громеше своите опоненти, начело с президента Радев, както и „лъжливите и смрадливи сайтове“ с техните „вуду измишльотини“. Едва оправил се от „короната“, той отново яхна джипа, сподирян от министъра на здравеопазването проф. Костадин Ангелов и директора на „Пирогов“ проф. Асен Балтов. И двамата да ги ожали човек, сякаш си нямаха друга работа, та приемаха безропотно ролите на свидетели на самохвалните демонстрации на своя шеф относно пътното строителство. Докато по пътищата между болниците и на стълбите пред някои лечебни заведения беряха душа жертви на коронавируса и на хаоса в здравеопазването, съпартийците и коалиционните партньори на Борисов в парламента сътвориха не един и два скандала. Било с лобистки поправки в закони, облагодетелстващи автобусните фирми, таксиджиите и фирмите за бързи кредити, било с панаири за предстояща водна криза, която премиерът и министърът на околната среда и водите „предотвратиха“ с една прегръдка. Накрая „народните избраници“ бламираха и маньовъра на Борисов с проекта за нова Конституция и свикването на Велико народно събрание. Докато той се радваше на високия кредитен рейтинг на страната, оповестен от една международна кредитна агенция, тълкувайки го не само като доказателство за финансова стабилност, а и като покана за нови външни заеми, освен по корупция, България се нареди на първо място в ЕС и света и по смъртност на глава от коронавируса: 16,18 на 1 милион население. Дори Босна и Херцеговина е по-добре от нас по този показател. А тя още не е станала член на ЕС, нали?
На 24.11.2020 г. у нас беше поставен своеобразен
черен рекорд
от 189 починали от коронавируса за едно денонощие. Но и след това картината на епидемията не вдъхва особен оптимизъм: 157 починали на 25 ноември; 141 починали на 26 ноември; 162 починали на 27 ноември и 151 жертви на коронавируса на 28 ноември. На 29 ноември броят на починалите намаля на 69, а този на новопотвърдените носители беше 1792, но при направени 4928 PCR-теста. Докато Китай, с неговите близо 1,5 млрд. жители отчиташе единични случаи на коронавирус и то у хора, дошли от чужбина, а в 83-милионна Турция на 28 ноември оповестиха 177 смъртни случаи от пандемията. Не знам на какво разчита нашият министър на здравеопазването проф. Ангелов, като казва: „По нищо не се различаваме от другите“. Различаваме се и то как! Най-малкото по численост на населението, г-н министър! И по това, че „другите“ не ги управляват с години политически недоразумения и настоящи „калинки“. Дори в Турция учените обвиняват режима на Сарая в укриване на истинските числа за последствията от ковидепидемията. И казват, че ако са се публикували истинските данни, днес болниците нямало да бъдат претъпкани и лекарите и медицинските сестри да са на ръба на силите си от изтощение. Нима в нашето Отечество не е същото? „Лъжа и робство на тая пуста земя царуват“, пише Ботев преди повече от 150 години. Нещо да се е променило!
След като гръмотевичният провал на управляващите за отвличане на общественото внимание чрез „фейк“-а Велико Народно Събрание и Нова Конституция, Борисов затъркаля темата с ваксините срещу коронавируса, които сме били предплатили. И щом потеглели тировете, първо на нас щели да доставят ваксините на Pfizer & BioNTech и Moderna. Понеже ги е поръчала Урсула Фон дер Лайен, а с нея Борисов санким вечеря и закусва.
