Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Световен ред, икономика, политически и интелектуален елит

Е-поща Печат PDF

Днешната спецификата на света е в това, че досега имаше единна система, с един център, който определяше какво е до­бро и какво е лошо. Тази систе­ма работи съгласно модел, наре­чен Западен глобален проект, реализиран от хора, на които им е разрешено да обсъждат идео­логията на този модел (запад­ната идеология). За тази цел се организират форуми, на кои­то се обсъжда тази идеология (Давос - Икономическа идео­логия; Тристранната комисия – Политическа идеология; Бил­дербергски клуб – Обща идео­логия). Внедряването на тази идеология се осъществява чрез различни институции (Бретонуудската, Фондацията на Сорос,...), които се контро­лират твърдо по линията на фи­нансирането като подготовка­та на идеологически кадри е на най-високо ниво. Младите кадри имат въможност да присъстват на форуми с участие на светов­ни лидери в различни страни, създавайки взаимни връзки, ефективни при съвместно раз­работване на бъдещи проек­ти. Там им се заявява: “Вие сте потенциалните лидери, вие сте бъдещето на 21 век, чрез вас ще се решават всички важни въпро­си.“ Така тези хора се издигат до ниво авторитети в дадената страна с перспектива да поемат властта. Накратко, става дума за работна система, подобна на международната система по вре­мето на СССР.

Всеки глобален проект предполага наличието на по­добна система. При това, ал­тернативни проекти на Запад­ния глобален са

ПРОЕКТИ В СЯНКА,

“ПРОВИНЦИАЛНИ“ ПРОЕК­ТИ, които разработват прикри­то своя собствена идеология. Нещо като Империя с провин­ции: Ватиканска, Китайска, Руска, Юдейската на Ротшилд с база в Лондон, всяка със своя идеология. САЩ са доста добре информирани за работа­та на тези провинциални про­екти, като за Юдейския про­ект информацията е била на много високо ниво до момен­та, в който САЩ се отказват от агентурното разузнаване в полза на електронно такова. «Юдейският проект» от своя страна запазва класическото агентурно разузнаване в пълен обем, като успешната му дей­ност днес се вижда особено до­бре в Близкия Изток, Аржен­тина и Венецуела. “Провинции­те” са наясно, че не могат да се отклоняват много от начертана­та линия, защото иначе ги чака катастрофа.

Централен проблем на за­падния глобален финансов проект е, че ресурсът за него­вото поддържане е изчерпан напълно (печатането на нови долари вече не води до печал­ба), а поддържането на негови­те структури - Световната бан­ка, Международният валутен фонд и подобните им, изис­ква много пари. Основен фак­тор са и икономическите про­блеми на САЩ, проблеми не­разрешими в рамките на не­олибералната икономическа наука. Като пример могат да служат официалните заявления на шефа на Федералния резерв (финансист номер едно, отгово­рен за печатането на долари), че не вижда подходящи мерки за копиране на инфлацията. Днес БВП (брутният вътрешен про­дукт) на САЩ намалява посто­янно (от есента на 2021), като вече стана и пределно ясно, че не могат да възстановят про­мишлеността си на основа на своя вътрешен пазар, който е пренаситен.

Санкциите, въведени сре­щу Русия като наказание за нейната военна операция в Украйна, предизвикват маса усложнения за международна­та търговия и хвърлят сериоз­на сянка върху реномето на банките по отношение на си­гурността на пазените там ка­питали. Започна използване на локални валути за сметка на доларови трансакции, което показа, че доларът не е незаме­ним и че от заплахите и нака­зателните мерки на хегемона САЩ не винаги имат сериозни последствия.

При такава една силно ви­брираща стабилност на све­товния ред всички “провинци­ални“ проекти като по сигнал започнаха да надигат глава. Например Ватиканът. От гло­бална идеологическа гледна точ­ка Доналд Тръмп е играч на Ватикана с неговия Национа­лен капиталистически проект, особено пропагандиран и днес във връзка с идващите прези­дентски избори. Заедно с край­но агресивна критика към се­гашния президент на хегемо­на Джо Байдън. Тръмп победи през 2016 г. само защото значи­телна част от латиноамерикан­ската диаспора гласува за него, а не за Хилари Клинтън, което никой не е очаквал, тъй като се знае, че черните и латиносите гласуват за демократите. Ока­зва се, че е имало е заповед от папата: “Гласувайте за Тръмп !“

Юдейският проект (Лон­дон) също показва засиле­на активност в Закавказието, Полша, Литва, Близкия Изток. Има хипотеза, че новият прези­дент на Аржентина е тяхна ра­бота. Всичко това означава едно – желание на англичаните за завръщане в Голямата игра.

Промени започват и на ниво

ПОДИЗПЪЛНИТЕЛИ И

ПОДПОДИЗПЪЛНИТЕЛИ,

които не могат да си по­зволят да играят самостоятел­но, но не искат и да губят до­ходи и статус. Объркването и паниката са всеобщи, защото при активиране на различни­те провинциални проекти вече не е ясно кой с каква сила се съобразява. Разгаря се борба с цел ликвидиране на конку­ренти и врагове, и то между хора, за които се е считало, че са в един“отбор“, тъй като вече не е ясно кой под какъв начал­ник работи. Така довчерашни­ят “приятел“ може да се окаже “враг“. Ресурсите стават по-мал­ко, местата стават по-малко, ерго, налага се да се ликвидират врагове.

Например в Литва откри­то воюват силите на Ватика­на и на Лондон плюс сили, ко­ито постепенно се ориентират или ще се ориентират към Ру­сия. Защото на всички е ясно, че Западна Европа и Западът като цяло нямат ресурс и вли­янието им не може ефективно да се простира чак до Прибал­тика. Очертава се тенденция­та, че граничната линия За­пад-Изток ще се премества на запад до вертикала от Балтий­ско море до Алпите. Това е и най-късата фронтова линия, която Западна Европа може да си позволи да отбранява само­стоятелно, ако САЩ напуснат НАТО (заплаха на Доналд Тръ­мп) – чисто и просто въпрос на капацитет. Тази линия съвпада с граничната линия Запад-Изток от 1945 година.