Обаче, точно тук някои долавят
„тропота на бедата“
и бият тревожна камбана. Например, печално известният у нас Ричард Ран, който заедно с Роналд Ът и отбор български икономисти, ни подготви разбойническата приватизация. В момента Ричард Ран е президент на Института за глобален икономически растеж и невероятно успешни производства (Institute for Global Economic Growth and Improbable Success Productions). На 23 ноември той публикува във вестник „Вашингтон таймс“ статия под стряскащото заглавие „Нека войните за ваксини да започнат“. Там Ран обяснява просто и ясно, че ваксините не само няма да спрат пандемията на коронавируса, ами може да влошат още повече нещата, ако правителството на Байдън се опита да наложи силово ваксинацията като задължителна. Проучване на Gallup показало, че 42% от американците не желаят да се ваксинират. Вероятно, заради страничните ефекти на ваксините, които още не са проучени. А и така наречената „Фаза 3“, т.е., изпитанията върху хора, е с твърде ограничен обхват. Има опасност и да не могат да бъдат задоволени исканията за ваксини, понеже фирмите производителки бързат да ги предложат и на ЕС. Какъв ще е приоритетът на администрацията на Байдън при това недоверие към ваксините? Ваксиниране на медиците от първата линия, по-възрастните от най-рисковата група, или учениците, студентите и децата от детските градини. Ричард Ран напомня, че преди години училищата са изисквали доказателства за ваксинация срещу определени заболявания, за да приемат ученици. Но задължителното ваксиниране не само щяло да отприщи корупцията на държавните чиновници и да породи съпротива у гражданите, но и да възроди черния пазар на лекарства. Затова трябвало да се прилагат „политики на моркова и тоягата”.
Нашият премиер уверява, че ваксинирането в България ще е доброволно, но какво ще правим ваксините, които така или иначе сме предплатили? Останаха ли моркови, или правителството ще развърти сопата? Или ще отложи парламентарните избори, възползвайки се от пандемията, за чиято трета вълна предупреждават от СЗО?
Турците също подхождат твърде предпазливо към ваксините, имайки предвид злополучния си опит от борбата със свинския грип. Според Арслан Булут, в разгара на епидемията от свински грип Турция е внесла 8 млн. дози ваксина, но повечето били хвърлени на боклука, след като Реджеп Тайип Ердоган заявил: „Каква ваксина? Аз ваксина-максина няма да си сложа!“ Въпреки че създателите на ваксината Pfizer, проф.д-р Уур Шахин и проф. Йозлем Тюреджи, са семейна двойка, деца на турски мигранти в Германия, Турция е внесла 600 000 дози ваксина срещу коронавирус от Южна Корея. А самата Южна Корея си поръча руската ваксина „Спутник V“. Мурат Емир от Народнорепубликанската партия предупреди: „Успяхме да намерим ваксини от Южна Корея, но бяха купени само 600 000 броя. При това положение от двама медицински работници, единият няма да може да се ваксинира.“ („Джумхуриет“/28.11.2020).
Ваксината на Pfizer има огромен недостатък:
трябва да се съхранява при температура от минус 70 градуса по Целзий. И следователно, България ще трябва да купи подходящи фризери. А коя болница у нас може да си позволи такъв разход? Ваксината, изготвена от Университета в Оксфорд, Великобритания, пък се компрометира чрез предозиране. Освен това експерт от Оксфорд, цитиран от Арслан Булут, е казал: „Първо създадохме вируса, после ваксината!“ („Йеничагъ“, 25.11.2020). Излиза че британските вирусолози от Оксфорд са вкарали коронавирус в тялото на шимпанзе, за да си „поиграят“ с генома му.
Накрая, екип учени от Китайската Академия на науките са публикували статия, в която твърдят, че вирусът от Ухан не е оригиналът. За да докажат това, те изследвали коронавирус с най-малко мутации и установили, че мястото, от което е тръгнала епидемията се намира „извън територията на Китай”. Най-вероятно всичко е започнало от замърсената вода, която хора и животни пият в Индия. Така вирусът е прескочил от животните у хората. Но китайските учени изброяват цели 9 „съмнителни“ страни: Бангладеш, САЩ, Гърция, Австрия, Индия, Италия, Чехия, Русия или Сърбия. Да им благодарим, че са прескочили България.
Дейвид Робъртсън, експерт от университета в Глазгоу, охарактеризира публикацията на китайците като „съдържаща много недостатъци“ и такава, която „не прибавя нищо към разбирането за коронавируса”. Без никакви доказателства китайците обаче изтъкват, че първоизточникът на коронавируса може да са и Италия, и САЩ. И че епидемията е започнала още през юли 2019 г. Може би и това е част от „войната с ваксините“? Борисов, вместо да ни спаси, направо ни е „набълбукал“ с нещо, което не само ще бъде безполезно срещу коронавируса, но може още да влоши ситуацията поради страничните си ефекти. Както се казва,
лекарството е по-опасно от болестта.
Когато един турски професор, д-р Фехми Табак, председател на клона за фундаментални изследвания на инфекциозните болести към факултета по медицина на университета „Джеррахпаша“, казва, че ще си постави китайска ваксина, защото й се доверява, това би трябвало да светне нечия лампичка! При всички ваксини, изпитанията върху хора, т.нар. Трета фаза, са повечето нови и в ограничен брой, за да се твърди, че те са надеждни. Според италианския вирусолог д-р Стефано Монтанари, предвид на това, че вирусът мутира бързо и не образува антитела, ваксината няма да послужи за нищо. Обратните твърдения са една пълна и глобална фалшификация, както и ваксините срещу настинка в зимните месеци. „Това, което трябва да направите срещу коронавируса, е да засилите своята имунна система“ – съветва той, напук на някои експерти у нас, които твърдят, че смъртните случаи от коронавирус се дължат на свръхреакцията на имунната система.
Но, както отбелязва Арслан Булут, светът и Турция се управляват с лъжа и медиите, включително турските, са се превърнали в инструмент на лъжата! Поради което никой не вярва на обявените от правителството цифри за пораженията от коронавируса. И у нас е така, защото медийните изяви на Борисов, НОЩ и пиарите на ГЕРБ, са ни дошли до гуша. Те направо повтарят хипнотичните сеанси на Алф, който се опитваше да убеди котарака, че не е котарак. А нашите умници ни уверяват, че живеем все по-добре, въпреки че стотици на ден умират. Не само от коронавируса, а и от хаоса в управлението на кризата.
Арслан Булут припомня и казаното преди години от професор Улрих Кайл, директор на формирование по епидемиология към СЗО, което проучва честотата и начина на разпространение на заболяванията: „Епидемията от свински грип беше една кампания за всяване на страх, провеждана съвместно с производителите на лекарства с цел увеличаване на техните печалби.“
Помните ли колко прасета бяха унищожени мърцина у нас заради африканската чума? Ами овцете и козите в Странджа и Сакар? Когато толкова светила предупреждават за злоупотребите с пандемията от коронавируса, не следваше ли нашият „спасител“ да бъде по-предпазлив с американските ваксини? Да, но както е известно „вторият акъл“ на българина винаги идва късно, а пък този на управляващите ни може да не дойде никога. И папагалите могат да викат „ваксини, ваксини“, но при нашите политически и медийни папагали това е и проява на инстинкт за оцеляване. Предплатили сме си били ваксините, както предплатихме изтребителите дето още не са създадени, и ще си „ручаме жабето“! Но и с ваксините е като с природния газ – вземай или плащай, дори да не ти свършат никаква работа.
Турският президент Ердоган смята ислямофобията за по-опасна и по-бързо разпространяваща се от коронавируса. Във видеопослание до Конгреса на мюсюлманската религиозна общност в Америка, той заяви: „Тази година бяхме принудени да се борим не само с вируса COVID-19, а и с по-бързо разпространяващия се от него вирус на враждебността към исляма“. („Миллиет“/28.11.2020). Дали не съществува и вирус, който причинява човешката глупост? Или глупостта е вродена и ако някой е роден глупав, това е завинаги?
Книгата „Кръстната мъка на България” е сборник подбрани публицистични статии, написани и публикувани в печатни и електронни медии в последните пет години (2017-2022). Значителна част от тях анализират и обобщават основните фактори за срива на българското образование предимно през призмата на историческото образование в основното училище, а друга - по различни актуални обществени проблеми.
Стресиращият резултат от „реформираното” ни и подменено за целите на глобализацията, политкоректността и мултикултурата образование, отвори болезнена рана в обществото, което трудно приема за нормално, че 48% от неговите млади хора в ученическа възраст са функционално неграмотни, т.е. не са в състояние да осмислят прочетен текст. Проф. Анна-Мария Тотоманова, с голяма болка споделя: „Все по-голяма част от децата не владеят функционално български език.” Този резултатът е катастрофален, доволно документиран и видим, както за просветните органи, така и за цялото ни общество. Но, какво от това?!
За съжаление, липсват всякакви сериозни експертни и обществени дискусии за решаването на трупаните цели три десетилетия проблеми, а когато все пак по някакъв повод те се повдигнат, веднага се неглижират и остават без последствие. Само единични гласове на някои общественици успяват в редки случаи да пробият в медийното пространство. И толкоз. Работата в Комисиите по образование към цяба редица парламенти, е откровено безплодна.