Психиатрията“ на гор­ната ситуация (освен главна­та й компонента желаното да се приема за обективна тенден­ция) се базира и на факта, че хо­рата, които досега са си говоре­ли на един език, неочаквано за­почват да воюват един с друг. И да осъзнават, че има нужда от нова терминология, за да мо­гат да си обясняват кое сега е новото “наше” и кое е новото “чуждо”. Става въпрос за редо­вите изпълнители, на които по принцип няма как да им са ясни промените във високата стра­тегия. В днешната ситуация те нямат възможност да опреде­лят правилно новите полити­чески силови линии (вместо една-единствена и фиксирана). Няма как да различат, че сега “това” е Лондон, “това дру­гото” е Ватиканът, а “трето­то” пък е Вашингтон. Или пък, Боже опази, Москва! И запо­чват да си измислят нови ло­зунги. Засега всички тези ин­дивиди не са се пребоядисали – всички са все още в светло­син либерален цвят. С избора на друг цвят обаче може да има сериозни проблеми. Предста­вете си, че сте се пребоядиса­ли неправилно!

А ситуацията наистина може да бъде много комплицира­на. Като пример може да слу­жи т. нар. Червен проект, кой­то в началния си вид през 19 век се е направлявал от Лон­дон. Така Сталин до самия си край не е успял да се справи окончателно с ръката на Лон­дон – Коминтерна. Тази ръка го и погубва. И не само него – тя погуби и СССР по линия­та Коминтерн-Куусинен-Пи­товранов-Андропов-Горба­чов. И още, ако се вслушате в Андрей Девятов, то той ще ви обясни, че Примаков е бил “лондонски”, както и наско­ро починалият Хенри Кисин­джър.

В момента в Полша има битка между «лондонски» и «вашингтонски сили» (бюро­крацията в Брюксел); плюс па­сивни сили, които често се оказват “отгоре” след битка­та. А пасивната сила в Полша е Москва. По отношение на но­мерата на Лондон в Хонконг в Закавказието и в Близкия Изток наскоро последва ответ­на реакция от страна на Ва­шингтон – появи се нов вън­шен министър - Дейвид Ка­мерън, подготвян за премиер, противник на Юдейския про­ект.

Общо казано, тепърва има да се създава многополярна по­литическа култура, заменяща тази на привичния еднополя­рен свят. Това е и причината защо Западът днес е толкова вбесен от растящото положи­телно мнение на населението по отношение на Русия, особе­но в Европа. В Полша битова­та русофобия изчезва още през 2010-те години, като любовта към Русия днес нараства про­порционално на броя украин­ските бежанци там - просто защото руснаците имат раз­лично поведение.

Активират се хора, които твърдят, че руският главноко­мандващ в момента не е Пу­тин, а негов двойник. На тези хора може да им се каже след­нотто: “Господа, това изобщо не е важно! Дали е Байдън или не­гов двойник, дали е Путин или негов двойник, няма значение по простата причина, че става дума не за отделни личности, а за елити на съответните про­екти. Ако стане необходимо, ще има нов Путин или нов Байдъ­,н или нов Тръмп (оригиналът едва ли отговаря на мащаба на проекта - слаб администра­тор). Така че “Путин” това не е човек, това е елитна група, ко­ято реално докарахте на власт вие. Преди 2 години той няма­ше такива възможности и та­кова влияние - вие направих­те това чрез НАТО. А ако НАТО не се беше придвижвало на изток през 1990-те години, ня­маше да го има въобще тира­на Путин.” Освен икономиката друг

ЦЕНТРАЛЕН ФАКТОР

ЗА ОРИЕНТИРАНЕ

в днешната картина на света се явява борбата за власт, следователно, необхо­димо е да се разбира какво е това власт и каква структура има. За съжаление, особено в Източна Европа, хора, кои­то са наясно какво е власт, едва ли могат да се намерят както в парламентите, така и сред пра­вителствата. Там обикновено се избрат хора, които реаги­рат на поверената им пози­ция, следвайки строго неоли­бералната идеология, усвоена на ниво рефлекс. От рода 2 + 2 = 4. Твърдо! От професионална политическа гледна точка оба­че този отговор може да е не­правилен. Например, ако няма достатъчна предварителна информация, на въпроса “Кол­ко е две плюс две?“ може да по­лучите следния отговор: “Зави­си дали купуваме или продава­ме”. Например хората, които пишат даден политически до­клад или програма, може да се направляват от логиката “Ние сега продаваме” или пък от ло­гиката “Ние сега купуваме”. А може да има и други вариан­ти. От професионална полити­ческа гледна точка отговорът “2 + 2 е винаги 4” е пример за първосигнално, рефлекторно и елементарно мислене. Или друг пример: на въпроса “Какво ще правиш с накраденото?” реф­лекторният отговор е: “Как какво, то си е мое”, докато по­литически правилният отго­вор, особено в зависиомост от момента, би могъл да бъде: “Краденото не е твое, то си е наше (или тяхно)”. За справ­ка – някои руски милиардери. Трети въпрос: “Aко парите ви се пазят в Лондон, ще провеж­дате ли антилондонска поли­тика?”

НЕОБХОДИМОСТ ОТ

РАЗПАДАНЕТО

НА ГЛОБАЛНАТА

НЕОЛИБЕРАЛНА

ФИНАНСОВА СИСТЕМА

Неолибералната финан­сова система вече е огромен баласт за САЩ. Без нейното разрушаване не може да има възстановяване на реалния сектор. Дори самото децентра­лизиране на тази система не е никак тривиален проблем и ето защо. Оказва се че по ди­зайн от 50% до 80% от отпусна­тите пари за даден регион в све­та се връщат обратно в центъ­ра. Например по-голямата част от американската финансо­ва помощ за Украйна изобщо не е напускала САЩ. Знае се, че значителна част от средствата за агитация в полза на демо­кратите за президентските из­бори през 2024 година по план идват от парите, предвидени за Украйна. Друг пример може да е Русия, която влага около 500 милиарда долара в големи световни банки с доход 0.5%, а после тегли заеми от тях с лихва 5-6%. Смятате ли, че ор­ганизаторите и изпълнители­те на такава една схема не по­лучават процент за себе си?

В резултат от подобни опера­ции с която и да е страна, а САЩ се интересуват от всички стра­ни, е оформено твърдото мне­ние, че е просто недопусти­мо от финансова гледна точ­ка да се разруши цялата тази перфектна машинария, носе­ща неимоверни дивиденти на този, който я движи. От друга страна, подопечните държави директно виждат, че парите им не стигат даже за поддържане стандарта на живот на населе­нието - парите някак си изти­чат неизвестно къде.

На практика се оказва, че смислено договаряне за взаи­моизгодни промени на систе­мата е просто невъзможно. Даже по причини чисто техни­чески - поради нейния огро­мен мащаб. Така постепенно на всички участници, изключая банкерите, започва да им ста­ва ясно, че такъв идиотизъм не може да продължава по­вече. Застрашено е даже са­мото съществуване на САЩ. Оформя се един-единствен из­ход: разрушаване на тази гло­бална доларова финансова структура, чието поддържа­не изисква огромни средства, и то при намаляващ дял на американската икономика в световната - от 52% в края на Втората световна война до по-малко от 20% (днес су­марният дял на Китай и САЩ днес е 40% като този на Китай е по-голям).

Как може да се предотврати тази американска катастрофа е отделен въпрос. Засега се ра­боти по един проект – китай­ските пазари в Югоизточна Азия. Освен това, когато вече е ясно какво трябва да се напра­ви, е необходимо е да се наме­ри виновник за нарастващите проблеми. Например: “За всич­ко е виновен Путин, кървавият тиранин!” - независимо че на всички е пределно яснo, че става дума за чиста фантастика: къде е Путин и къде е световната доларова система! Даже на те­риторията на Русия всичко си е тип-топ с тази система. Благода­рение на неолибералната фи­нансова пета колона там: Ми­нистерството на финансите и Централната банка.

НАТО и Русия

Както беше спомена­то по-горе, грешката, която направи Западът, е разши­ряването на НАТО на изток. Джон Миршаймер ( John Jo­seph Mearsheimer, American po­litical scientist, https://www. mearsheimer.com/), класик на съвременния неореализъм, много, много отдавна преду­преждава, че такова разши­ряване ще доведе до ядрен конфликт и че ще стигнем до­там да ни липсва студената во­йна. Главната цел за разшира­ването на НАТО на изток е била разпадането на Русия, подобно на разпадането на СССР: по­етапно присъединяване към НАТО - първо на Украйна, по­сле Белорусия, Кубан, северо­запада (Петербург), с послед­ващо настъпление към Китай. Лансирана е даже идеята за при­емане на Русия в ЕС, но на ча­сти.

Трябва да се даде кредит на Елцин, който след 1989 г. запо­чва да разбира, че ако не се кон­солидират най-напред т. нар. силовики, а после и армията, то всички ще бъдат пометени, физически унищожени, от за­даващия се хаос. Така се поя­вява първо генерал Николаев, после Бордюжа, следван от Сте­пашин, Примаков и накрая Пу­тин. Западът не можа да проу­мее, че бюрокрацията (съще­ствуването на държавата) в Русия винаги ще победи оли­гархията. Подобна е ситуаци­ята сега в Израел: олигархията ще се изнесе оттам, щом започ­не да става “горещо“, а Нетаня­ху и бюрокрацията ще трябва да се бият докрай ако изчез­не държавата, те губят всичко.

Ако програмата на Буш-стар­ши за запазване на СССР се беше рализирала или поне ако САЩ се бяха отказали от разширява­нето на НАТО на изток, няма­ше да съществува “Кървавият тиранин Путин“. Това е един принципиален, основен поли­тически извод: Путин е създа­ден Там. На Запад. Западните стратези сигурно са предпола­гали възможността за поява­та на националист, но явно са я недооценили или прене­брегнали. Грешката специал­но по отношение на Путин е, че не са го считали за идеен враг, а само за невероятно хитър провинциален началник, с феноменални способности да изтръгва от централното на­чалство благинки и привиле­гии, показвайки поведение например като това на Орбан по отношение на Брюксел. До­садник, който не си струва да бъде премахнат, защото може да дойде някой по-лош.

Грешката им е, че не са преценили Путин като опасна личност, който напълно про­фесионално е успял да при­крие добре истинските си въз­можности. Окончателно де­монстрирайки ги тази есен в речта си пред Обществената палата: на червен фон, не на син, обявява, че Русия тряб­ва да върви по пътя на Алек­сандър Невски, като направ­лението се сменя от Запад на Изток. Синият цвят символи­зира либерализъм, а червени­ят – класическия руски чер­вен проект. Като “Изток” не оз­начава Китай, а Индия, Иран, Средна Азия и Близкия Изток. Сега вече на Запада изведнъж му светна, че Путин ги е бала­мосвал през последните два­десет години и това вече пре­дизвиква истинска паника, защото се налага всичко да се сменя, а ресурси няма. И още. Путин вече обяви, че се кан­дидатира за президент, което означава, че ще се заеме се­риозно и с вътрешната поли­тика. В Русия има силни ико­номически групи, една част от които се контролират от САЩ, а друга – от Лондон. Той тряб­ва да формулира нова иконо­мическа политика и съответ­на структура, различна от аме­риканската и английската. По тази причина засега той все още нищо конкретно не предлага. Рано е. Има само общо преду­преждение.

Възможна грешка днес по отношение на Русия е мно­го по-сериозна, едва ли не смъ­ртоносна, в сравнение с греш­ката на Запада през 1990-91 да разруши СССР. Днес място за грешка няма. Налага се да приемат, че трябва да се отстъ­пва. Точно както на СССР му се наложи да отстъпва в края на 1980-те години. Така НАТО по чисто икономически причини ще трябва да се изтегли на за­пад, до началната границата от 1945 година. Това е и сцена­рият най-изгоден за Англия, за да доминира Западна Ев­ропа: САЩ напускат НАТО и Европейският съюз се разпа­да. Това ще й отвори най-сетне пътя към “Висшата лига“ на го­лямата политика.

Ако НАТО не се изтегли, то всичко на изток от Берлин­ския меридиан остава зона за дотации в рамките на Запад­ния икономически модел, т. е. на Запада ще се наложи да храни народите там, за което обаче пари вече няма. В слу­чай на изтегляне на НАТО до линията от 1945 г. е също така ясно, че засега Русия не може да си позволи да тръгне на за­пад. При такъв сценарий зо­ната на изток от Берлинския меридиан я чака истинска ка­тастрофа: това ще бъде зона на беззаконие, населена с хора люто ненавиждащи Запада за провала на всичките им наде­жди, особено що се отнася до за­падно ориентираните елити.