Проблемът е национален и институционален, а причината е провежданата държавна политика от българските правителства в лицето на МОН. За никого не е тайна и не е изненада, че тази политическа линия е инспирирана от външнополитически фактори и се определя от работата на десетки чужди неправителствени организации (НПО), в челните редици на които стоят печално известните фондации „Отворено общество” и „Америка за България”.
През тези т.нар. години на демократичните промени, българското образование, учебни програми и учебници са обследвани и третирани като място на неуместни традиционни стереотипи, предразсъдъци и дискриминационни практики. Такива са заключенията и на Националното представително изследване на Комисията по дискриминация, направено съвместно с института „Отворено общество”, Министерството на труда и социалните грижи, както и експерти от други НПО и МНО. Това изследване е финансирано по Европейска програма за заетост и социална солидарност „Прогрес“ (2007-2013 г.) на Европейската общност. Констатациите и изводът, който е изведен е, че българското образование, програми и учебници, са форма на скрити дискриминационни внушения и практики и, че са нужни конкретно разписани изисквания и маркери към авторите и издателствата на учебници, за да се преодолеят традиционните стереотипи. Днес, те редактират, контролират и одобряват учебните програми, учебното съдържание, избора на изучавани автори и произведения, както и контекста, в който трябва да се разглеждат, те определят понятийния апарат, целите на обучението, те са тези, които в крайна сметка одобряват или не учебниците, по които учат българските деца в първата четвърт на ХХI век.
През годините на един разрушителен по своята същност „обществено-икономически преход”, за три десетилетия, България се срина по индекса на своето развитие от престижното 29-то място в крайните позиции на тази класация. Това се осъществи под знака на глобализацията, политкоректността и мултикултурността като висши „евроатлантически ценности“. На тяхна база разцъфна неолибералната идея за демонтаж и отмиране на националната държава.
Това доведе до реална дебългаризация, заличаване на българското национално самосъзнание и самочувствие в българските деца и ученици. На практика, тази политика реализира в ускорени темпове едно елементарно, с колониално по своята същност образование на много ниско ниво, придружено от решително „заличаване на местния исторически спомен”.
В свое медийно участие по БНТ през м. май, 2022 г., конституционният съдия, член-кореспондент на БАН проф. Атанас Семов, заяви: „За решението да подхвана инициативата „Да върнем България в българското училище” ме мотивира една силна потребност и една зловеща констатация, това, че нашите учебници са подложени на „Баташко клане”, колкото и страшно да звучи, през тези няколко десетилетия на демократичен, а всъщност обезличителен преход. В тяхното съдържание и още повече дух, не е останало нищо от българската национална идентичност, националната памет и в този смисъл се отглеждат професионални гастербайтери, „слепци с очи”. Да се отглеждат деца, които не носят никакво чувство за святост, не носят чувство за принадлежност, нямат връзка с родината. Това е едно много тягостно усещане за съзнателно обезродяване. Много ми се искаше да вярвам, че става дума за криво разбрана толерантност, за престараване, за мерак за модерност и подражаване на Запада.
След като разгледах внимателно учебниците от 1-ви до 10-ти клас, стигам до извода, че това е една целенасочено прокарвана политика, политика на обезбългаряване на Българското училище. България се нуждае драматично от национална стратегия за образованието и науката. Държавата е на командно дишане, грях е това, което правим 30 години.” И продължава: „Голямата драма на Р България не е, че македонците ни крадат историята, а, че ние хвърлихме историята си на боклука. Учебниците ни са същи Балканджи Йово – отрязано е всичко, което възпитава в национален дух и идентичност. Много тежко си разбутахме ценностите.”...