Друга възможност е да се започнат преговори с Путин (с колективния Путин), пред­лагайки му следното: ние се из­насяме, обещаваме да не ви пре­чим, прибираме си обратно вся­какви институти - от Средна Азия, от Закавказието, от Из­точна Европа, отвсякъде, но ви умоляваме да поемете отговор­ност за тези “освободени” те­ритории. Засега позицията на Русия не е уточнена в този аспект. Съществува мнение обаче, че е рано за придвиж­ване в Източна Европа, даже за заемане на Прибалтика. По-вероятно е придвижване­то да започне доста по-късно, когато ситуацията в тези об­ласти стане като в Гуляй- поле на Махно, когато всички дър­жавни институти изчезнат, когато на тези територии се


възцаряват хаос и ужас. Тогава Русия може да реши да дойде - вече не като агресор, а като поканен спасител, за да уста­нови порядък. С обяснение­то: “Вашите врагове са там, на Запад, те ви доведоха до това състояние, в което 90% от на­селението няма да знае как да осигури утре закуска за децата си.”

РУСИЯ И УКРАЙНА

Възможният план на Русия при сключване на мирен дого­вор с Украйна или при капи­тулация на Украйна вероятно ще включва условието, че до­ларовата система няма да е ва­лидна там. Друго следствие ще бъде, че днешният либерален политически елит там ще бъде пометен - не националният елит, а политическият елит По простата причина, че това е съд­бата на всички либерални по­литически елити при разпада­не на Западния глобален проект. На предна линия ще излязат всички тези хора, на които им беше отказвано право на глас през последните няколко де­сетилетия. Заедно с признание­то, че прекалено бързото изли­зане извън естествените нацио­нални територии е било много голяма грешка.

ВТОРО, Русия ще се изпра­ви пред проблема, че Украйна не е вече “нейна” територия. Населението там, включител­но и руснаците, няма да счита идващите за свои по причи­на, че тези хора са били дреси­рани достатъчно дълго и упо­рито в рамките на Западния мо­дел. Те ще ненавиждат Запада, защото ги е излъгал и изоста­вил, но независимо от това ще се стремят на Запад, защо­то им е втълпено, че Русия е една дива, некултурна, ужас­на страна. Изключение са Оде­са, Николаев, Харков, Херсо­нска, Николаевска, може би и Днепропетровска област, чие­то включване към Русия е ре­ално; при абсолютно пълно за­чистване на всички проукра­ински сили там, избутвайки ги на териториите, подведомстве­ни на Украйна.

Украйна се запазва при след­ните условия:

Денацификация с тотал­на лустрация: на всички хора, публично участвали в живота на нацистка Украйна и на тези, които открито са поддържали нацистки структури, трябва да им бъде забранено каквото и да е участие в политическия живот поне 25 години. Всички партии, участвали в тези проце­си, трябва да бъдат разформи­ровани.

Всички лица, директно участвали в какъвто и да е вид нацистки организации (по списък), трябва да бъдат осъде­ни публично в рамките на про­цедурата по денацификация, като съдебната система трябва да е нова.

Категорична забрана за взаимодействие със структу­ри и държави (по списък), под­държали нацисткия режим в Ук­райна, забрана, валидна поне 20 години. Разбира се, нелегални структури ще се организират, но с тях ще има кой да се бори.

Ако НАТО се оттегли до границата от 1945 година, ана­логични мерки трябва да бъдат приети и спрямо други страни от Източна Европа и Прибал­тика, ако държат да имат нор­мални връзки с Русия.

Заключение

Мисълта за неизбежния разпад на Западния неолибе­рален глобален проект и Бре­тънуудската доларова система започва да прониква бавно в главите на хората, които при­емат решения. Това е вече оче­видно. Последното е вярно дори за днешния руски елит, вклю­чая колективния Путин. Още, целият финансов и финансо­во-политически елит на този Глобален западен проект ще стане жертва на неговия ра­пад. Странното е, че този елит все още не показва и най-ма­лък интерес да се опита да раз­бере какво става. Това е особе­но изненадващо, що се отнася до по-младата му компонента, а това е много сериозна греш­ка, имайки предвид формулира­не на идеи за това как този по- млад елит, все още в средата на своя жизнен път, би могъл да се спаси от идващата ката­строфа.

 

ПОЛИТИЧЕСКАТА ГЛУПОСТ ВЕЧЕ Е НЕТЪРПИМА!

Е-поща Печат PDF

Най-уродливата и об­щественоопасна глу­пост е политическа­та. Защото засяга тези, които не бива да бъдат засегнати от нея. Но тя ги по­разява и нанася непоправими беди на държавата, общество­то и народа.

За разлика от обикнове­ния глупак, политическият не е смешен, а е страшен. И не предизвиква съжаление. На­против, бива натоварван с тол­кова омраза, че ако не беше именно политически глупак, нямаше да я издържи и щеше да се пукне от срам, мъка и ду­шевна болка.

Никоя глупост не е лечи­ма, но политическата е още и непростима. Тя е неуморима, защото е силна и непреклон­на.

Много е страшно, че поли­тическата глупост вече почти не се забелязва, не се осъжда и дори не се нарича с истинско­то й име.

Целият български поли­тически и държавен живот е подчинен на политическата глупост. Ако не беше така, по­литиката на българската дър­жава (както вътрешната, така и външната) нямаше да бъде в такова окаяно състояние и да е водена от толкова неподгот­вени и неспособни дори на елементарни анализи на те­кущата обстановка (да не го­ворим за перспективно мисле­не!) хора. Повечето от тях са по­паднали случайно в политиче­ската суматоха, не знаят какво да правят, но въпреки това се чувстват уютно и спокойно.

Не е лесно да си политик и държавник в малка държава и да принадлежиш на малък народ. Защото само номинал­но принадлежиш на властта, на която е поверено да управля­ва битовите сфери, а във всич­ко останало е длъжна да изпъл­нява чуждата воля на великата сила, която я владее. А при про­вал и национална катастро­фа отговаряш с главата си за действията и бездействията си в управлението, за греш­ните решения. Но най-вече за сервилността и угодничество­то към господарите. Всъщност именно тази печална перспек­тива определя и размера на свободата, която получава бъл­гарският политик и държавник. Защото когато отговаряш ви­наги с главата си за злополу­ките с държавата, носиш вър­ху себе си отговорност, а тя те задължава да бъдеш освен политически глупав, още и (особено в решителните исто­рически моменти) силен, раз­умен, почтен, отговорен. Но как да бъдеш такъв, когато не ти е дадено по рождение?!...

Затова

ТРЯБВА ДА СЕ НАПОМНЯ

НА НАШИТЕ ДЪРЖАВ­НИЦИ,

макар че на тях не им се вярва и са убедени в обратно­то, че никой не е вечен – дори и геополитическите господа­ри, и че те в решителния миг, когато заедно с тях те изпра­вят пред съда (все едно дали е не историята или юридиче­ският), ще отговаряш за себе си и никой няма да те защи­ти, камо ли да те оправдае, че си бил безпомощен и в невъз­можност да противостоиш на заповедите на могъщите то­гава властелини.

Умен държавник означава по-малко глупав, предпазлив, умерен, предвидлив и дори ако щете – страхлив, за да не забравя за неизбежното въз­мездие.

Толкова ли е трудно да се намерят по-малко глупави държавници, та да не гледаме с очите си как се руши държа­вата ни и с каква неудържима угодническа страст управля­ващите бързат да не оставят камък върху камък от граде­ното с труд толкова десетиле­тия! Какво е това щастие, кое­то ги е обзело, та не виждат и не чуват нищо! Светът се про­меня, защото се пренарежда, великите си изхвърлят старите си приятели и вербуват нови, а нашите синковци я карат по старому. Че дори с още по-го­лямо усърдие. Променят се реалностите и ако това не виждат управ­ниците, какво и къде гледат? Утре светът ще е съвсем раз­личен от днешния. Войната в Украйна скоро ще приключи и резултатите от нея съвсем няма да са такива, каквито ги очакват нашите управници. Тези резул­тати ще повлекат след себе си радикалното трансформира­не на Европейския съюз и на цяла Европа. В новата напълно преобразена Европа трудно ще бъде открита България. Та кому е нужна тя такава, каквато ще я оставят тези, които днес я упра­вляват!

Но кой и къде ще я приеме – това е въпросът.

Вместо да търсят отгово­рите, българските политици и държавници съзнателно задъл­бочават политическата, социал­ната и икономическата криза в държавата. Но не само това. Те смразяват хората, настройват ги враждебно към собствената им държава. Иначе защо ще се занимават с разрушаването на Паметника на Съветската ар­мия; защо са толкова агресив­ни към всичко руско – дори и към онова, което е необходи­мо в живота и е полезно за общото ни развитие? Що за глупост е да наричаш Съвет­ската армия окупационна, когато тя изгони от страната ни армията на Хитлер, коя­то беше окупирала България за наш срам и позор!!! А нима ако тези, които сега управля­ват, бяха истински загрижени за съдбата на Украйна, щяха да й дават бракувано оръжие, изхвърлено от употреба в на­шата войска? Това застрахов­ка „живот“ на глупостта им ли е, или нещо друго, но съиз­меримо с нея? Каквото и да е, няма как да бъде формулирано и обяснено.

Някои от управниците се хвалят, че ще изкоренят ру­ското влияние сред българ­ския народ. Но това е толко­ва нелепа цел, че само поли­тическата глупост може да си я постави, когато толкова дру­ги проблеми и беди са затрупа­ли държавата и обществото ни. А пък с тези методи и средства, с тази патологична настърве­ност постигат точно обратното.

Те много бързат и затова не се спират пред нищо. Имат власт, силни са, всичко е в ръ­цете им. Обаче каквото и да на­правят, ефектът от глупостта им е друг, а не желаният. Както са тръгнали и както не се съобразя­ват с нищо, скоро ще паднат в собствения си капан и ще има да пищят и скимтят някой да ги освободи от него. Но няма да се намери никой, който да ги съжали и се реши да им помог­не. Всички ще кажат: така им се пада! И ще бъде все едно дали се наричат Кирил, Асен, Ни­колай, Бойко, Тодор, Христо, Атанас, Мария. Когато сееш омраза, няма как да пожънеш любов!

Тогава ще им припомнят, че са се заклещили, защото са се репчили и са правили напук на Русия, ругали са я, приказ­вали са какви ли не гадости срещу нейния президент, лъ­гали са народа за състоянието и постиженията й, забранявали са излъчването на нейни теле­визионни канали, гонили са дипломатите й, затваряли са дипломатическите й служби и са вярвали, че тя е само една жалка бензоколонка и че дори няма в цялата държава една свястна тоалетна.

Ако историята с разруша­ването на Паметника на Съ­ветската армия не ги вразуми, значи си заслужават съдбите.

Те ще си заслужат съдби­те, но нима те ще понесат по­следствията, които ще се сто­варят върху българския народ и българската държава?

Възмездието не е грубо от­мъщение и то няма да е само от народа и обществото, но ще дойде като резултат от трома­вото и нескопосно ориенти­ране в световните и европей­ските дела. Това ще ни изоли­ра и обрече на самота, от която трудно ще излезем. Тогава на­шата малка държава ще се ока­же още по-малка, изолирана и незабележима.

Не знам дали днес изобщо има смисъл да се чертаят об­щонационални планове за развитието на държавата и обществото; дали е необходи­мо политическо съгласие за постигането на някакви висо­ки национални цели. Но е ли по - редно да се говори за мо­дела на нашата геополитика и за преосмисляне (дори само теоретично) на линията, по която се движим, и липсата на геополитическа чувствител­ност към измененията в света и нашето място в настоящето и бъдещето. Нужно е все пак да се осмисли и преоцени кул­турата на българския държав­ник и политик, начинът на го­воренето му и поведението в изпълнението на практиче­ските му задължения. Защо­то неговата пословична упо­ритост в нежеланието му да се учи и особено да се съобразя­ва с реалностите вече е стана­ла твърде опасна.

Политическата глупост вече става нетърпима!

 

Защо се мълчи за това?