Като бивш преподавател и автор на документалистика, като съставител на исторически сборник „Сакралността на миналото или Българската сага”, 2015 г. и учебно помагало за деца и възрастни „Лоното на европейската цивилизация”, 2021 г., напълно споделям изводите и опасенията изказани от проф. Семов. Ето един любопитен, но показателен епизод от личната ми практика. По стечение на обстоятелствата през 2017 г. в гр. Китен, участвах в ежегодно провеждания от Историческия факултет на СУ „Климент Охридски” летен национален дидактически семинар за университетски преподаватели и учители от страната. Темата на доклада ми засягаше предизвикателствата за формиране на национално самосъзнание и чувство на родолюбие у подрастващите в учебниците по „История и цивилизации”. Всеки би казал – една скучна и тривиална тема, нищо кой знае колко драматично и проблематично! Но направеният в доклада критичен анализ на темите от учебното съдържание и изведените изводи бяха посрещнати с хладно неодобрение и откровено недоумение от болшинството присъстващи хабилитирани членове на авторски колективи, изненадани от самия факт, че в тяхно присъствие се излагат подобни нелицеприятни факти и тези. За щастие, реакцията на учителите в семинара бе с обратен знак. Втора покана за участие, разбира се, не последва! Но, което бе показателно и по-важно в личен аспект, не последва и подновяване на трудовия ми договор за следващата учебна година... (Може би, тук е мястото да поясня, че не са редки случаите, когато учителите, които имат „честа” да бъдат поканени във функцията си да „одобряват” учебниците, „най-добронамерено” се предупреждават, че в случай на неодобрение на учебника, рискуват да бъдат привлечени в лично качество от издателството в съдебна зала, за да защитят позицията си. Както се казва – коментарът е излишен!)
Според класациите на Евростат, България заема 111-то място по свобода на словото, а обществените и частни медии се явяват преди всичко рупор на политкоректни опорки, леещи се напоително от силно мотивирани и финансово добре подплатени „експерти”.
Има личности, които не се отказват да бият камбаната, но те са изолирани, гласът им не се чува и нямат никаква подкрепа на каквото и да е обществено ниво. Учителското съсловие е глухо и притиснато до стената от страха за запазване на работното си място, академичното съсловие – също! В резултат, учебниците макар и създадени от различни колективи, са еднотипно оформени съобразно зададените методични указания от МОН, с конкретни изисквания за използване на понятиен апарат по всяка тема; по същите причини, учителите рядко си позволяват да излязат от зададената в учебниците рамка: „Страх, лозе пази”! За гражданската позиция на хората в пенсионна възраст, докарани до пълно обезверяване и отчаяние – да не говорим!
Днес, ние се превърнахме от Държава на духа, в обезверена, обезкървена и унила държава, нямаща цел и посока, държава с над два милиона икономически бежанци, за които няма хляб и бъдеще в Родината. Затова, „експертите” промотиращи опорки, се редят на опашки пред медиите и се надпреварват кой е по- и кой е най-правоверен, а посегналият към острото си перо публицист, в 99% от случаите няма реална възможност да получи публичност. И наистина: кой ли би продължил да пише анализи и критични материали по болезнените за обществото теми, ако знае, че те няма да придобият гласност, че няма шанс някой да ги чуе и публикува?!
„Единственото нещо, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо”. Това е мисъл на ирландския политик и философ от ХVIII-ти век Едмънд Бърк, който има голям принос в сферата на политиката и естетиката и е смятан за основател на съвременния консерватизъм. По ирония и като гримаса на историята, точно тя бе приета за лицемерен параван и мото на унизителния и срамен доклад, изготвен по Европейска програма за заетост и социална солидарност Прогрес (2007-2013 г.) на Европейската общност. Този доклад, който преди едно десетилетие ревизира и в последствие осакати българските учебници изцяло в духа на глобализма и заличаването на българската идентичност и национална памет.
Лично аз, имах възможността и щастието да бъда част от научни обществени организации като Международната Академия по Българознание, Иновации и Култура (МАБИК) и Организацията на Обединените Българи (ООБ), които ми дадоха усещането и удовлетворението да попадна в една среда, в която движеща сила бе енергията и чувството на съобщност и единомислие. Благодарна съм и на възможността, която ми предоставиха в последните години редакционните екипи на независимия национален седмичник в-к „Нова Зора”, на сп. ”Ави-тохол”, издание на Института на свободните изследователи „ХИСТОРЕОН” и сп. „Матадор”, орган на Съюза на независимите български писатели, да публикувам серия аналитични и критични материали, както за българските учебници по история, така и по други обществени проблеми и нагласи.
Сборникът „Кръстната мъка на България” е резултат на моя личен и професионален избор на обществена реакция в това време на „обезличителен преход и разбутани ценности”, на подкопана българска идентичност и ускорено обезбългаряване.
Той е моят скромен влог в идеята и мисията „Да върнем България в българското училище”!
|