Е-поща Печат PDF

Те искат умишлено да го погребат!

Не аз, а Кеворк Кеворкян прогнозира, че след петнайсети­на години няма да има живи сви­детели на онова сега проклинано бивше време. И, че точно тогава ще започне го­лямата фалшификация. Освен индустрия и здравеопазване, големият плюс на оно­ва време е духовната сфера, културата. Жалко, че и този някогашен подем ще бъде умишлено премълчаван. Хайде само бе­гло да видим какво е станало за 29 години след 9 септември 1944 година и за същия период след 10 ноем­ври 1989 година. Ще се смаете какъв духовен упадък! До 1974 година ние имаме истински шедьоври в литерату­рата –произведения­та на Димитър Димов, Емилиян Станев, Ди­митър Талев, Николай Хайтов, Йордан Ради­чков, Ивайло Петров, Антон Дончев… Поети като Веселин Ханчев, Валери Петров, Геор­ги Джагаров, Блага Ди­митрова, Константин Павлов, Христо Фо­тев, Дамян Дамянов… Имахме такива велики актьори като Кон­стантин Кисимов, Владимир Трендафи­лов, Апостол Карамитев, Григор Вачков, Мила Павлова, Спас Джонев, Стефан Ге­цов, Георги Георгиев Гец, Георги Калоян­чев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафо­ва… Могат ли да се изредят всички? Каже­те пет имена сегашни, за 28 години поне да са близко до тях? Точно в онзи „мрачен период“ беше създаден филмовият шедьо­вър на века „Козият рог“ на гениалния Ме­тоди Андонов, „Крадецът на праскови“, първият екшън сериал „На всеки киломе­тър“… Никой няма да знае, че в онзи „че­ренпериод България изнася филми в 70 страни, има 813 международни награ­ди, 300 български студенти са пратени в 16 страни на издръжка на държавата да изучават филмовото майсторство. Няма да знаят бъдните поколения, че през 1963 година /17 години след 9-ти септември 1944/ ние поставяме изключителен рекорд – имали сме 3 700 киносалона, а родината на седмото изкуство – Франция, има само 2 000! Защо се мълчи за това? Ало, чер­ногледци: 25 години след 9-ти септември 1944 година България заема второ, а дъл­го време трето и четвърто място в света по посещаемост на кината! Точно в тези трийсетина години след „съветската оку­пацияв подем е изоб­разителното изкуство, музикалното, архи­тектурата… Тогава са създадени Национал­ния исторически му­зея, Националната га­лерия за чуждестран­но изкуство, Нацио­налната художествена галерия… В невероя­тен възход, за изнена­да на пещерните чер­ногледци, в онзи трий­сетгодишен отрязък е не само така наречено­то елитарно изкуство, но и масовото. Гузно се премълчава, че тога­ва е имало 3 200 театрални, 570 естрад­ни и 40 състава за художествено слово, хоровете надхвърлят две хиляди, оркес­трите – 420… Ех, какви черни времена и как може да има 4 000 /четири хиляди!/ библиотеки с над 18 милиона тома! Бъл­гарските творци, нашите видни култур­трегери, са в челото на Европа, никой не ги е пренебрегвал и изолирал, а къде са сега? Талантът не може да бъде зали­чен, вътрешната свобода не може да бъде в клетка, ако си наистина личност с твор­чески заряд! Останах смаян, че след 10 ноември 1989 година нищо не беше из­вадено „забранено“ от чекмеджетата. Освен графоманските творения на по­средствениците!

 

ТЕНЕКИЕНИ КОНЕ И ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ

Е-поща Печат PDF

 

Сбъдна се мечтата на Та­гарев и файтона евро­атлантически укрофи­ли и русофоби Бълга­рия да се нареди още веднъж на „правилната страна на исто­рията“. Тази, която в момен­та им изглежда печеливша и келепироносна персонално. С гласовете на депутатите от ПП- ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, Народно­то събрание одобри проектоза­кона на МС за предоставяне на Украйна на 100-те съветски БТР 60 ПБ с „отпаднала необхо­димост“, които ръждясвали в складовете на МВР. Президен­тът Румен Радев наложи вето върху „дарението“, но преми­ерът Денков, председателят на НС Росен Желязков и депута­тите от ГЕРБ и ПП-ДБ обеща­ха да преодолеят ветото „много бързо“. Размагнитизираният“ премиер в сянка Делян Пеевски дори квалифицира ветото на Ра­дев като срам. Безсрамник, заг­робил дузина тютюневи фа­брики, медии и една банка, да говори за срам - това вече е диа­гноза на целия ни политически елит“! Но, както пише Еразъм Ротердамски във „Възхвала на глупостта“: „Срамът, безчести­ето, хулата и злословието носят вреда, само когато се чувстват“.

Такава наглост и безочие могат да виреят само в страна като България, чието скърца­що, сглобено-разглобено, хао­тично, некоалиционно, рота­ционно и мъглявинно управле­ние пише най-срамните стра­ници в близо 1400-годишната й история. Само БСП и „Възраж­дане“ заявиха, че ще подкрепят ветото на президента. При се­гашното съотношение на силите в парламента нямаше никак­во съмнение, че ветото може да бъде отхвърлено. Обаче ар­гументите на вносителите и одо­брилите законопроекта за „да­рението“, заслужават да бъдат проверени с детектора на лъ­жата, ако не и да бъдат прегле­дани от психиатър. Защото, ако въпросните бронетранспортьо­ри наистина са негодни, „дари­телите“ лъжат ръководството в Киев, ЕС и НАТО. Украйна ще воюва, или ще поправя подаре­ните й антики във вид на де­фектниракети и БТР от вре­мето на Възродителния процес“? И без нашите стари тенекета Зе­ленски и компания са на път да свалят себе си и да ликвидират Украйна като държава. Веднъж, заради нежеланието на украи­нците да гинат още 10 години в окопите на една война, която не могат да спечелят сами. А пък западняците, които ги подстрекават, не умират от же­лание да воюват с Русия зара­ди Зеленски. Втори път, заради задълбочаващите се противо­речия между политическото ръководство в Киев и военно­то командване на ВСУ. За това свидетелстват противополож­ните изявления пред западни медии на президента Володи­мир Зеленски и началника на ГЩ Валери Залужний. Зеленски твърди, че никой колкото него не вярва в украинската победа, но напоследък признава, че Дон­бас не можел да се върне на Ук­райна дори ментално. Залуж­ний пък казва, че войната е на­влязла в патова ситуация и за­почва самостоятелно да проси пари и снаряди от Вашингтон. За да му затворят устата взриви­ха с подарък-бомба неговия по­мощник, а преди седмица на­тровиха военни разузнавачи и дори съпругата на шефа на украинското военно разузна­ване Мариана Буданова. След Олексий Арестович, бившият съветник на Зеленски, критики в авторитаризъм срещу президен­та на Украйна отправи и кметът на Киев Виталий Кличко. Той предупреди дори, че е застра­шено самото съществуване на Украйна. Според сайта „Pravda. Ru“ (03.12.2023) Зеленски е на­редил на СБУ да подготви ар­еста на сътрудника на Кличко и на бившия президент Петро Порошенко. За капак на всичко, все по-очевидни стават умората и досадата на Запада от Украй­на. ЕС вече обяви, че няма да може да достави на Киев обе­щаните 1 млн. снаряди, а спо­ред медиите в САЩ, Белият дом ще свърши парите за Украй­на до края на годината. Вестник „Вашингтон пост“, цитиран от Епицентър“ (02.12.2023), напи­са: „САЩ правят оръжие за Ук­райна - всъщност правят пари за себе си“. Дори дежурният опти­мист, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, при­зова партньорите „да се готвят за лоши новини от Украйна.“ („Миллиет“/04.12.2023). Най-ве­роятно те ще дойдат първо от Авдеевка, където украинските сили са обкръжени и се предават групово. В такъв момент да по­даряваш на Украйна старо же­лязо - това е цинизъм! Все едно да връчваш на самоубиец нож или въже

Но какво ще стане, ако на­шето правителство, със съдей­ствието на част от НС, даря­ва на Украйна съвсем годни за употреба бойни машини, пред­ставяйки ги като излишни, с отпаднала необходимост, не­годни за модернизиране и под­лежащи само на бракуване и нарязване за скрап? Тогава те лъжат българския народ, до­като пред очите му се карат като цигани за министерски пост­ове, за ръководители на регула­торните органи и НЗОК, а мина­лата седмица и за директора на „Пирогов“, когото здравният ми­нистър професор Хинков осво­боди от поста без да се допита до некоалиционните партньо­ри от ГЕРБ и ДПС! В резултат, ГЕРБ обявиха, че ще бойкоти­рат заседанията на НС, особено тези по бюджета за 2024 г., и ще участват само в обсъждането на конституционните промени. ГЕРБ и ДПС се обявиха и за отмя­ната на дерогацията за руския петрол от 1 януари 2024, вместо от 1 март. След което от „Лукойл“ започнаха да търсят купувач за бургаската рафинерия, моти­вирайки се с политически на­тиск върху компанията. Възмож­но е тя да преустанови бизнеса си в България и единственото, по което от „сглобката“ се оказват на едно мнение, са прословути­те „дарения“ за Украйна. Разби­ра се, въпросните 100 БТР 60 ПБ биха могли да усилят охрана­та на българо-турската грани­ца. Защото Великата българска ограда, глътнала няколко стоти­ци милиона лева за изграждане­то и поддръжката й, е надупчена като холандско сирене. И, само който го мързи, той не я е прес­кочил. Министърът на отбрана­та Тагарев обяви, че изпраща още 150 военнослужещи в по­мощ на Гранична полиция, но какво са те при една 250-кило­метрова граница? Защо МВР не използва тези БТР за усил­ване на охраната на граница­та, или за спасителни операции при стихийни природни бед­ствия, като наводнения и сне­гонавявания? Казват, че украи­нците щели да ремонтират на­шите машини, да ги преоборуд­ват с въоръжения и модерни комуникационни системи. Защо не ги преоборудваха в нашите военни заводи, където още при управлението на Кирил Петков щяха да ремонтират повредена украинска бойна техника? На нашите пишман експерти, кои­то и трудоваци не са били, но не слизат от телевизионните екра­ни, напомням, че по времето на социализма в завода в Червен бряг произвеждаха български верижни бронетранспортьо­ри МТЛБ. „Капацитети без ка­пацитет“ като Ивайло Мирчев уверяват, че ЕС щял да ни плати „подаръка“ за Украйна. Само че плащането щяло да стане по-къс­но. Колко е това по-късно? След края на войната и разпарче­тосването на Украйна ли? Или след края на България? С какви пари ще ни плати ЕС? С част от собствената ни вноска в Евро­съюза ли? Значи, за едно и също нещо ще сме платили два пъти: веднъж на СССР, втори път на ЕС. Да ви се не видят и евроат­лантическите ценности“, щом винаги ние ще сме прецакани­те!

Гърците оставили пред сте­ните на Троя един дървен кон, в утробата на който скрили отряд войници, командвани от Оди­сей. Наивните троянци, които не послушали жреца Лаокоон, нито Касандра, дъшерята на цар Приам, надарена с пророческа дарба, решили, подобно на Зе­ленски, че са спечелили вой­ната. Затова разрушили част от крепостната стена, за да вкарат в крепостта подарения им дър­вен кон. Резултатът е описан в Илиада“. Скритите в коня да­найци излезли през нощта, из­били стражата на вратите и ги отворили да влязат завърнали­те се с кораби техни сънарод­ници.

В нашите тенекиени коненяма да има и толкова, само студени железа. А можеше в 100-те БТР да натоварим войно­любивия политически елит“, пък да хвърлим по един камък след тях! Пари можехме и да не искаме. Напротив, щяхме дори да доплатим за освобождава­нето от политическия боклук“, както казваше Иван Гешев. Така се прави при изпращане­то от Запада на химически бок­лук за погребване в развива­щите се страни. Впрочем, твър­ди се, че Зеленски е продал на Сорос 400 квадратни киломе­тра украинска земя за съхране­ние в нея на опасни химически отпадъци..А за десетките аме­рикански лаборатории в Ук­райна, където се правеха опи­ти с биологично оръжие, при­зна пред Сенатската комисия по външните работи към Аме­риканския Конгрес помощник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд. Същата, която обяви, че САЩ са похар­чили 5 млрд.долара за демо­крацията в Украйна. А след на­помнянето от тогавашния аме­рикански посланик в Киев за Ев­ропейския съюз, отсече: „Fuck European Union!”. Най-безобид­ният, но неточен превод на тази псувня е: „Майната му на ЕС!“.

 

Небето заредено с взрив...

Е-поща Печат PDF

На 04.12.2023 г. в хотел „Анел“, гр. София, се проведе поредна­та втора среща, ор­ганизирана от Българската социалистическа партия, на леви партии, центристки и па­триотични формации, за дис­кусия по бюджета за 2024 г. на Република България. Сре­щата се председателстваше от г-жа Корнелия Нинова – пред­седател на БСП. Тя изтъкна, че тези срещи се инициират като необходимост за обединяване на партиите и патриотични­те формации като необходи­мо условие в сегашната дейст­вителност за противопоставя­не на сегашното управление на страната от т.н. „сглобка“ от партиите, поели управле­нието на България след избо­рите за 49-то Народно събра­ние, нарекли се „евроатланти­ци“ и „евроатлантическо мно­зинство“. Тя подчерта също, че БСП успешно развива обе­динението на тези формации в обща мрежа от партии - съ­мишленици и този подход е дал резултати, в отминалите местни избори за кметове и общински съветници както в София, така и в страната. Из­тъкна, че сега се включва и пар­тия НДСВ, като форматът про­дължава да бъде отворен и в бъдеще. Тя обяви, че настояща­та дискусия е по основните па­раметри на Бюджет- 2024 г., по които партията е давала раз­лични предложения, но е при­ето само увеличаване на „вдо­вишката добавка“ към пенси­ята на преживялия съпруг да бъде 30 % от 1 юли 2024 г. Из­каза разочарование, че неза­висимо от демографската ка­тастрофа, не е прието предло­жението на БСП, възнагражде­нието за „майчинството“ през втората година от 780 лв. да стане равно на прогнозирана­та минимална работна запла­та в размер на 933 лв. от 1 юли 2024 г. Не са приети и редица други предложения, свързани с различните помощи и добавки за ученици и лица в неравно­стойно положение, за да можело да се достигне мечтаният „де­фицит“ от 3%, като условие за приемане на България в Евро­зоната. Изтъкна, че предложе­нията в областта на социалната политика ще бъдат отстоявани и при първото четене на финан­совия план на правителство­то, в Народното събрание. В тази връзка тя прикани участници­те да изкажат съображения и да дадат предложения и пре­достави възможността проф. Румен Гечев да очертае по-под­робно общите параметри на Бюджет- 2024 г. Изтъкнатият икономист посочи, че мини­малният осигурителен доход за всички осигурени лица за 2024 г. се увеличава от 3 400 лв. на 3 750 лева, като за 2025 г. ще нарасне на 4 130 лева, а за 2026 г. ще достигне 4 430 лева. След това подробно се спря на разде­ла на бюджета, в областта на социалната политика, като за­сегна частично и тази в областта на здравеопазването и пенси­онната политика. Тя подчер­та, че БСП ще продължи да от­стоява своите програмни цели по същия начин, както напра­ви това в Бюджетната коми­сия. Там възраженията са били основно „за да се удовлетворят исканията, следва да се вземат пари от друго място“… и посо­чи конкретни начини за осигу­ряване на такива пари.

След това бе дадена дума­та на участниците, които под­крепиха изказаните съобра­жения и дадоха своите пред­ложения. Като представител на ПП „Нова Зора“ в дискуси­ята взе участие Т. Предов , д-р по право, зам. председател на партията, поради неотложни семейни ангажименти на пред­седателя М. Минчев. Предвари­телно подготвените предложе­ния на ПП Нова зора бяха две: помощта за майчинството през втората година след раж­дането, да бъде равно на ми­нималната работна заплата и второ: увеличаването на пен­сиите през 2024 г. с 11%, като се възстанови практиката за превръщане на трудовия стаж на лицата служили, работили и заплащали осигуровки при условията на І и ІІ категория труд, към този от трета кате­гория. Това е конкретната пози­ция на ПП Нова зора във връзка с промените в законодателство­то, влезли в сила от 25.12.2021 г. Партията неведнъж е деклари­рала, че тези лица, които са слу­жили основно в МО, МВР, Стро­ителни, Транспортни войски и т.н. Специални подразделе­ния, както и полагалите труд при различни тежки условия, са умишлено ощетени при преизчисляването на пенси­ите им за изслужено време и старост. Техните пенсии са пре­изчислени с коефициент 1.35 само за действителния, но не и за превърнатия стаж като такъв от ІІІ категория. Съобра­женията били, че тези лица са се пенсионирали по-рано и са по­лучавали пенсии… по- продъл­жително време от лицата, ра­ботили при условията на тре­та категория труд! Това е груба несправедливост, за която Съ­юзът на офицерите и сержанти­те от запаса и резерва е внесъл съображения в Народното съ­бран. От името на ПП Нова зора и СОСЗ адв. Предов проведе сре­ща с тогавашния министър, г-н Георги Гьоков. За съжаление аргументите ни не бяха взети предвид. Това доведе до факта, че на следващите избори много от гласовете на запасното войн­ство бяха дадени за партията на ген. Янев, за който се предпо­лагаше, че ще защити горното предложение. За съжаление това не се случи. Сега нашето пред­ложение отново е същото: в бю­джета за 2024 г. да се предви­дят допълнителни средства за поправяне на тази несправед­ливост.

На заседанието адв. Т. Пре­дов подкрепи инициативата на БСП за обединяване на партии­те и движенията от лявото прос­транство и центъра и посочи, че това е идея на ПП „Нова Зора“, поддържана и утвърждавана на три последни конгреси, за създа­ване на Единен народен фронт / ЕНФ/, за концентрация на на­ционалната енергия на патри­отичните партии, движения и организации. Но затова по-под­робно ще разискваме тази идея в някой от следващите броеве, за която е ясно, че и БСП я под­крепя. Сега само ще отбележим, че не бива да се вярва на обе­щанията за промяна, защото те няма как да са за по-добро на на­рода. Действителността е такава, че, както е казал поетът : „небе­то заредено с взрив, /ще падне с трясък на площада“.

 


Страница 5 от 631